Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260014,
06.07.2020 година,гр.Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд -Търговище , седми състав, публично съдебно заседание на двадесет и втори
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:Боряна Петрова
Секретар:Михаил
Пенчев
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 82 по описа
за 2020 г. на РС -Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен установителен иск за съществуване на вземане
с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД , във вр. с чл.92 ЗЗД,във вр. с чл.286
от ТЗ.Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл.342 от ТЗ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че
с ответницата Е.Ш.Р. на 31.08.2012 г. са сключили Договор за мобилни услуги.Като
лоялен абонат ответницата се е възползвала от преференциалните условия на
оператора и е взел още пет мобилни номера. За месеците месец 01/2018г., за
месец 02/2018г., и за месец 03/2018г., се твърди, че ответницата не е изпълнила
задълженията си, което е в размер на 555,98 лв. Неизпълнението да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги
е, ангажирало договорната отговорност на
абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като
във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор, поради което ищецът е прекратил едностранно индивидуалните
договори. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 586.16лв., фактурирана
е цената, на оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорените
погасителни планове в общ размер на 70.08 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни
периода в размер на 555.98 лв. Ответницата е погасила част от задължението си,
като е останала задължена за сумата от 495.98 лв. Абонаментите и са прекратени
на 15.05.2018 година. Дължимите от нея абонаментни такси за периода 18.12.2017
година до 17.05.2018 година са в размер на 495.89 лв. Неизпълнението на
задълженията и е дало основание на ищеца да начисли неустойка за предсрочно
прекратените договори за договори за мобилни услуги от 31.10.2017г., от
29.04.2016г. от 15.09.2016г. от 06.10.2016г., и от 06.10.2017г., предсрочно
прекратени на дата 15.05.2018г. Стойността на претендираната
неустойка е в размер на 586.16 лв. Освен посочените суми, ищецът твърди, че
ответницата има задължения и по сключените договори за закупуване на мобилни
устройства. Закупила е на лизинг устройства TABLET PRESTIGIO WIZE 3508 4G и KIDS MyKi
Touch HERO, за които дължи лизингови вноски в
размер на 70.08 лв. Ответницата не е погасила задълженията си по цитираните
договори, представляващи абонаментни такси , използвани услуги, както и
лизингови вноски на закупените от нея устройства, поради което ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, поради това и съгласно дадени указания е
предявил настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено съществуване на вземането му от ответника, в размер на 495.98 лв.,
представляваща стойността на дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за абонатен номер №********* за периода от
18.12.2017г. до 17.05.2018г., сумата от 586.16лв., представляваща неустойка за
предсрочното прекратяване на договори за мобилни услуги от дата 31.10.2017г.,
от 29.04.2016г. от 15.09.2016г. от 06.10.2016г., и от 06.10.2017г., предсрочно
прекратени на дата 15.05.2018г.
Ищецът моли съда да
постанови решение с което да осъди ответницата да му заплати сумата от общо
70.08, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които 12.45лв. за устройство TABLET PRESTIGIO WIZE
3508 4G , по Договор за лизинг от 06.10.2016г. с абонатен номер №*********,
дължими за периода от м.05/2018г. до м.09/2018г. и 57.63лв. за устройство KIDS MyKi Touch HERO по Договор за ЛИЗИНГ от 06.10.2017г. с абонатен
номер №*********, за периода от м.05/2018г. дом.09/2019г. Претендира да му
бъдат присъдени разноски в заповедното производство и в настоящото.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът,
оспорва исковете по основание и размер. Навежда твърдение за нищожност на
клаузите на приложените договори към исковата молба. Представените договори за
продажба на далекосъобщителни услуги и приложените към тях общи условия на
мобилния оператор са в противоречие с чл. 146 от Закон за далекосъобщенията и
по-точно защита на интересите на крайните потребители, тъй като не е спазен
принципа на прозрачност, пропорционалност и равнопоставеност,
поради което в частта по отношение на задълженията на потребителите, същите са
неравноправни и като такива нищожни.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните е съществувало
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключени Договор за
мобилни услуги. Освен тези договори между страните поражда и облигационна
връзка и сключените Договори за лизинг, по силата на който ответникът е закупил
и мобилни устройства марка TABLET PRESTIGIO WIZE 3508 4G и KIDS
MyKi Touch HERO.По тези договори на
ответника са предоставяни мобилни услуги, за което са издавани съответните
фактури, приложени по делото. Приложени са и фактури, които остойностяват
услуги на ищеца.
Видно от изготвената по делото икономическа експертиза,
неоспорена от страните, за периода 18.12.2017 г. до 17.05.2018 г. за абонаментен
номер *********, неизплатените далекосъобщителни услуги са в размер на 495.98
лв., неустойката за предсрочно прекратяване на договорите е в размер на 586.16
лв., по договорите за лизинг, размера на неизплатените вноски е за закупения таблет
е 12.45 лв., а закупеното мобилно устройство са 57.63 лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи: Настоящото производство е за
установяване съществуването на вземане в размер на 495.98 лв., представляващи
стойността на доставени и ползвани от ответника мобилни услуги, по сключени
между страните договори, сумата от 586.16 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на тези договори. За това задължение в полза на ответника
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1804/19г. по описа на РСТ. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи съществуването на договорите
за мобилни услуги, сключени между ищеца и ответницата. Безспорно е, че последната
не е изпълнила задълженията си за плащане на абонаментните такси и мобилни
услуги.
Ищецът безспорно е доставчик на електронни услуги, поради
което отношенията между страните попадат под правната регламентация на Закона
за електронните съобщения. В чл. 228, ал. 1 ЗЕС
са регламентирани по императивен начин минималните изисквания към
съдържанието на индивидуалните договори: "Индивидуалният договор при общи
условия между предприятието, предоставящо обществени телефонни услуги, и
крайния потребител съдържа най-малко: 1. идентификационни данни на крайния
потребител; 2. телефон /факс, електронен адрес/ и адрес на крайния потребител;
3. вид и описание на услугите; 4. срок на ползване на услугите; 5. цени, ценови
пакети или тарифи, условия и срокове на плащане; и 6. условия за продължаване и
прекратяване на индивидуалния договор. Видно от приложените към делото
договори, те са съобразени с тези императивни изисквания. По императивен ред са регламентирани и
минималните изисквания към приложимите общи условия- чл.227 от ЗЕС. Настоящият
съдебен състав приема, че ищецът не е допуснал нарушение на правилото,
установено в чл. 225 от ЗЕС, съгласно
което предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или
услуги на крайни потребители, са длъжни да спазват принципите за прозрачност и равнопоставеност съобразно вида на използваната технология,
категориите абонати, обема на трафика и начина на плащане и да не допускат
предимства за отделни крайни потребители или група потребители при едни и същи
услуги. В този смисъл, неоснователно се явява твърдението на ответната страна
за недобросъвестност на ответника –
доставчик и нарушение от негова страна на принципа на прозрачност,
пропорционалност и равнопоставеност. Приложените по
делото ОУ напълно съответстват на разпоредбата чл. 227, ал.1 от ЗЕС, съгласно
която Общите условия на договора с крайните потребители следва да съдържат
посочените в цитираната разпоредба клаузи, в т.ч. видове, описание и качество
на услугите, включително услуги за поддръжка и услуги по обслужването на клиенти,
както и начини за достъп до тези услуги (чл. 227, ал.1, т.3, б."д" от ЗЕС), начини за получаване на актуална информация за цени на предлаганите
услуги, всички приложими тарифи и такси за поддръжка, предлаганите начини на
плащане и всички разлики в разходите, произтичащи от различните начини на
плащане (чл. 227, ал.1, т.8 от ЗЕС). Ищецът в качеството си на предприятие,
което предоставя обществени електронни съобщителни услуги, е посочил изрично в
индивидуалния договор, при общи условия с потребителя, цени, ценови пакети или
тарифи, условия и срокове за плащане. Процесният
индивидуален договор, както и приложените общи условия съдържат изискуемите
данни относно видовете, описанието, количеството и качеството на твърдените
услуги, относно начините за достъп до тези услуги, относно начините на
предоставяне и ползването им, за лицата, които ги предоставят съдържат актуална
информация за цени на предлаганите услуги, всички приложими тарифи и такси за
поддръжка, предлаганите начини на плащане и всички разлики в разходите,
произтичащи от различните начини на плащане. С оглед на горното и съгласно
доказателствата, съдът намира, че вземането на ищеца от ответницата за сумата
от 495.98 лв., представляваща стойността на използвани далекосъобщителни услуги
за периода 18.12.2017 г. до 17.05.2018 г. за абонаментен номер *********,
съществува.
По отношение на вземането за
неустойка, съдът намира следното: В случая ищецът се позовава на правото си да
претендира неустойка, поради едностранно и предсрочно прекратяване на договори
за мобилни услуги, поради неизпълнение от страна на ответника. В сключените
договори е предвидено, че при прекратяване на
услугите, предоставени от ищеца по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти /без отстъпки/, дължими до края на срока на
договора. Съдът следи служебно за противоречие
с добрите нрави на неустоечната клауза,
каквото възражение е навела и ответницата в отговора си. В този смисъл решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№
1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и
др., както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на
ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016
г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г.
на II т. о. на ВКС и др. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие
с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.При преценката на всички
тези факти и обстоятелства следва да се съобрази договора за предоставените услуги и вида на насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса,
а потребителят – да
я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга,
в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна
в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в
пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната
месечна такса /без отстъпки/, а не въз основа на индивидуално договорената
между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок,
е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС
, I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.
Тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва
извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение
и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр.
с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл. 4 от договорите.В този случай няма как неустойката да бъде намалявана и да
се присъжда трикратния размер на месечните абонаментни такси, доколкото съдът
приема, че клаузата е изначално недействителна, поради противоречие с добрите
нрави, а не прекомерна.
Ето защо претенцията за
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите по вина или инициатива на
потребителя в размер на 586.16 лева, е
неоснователна, поради противоречието на
клаузите от договорите на добрите нрави.
Освен договорът за мобилни услуги, ответницата е сключила
с ищеца и два договора, по силата на които е закупила мобилни устройства, които
е следвало да изплаща на равни месечни вноски. По тези договори също е налице
неизпълнение от страна на ответницата, като съгласно изготвената експертиза,
последният дължи лизингови вноски за закупения таблет
на стойност 12.45 лв., а закупеното мобилно устройство, на стойност 57.63 лв.
Ответницата
следва да понесе отговорността за сторените от ищеца разноски в настоящото и
заповедното производство, съразмерно уважената част от претенциите. В
настоящото производство ищецът е направил разноски в размер на 464.57 лв., а
ответницата е направила разноски, в размер на 300 лв. Съразмерно уважената
част, дължимите на ищеца разноски са 228.23 лв., а на ответницата са 152.62лв.
По компенсация ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски
в размер на 75.61 лв. В заповедното производство ищецът е направил разноски в
размер на 214.57 лв., съразмерно му се дължат разноски в размер на 105.41 лв.,
които следва да се възложат на ответницата.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че вземането на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, съдебен
адрес ***2, адв. В.П.Г. САК от Е.Ш.Р., с ЕГН **********
***, за сумата от 495.98 лв., представляваща стойността на използвани
далекосъобщителни услуги за периода 18.12.2017 г. до 17.05.2018 г. за
абонаментен номер *********, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК № 948/23.10.2019 г. по ч.гр.д. № 1804/19г. по описа на РСТ, ведно
със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-22.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, СЪЩЕСТВУВА
на осн. чл.422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от "Теленор България" ЕАД, ЕИК
********* гр.София, съдебен адрес ***2, адв. В.П.Г.
САК от Е.Ш.Р., с ЕГН ********** ***, иск за установяване на вземане, в размер
на 586.16 лева, представляваща неустойка за
предсрочното прекратяване на договори за мобилни услуги от дата 31.10.2017г.,
от 29.04.2016г. от 15.09.2016г. от 06.10.2016г., и от 06.10.2017г., предсрочно
прекратени на дата 15.05.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 948/23.10.2019 г. по ч.гр.д. № 1804/19г. по описа на РСТ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Е.Ш.Р., с ЕГН ********** ***
да заплати на „Теленор
България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, съдебен адрес ***2, адв. В.П.Г. САК, сумата общо от 70.08, представляваща
незаплатени лизингови вноски, от които
12.45 лв. за устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3508 4G , по Договор за
лизинг от 06.10.2016г. с абонатен номер №*********, дължими за периода от
м.05/2018г. до м.09/2018г. и 57.63лв. за устройство KIDS MyKi Touch HERO по Договор за ЛИЗИНГ от 06.10.2017г. с абонатен
номер №*********, за периода от м.05/2018г. дом.09/2019г., ведно със законната
лихва от
ОСЪЖДА Е.Ш.Р.,
с ЕГН ********** *** да заплати
на „Теленор
България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, съдебен адрес ***2, адв. В.П.Г. САК разноските по ч.гр.д.№ 1804/19 по описа на
РСТ, в размер на 105.41 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Е.Ш.Р., с ЕГН ********** *** да заплати на „Теленор
България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, съдебен адрес ***2, адв. В.П.Г. САК, по компенсация разноски в настоящото произовдство, в размер на 75.61 лв., на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд- Търговище.
Съдия: