Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4859 28.12.2012г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и дванадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4526 по описа на ПРС за 2012г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД, чл. 245, ал. 2 от КТ, чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245,
ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата
С.К.Б., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: *******, чрез пълномощника
адв. Г.Г., е предявил срещу ответника СД “Галатея – 2000 Бялкова и сие”, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Александър
Стамболийски” № 26, ет. 2, ап. 24, представлявано от С.Б. обективно съединени
искове да бъде осъден ответника да му заплати следните суми: сумата от 14, 54
лева неплатена мораторна лихва върху ТВ за април 2011г., за периода
01.06.2011г. – 27.08.2011г., 11, 87 лева неплатена мораторна лихва върху ТВ за
май 2011г. за периода 01.07.2011г. – 10.09.2011г., 8, 57 лева неплатена
мораторна лихва върху ТВ за юни 2011г. за периода 01.08.2011г. – 21.09.2011г.,
неплатено ТВ за юли 2011г. в размер на 583, 11 лева, ведно с мораторна лихва за
периода 01.09.2011г. – 22.03.2012г. в размер на 33, 70 лева, неплатено ТВ за
август 2011г. в размер на 583, 11 лева, ведно с мораторна лихва за периода 01.10.2011г.
– 22.03.2012г. в размер на 28, 75 лева, неплатено ТВ за септември 2011г. в
размер на 570, 81 лева, ведно с мораторна лихва за периода 01.11.2011г. –
22.03.2012г. в размер на 23, 12 лева, неплатено ТВ за октомври 2011г. в размер
на 111,07 лева, ведно с мораторна лихва за периода 01.12.2011г. – 22.03.2012г.
в размер на 3, 56 лева, общо 1848, 10 лева неплатено трудово възнаграждение за
периода юли 2011г. – октомври 2011г., и 124, 11 лева мораторна лихва, сумата от
669, 46 лева – неплатено обезщетение на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ, дължимо
поради това, че ТПО е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно с
мораторна лихва за периода 07.10.2011г. – 22.03.2012г. в размер на 31, 86 лева,
сумата от 189 лева – неплатено обезщетение за неползван ПГО, мораторна лихва за
периода 07.10.2011г. – 22.03.2012г. в размер на 8, 99 лева. Претендира законна
лихва и разноски.
Ищцата твърди, че е работила по
ТПО с ответника в периода 05.05.2004г. – 06.10.2011г. на длъжност “главен
счетоводител”, с последно получавано ТВ 370 лева, като ТПО било прекратено на
06.10.2011г. поради неплащане ТВ, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ
едностранно от ищеца, след депозиране на второ заявление в тази насока. След
прекратяване на ТПО, на ищеца останали неплатени ТВ за периода април 2011г. – октомври 2011г. в
горепосочените размери, както и не му било платено обезщетението в размер на
едно БТВ за срока на предизвестието, дължимо при прекратяване на ТПО на осн.
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Също така му бил останал неползван ПГО, за който му
се дължало обезщетение в размер на 186 лева. Твърди, че поради забавеното
плащане на ТВ му се дължи мораторна лихва. Ето защо моли да бъде осъден
ответника да му заплати посочените суми.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника, по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК чрез служител на
дружеството на адреса на управление, като от същия е постъпил писмен отговор,
от който не става ясно дали исковете се оспорват или не. С отговора се
признава, че ищецът е работил по ТПО с ответника и че му е начислявано ТВ за
процесния период, излагат се твърдения за извършено плащане на начислени суми.
В с.з. се взема становище за неоснователност на исковете по размер.
Така предявените искове са с
правно основание чл. 86 от ЗЗД, чл. 245,
ал. 2 от КТ, чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от КТ, чл. 221,
ал. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства – трудов
договор от 05.05.2004г, доп. споразумения към него, последното от които от
03.01.2011г. към трудов договор от 05.05.2004г., РКО и разписки, заверено копие
от трудовата книжка на ищеца, 2 бр. заявления за прекратяване на ТПО на осн.
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, заповед за прекратяване на ТПО от 07.10.2011г.,
писмо от ДИТ, заверени копия от ведомости, се установява, че в периода
05.05.2004г. – 07.10.2011г. ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност
“главен счетоводител”, по безсрочно ТПО, като за процесния период основното му
ТВ е възлизало на 675 лева и е полагал труд, за което му е начислявано трудово
възнаграждение. ТПО е било прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавяне изплащането на ТВ, за което е
била сезирана и дирекция “Инспекция по труда”, откъдето са дали на работодателя
задължителни предписания. Установява се, че със заповедта за прекратяване на
ТПО е разпоредено на ищеца да се изплатят обезщетения по чл. 221,, ал. 1 от КТ
и чл. 224 от КТ, които обаче не са посочени по размер.
За установяване размера на дължимите и неплатени на ищеца
възнаграждения и обезщетения, и за размера на мораторната лихва по делото е
изслушано заключение на допуснатата ССчЕ на вещото лице Д.С., което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на вещото
лице се установява, че за периода април – октомври 2011г. на ищцата е начислено
трудово възнаграждение в размер на 4582, 47 лева бруто, чиста сума за
получаване 3597, 43 лева, от тях е платено трудовото възнаграждение за април,
май и юни, по 583, 11 лева на месец, общо 1749, 33 лева и остава за плащане
сумата от 1848, 10 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода юли
2011г. – октомври 2011г. вкл. Посочено е, че мораторната лихва върху неплатените
главници и изплатените такива със забава за периода от падежа до плащането,
респ. предявяване на иска възлиза на 123, 61 лева. Посочва се, че ответната
страна е отказала да представи на вещото лице всички необходими данни за
установяване размера на обезщетението за неползван ПГО, поради което вещото
лице не е могло да установи колко дни неползван ПГО е имала ищцата към датата
на прекратяване на ТПО и за коя година. Установено е обаче, че ищцата е
ползвала 36 дни платен отпуск за предходни години, и не е ползвала отпуск от
този, който се полага за 2011г. Установява се, че размерът на обезщетението по
чл. 221, ал. 1 от КТ възлиза на 602, 54 лева чиста сума за получаване, като е
изчислена и мораторна лихва от прекратяване на ТПО до завеждане на иска.
На вещото лице не са били представени документи за
плащане на горепосочените суми към
извършването на проверката. Такива не са представени и по делото.
При така установените факти от значение за спора съдът
достигна до следните правни изводи:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е
необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при
ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото
трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да
установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание. За да
бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е
необходимо ищецът също така да установи, че трудовото правоотношение е
прекратено поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, на осн. чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, срокът на предизвестието и размерът на последното
брутно ТВ за пълен раб. месец преди уволнението. За да се уважи иска по чл.
224, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за неползван платен год. отпуск
следва да се докаже, че ТПО между страните е прекратено, че на ищеца е останал
неползван ПГО, колко дни за коя година, и размерът на обезщетението. За да се
уважат исковете за заплащане на мораторна лихва следва да се установи падежът
на всяко вземане, респ. датата на поканата, и размера на мораторната лихва.
От представените доказателства безспорно се установи, че
през процесния период юли – октомври 2011г. вкл. ищецът е работил в ответното дружество по
трудово правоотношение, като му е било начислявано трудово възнаграждение, не
му е платено такова в размер на 1848, 10 лева, че за периода април – юни 2011г.
вкл. ТВ е било изплатено, но със закъснение, поради което се дължи мораторна
лихва, която от падежа на всяко вземане до плащането, респ. завеждане на иска е
в размер на 123, 61 лева. Ето защо исковете за заплащане на трудово
възнаграждение и мораторна лихва ще се уважат в така установените от вещото
лице размери.
Безспорно по делото се установи, че ТПО е прекратено на
осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавено плащане на ТВ, поради което на
ищеца се дължи обезщетение за това, че ТПО е прекратено на така посоченото
основание, в размер на едно брутно трудово възнаграждение – 669, 46 лева бруто,
602, 54 лева чиста сума за получаване, след удържане на ДДФЛ, който се удържа
при работодателя. Ето защо иска ще се уважи за сумата 602, 54 лева, като за
разликата до 669, 46 лева ще се отхвърли като неоснователен. Касателно искането
за заплащане на мораторна лихва върху това обезщетение, същото е основателно,
от датата на прекратяване на ТПО, тъй като ищецът още със заявлението за
прекратяване е поканил работодателя да му заплати същото. Ето защо следва да се
присъди и мораторна лихва за периода 07.10.2011г. – 22.03.2012г. в размер на
25, 28 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 31, 86 лева искът
за присъждане на мораторна лихва ще се отхвърли.
Касателно претенцията за присъждане на обезщетение за
неползван ПГО – в размер на 189 лева, съдът намира същата за основателна. в
случая ответната страна е създала пречки за нейното доказване, като от
заключението на вещото лице е видно, че ищецът е ползвал отпуск за предходни
години и не е ползвал отпуск за 2012г. Доколкото не е уговорено друго, ищецът
има право на 20 дни ПГО за съответната година. Съразмерно на прослуженото време
на същия за периода до 07.10.2011г. се полагат 15 дни платен год. отпуск. При
БТВ от 669, 46 лева дължимото обезщетение за 1 ден ПГО възлиза на 30, 43 лева,
за 15 дни – 456, 45 лева бруто, след приспадане ДДФЛ – 10% - 410, 80 лева нето.
Доколкото ищцата претендира по-малка сума, искането за заплащането й е
основателно, тъй като работодателят не доказва ищцата да е използвала ПГО за
2011г., респ. да й е платено обезщетение за същия. Ето защо искът ще се уважи в
пълния предявен размер от 189 лева. Поради това, че е налице покана за плащане
на обезщетението за забава, същото ще се присъди, като размерът му съвпада с
претендирания – 8, 99 лева.
На ищеца следва да се присъди законната лихва върху
главниците, тъй като вземанията са лихвоносни и такава е претендирана, а
исковата молба има характер на покана.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на
разноски по съразмерност. Такива са претендирани само от ищеца, който обаче не доказва
да е направил разноски по делото, тъй като липсват доказателства за уговорено и
изплатено адв. възнаграждение.
На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като
такива не са претендирани.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, възлиза на 223,93 лева (двеста
двадесет и три лева и деветдесет и три стотинки), от които 73, 93 лева по иска по чл. 128, т. 2 от КТ, 50
лева по иска по чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, 50 лева ДТ по иска по чл.
221, ал. 1 от КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.
В негова тежест следва да се възложат и разноските за
съдебно-счетоводна експертиза, направени от бюджета на съда, които са в размер
на 40 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА СД “Галатея –
2000 Бялкова и сие”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. “Александър Стамболийски” № 26, ет. 2, ап. 24, представлявано от С.Б. да
заплати на С.К.Б., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: ******, чрез
пълномощника адв. Г.Г. следните суми: сумата от 1 848, 10 лева (хиляда осемстотин четиридесет и осем лева и десет
стотинки), представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода м. юли 2011г. – м. октомври 2011г.
включително, сумата от 123, 61 лева
(сто двадесет и три лева и шестдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забавеното плащане на
трудовото възнаграждение, дължимо за м. април – м. октомври 2011г., за периода
от падежа на всяко вземане – първо число на втория месец, следващ полагането на
труда, начиная от 01.06.2011г., до датата на изплащането му, респ. до деня,
предхождащ подаването на исковата молба – 22.03.2012г., сумата от 602, 54 лева (шестстотин и два лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение на осн. чл.
221, ал. 1 от КТ, дължимо поради това, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда поради
забавеното изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца, сумата от 25, 28
лева (двадесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) - обезщетение за забавеното му плащане за периода 07.10.2011г. –
22.03.2012г., сумата от 189 лева
(сто осемдесет и девет лева), представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2011г.,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, сумата от 8, 99 лева
(осем лева и деветдесет и девет стотинки) - обезщетение за забавеното му плащане за периода 07.10.2011г. –
22.03.2012г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от подаване на исковата молба – 23.03.2012г. до
окончателното плащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на мораторна лихва върху неплатеното
трудово възнаграждение за разликата над сумата от 123, 61 лева до пълния
предявен размер от 124, 11 лева, иска за заплащане на обезщетение по чл. 221,
ал. 1 от КТ за разликата над сумата от 602, 54 лева до пълния предявен размер
от 669, 46 лева, иска за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението по
чл. 221, ал. 1 от КТ за разликата над сумата от 25, 28 лева до пълния предявен
размер от 31, 86 лева, както и искането за присъждане на разноски на ищеца,
като неоснователни.
ОСЪЖДА СД “Галатея –
2000 Бялкова и сие”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. “Александър Стамболийски” № 26, ет. 2, ап. 24, представлявано от С.Б. да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 223, 93 лева (двеста
двадесет и три лева и деветдесет и три стотинки)– дължима държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 40 лева (четиридесет лева) – разноски
за съдебно-счетоводна експертиза от
бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала!
ЕА