РЕШЕНИЕ
№ 8764
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110137180 по
описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за
водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването
на парични задължения в размер на сумите, както следва: 2 441,10 лв., представляваща цена
на потребена вода за периода от 03.11.2016 г. до 19.10.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.01.2022 г. до окончателното
плащане, както и 119,90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.12.2016 г. до
19.10.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 1567/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.01.2022 г.
Ищецът „.... твърди, че между него и ответника П. В. В. е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К
услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че за периода от 03.11.2016 г. до
19.10.2019 г. е предоставил на ответника такива до обект, находящ се в ...., с договорна
(съдебна) сметка № ********** и клиентски № **********, чиято стойност не е била
заплатена. Сочи, че качеството потребител на В и К услуги по смисъла на §, ал. 1, от ДР на
ЗРВКУ произтича от факта, че ответникът В. е въведен като титуляр на партида, отнасящата
се за процесния имот, тъй като е бил негов наемател, позовавайки се на уведомително писмо
№ **********/15.05.2017 г. Допълва, че съгласно общите условия за предоставяне на В и К
услуги /в сила от 28.08.2016 г./, които са общодостъпни на интернет – страницата на
дружеството, потребителите на В и К услуги са длъжни да заплащат цената на доставените
такива в 30-дневен срок от датата на фактурирането им, което ответникът не е сторил,
поради което претендира същата. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. В. В., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител – адв. И. С., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
1
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите.
Основателността на иска за цена на потребена вода се обуславя от установяване от
ищеца наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответникът
да има качеството потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение; 2. доставянето през исковия период на твърдяните В и К услуги в
претендираните количества до посочения обект, чиято стойност възлиза на исковите суми.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от
Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите
условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В
и К услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и
наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
В случая, за установяване на качеството на ответника на потребител на В и К услуги
по отношение на процесния имот, от страна на ищеца е представена настанителна заповед
№ ЖН-04-38/29.04.2013 г. на кмета на Столична община, ..., по силата на която П. В., заедно
с членовете на 4-членното си семейство, е настанен в общинско жилище, находящо се в ....,
като видно от мотивите на заповедта, същата е издадена на основание чл. 23, чл. 25 и чл. 26
от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) по протокол № 5/18.04.2013 г. Посочено
е още, че заповедта отменя стара настанителна заповед № ЖН-04-89/10.09.2012 г. на кмета
на Столична община, ..., като с оглед отбелязването в нея, същата е връчена на ответника на
29.04.2013 г.
На следващо място, по делото е представена и настанителна заповед № РЛЖ19-РД66-
46/02.09.2019 г. на кмета на Столична община, ..., връчена на правоимащото лице на
02.09.2019 г., по силата на която в същия общински имот е настанено трето за спора лице –
...., като последният е декларирал този факт и пред ищцовото дружество, подавайки до него
заявление за промяна на титуляр на партида от 09.09.2019 г.
Също така, в представеното писмо на Столична община, ... с изх. № РЛН22-ДИ11-737-
(2)/14.10.2022 г. е отразено, че в периода от 03.11.2016 г. до 09.04.2019 г. наемател на
общинско жилище, находящо се в гр. ..., е бил П. В. В., като в периода от 10.04.2019 г. до
01.09.2019 г. жилището е било свободно под разпореждане на Столична община, ..., а от
02.09.2019 г. до настоящия момент като наемател на същото е настанен .....
В случая, при съвкупен анализ на данните, удостоверени в така обсъдените писмени
2
доказателства по делото, съдът приема, че от страна на ищеца „.... не се установява при
условията на пълно и главно доказване наличието на първия елемент от фактическия състав,
обуславящ основателността на исковете, а именно: наличие на валидно възникнало
облигационно правоотношение с ответника П. В. В., чийто предмет е предоставянето на В и
К услуги до обект, находящ се в ..... Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията
за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (в
редакцията към момента на издаване на настанителна заповед № ЖН-04-38/29.04.2013 г.)
въз основа на настанителната заповед кметът на района сключва писмен договор за наем (по
образец, съгласно Приложение № 5), в който се определят: правата и задълженията на
наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на консумативи и такса смет;
отговорността при неизпълнение; поддържането (текущи и основни ремонти) и други
условия по наемното правоотношение. В случая, дори принципно да се приеме, че за част от
исковия период – от 03.11.2016 г. до 09.04.2019 г., както е отразено в представеното писмо с
изх. № РЛН22-ДИ11-737-(2)/14.10.2022 г., ответникът е имал качеството на ползвател на
процесното общинско жилище на основание настанителната заповед от 29.04.2013 г., то по
делото не са ангажирани никакви доказателства, въз основа на които по безспорен начин да
се установи, че между Столична община, в качеството й на собственик на водоснабдения
имот, и П. В. В., е възникнало валидно наемно правоотношение по силата на договор за
наем, сключен по реда на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на Столична община, както и, че въз основа на това
наемно правоотношение същият е предприел действия за открИ.е на индивидуална партида
на негово име при „..... Изрично в настанителната заповед от 29.04.2013 г. е посочено, че в
едномесечен срок следва да се сключи договор за наем с кмета на ..., което обаче няма данни
да се е случило. Нещо повече, в чл. 20, ал. 5 от горната Наредба се предвижда, че
настанителната заповед влиза в сила от датата на фактическото предаване на жилището с
протокол – опис, какъвто обаче от страна на ищеца не се твърди, а и не се доказва да е бил
съставен, като липсата на такъв е пречка за установяване както на влизането в сила на
обсъдената настанителна заповед, така и за фактическото предаване на имота на ответника
В., т. е. че той и членовете на семейството му фактически са обитавали процесния имот в
рамките на исковия период.
Ето защо, с оглед липсата на данни по делото, че между ответника П. В., в качеството
му на трето, ползващо имота със съгласието на неговия собственик лице, от една страна, и
ищцовото дружество, в качеството му на доставчик на водоснабдителни услуги до него, от
друга страна, е бил сключен нарочен договор за тази услуга, то следва да се приеме, че
задължено лице за заплащането продължава да бъде нейният собственик – Столична
община. В случая, този извод на съда не се разколебава и с оглед данните, удостоверени в
представеното уведомително писмо № **********, отразяващо констатациите при отчета от
18.05.2017 г., доколкото същото не носи подписа на ответника, а на трето за спора лице –
Емилия Ангелова, поради което не може да се анализира като извънсъдебно признание на
неизгоден за страната факт. Нещо повече, видно от служебно изготвената в хода на
заповедното дело справка за постоянен и настоящ адрес, считано от 21.09.2012 г. П. В. е
адресно регистриран на адрес, който се различава от адреса на имота, за който се отнася
исковата претенция, т. е. въз основа и на този факт не може да се достигне до индиция, че
именно той го е обитавал.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че от страна на ищеца не е установено при
условията на пълно и главно доказване, че в рамките на исковия период ответникът П. В. В.
е имал качеството на потребител на В и К услуги по отношение на процесния имот,
находящ се в ...., с договорна (съдебна) сметка № ********** и клиентски № **********,
което от своя страна обуславя извод, че посоченото лице не се явява материалноправно
легитимирано да отговаря по предявения главен иск, поради което същият е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен само на това основание без да бъде обсъждано възражението му
3
за погасяване на част от вземанията по давност.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага установяване на
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорната
претенции за обезщетение за забава в размер на 119,90 лв. за периода от 04.12.2016 г. до
19.10.2019 г.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, каквито обаче не следва да бъдат присъдени в негова полза с оглед липсата на
изрично искане в този смисъл, а и на доказателства за извършването на такива. При този
изход на спора, сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
.....срещу П. В. В., ЕГН **********, с адрес: ....., кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 2
441,10 лв., представляваща цена на потребена вода за периода от 03.11.2016 г. до 19.10.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
13.01.2022 г. до окончателното плащане, както и 119,90 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 04.12.2016 г. до 19.10.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 1567/2022
г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
19.01.2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4