СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 14937 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 457508 от
24.07.2018 г. на СРС, 64 състав по гр.
д. № 81233/2017 г., е признато за незаконно и отменено на основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ уволнението на В.К.Н., извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ
със заповед № /14.09.2017г. на директора на Н.г.по д.е.и к.„*****“ и е
възстановена на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ В.К.Н. на заеманата преди
уволнението длъжност „старши учител по английски език“ при Н.г.по д.е.и к.„*****“,
както и е осъдена Н.г.по д.е.и к.„*****“ да плати на В.К.Н. на основание
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.2 КТ сумата от 296,16 лева – обезщетение за
периода 15.09.2017г. – 15.03.2018г., в който ищцата е работила на по -
нископлатена работа.
Срещу решението е подадена въззивна жалба в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника Н.г.по д.е.и к.„*****“. Във въззивната жалба се излагат
доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.
Твърди се, че безспорно по делото е установено, че ищцата не отговаря на
изменените с длъжностната характеристика изисквания за професионална
квалификация „учител по английски език”. Аргументира се, че запазването на
трудовото правоотношение не означава непроменяемост завинаги на същото.
В законоустановения срок ответникът по жалбата В.К.Н. е депозирала
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Предявени са за
разглеждане кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 2
КТ. В исковата молба ищцата твърди, че е работила при
ответника по безсрочен трудов договор. Поддържа, че незаконно е уволнена, тъй
като заявява, че отговаря на промените от работодателя изисквания за заемане на
длъжността, тъй като е завършила английска филология като втора специалност.
Възразява, че дори да се приеме, че не отговаря на новите изисквания то на
основание , пар.3 от ПЗР от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. счита, че следва да
продължи трудовото й правоотношение, понеже е отговаряла на изискванията за
заемане на процесната длъжност при възникването му.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен
отговор ответникът оспорва предявените искове. Поддържа, че уволнението е
законосъобразно извършено при наличието на законоизискуемите предпоставки.
Безспорен между страните по делото е фактът,
че ищцата и ответникът са били в трудови правоотношения, по силата на които
ответникът е бил работодател, а ищцата служител на длъжност „старши учител по
английски език”, както и че трудовият договор на ищцата е бил прекратен на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със Заповед № 596 от 14.09.2017 г. на Директора на ответната
гимназия, връчена на ищцата на същия ден. Заповедта е мотивирана с липса на
изискуемата за длъжността професионална квалификация, а именно
„работникът/служителят не притежава професионална – квалификационна степен
/съгласно Наредба № 12 от 01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти/ учител по английски
език така, както предвижда заповед № 504 от 27.07.2017 г. на Директора на
ответната гимназия и промяната на изискванията в длъжностната характеристика“.
От приетото по
делото като писмено доказателство длъжностна характеристика от 18.11.2015 г. се
установява, че изискването за заемане на длъжността „старши учител” е висше
образование, образователно-квалификационна степен – професионален бакалавър,
бакалавър или магистър и професионална квалификация учител.
Видно от
представената по делото длъжностна характеристика, получена от ищцата на
28.08.2017 г. са променени минималните изисквания за заемане на длъжността
„старши учител” като висшето образование следва да е със специалност по
съответния език, по който преподава служителят и професионалната му
квалификация да е учител по съответния език, по който преподава, като това не
се изисква за преподавателите, завършили филология за същия език.
По делото е
приета като писмено доказателство дипломата на ищцата за висше образование, от
която се установява, че В. Димитрова е придобила квалификация: специалист по
класическа филология, учител по класически езици и литература със
специализация: народен латински език и втора специалност: английски език.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на
уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното производство той да
установи осъществяването в обективната действителност на всички материални
предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – работникът или служителят да няма
необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната
работа.
Законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение на посо-ченото правно основание се
обуславя от проявлението на следните обстоятелствата – 1. да е налице изменение
на изискванията за образование на лицата, които заемат дадена длъжност, като
това изменение на образователните изисквания да е извършено преди уволнението;
2. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за изменение на
изискванията за образование за заемане на определена длъжност; 3. уволненият
работник или служител да не е отговарял на новите образователни изисквания и 4.
актът, с който е прекратеното трудовото правоотношение, да бъде мотивиран, с
очертаване на фактическите основания, които са обосновали волята на
работодателя да уволни съответния работник или служител. Проявлението на тези
обстоятелства предпоставя законосъобразното упражняване на потестативно
субективно право на работодателя, който с едностранно волеизявление може да
прекрати процесното трудово правоотношение.
Следва да бъде отбелязано, че не подлежи
на съдебен контрол правото на работодателя да променя изискванията за
образование и квалификация за определена длъжност. Преценка на работодателя по
целесъобразност е какви изисквания ще въведе по отношение на работниците си, по
отношение на която преценка съдът няма правомощия да извършва проверка. Не е от
компетентност на съда да се произнася каква квалификация налагат нуждите на
работата за дадена длъжност и дали промяната в изискванията за квалификация е
наложена от обективна необходимост.
Изискванията за изпълняваната работа
може да са предвидени в закон, в друг нормативен акт или в длъжностната
характеристика или да следват от тях.
В конкретния случай не е спорно и се
установява от доказателствата по делото, че е налице изменение на изискванията
за образование на лицата, които заемат длъжността „старши учител”, като това
изменение на образователните изисквания е извършено преди уволнението от
компетентен орган.
Спорно по делото е дали ищцата отговаря
на новите образователни изисквания за заемане на длъжността.
Въззивният съд намира, че от
установените факти въз основа на длъжностните характеристики и дипломата на ищцата
следва правния извод, че уволнената служителка притежава изискуемата
професионална квалификация, тъй като е завършила втора специалност английски
език.
Новото изискване за образование и
професионална квалификация се съдържа както в новата длъжностна характеристика
за длъжността „старши учител”, утвърдена преди уволнението на ищцата, така и в Наредба
№ 12 от 01.09.2016 г. Дори ищцата да не притежаваше изискуемата професионална
квалификация съгласно Наредбата и длъжностната характеристика, то съгласно
пар.3 от ПЗР на Наредба № 12 от 01.09.2016 г. лицата, заварени на длъжност на
педагогически специалист, които не отговарят на изискванията на тази наредба,
запазват трудовото си правоотношение, ако са имали право да заемат съответната
длъжност към момента на възникване на правоотношението. Мотивите за уволнението
са именно липса на изискуемата професионална квалификация съобразно Наредба №
12 от 01.09.2016 г. Видно от възраженията във въззивната жалба не е спорно, че
ищцата е имала право да заема съответната длъжност при възникване на трудовото
правоотношение. Тя е заемала длъжността „учител по английски език“ при
ответника от 17.09.1996 г., като към момента на сключване на трудовия договор
ищцата е изпълнявала изискванията за длъжността, посочени в Инструкция № от 29.07.1994г. / в редакция към датата на
сключване на трудовия договор/.
По отношение на исковете с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, настоящият състав намира, че доколкото липсват изложени
аргументи във връзка с правилността на обжалваното решение, то същото с оглед
пределите на въззивния контрол, очертани в чл. 269 от ГПК, следва да бъде
потвърдено. Само за пълнота Софийски градски съд счита, че следва да отбележи,
че споделя доводите на първоинстанционния съд. Тъй като уволнението, извършено
едностранно от работодателя е незаконосъобразно, както и с оглед на
обстоятелството, че ищцата е полагала труд при ответника към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение по безсрочно трудово правоотношение,
настоящият съдебен състав приема, че са налице всички материални предпоставки
за уважаване на обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и
уволненият работник следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност – „старши учител по английски език”. По делото е установено, че ищцата
е работила по трудово правоотношение от 15.09.2017 г. при друг работодател с
по-ниско трудово възнаграждение, поради което СРС правилно е уважил предявения
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до
които въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответстват на крайните правни
изводи на първоинстанционния съд, макар и с други мотиви обжалваното решение
следва на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а
въззивната жалба – оставена без уважение.
По
разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за
въззивното производство има ответникът по въззивната жалба в размер на 460 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 457508 от
24.07.2018 г. на СРС, 64 състав по гр.
д. № 81233/2017 г.
ОСЪЖДА Н.г.по д.е.и к.„*****“, с адрес: гр. София, кв.
„*******”, ул. „******* да заплати на В.К.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 460 лв. (четиристотин и шестдесет
лева), представляваща разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
получаването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.