Решение по дело №915/2020 на Районен съд - Ловеч

                                                                                                                                                                                     

Мотиви на Решение № 260071 от 06.11.2020 г. по н.а.х.д. № 915/2020 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.

 

Производство с правно основание чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.

          С постановление от 14.10.2020 г. по досъдебно производство № 60/2020 г. на РУ на МВР У. на Цветомир Папурков – районен прокурор на Районна прокуратура гр.Ловеч, на основание чл.375 от НПК е направено предложение до Ловешки районен съд, да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК П.Д.И. ***, по повдигнатото му обвинение по чл.191, ал.1 от НК, за това, че в периода от неустановена дата на месец април 2018 г. до 24.05.2019 г. в гр.У., област Ловеч, в дом находящ се на ул.„Т." № **, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - Т. Т. Г., родена на *** ***.

          На досъдебното производство обвиняемият П.Д.И. е заявил, че разбира обвинението, но такива са били традициите при тях. Посочил е, че Т. Г. живее при него от пролетта на 2018 г. с разрешението на родителите ѝ. Изтъкнал е, че се грижи добре за нея и детето им, като ходи сезонно на работа в чужбина и не им липсва нищо. Твърди, че не е знаел, че живеейки с Т. извършва престъпление. Изразил е съжаление за стореното.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представил е декларация /л.5/, в която е посочил, че няма възможност да се яви в съдебно заседание, тъй като е трябвало да пътува и се върне на работа при работодателя му в Х.. В декларацията е посочил и че желае делото да се гледа в негово отсъствие, като желае да го защищава адвокат В.Н., която му е била и служебен защитник на досъдебното производство. Заявил е, че е запознат с възможността делото да се разгледа по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание и няма възражения и нови искания.

Районна прокуратура гр.Ловеч, редовно призовани, се представляват от прокурор Ц.Папурков, който поддържа направеното с внесеното постановление искане за освобождаване на обвиняемия И. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Счита, че от ангажираните на досъдебното производство доказателства се установява по безспорен начин извършеното от обвиняемия деяние и пледира да му бъде наложено административно наказание – глоба в минималния предвиден от закона размер от 1000 лева. Изтъква в тази връзка наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и че Т. Г. вече е навършила 16 години.

Служебно назначеният защитник на обвиняемия – адвокат В.Н. пледира за налагане на административно наказание в минимален размер. Не оспорва приетата от прокурора фактическа обстановка и квалификация на деянието. Изтъква, че И. осъзнава вината си и добросъвестно е съдействал на досъдебното производство, за да приключи то в кратки срокове.   

С постановлението на Районна прокуратура е приета следната фактическа обстановка :

Свидетелката Т. Т. Г. била родена на *** г. в гр.Плевен. Родителите ѝ работели в с.Р., област Ловеч и тя живеела заедно с тях.

В началото на 2018 г. се запознала с обвиняемият П.Д.И., ЕГН : ********** и станали приятели в социалната мрежа „Фейсбук". След това връзката им се задълбочила, започнали да се срещат и излизат заедно в продължение на около два месеца. Г. решила да сподели с родителите си за близките си отношенията с обвиняемия, както и че искала да живеят заедно с него, тъй като изпитвали чувства един към друг. Родителите ѝ се съгласили и се срещнали с родителите на обвиняемия И. – свидетелите Г.Л.и Д.М.. След тази среща, на неустановен ден през месец април 2018 г. свидетелката Т. Г. отишла да живее при обвиняемия П.И. в дома на родителите му, който се намирал в гр.У., област Ловеч, на ул.„Т." № **. Обвиняемият И. знаел, че свидетелката Т. Г. не била навършила шестнадесет години, но въпреки това двамата заживели на съпружески начала. След известен период от време Г. разбрала, че е бременна и съобщила новината на близките си. На 15.07.2019 г. свидетелката родила дете от женски пол - Г.Т.Т.. Обвиняемият И. не припознал детето, тъй като бил отишъл и работел сезонно в чужбина. След раждането на детето свидетелката Т. Г. продължила да живее на семейни начала с обвиняемия И. в дома на родителите му, които ѝ помагали при отглеждането на детето.

Следва да се има предвид, че субект на престъплението по чл.191, ал.1 от НК може да бъде само пълнолетно лице от мъжки пол. В тази връзка, на 08.02.2018 г. обвиняемият П.Д.И. навършил осемнадесет години, респективно, към момента, в който заживял на съпружески начала с Т. Г. е бил навършил пълнолетие, т.е. можел е да бъде субект на престъплението по чл.191, ал.1 от НК. Също така, от обективна страна пострадал може да е само лице от женски пол, което няма навършени шестнадесет години. Към момента, в който свидетелката Г. заживяла на съпружески начала с обвиняемия тя не е имала навършени 16 години. Тази възраст тя навършила на 25.05.2019 г., т.е. заживяването на съпружески начала с лице от женски пол в случая е било съставомерно до датата 24.05.2019 г., включително.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си обвиняемият П.Д.И. е осъществил от обективна и субективна страна и признаците от състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК, като в периода от неустановена дата на месец април 2018 г. до 24.05.2019 г. в гр.У., област Ловеч, в дом находящ се на ул.„Т." № 10, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - Т. Т. Г., родена на *** ***.

Съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се доказва от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, че П.И. е извършил от обективна страна престъплението, за което му е било повдигнато обвинение по чл.191, ал.1 от НК, като е заживял на съпружески начала, без сключен брак с ненавършилата 16 години свидетелка Т. Г.. Изложената по-горе фактическа обстановка се установява както от събраните писмени доказателства, така и от свидетелските показания, които са последователни, логично свързани и непротиворечиви и няма причини съдът да не ги кредитира. Същевременно и самия обвиняем не отрича и признава факта на съвместното им съжителство, като е изразил и съжаление за стореното.

От субективна страна обвиняемият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Бил е наясно, че Г. няма навършени 16 години и въпреки това е заживял в едно домакинство с нея, отделно от родителите ѝ. Съгласието на последните не изключва знанието за тези обстоятелства и умисъла в действията на П.И..

Причините за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на обвиняемия И. и нежеланието му да се съобразява с установените правила за съвместно съжителство между мъж и жена.         

С постановлението си Районна прокуратура гр.Ловеч правилно е приела, че обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК и в тази връзка дееца не представлява голяма обществена опасност. Няма установени от деянието имуществени щети, а и същото е формално, на просто извършване. Освен това, за деянието, което е умишлено се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години или пробация, поради което са налице условията на чл.78а от НК и обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.

Извършителят на престъплението към момента на извършване на деянието е бил с постоянно местоживеене, не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК (реабилитиран), поради което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо него ще действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

Съдът, като отчете изложените обстоятелства прие, че П.Д.И. следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.191, ал.1 от НК и му се наложи на основание чл.78а, ал.1 от НК административно наказание в минималния предвиден размер – глоба в размер на 1 000 лева, която следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. Съдът съобрази предмета на престъплението, личността на обвиняемия и социалния му статус, направените самопризнания на досъдебното производство и изразено съжаление за стореното, а също и че така ще се постигнат целите на наказанието. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие и факта, че е заживял на съпружески начала със свидетелката Г. със знанието и съгласието на нейните родители.

          Водим от гореизложеното, съдът постанови решението си в този смисъл.

 

        

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :