№ 8
гр. София, 05.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100605019 по описа за 2021 година
Софийската районна прокуратура (СРП) е подала частен протест срещу
обявеното в открито заседание на 06.10.2021 г. протоколното определение, с което СРС
(НО, 111 с.) е прекратил съдебното производство по н.о.х.д. № 12080/21 г. и на осн. чл.
249, ал.2 НПК е върнал делото на прокурора за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, допуснати при изготвяне на обвинителния акт, внесен срещу
подсъдимите Н.К. (по чл. 323, ал.1 НК) и Красимира К.а (за две престъпления по чл.
144, ал.3 НК).
Прокурорът е несъгласен с тезата на първоинстанционния съд, че в
конструкцията на обвинението има неяснота за фактическите признаци на
инкриминираното самоуправство, както и с указанията изрично да изясни дали двете
деяния по чл. 144, ал.3 НК са част от едно продължавано престъпление (чл.26, ал.1 НК)
или са осъществени при условията на чл. 23, ал.1 НК.
За основателно СГС прецени единствено оплакването в протеста относно
засегнатите от Районния съд в разпоредителното заседание въпроси с правната
квалификация на двете инкриминирани закани с убийство, съответно – спрямо
пострадалите Г. и П.. От една страна, предявено е твърдение за посегателство срещу
личността на две отделни лица, изключващо по дефиниция продължаваното
престъпление (чл.26, ал.6 НК), поради което и самата прокуратура е преценила
фактите за попадащи под приложението на чл. 23, ал.1 НК. В оспорваното определение
не става ясно какви точно са съдебните претенции към поставената от СРП
материално-правна квалификация на двете престъпни закани, но при всички
положения се касае за въпроси, стоящи извън тези по чл. 248, ал.1, т.3 НПК.
Протестираното определение, обаче, като цяло следва да бъде потвърдено
поради правилно установеното с него съществено нарушение по чл. 248, ал.1, т.3 НПК
относно обвинението по чл. 323, ал.1 НК.
В действителност - ако процесното „спорно право“ е самоуправно упражнено, в
обвинителния акт следва да се посочи конкретно каква е същността на това право, а в
случая – да се дефинира кому, кога и на какво основание е принадлежала
възможността да „среже тръбите за топла и студена вода“, така че да се твърди, че
1
извършването на въпросното действие от подс. К. е „самоволно“ и „не по установения
от закона ред“. Липсата на изискуемата фактическа конкретизация сочи, че не са
изпълнени стандартите да се опише начинът на извършване на престъплението (чл.
246, ал.2 НПК). Оттук нататък, изследването на тези въпроси от съда, без да са
надлежно предявени от прокурора, би довело до съществено изменение в
обстоятелствената част на обвинението и би поставило под въпрос стабилитета на
евентуалната присъда.
Изложеното е достатъчно, за да обоснове приложението на чл. 249, ал.2, вр. чл.
248, ал.1, т.3 НПК и Районният е приложил правилно цитираната разпоредба във
връзка с обвинението по чл. 323, ал.1 НК.
Водим от изложеното и на основание чл. 345, ал.2 НПК, Софийският градски
съд, НО, ІІ въззивен състав:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.10.2021 г. за прекратяване на
съдебното производство по н.о.х.д. № 12080/21 г. на СРС (НО, 111 с.).
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2