№ 600
гр. Видин, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тодор Г. Попиванов
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело №
20221320101028 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.410, ал.1, т.3 вр.
с т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл.86 от ЗЗД от „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр.С, бул. „В”, № 89Б, представлявано от К.Ч и Б.В, със съдебен
адрес: гр.С, ул.“Х.А“ № 35, ет.1, надп. Офис 3, чрез адв. Г. Я., срещу
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ , Булстат ************, с
адрес: гр.С 1606, бул.„М“ № 3.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че
на 19.09.2020г., на път № II – 11 при км.26, в района на с.Д.Д /помпената
станция/ е реализирано ПТП с участието на л.а., марка „Д”, модел „Л“, с рег.
№ ************, собственост на „Ф“ ЕООД, управляван от П. Н. П., който по
време на движение преминава през необезопасена дупка, при което се
увреждат предпазната кора на двигателя и предната броня; че водачът
продължил движението си и при пристигане н гр.Видин светнала лампата за
превишена температура на охлаждане на течността, поради което водачът
установил, че е увреден водният радиатор.
Поддържа се, че отговорността за настъпване на произшествието, изразяваща
се в бездействие е на ответника, който не е изпълнил задължението си за
1
ремонт и поддържане на пътя в съответствие с чл.30 във вр. с чл.167, ал.1 от
ЗДвП – да поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно
препятствията по него и да ги отстрани във възможно най – кратък срок.
Поддържа се още, че на основание сключена застраховка „Каско+“,
застрахователна полица № 440120051001780 за посочения лек автомобил, със
срок на действие от 28.06.2020г. до 27.06.2021г. и след постъпило искане за
застрахователно обезщетение в „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, е образувана
преписка по щета № 44010512025388. Извършен е оглед от служител на „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД, изготвена е калкулация и ликвидационен акт, и за
причинените щети на 05.10.2020г. на собственика „Ф“ ЕООД е изплатено
обезщетение в размер на 528.66 лева, а ищецът е встъпил в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение от 528.66 лева и
обичайните разноски, направени за неговото определяне – в размер на 15 лева
ликвидационни разходи, или общо за сумата в размер на 543.66 лева срещу
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, като възложител на работата по
поддържане на републиканския път в изправно състояние.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника,
да му заплати сумата в размер на 543.66 лева, представляваща изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № 44010512025388, на
основание застрахователна полица № „Каско+“, застрахователна полица №
440120051001780, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по регресно вземане и обичайните разноски за неговото определяне, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на ска –
06.06.2022г. до окончателното издължаване. Претендира се пресъждане на
разноските по делото.
Ищецът ангажира писмени и гласни доказателства, както и съдебно –
техническа експертиза.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е оспорил иска по
основание и по размер, поради което моли да бъде отхвърлен. Оспорва вида и
размера на щетите. Поддържа от своя страна, че не са представени
доказателства че първата вноска по застрахователната премия е била платена,
поради което оспорва, че застрахователния договор е влязъл в сила, съгласно
изискването на чл.351, ал3. от КЗ. Оспорва, че твърдяните щети
представляват покрит от застрахователната полица риск, както и механизма
2
на ПТП - че не доказва причинно – следствената връзка – че описаните
повреди върху МПС са действително претърпени следствие на твърдяното
произшествие. Оспорва се наличието на пътна неравност /дупка/ на пътното
платно, която да е причина за настъпване на ПТП, като се твърди, че основна
причина за настъпване на твърдяните вреди е единствено виновното
поведение на водача на автомобила, като действията му представляват груба
небрежност и са основание за изключване отговорността на АПИ. Посочва се
още, че посочения километър на настъпване на произшествието 26+000 на РП
II – 11 се намира на територията на ОПУ – Монтана, което поддържа и
стопанисва РП II – 11, от км.23+167 до км.78+820, като не става ясно мястото
на настъпване на ПТП поради липсата на протокол за ПТП, издаден от
органите на Пътна полиция към МВР. Поддържа се още, че не е описана
скоростта, с която се е движел водачът, имало ли е видимост на процесния
участък от пътя, какъв е бил интензитетът на движение в участъка пи
настъпване на ПТП.
Иска се от ответника да отхвърли предявения иск, а в условията на
евентуалност, съдът да намали претендираното обезщетение поради
съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила, на основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Претендира разноски по делото, включително за юрисконсултско
възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
Не възразява по искането за назначаване на съдебно – техническа експертиза.
Налице обстоятелства, които се признават от ответника и обстоятелства,
които не подлежат на доказване, а именно: че на 05.10.2020г. ищцовото
дружество е заплатило на застрахования по щета № 44010512025388, сумата в
размер на 528.66 лева.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните – че в тежест на ищеца е
да докаже наличие на сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и собственика на увреденото МПС с валидно застрахователно
покритие към датата на ПТП, наличие на виновно и противоправно поведение
на ответника /бездействие/ във връзка с отговорността му досежно
поддръжката и ремонта на пътния участък, в който се твърди, че е настъпило
3
ПТП; твърдяното застрахователно събитие - ПТП; наличието на твърдяната
имуществена вреда върху застрахованото МПС; механизмът на ПТП;
причинно – следствена връзка между застрахователното събитие и
настъпилите вреди, както и техния размер.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът намира следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна
страна, а именно:
-че ищецът в качеството му на застраховател по застрахователна полица по
договор тип „каско“ на лек автомобил, изплатил обезщетение на собственика
за настъпили върху МПС имуществени вреди, претендира регресно плащане
от поддържащия инфраструктурата ответника на мястото на увреждането,
поради което искът е допустим;
- че е неоснователно възражението на ответника за това, че мястото на
произшествието - посочения километър на настъпване на произшествието
26+000 на РП II – 11 се намира на територията на ОПУ – Монтана, тъй като,
видно от писмо от А“ПИ“ ОПУ – Монтана до Директор ОПУ – Видин и до
ищеца /лист 26 от делото/, посочения участък от пътя, за който се сочи, че е
настъпило ПТП не попада на територията на ОПУ – Мантана, а на
територията на ОПУ – Видин, както и поради това, че искът е предявен срещу
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, а не срещу Областно пътно
управление. Видно от Уведомлението до застрахователя за настъпила щета
/лист 9 от делото/, както и от дадените от управляващия МПС пояснения
/лист 18 от делото/, мястото на ПТП е срещу помпената станция между селата
Арчар и Д.Д. Същото се установява и от лицето в качеството му на свидетел
по настоящото производство, за това, че е пътувал с увреденото МПС в
неговата лента за движение покрай помпената станция между горепосочените
села в посока гр.Видин.
- че е неоснователно възражението на ответника, за това, че не са представени
доказателства че първата вноска по застрахователната премия е била платена,
поради което оспорва, че застрахователния договор е влязъл в сила, съгласно
изискването на чл.351, ал3. от КЗ, тъй като видно от Сметка №
20062340371231, изд. от „ДЗИ Общо Затраховане“ ЕАД /лист 8 от делото/, на
23.06.2020г. затраховащия „Факел“ ЕООД, е заплатил първата вноска по
застрахователна полица на датата на сключване на договора 23.06.2020г. в
4
размер на 114.75 лева, поради което договорът е произвел действие.
- че ПТП и твърдяните вреди върху застрахованото МПС -л.а., марка „Д”,
модел „Л“, с рег.№ ************, собственост на „Ф“ ЕООД, управляван от
П. Н. П., е настъпило на 19.09.2020г. по време на действие на
застрахователния договор;
-че е неоснователно възражението на ответника, че твърдяните щети не
представляват покрит от застрахователната полица риск, тъй като ноторно
известно е обстоятелството, че застраховката тип „каско“ покрива вреди от
настъпило ПТП;
- че видно от Свидетелство за управление на МПС и контролен талон, лицето,
декларирало настъпване на ПТП – П. Н. П., има качеството на правоспособен
водач за управление на лек автомобил с категории АМ „В“ и В1“.
- че видно от опис –заключение по щетата /лист 13 от делото/, изд. от
застрахователя „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, същата се състои в
подмяна на кора пред предна броня, решетка предна броня, престилка предна
и воден радиатор, и средна деформация на спойлер предна броня на
увреденото МПС.
- че не се спори между страните и се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че по случая е образувана щета № 44010512025388,
по която застрахователят е изплатил на правоимащото лице обезщетение в
размер на 528.66 лева на 05.10.2020г., което съвпада с определеното в
ликвидационния акт по щетата.
- че с регресна покана от 16.11.2020г. ищецът е поканил поделението на
ответника Областно пътно управление – гр.Монтана, да му възстанови
изплатената щета в размер на 528.66 лева и 15.00 лева ликвидационни
разходи. По делото няма данни поканата да е получена, но в нейн отговор е
писмото от АПИ ОПУ – Монтана от 01.12.2020г.
- че от показанията на разпитания по делото свидетел П.П., се установява, че
на 19.09.2020г. на път II – 11 при км. 26+000 е настъпило ПТП с материални
щети по застрахованото МПС марка „Д“, модел Л“ с рег.№ ************,
собственост на „Ф“ ЕООД, като при движение на автомобила по пътя с около
60 км./ч. и преминаване през необезопасена и несигнализирана дълбока дупка
на пътя /нарушена цялост на пътното покритие, неравност на платното за
5
движение/ с размери 50/50 см., на автомобила са нанесени материални щети.
Тези повреди не са попречили на водача да придвижи на собствен ход
автомобила до гр.Видин, поради което и на основание чл.125, т.8 от ЗДвП,
управляващия МПС не е имал задължението да уведоми и произшествието да
се посети и обработи от органите на МВР. Произшествието е настъпило през
светлата част на деня при суха пътна настилка. Освен водача, в автомобила са
пътували от четирима човека. При навлизане в гр.Видин водачът установил,
че автомобилът започнал да прегрява, за което му е сигнализирала
индикаторната лампа на арматурното табло, след което установил, че е
увреден водния радиатор. Изтичала охлаждаща течност. Долял малко вода и
се прибрал в къщи. След това викнал застрахователя. Установява още, че
дупката, в която попаднал била необезопасена и липсвало сигнализация за
нея.
От заключението на назначената, изслушана и приета по делото комплексна
оценъчна автотехническа експертиза се установява, че допустимата скорост
за движение за водача е била 70 км./ч., че механизмът на възникване и
осъществяване на ПТП отговаря напълно на описаната от ищеца фактическа
обстановка. Посочва се в експертизата, че причините за ПТП са в резултат на
субективните действия на водача на автомобила, който при избиране на
скоростта за движение не се е съобразил със състоянието на пътя и
състоянието на автомобила, който управлява, както и неизпълнение от страна
на стопаните на пътя II – 11 да поддържат пътя в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстранят във
възможно най – кратък срок. Според изчисленията на експертизата размерът
на щетата възлиза на 536.36 лева, а определената и претендирана от
застрахователя - в размер на 528.66 лева. Според експерта, нанесените върху
МПС вреди са в причинно – следствена връзка с приетия механизъм на ПТП с
изключение на увреждането на водния радиатор на автомобила, който е на
стойност 175.70 лева или общо щети следствие на ПТП в размер на 360.66
лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането:
Съгласно цитираната разпоредба, с плащането на застрахователното
6
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите.
За да бъде уважен регресният иск на застрахователя, суброгирал се в правата
на застрахования, са необходими няколко кумулативни
предпоставки: 1. Наличето на застрахователно правоотношение по договор
за имуществена застраховка; 2. В изпълнение на този договор
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение; 3. Възникване на отговорност на прекия причинител на
вредите по чл. 45 от ЗЗД, които следва да бъдат установени в процеса:
деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина. Безспорно се
установи по делото, че в случая са налице първите посочени две
предпоставки – наличие на застрахователен договор „Каско+“ и изплащане на
застрахователното обезщетение в размер на исковата претенция по банков
път. По отношение на третата предпоставка: отговорността на ответника
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ се обосновава с обстоятелството,
че с бездействието си, ответникът е станал причина за възникване на
вредоносния резултат – причиненото увреждане на застрахования автомобил.
Съгласно нормите на чл.3, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението
по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, а
съгласно чл.30, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, Агенцията осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища. Поддържането на като дейност е регламентирано в чл.47, ал.1 от
Правилника за прилагане на ЗП и включва полагането на системни грижи по
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване
на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. „Системни
грижи“ по смисъла на закона, съставляват полагането и на превенция за
нормална експлоатация на пътя, включително огледи за неговата надеждност
и моментно състояние, а не само инцидентна поддръжка следствие на
подадени сигнали за неизправности на пътя. Съгласно чл.167, ал.1 от ЗДвП,
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
7
най – кратък срок. Съгласно параграф 1, т.19 от ППЗДвП, „препятствие на
пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. А според чл.52, ал.1 от същия правилник, когато водачите не
могат да заобиколят препятствието отдясно или от ляво, за да продължат
движението си, се поставя пътен знак Г 11 през препятствието на пътя.
В настоящия случай, не се спори между страните, че пътят, на който е
настъпил ПТП е част от републиканската пътна мрежа, който се поддържа от
ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“. Установи се и
наличието на препятствие на пътя. Съдът намира, че водачът на пострадалото
МПС, не е могъл да избегне – пътна дупка при движението си допустимата се
скорост, поради което следва да се приеме, че не става въпрос за инцидентно
препятствие на пътя, което ответникът не е могъл своевременно да отстрани,
а за бездействие от негова страна и на служителите му, натоварени със
задължението по чл.3 от ЗДвП, в изпълнение на задълженията по
сигнализиране на препятствието и организиране на движението по начин,
осигуряващ безопасността му. Същевременно не се установи обезопасяване
на препятствието с необходимата маркировка, знаци или по друг начин –
обстоятелство, което ако е налице – е в тежест на ответника да го установи.
Поради това, първопричина за настъпването на ПТП е необезопасяване и
обозначаване на препятствието довело до щетите, а не е несъобразяването на
водача с условията на пътя, каквото поведение не се установи, поради което е
неоснователно и възражението за съпричиняване.
Настоящият случай не попада в хипотезите, при които задължително се
съставя протокол за ПТП – настъпили материални щети. Пред застрахователя
е представено своевременно уведомление за щети по МПС и декларация.
Съдът намира, че механизмът на ПТП се установява съвкупно от всички
събрани по делото писмени доказателства, от разпита на свидетеля – водач на
МПС, както и от съдебно – техническата експертиза, като съдът не възприема
същата по отношение посочената невъзможност водния радиатор да бъде
увреден при приетия механизъм на ПТП.
Видно е, че т.нар клирънс /най – малкото разстояние от най – ниската част на
автомобила до пътната настилка на автомобила без гориво, багаж, водач и
пътници/ е бил сравнително малък 12 см. В случая МПС е било натоварено с
8
максимален брой пътуващи – 5 бр., багаж – инструменти и гориво, поради
което клирънса е бил още по – малък. От показанията на водача, които са
последователни и не се опровергават от други доказателства се установява, че
МПС е попаднало в дълбока дупка и че увреждането на водния радиатор е
настъпило непосредствено след ПТП – то, а от снимковия материал се вижда,
че водния радиатор се намира в непосредствена близост до останалите
увредени части от автомобила. Уведомлението за щетата е заявена в първия
работен ден след ПТП, поради което съдът приема, че увреждането на водния
радиатор на МПС не е станало по друг начин, а именно от настъпилото ПТП.
Безспорно се установи по делото наличието на материална вреда и причинно
следствена връзка между нея и поведението на ответника – вина под формата
на бездействие, както и размерът на вредата, общо – 536.60 лева, съгласно
заключението на вещото лице.
Предвид изложеното, налице са всички условия за уважаване на предявения
иск. Ищецът, в качеството му на застраховател, изплатил застрахователно
обезщетение по настъпилата щета на правоимащото лице, встъпва в правата
на застрахования срещу ответника, причинил вредите със своето бездействие,
съгласно чл.410, ал.1, т.3 от КЗ. Искът е предявен в размера на изплатеното
обезщетение – 528.66 лева, което е по – ниско от размера на вредата, посочен
от вещото лице, поради което е основателен в претендирания размер. Ищецът
има право и на ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, които са в
размер на обичайните.
Предвид уважаване на главния иск, основателен и доказан се явява и
акцесорния иск по чл.86, ал1 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата, претендиран от датата на предявяване на иска –
06.06.2022г. до окончателното издължаване.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид уважаване на иска, ответникът
следва да понесе направените и претендирани от ищеца разноски по делото за
заплатена дължима се държавна такса в размер на 50 лева, за внесен депозит
за вещо лице в размер на 300 лева и за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 580 лева с ДДС или общо разноски в размер на 930 лева.
Воден от горното, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ , Булстат
************, с адрес: гр.С 1606, бул.„М“ № 3, на основание чл.410, ал.1, т.3
вр. с т.1 от Кодекса за застраховането, да заплати на „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр.С, бул. „В”, № 89Б, представлявано от К.Ч и Б.В, със съдебен
адрес: гр.С, ул.“Х.А“ № 35, ет.1, надп. Офис 3, чрез адв. Г. Я., сумата в
размер на 543.66 /петстотин четиридесет и три лв. и шестдесет и шест ст./
лева - главница, от която 528.66 лева, представляваща изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № 44010512025388, на основание
застрахователна полица № „Каско+“, застрахователна полица №
440120051001780, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по регресно вземане за нанесена на третото лице „Ф“ ЕООД, материална
вреда следствие на ПТП, настъпило на 19.09.2020г., на републикански път №
II – 11, при км.26, в района на с.Д.Д /помпената станция/ с участието на л.а.,
марка „Д”, модел „Л“, с рег.№ ************, собственост на „Ф“ ЕООД,
управляван от П. Н. П., застрахован в ищцовото дружество със застраховка
„Каско+“, и 15.00 лева – обичайните ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
06.06.2022г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ , Булстат
************, с адрес: гр.С 1606, бул.„М“ № 3, да заплати на „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр.С, бул. „В”, № 89Б, представлявано от К.Ч и Б.В, със съдебен
адрес: гр.С, ул.“Х.А“ № 35, ет.1, надп. Офис 3, чрез адв. Г. Я., разноски по
делото за платена държавна такса, депозит за вещо лице и за адвокатско
възнаграждение, общо в размер на 930 /деветстотин и тридесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
10