№ 604/4.12.2017г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, в публично заседание на
осемнадесети септември, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА
при
участието на прокурора Пешев и при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Шотева адм. дело № 430/17г. по описа на Административен
съд Пазарджик, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на ЗИНЗС във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл.
1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл.3 от
ЕКЗПЧ.
Образувано е по искова молба на И.Г.Ч. *** с ЕГН ********** *** –
адв.В.С. против ГД“Изпълнение на
наказанията“- София, със законен представител – главен директор Свилен Цветанов
с искане ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 10 000 лв. неимуществени вреди, причинени в
резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата
администрация на затвора Пазарджик, в едно със законната лихва , от
17.09.2015г. до крайното изплащане на сумата.Твърди се , че с оглед
разпоредбата на чл.3 от ЗИНИЗС липсата на достатъчно площ, лоша храна и наличие
на хлебарки , дървеници и гризачи, както и липсата на адекватно здравно лечение
презюмира нечовешкото и унизително отношение. Фактическите основания
на предявения иск са свързани с лошите битово-хигиенни условия в затвора,
климатичните условия – през зимата е студено в килията, апрез лятото топло,
храната е малко и лоша, както и неосигуряване на надеждно медицинско
обслужване, в противоречие с нормите на ЗИНЗС. Иска се да бъде осъден
ответникът да заплати претендираната сума.
В съдебно заседание
ищецът лично и чрез процесуалния представител
поддържа исковата молба на сочените в нея основания, ангажира допълнителни
доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът - Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", гр.София, се представлява от
юрисконсулт, който оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура - Пазарджик дава заключение за
неоснователност на исковата претенция поради недоказаност на претендираните за
обезщетяване неимуществени вреди.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следното:
Видно от представената
по делото справка от ответника с вх. № 2513/23.06.2017 г. ищецът търпи наказание в
размер на 3 години лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 10297/2007
г. на Районен съд Карлово. Началото на наказанието е 17.09.2015 г. при
първоначален строг режим. Ищецът е преведен от Затвора Пловдив в Затвора
Пазарджик на 30.10.2015 г. Постъпва в приемно отделение за периода
30.10-04.11.2015 г., където е настанен в спално помещение № 205. Същото се
обитава от 4 лишени от свобода, а площта му е 13,39 кв.м. с денонощен достъп до
общ санитарен възел. От 05.11.2015 г. ищецът е настанен в седмо отделение в
спално помещение № 705. В това помещение е до 18.04.2017 г. От тази дата със
заповед на началника на затвора е настанен при условията на ЗО „Открит тип“ в
ЗО „Средна гора“ гр. Пирдоп. Спално помещение № 705 е с площ 37,94 кв.м., в
която площ не е включен санитарния възел. За периода от месец ноември 2015 г.
до месец април 2017 г. броят на лишените от свобода в спалното помещение е
варирал от 14 до 16. В справката от Затвора Пазарджик е посочено, че в
помещението е имало санитарен възел. В отделението също така има и общ
санитарен възел с течаща топла и студена вода, като лишените от свобода могат
да го ползват във времето от 6,00 до 20,30 часа, а в почивните и празнични дни
от 6,30 до 20,30 часа. В ЗО „Открит тип“ в ЗО „Средна гора“ е настанен в спално
помещение № 5, което се обитава от 4 лишени от свобода с капацитет 23,80 кв.м.
с денонощен достъп до санитарен възел. Поради планирани ремонтни дейности
ищецът и другите трима лишени от свобода
са преместени от пето в осмо спално помещение, което е с капацитет 22,60 кв.м.
и също е с денонощен достъп до общ санитарен възел. На 09.05.2017 г. е настанен
в ЗООТ Пазарджик за лечение. Настанен е в спално помещение № 7, където е
пребивавал с 2 лишени от свобода с капацитет 12,92 кв.м. с денонощен достъп до
санитарен възел – баня и тоалетна. От 29.05.2017 г. до 31.05.2017 г. е бил в
стационара на МЦ при Затвора Пазарджик. На 02.06.2017 г. е изписан от
стационара и е върнат отново в спално помещение № 7 на ЗООТ Пазарджик. На
12.06.2017 г. със заповед на началника на Затвора Пазарджик е преведен в ЗООТ
Средна гора, където е настанен в спално помещение № 7 с капацитет 24,30 кв.м.
денонощен достъп до общ санитарен възел, обитавано от 4 лишени от свобода. По
негова молба ищецът е преместен от спално помещение № 7 в № 3, което се обитава
от 7 лишени от свобода и е с капацитет 37,40 кв.м. с денонощен достъп до общ
санитарен възел.
Ищецът Ч. по негова молба от 05.05.2016 г. е
устроен на работа във фирма „Антрос“, занимаваща се с дървопреработване в
производствена зона, цех 4 на територията на Затвора, където работи до
13.04.2017 г. За периода от 24.04.2017 г. до 04.05.2017 г. ищецът също е
работил във фирма „Мигмат“ в ЗООТ Средна гора гр. Пирдоп.
По делото е изготвена и приета
съдебномедицинска експертиза, според която ищецът е опериран за рецидивна
слабинна херния в дясно. Наличието на стар оперативен белег в дясна слабинна
област, констатиран от лекаря на ЗООТ Средна гора и хирурга и данните от
оперативния протокол, дават основание да се приеме, че е извършвана оперативна
интервенция в миналото в същата област и по същия повод. Изрично в експертизата
е посочено, че се провежда адекватно лечение в затвора, като следоперативното
наблюдение и лечение са провеждани правилно. Изрично в експертизата е посочено,
че рецидивът не е вследствие на условията в затвора, като повишеното физическо
натоварване е оказало влияние върху оформянето на рецидивната слабинна херния,
но категорично не може да се приеме като единствена причина за това.
По делото са представени от ответника 7
протокола за извършена ДДД – дейност. Видно е, че тази дейност е извършвана в
затворническата столова, кухненски склад, служебна столова, кухня и
затворнически корпус, отделение 1. Протоколите са от 17.11.2015 г., 01.12.2015
г., 26.01.2016 г., 09.02.2016 г., 22.03.2016 г., 12.04.2016 г., 17.05.2016 г.,
07.06.2016 г., 13.-14.07.2016 г., 10.08.2016 г., 20.09.2016 г., 31.10.2016 г. и
14.12.2016 г. Видно от приетите протоколи е, че ежемесечно е извършвана ДДД
обработка срещу хлебарки, както и дератизация.
Ищецът не ангажира гласни доказателствени средства.
Въз основа на горните
фактически констатации следва да се приеме, че исковата молба е доказана по
част от фактическите основания. Съдът приема за доказано изключително високата
пренаселеност в Затвора Пазарджик за периода 4.11.2015г – 18.04.2017г..През
този период лицето е било в спално помещение № 707. От представената справка от
ответника се установи, че площта е 37.94 кв.м., а лишените от свобода , които
са го обитавали са били от 14 до 16 човека.Видно е , че един човек е бил в
най-добрият случай с разполагаема площ от 2.71 кв.м., в които се включват легла
и съответно шкаф и маса.Дори и през светлата част на денонощието ищецът да е
можел да излиза в коридора, то през останалата част от денонощието е обитавал
спално помещение минимум с още 13 човека на по малко от 3 кв.м..
По отношение на наличието на хлебарки,
дървеници и гризачи се установи, че затворническата администрация е
предприемала съответни мерки за ДДД контрол. Не се събраха никакви
доказателства, че в действителност хигиената е била лоша и е имало такива
буболечки и гризачи. Ищецът се отказа от разпит на свидетел.От справката от
Затвора Пазарджик се установява, че в килията е имало санитарен възел, а през
деня ищецът е имал достъп до течаща студена и топла вода.
Относно лошата храна , в малко количество –
не се събраха никави доказателства относно вида и количеството на храната.
Относно влошеното здравословно състояние в
следствие на лошите условия в Затвора Пазарджик се прие съдебно-медицинска
експертиза, от която по безспорен начин се установи, че здравната грижа е
адекватна.
Видно от справката от Затвора Пазарджик /
л.33/ се установява, че ищецът за периода от 17.09.2015г. до 30.10.2015г. е
пребивавал Затвора Пловдив. За този период не се събраха никакви доказателства
относно твърдяните от ищеца лоши условия.
За периода 30.10.2015г. – 04.11.2015г. се
установи, че ищецът е пребивавал в приемно отделение , с площ 13.39 кв.м., с още трима лишени от свобода. Имали са
достъп – денонощен- до общ санитарен възел.Не се събраха доказателства за
наличие на хлебарки, дървеници и гризачи в това приемно отделение.
Относно твърдението за топлина през лятото и
студ през зимата, не се събраха никакви доказателства да е било прекалено топло
през лятото или прекалено студено през зимата за целия период на изтърпяване на
наказанието от ищеца.
Не се установи в ЗООТ“Средна гора“-Пирдоп и в
ЗООТ“Пазарджик“ ищецът да е бил в неблагоприятни условия на изтърпяване на
наказанието което да може да се приравни на нечовешко и унижаващо достойнство
изтърпяване на наказанието.
Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно
разпоредбата на чл. 203, ал.1 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица, като видно от нормата на чл. 204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността
на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетението. Обезщетение по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината
за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените, както и
задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко или нечовешко отношение, вкл. да бъдат поставяни в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност ... унизително отношение, което уронва човешкото им достойнство. Така
зададените неблагоприятни условия следва да се разглеждат в тяхната съвкупност
и общо въздействие върху лишения от свобода, а не всяко едно от тях да се
преценява като самостоятелно влияние и степен на интензивност върху личността,
което според Европейският съд по правата на човека (Решение от 10.02.2012 г. по
делото на Шахънов срещу България, т.40), води до намаляване на релевантността
на всеки аргумент при разглеждане на общите условия на задържане и по този
начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху
жалбоподателя, както се изисква от Конвенцията. Данните по делото сочат, че
ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по
смисъла на горната правна норма поради лишаване от достатъчна
жилищна площ,като в конкретния случай,
лишаването от жилищна площ е драстично, макар и да не се събраха доказателства
за останалите твърдения в жалбата на ищеца.
В случая
отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразното
бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване
на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие
накърнява общочовешка ценност, защитена вкл. и с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС,
съгласно която никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание. В конкретния случай, от установените по
делото факти и обстоятелства, може да се направи извод, че битовите условия, в
които пребива ищецът в Затвора Пазарджик, за периода от 4.11.2015г. до 18.04.2017г., надхвърлят неизбежното
ниво на страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което
неизбежно води до причиняване на неимуществени вреди, поради търпени унизителни
изживявания, които следва да се обезщетят.
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В случая съдът преценява както обективните
данни относно условията в мястото за лишаване от свобода, така и
продължителността на периода, - от 4.11.2015г г. до 18.04.2017 г., съобразява и обстоятелството, че ищецът се
е намирал в зона с повишена сигурност, предполагаща по необходимост по-високи
ограничения, взема предвид и обстоятелството, че в преобладаващ период от време
е можел
да излиза в коридора.
За този приблизително 18-месечен период съдът
счита за справедливо присъждане на обезщетение в размер на 900 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2017г. до окончателно
изплащане на сумата. По отношение на претендираната от ищеца лихва от момента
на увреждането до окончателното изплащане на сумата, съдът съобрази
Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т.гр.дело № 3/2004 г., ОСГК и
в този смисъл подаването на исковата молба следва да се счита за покана, от
който момент е дължима и лихвата, в какъвто смисъл е и разбирането на Върховния
административен съд, видно от мотивите на Решение № 10166/11.07.2012 г. по адм.
дело № 15508/2011 г. В останалата част, до общия претендиран размер от 10 000 лв., исковата молба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Исковата молба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна , поради липса на събрани доказателства за причинена вреда и за
следните периоди :
17.09.2015г. до 30.10.2015г. – лицето е
пребивавало в Затвора Пловдив.
30.10.2015г. - 4.11.2015г. – лицето е
пребивавало в приемно отделение.
18.04.2017г.- до момента лицето пребивава
съответно в ЗООТ „Средна гора“ –Пирдоп, ЗООТ“Пазарджик“, МБАЛ“Ескулап“ и
стационар при Затвора Пазарджик – за което периоди, не се събраха никакви
доказателства за лоши условия на изтърпяване на наказанието от страна на ищеца.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, Пазарджишкият административен съд,
Х-ти състав,
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", гр.София да заплати на И.Г. *** с ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили за времето на престоя му в Затвора Пазарджик от 4.11.2015г. до 18.04.2017г., поради липса на минимална жилищна площ, в размер на 900 лв. ведно
със законната лихва, считано от 12.06.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 900 лв. до претендираните 10 000 лв., като
неоснователен.
Отхвърля иска като неоснователен за периода
17.09.2015г. – 30.10.2015г. ; за периода 30.10.2015г. - 4.11.2015г. и за
периода 18.04.2017г.- до приключване на съдебното дирене – 07.11.2017г..
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решение №
184/12.03.2020г по АД 63/2020 г. на Административен съд Пазарджик Отхвърля
иска като неоснователен за периода 17.09.2015г. – 30.10.2015г. ; за периода
30.10.2015г. - 4.11.2015г. и за периода 18.04.2017г.- до приключване на
съдебното дирене – 07.11.2017г..
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 604/04.12.2017 г.,
постановено по адм. дело № 430/2017 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.