П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

     №                                                                   28.01.2010 година                                гр. Бургас

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                                                  ХІ наказателен състав,   

на двадесет и осми януари                                                                               две хиляди и десета година

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Иванов

       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Д.Б.

                                                          2. Н.П.

 

СЕКРЕТАР: Зорница Александрова

ПРОКУРОР: Р. С.

като разгледа докладваното от съдията Георги И., наказателно  дело ОХ № 2812 по описа за 2009 г. на БРС

                                                

 ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият  Е.Д.Г. - роден на *** ***, постоянен адрес ***,  българин, български гражданин, средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в периода 07-08.03.2009 г. от жилище в гр. Б., к-с И., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* отнел чужди движими вещи – сумата от 1890 лв. от владението на Д.М.В., без съгласието й, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност в немаловажен случай – престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр с чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ  при следните пробационни мерки:

 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от ЕДНА година с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично;

2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година;

3.Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа годишно за срок от една календарна година.

ПРИСПАДА на основание чл.59,ал.1,т.1 от НК при изпълнението на така наложеното наказание “Пробация”  времето, през което Е.Д.Г., с ЕГН **********, е бил задържан с взета МНО”Задържане под стража” по НОХД 2812/2009г на БРС, считано от 12.01.2010г.

ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият Е.Д.Г. с ЕГН ********** да заплати на Д.М.В.,ЕГН:********** сумата от 1840 /хиляда осемстотин и четиридесет/ лева, като обезщетение за причинените от престъплението на Г. имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, считано от 08.03.2009г.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият Е.Д.Г. да заплати в полза на държавата по сметка ***.60 /седемдесет и три лева и шестдесет стотинки/ лева представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

          ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в петнадесетдневен срок от днес пред БОС.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                             2.

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА №     от 28.01.2010г. по НОХД № 2812/2009г. по описа на БРС:

 

Съдебното производство е образувано по повод постъпил в съда обвинителен акт на Районна прокуратура-гр.Бургас против подсъдимия Е.Д.Г. с обвинение за извършено от него престъпление по чл. 195, ал.1,т.7, вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.28,ал.1 вр чл. 63, ал.1,т.3 от НК, за това, че , че като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в периода 07-08.03.2009 г. от жилище в гр. Б., к-с И., бл.*, вх.*, ет*, ап.*, отнел чужди движими вещи – сумата от 1890 лв. от владението на Д.М.В., без съгласието й, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност в немаловажен случай Представителят на БРП в съдебно заседание поддържа обвинението, възведено с обвинителния акт срещу подсъдимия Г..Счита, че е безспорно доказано от обективна и от субективна страна извършването на престъплението по чл.195,ал.1,т.7 от подс.Г.. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание при приложението на чл.55, ал1, т.2, б.”б” от НК Пробация”, включваща следните пробационни мерки:Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице три -седмично;Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година;Безвъзмезден труд в полза на обществото – 150 часа годишно за срок от една година.Счита,че гражданският иск на Д.В. следва да се уважи изцяло

Пострадалото съгласно обвинителния акт физическо лице Д.М.В. предяви в хода на произвоството граждански иск за сумата от 1840лв. срещу подс. Г., приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство.В съдебно заседание В. не се явява.  

Подсъдимият Е.Д.Г. признава вината си. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Защитникът на подсъдимия адв.Ц. от БАК не оспорва фактическата обстановка и квалификацията на деянието. Счита, че самопризнанията на подсъдимия са потвърдени от доказателствата, събрани на досъдебното производство. По отношение на наказанието моли да бъде приложен чл. 55 НК съобразно изискването на чл.373,ал.2 НПК и пледира да му се наложи наказание „Пробация”, изразяваща се в предложените от държавното обвинение пробационни мерки, като за първата и втората мярка предлага да са за срок от 6 месеца, а третата пробационна мярка да бъде наложена в размера и за периода, посочен от прокурора.

 

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И СЪОБРАЗНО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.373,АЛ.3 от НПК СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:

Подсъдимият Е.Д.Г. е роден на *** ***, постоянен адрес ***,  българин, български гражданин, средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********. Видно от справката за съдимост подсъдимият Г. е осъден с одобрено от съда споразумение по НОХД 3159/08 год. на БРС за престъпление по чл. 197 ал.1 т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.

Подс.Г. *** живущ ***' и се познавал отдавна със свидетеля Ж.К.. На 07.03.2009 год. майката на свидетеля К. свидетелката Д.В. отишла извън града, като в дома им в к-с "И.", бл.* вх. *, ет. * останал единствено св. К.. Той поканил подс. Г. да му гостува. През деня играели на компютъра. Около 23.00 часа св.К. предложил на подс.Г. да остане в тях да пренощува и той се съгласил.Св.К. и подс.Г. си легнали в различни стаи в апартамента и заспали. През нощта на 07/08.03.2009 год. подс.Г. се събудил и започнал да премерва дамски анорак собственост на свидетелката В.. В един момент установил,че в джоба на анорака има голяма сума пари. Подс. Г. взел сумата от 1890 лв. и отново си легнал. На сутринта на 08.03.2009 год. подсъдимият и св. К. пили кафе, като  Г. не споменал за извършеното през нощта от него. Около обяд се разделили като подс.Г. напуснал жилището със сумата от 1890 лв.  Преди да излезе от дома на К. подс.Г. по интернет се бил обадил на свой приятел - свидетеля Д.Д. да отиде при него, като посочил адреса на св.К.. Св.Д. изчакал в автомобила си Г. пред дома на К.. Влизайки в автомобила подсъдимият разказал на свидетеля Д. за извършената кражба като докато разказвал бръкнал в джоба си и извадил откраднатите пари, които били с номинал от 100 лв. и други от 50 лв. След като се прибрала в дома си свидетелката В. установила липсата на парите и заедно със сина си посетила дома на подсъдимия с молба да съдействат за връщането на парите, но родителите на Г. заявили, че не могат да се разправят със сина си. Отведен в 05 РУ на МВР гр. Бургас подс.Г. разказал за извършената кражба от него на свидетелите Н.Г. и П. Ж.

         Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия в съдебното заседание, подкрепени от показанията, дадени в хода на досъдебното производство от свидетелите В., К., Д., Г. и Ж. и справката за съдимост. При постановяване на присъдата си съдът въз основа на самопризнанията на подсъдимия и доказателствата,събрани на досъдебното производство, прие за установени обостоятелствата изложени в обвинителния акт без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената му част.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира,че от обективна и субективна страна подсъдимият  Е.Д.Г. е осъществил престъпния състав на  чл. 195, ал.1,т.7, вр.чл. 194 ал.1, вр. вр.чл. 28,ал.1 вр с чл.63,ал.1,т.3 от НК. Това е така, защото вечерта на 07 срещу 08.03.2009 г. от жилище в гр. Б., к-с И., бл.*, вх.*, ет.*, ап.15 отнел чужди движими вещи – сумата от 1890 лв. от владението на Д.М.В., без съгласието й, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност в немаловажен случай. Видно от справката за съдимост подс.Г. е извършил настоящото деяние, след като е бил осъден със споразумение по НОХД 3159/2008г. на БРС за друго такова престъпление, което обуславя и квалификация на извършеното от него по чл.195,ал.1,т.7 вр. с чл.28,ал.1 от НК-повторност. Съдът намира, че случаят е немаловажен, тъй като подс.Г. се отличава с висока степен на обществена опасност и стойността на отнетото имущество значително надвишава минималното трудово възнаграждение за страната към момента на извършване на престъплението. Към момента на извършване на деянието Г. е бил непълнолетен,но е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

От субективна страна на престъпния състав, съдът приема наличие на форма и вид на вина-пряк умисъл, съгласно чл.11,ал.2 от НК-подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

При определяне на наказанието на подсъдимия Г. съдът взе предвид, че съдебното следствие се проведе по реда на чл.371,т.2 и сл. от НПК. Неговите самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което на основание чл.373,ал.4 НПК наказанието му следва да се определи при условията на чл.55 НК. Към момента на извършване на деянието подс.Г. е бил непълнолетен, което налага приложението на чл.63,ал.1,т.3 НК спрямо него като предвиденото в чл.195,ал.1 от НК наказание “лишаване от свобода от една до дест години” следва да се замени с “лишаване от свобода до три години.” Следователно съгласно разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК, която препраща към чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК, следва да му се определи наказание “пробация”, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, състояща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа годишно за срок от една календарна година. Съдът намира,че видът и размерът на посочените пробационни мерки ще съдейства за превъзпитаването му и въздържането му от извършването на други противозаконни прояви. Съдът на основание чл.59, ал.1 т.1 от НК приспадна при изпълнение на така наложеното наказание “Пробация” времето, през което подсъдимият Г. е бил задържан по настоящото дело, считано от 12.01.2010 г., като един ден “задържане” се зачита за три дни “пробация”.

Съдът намери,че гражданският иск е доказан по основание и размер, поради което на основание чл.45 от ЗЗД осъди подсъдимия Г. да заплати на Д.М.В.,ЕГН:********** сумата от 1840 /хиляда осемстотин и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за нанесените от извършеното от него престъпление по чл.195, ал.1 т.7 . чл.194, ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр с чл.63,ал.1,т.3 от НК имуществени вреди, ведно със законната  лихва от датата на увреждането, считано от 08.03.2009г.На основание чл.189, ал.3 НПК съдът постанови подсъдимият Е.Д.Г. да заплати в полза на държавата по сметка ***.60 /седемдесет и три лева и шестдесет стотинки/ лева представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: З.А.