Р Е
Ш Е Н
И Е №
260672
18.05.2021г., гр.
Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на двадесети април
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател:
Николинка Цветкова
Членове: Фаня Рабчева
Елена Калпачка
С участието на секретаря П. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 709/ 2021 г по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по
жалба на ГД “Изпълнение на наказанията“ – гр.София , чрез юриск.Т.Ч. против
Решение № 260178/ 18.01.2021г. постановено по гр.д.№ 9099/ 2020г. по описа на
ПРС – I гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на М.Д.А. сумата от
801,94 лв, представляваща допълнително възнаграждение за 71 часа извънреден
труд, заедно с мораторната лихва в размер на 154,20 лв. По изложени доводи в
жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на обективно
съединените искове, като се присъди на жалбоподателя юриск.възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна М.Д.А.,
чрез адв.Н.П., в който отговор по подробно изложени съображения оспорва жалбата
като неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и
обосновано. Претендира присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищецът е предявил искова молба против ГД “ИН“
при Министерство на правосъдието – гр.София за заплащане на допълнително
трудово възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.07.2017г. – 30.06.2019г., както и
обезщетение за забава за всяко забавено
вземане по претендираното допълнително трудово възнаграждение за всяко
тримесечие от 26 число на месеца, следващ всеки отчетен период , до датата на
предявяване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху сумата от
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, които претенции се
основават на обстоятелства за фактическо отработено време, но неотчетено такова
за съпътстващи дейности по провеждане на
инструктаж, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства от ищеца за исковия
период. Исковете се предявяват във връзка с относими към служебното положение
на ищеца/ *** на ответната ГД“ИН“ при МП/ права и задължения на държавните
служители от ГДИН разпоредби за исковия
период, регламентирани в специалния ЗИНЗС и
в Правилника за прилагането му / от 2009г., в сила от 07.03.2014г./,
съответно конкретно изричната разпоредба на чл.16е, т.3 от Правилника, както и с оглед препращащата разпоредба на
чл.19, ал.2 от ЗИНЗС към ЗМВР / в сила
от 01.07.2014г./, а за неуредените случаи – ЗДСл и КТ.
При
уважаване на така предявените искове, районният съд отчитайки безспорните по
делото факти относно заеманата от ищеца длъжност като **** н ГДИН към МП с
място на работа – Затвора гр.Пловдив, в качеството на държавен служител, начина
на изпълнение на трудовите му функции чрез полагане на 24-часови дежурства по
график, като след всяко 24-часово дежурство прилагането по право на 48-часова
почивка, като служебното време на
полагащия дежурство по график , се изчислява сумарно на тримесечие; отчетена е
и актуалната нормативна регламентация относно работното време на държавните
служители в ГДИН и териториалните служби по чл.16а и сл. от ППЗИНЗС, както и
задълженията на ищеца като част от надзорно-охранителния състав на същия ,
уредени в разпоредбата на чл.291 ППЗИНЗС, свързани с осъществяване на постова
служба, както и средната денонощна продължителност на работното време на
служителите от надзорно-охранителния състав за месеца, съобразно разпоредбата
на чл.301, ал.2 ППЗИНЗС, която не може да надвишава установената
продължителност на работното време, както и назначените на надзирателите
постове на 6, 8,12 или 24 часа, което съгласно чл.301, ал.2 ППЗИНЗС
непрекъснатото носене на службата за една смяна на едни постове не може да бъде
повече от 12 часа; отчетено е и уреденото право на 48 часова почивка при
положено дежурство от 24 часов график на
дежурство, от които 20 часа – постова служба; кредитирано е заключението по
ССчЕ по делото относно точната продължителност на всяко едно дежурство като основаващо
се на отразеното в надлежно оформени от представители на работодателя справки
за различните видове положени наряди/ дежурства/, изходящи от ответника и
неоспорени по делото, както и относно
начина на отчитане на точния брой дежурства и часове труд като извънредни с
оглед заплащането им до 50 часа и компенсирането им с отпуск над 50 часа, както
и установеното от събраните по делото гласни доказателства за фактическата
продължителност на 24 - часовите дежурства до 24 часа и 40 минути, а тези на 12
часовите дежурства с продължителност до 13 часа.
С
въззивната жалба доводите за неправилност и нарушение на материалния закон се
основават на действащите към процесния период разпоредби за исковия период от 01.07.2017г – 30.06.2019г. в редакцията им в сила от
07.03.2014г., регламентиращи организацията на работното време в 8,12 и 24
часови наряди по утвърден график по чл.16а, ал.2 ППЗИНЗС, обхватът на работното
време по чл.16е, ал.1 от същия правилник, начинът на отчитане и заплащане на
работното време по чл.16е, ал.3 и 4 от правилника, като се акцентира на
обстоятелството, че инструктажите са част от работното време съгласно чл.16е,
ал.1, т.3 от правилника, а съгласно ал.2 на същата разпоредба времето за обедна
почивка и почивките за хранене не са работно време. Във връзка с последното се
мотивират съображения за липса на нарушения на почивките за хранене, тяхното
фактическо ползване от служителите на НОС на територията на мястото на работа на
ищеца – Затвора Пловдив.
Решението на районния съд е
правилно обосновано в съответствие с надлежно събран доказателствен материал, законосъобразно, при отчитане на действаща към
процесния период нормативна уредба в редакцията на закона , в сила от
01.03.2014г., както и съобразно изричната разпоредба чл.19, ал.2 ЗИНЗС относно
субсидиарното приложение на ЗМВР, ЗДС и КТ.
Събраният доказателствен материал - писмени доказателства – надлежно
съставени Протоколи за отчитане на положен труд от държавните служители,
работещи по наряд за процесния период 01.07.2017г. - 30.06.2019г., вкл. отчетен
и за ищеца М. Д.А., депозираните
свидетелски показания на ангажираният св.Д. И., колега на ищеца, относно
установената практика за реалната фактическата продължителност на полагания
труд извън възлаганите 12- и 24-часови
дежурства, които показания са подлежащи на кредитиране поради съответствието им
с удостоверените по представените писмени доказателства обстоятелства както
относно наличието, така и на броя, на отработени часове извън установеното
работно време, в съвкупност установяват заявеното в исковата молба действително отработено време от ищеца,
подлежащо на обезщетяване чрез заплащането му като извънреден труд на основание
чл.187, ал.6 / сега ал.7/ ЗМВР във вр. чл.19, ал.2 ЗСНЗС. Исковете са доказани по своето основание, а
по размер съобразно ССчЕ по делото, надлежно приета и неоспорена от страните.
Няма
спор от правна страна, че с действащата към процесния период разпоредба чл.16е, ал.1, т.3 ППЗСНЗС / ДВ, бр.20от
2014г./ в отработеното време се включва времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, но съгласно чл.16е, ал.2 и ал.3
от същия подзаконов нормативен акт отработеното време по ал.1 при 12- часов
график , съответно на 24-часов график на наряд се отчитат и заплащат в рамките
на 12 часа отработено време, съответно в рамките на 24 часа отработено време.
Следователно безспорно установено се явява по делото, че ищецът е полагал труд
над нормативно установената продължителност, като при 24-часови дежурства
полаганият труд над отчетеното работно време е било завишено с около 40 минути,
а при 12 часово дежурство с 1 час, който труд съставлява извънреден труд и за
който се дължи допълнително възнаграждение в размер, установен по ССчЕ по
делото. Неотчитането и незаплащането по подзаконова уредба ППЗСНЗС на
действителното отработено време е в противоречие с установеното в европейското
законодателство съдържание на понятието „работно време“ , конкретно с Директива
2003/88/ЕО , съгласно чл.2 от която „работно време“ е всеки период, през който
работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и
изпълнява своите задължения. В случая безспорно е, че във визираните часови
интервали от времето при провеждан инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство, извън установеното чрез часовия интервал
на дежурствата работно време, ищецът е изпълнявал свои служебни задължения и е
бил на разположение на работодателя по повод изпълнение на тези служебни
задължения, поради което макар и извън формално установеното работно време, в
тези часови интервали са изпълнявани служебни задължения и престиран труд,
аналогични на тези в рамките на установения график за 12 или 24 часово
дежурство, поради което подлежащи на заплащане или компенсиране като извънреден
труд на основание чл.187, ал.6 ЗМВР/ ред. преди изм. , ДВ, бр.85/2020г., в сила
от 01.01.2021г, сега чл.187, ал.7 ЗМВР / във връзка с чл.19, ал.2 ППЗИНЗС.
Отделно от горното увеличението на фактически отработено време без надлежна
компенсация би скъсило регламентираната по специалната нормативна уредба между
дежурствата, което би противоречало на чл.2, т.9 на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент,
установяващ легалното дефиниция „достатъчна почивка“, означаваща, че
работниците имат редовни почивки, чиято продължителност се измерва в единици за
време, и които са с достатъчна продължителност и непрекъснати, за да се
гарантира, че вследствие на умора или други режими на нередовна работа, те да
наранят себе си, свои колеги или други лица и че няма да увредят здравето си,
било в краткосрочен или дългосрочен план.
С
оглед на това неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, основани най -
вече на цитираната подзаконова регламентация в ППЗИНЗС – чл.16е, ал.2 и ал.3 от
правилника относно начина на отчитане и заплащане на положения труд на
отработеното в рамките на 12 и 24
часовото време, без отчитане и компенсиране на реално положения труд и
изпълнение по този повод на служебните задължения в останалия часови интервал
извън определеното 12 или 24 часово дежурство, съставляващ по съдържанието си
извънреден труд. От друга страна неотносими към конкретния казус са доводите на
жалбоподателя, свързани с липсата на установени нарушения на почивките за хранене и организационния
процес при изпълнение на служебните задължения на служителите на НОС, свързани
със спецификата на конкретния пост и
регламентираните почивки за хранене по време на работа.
По
така изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваното
решение като правилно и обосновано подлежи на потвърждаване.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
претендираните разноски за адв.възнаграждение съобразно списък по чл.80 ГПК в
размер на 500 лв.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 260178/ 18.01.2021г. постановено по гр.№ 9099/ 2020г. по описа
на Пловдивски районен съд – I гр.с.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на
правосъдието- гр.София да заплати на М.Д.А., ЕГН: ********** сумата 500 лв /
петстотин лева/ - разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове