№ 14
гр. Стара Загора , 02.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Румяна А. Танева
като разгледа докладваното от Румяна А. Танева Въззивно търговско дело №
20205501001223 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба против определение №1378/16.04.2020г.,
постановено по гр.д. № 4415/2019г. по описа на РС - Стара Загора, с което се
отменя протоколно определение от 02.03.2020г. за приключване на съдебното
дирене, върната е исковата молба на „В и К“ ЕООД срещу "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД – гр. Пловдив и е прекратено производството
по гр.д. № 4415/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора, поради
недопустимост на предявения иск и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД - гр. Стара Загора е осъдено да заплати на "ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД – гр. Пловдив направените по
делото разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбоподателят „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД
излага доводи за неправилност и моли въззивния съд да отмени обжалваното
определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В жалбата твърди, че искането по така предявения иск се отнася за
заплатена цена на ел. енергия, а цитираното от Районния съд решение касае
искане за възстановяване на сумата за такса достъп относно помпена станция
1
„К.П.В.“. Твърди, че това се доказва и от назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, в която вещото лице е пояснило, че от сумите са
приспаднати такса достъп и такса пренос. Жалбоподателят
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД сочи също, че с молба по
чл. 214 ГПК в съдебно заседание от 23.01.2020г., е направил изменение на
иска на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Посочва, че искането за изменение е
направено по отношение и на двамата ответници – този по главния и този по
евентуалния иск.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от другата
страна.
Подадената частна жалба е постъпила в законоустановения срок,
насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана от
лице, легитимирано да обжалва определението за прекратяване, поради което
същата е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и
данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
Първоинстанционното дело се разглежда по предявен при условията на
евентуалност осъдителен иск от „ВиК“ ЕООД срещу "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД – гр. Пловдив, с правно основание чл. 55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Производството по гр. д. № 4415/2019г. по описа на СРС по предявения
главен иск от „ВиК“ ЕООД срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД е
прекратено с определение от 23.01.2020г., не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Ищецът „Водоснадбяване и канализация" ЕООД твърди, че е потребител
на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № *** - ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „К.П.В.", Община (населено място), който обект е присъединен
към електропреносната система посредством Електропровод „В." 20 kV,
собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством
собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
2
През периода от 23.11.2014г. до 22.12.2014г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД сочи, че е заплатило на ответното дружество „ЕВН
България Електроснабдяване" АД следната сума, представляваща цена на ел.
енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - Помпена станция „К.П.В.", намираща се в общ.
(населено място): за м. декември 2014г. е заплатена сумата 10235,19 лв. по
фактура № **********/31.12.2014 г., представляваща начислена от ответника
във фактурата цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение.
Ищецът твърди, че е заплатил на ответника по посочената фактура и
други начислени суми, за които към момента няма претенции и същите не са
предмет на исковата молба.
Посочените суми са измерени и отчетени при измерване на електрическа
енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното
устройство е разположено в ЗРУ 20 кV/киловолта/ в Помпена станция
„К.П.В.". Счита, че измерването по този начин, и конкретно на това място,
водело до увреждане на ищеца, изразяващо се до начисляване за заплащане
на по-големи суми.
В конкретния случай границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция
„(населено място)" 20 KV, след която подстанция започвал собствения на
ищеца Електропровод „В." 20 KV. Този електропровод бил с дължина от
около 7,700 км., започвал от Подстанцията, и достигал до ЗРУ 20 кV
/киловолта/ на Помпена станция „К.П.В.", като от същия електропровод
имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 кV
/киловолта/ на Помпена станция „Орешник". И електропровода „В." 20 кV, и
посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в
които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД.
С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от
ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е.
между Подстанция „(населено място)" 20 кV и Електропровод „В." 20 кV., в
3
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник"
и ПС „К.П.В.".
„ВиК” ЕООД счита, че ако „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД е изпълнил законовите си задължения и е
уважил искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената
ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „К.П.В.", на ниво
средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „(населено
място)" 20 KW, ВиК ЕООД и за този обект ВИК ЕООД щяло да премине на
балансирания пазар и да заплаща и за тях цена на ел. енергия по цени на
свободния пазар въз основа на сключения с „Е.Ф.Г. АД" от 28.05.2013г. По
този начин ВИК ЕООД щял да заплаща цени за ел. енергия по цени на
свободния пазар, като за процесния период дължимата от ВИК за цена на ел.
енергията за процесния период за процесния обект щяла да бъде в размер на
6863,76лв. и платената цена на ел. енергията над тази сума се явявала за ВИК
имуществена вреда. В този случай сумата 3371.43лв. представлявала за ВИК
ЕООД имуществена вреда.
„ВиК” ЕООД счита, че ако „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД е изпълнил законовите си задължения и
уважил искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената
ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „К.П.В.", на ниво
средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „(населено
място)" 20кV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД цена на
ел. енергията до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена
станция „К.П.В.", ИТ № *** е нямало да бъде дължима и съответно -
заплатена, а дължима е щяла да бъде до цената на ел. енергията до обект
средно напрежение по цени на свободния пазар, съгласно сключения между
ВИК ЕООД и „Е.Е." АД договор от 28.05.2013г„ като за процесния период
тази сума била в размер на 6863,76лв.
Ако се установи, че мястото на измерване на електрическата енергия за
процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво
средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на
ниво ниско напрежение до „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
4
АД и ниво средно напрежение по цени на свободния пазар, съгласно
сключения между “ВИК” ЕООД и „Е.Е." АД договор от 28.05.2013г. се
явявала недължимо платена, като тази сума била в размер на 3371.43лв. Тази
сума за ВИК ЕООД представлява имуществена вреда, тъй като с тази сума
ищеца е увреден.
Твърди, че посочената сума в размер на 3371,43лв. безспорно
представлявала претърпяна от “ВИК” ЕООД имуществена вреда в резултат на
неизпълнение на законовите си задължения и неуважаване на искането им за
промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво
ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „К.П.В.", на ниво средно напрежение в
електрическата уредба на Подстанция „(населено място)" 20 KV, като по този
начин “ВИК” ЕООД било лишено от възможността да премине на свободния
пазар и да заплаша по ниски цени на ел. енергия.
Твърди, че тъй като всички процесни суми са заплащани от ищеца на
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, за него възниквал
правен интерес да иска „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, да бъде
осъден да върне платените му суми, представляващи нанесени на ищеца
имуществени вреди, които е получил от ищеца.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия
за обект помпена станция „К.П.В.“, ИТН №***, за периода 23.11.2014г. до
22.12.2014г.
С уточнителна молба и поправка на исковата молба от 20.11.2019г.
ищецът пояснява, че претендира недължимостта на горепосочената сума за
процесния период като твърди претърпени имуществени вреди от ответните
дружества.
В открито съдебно заседание на 23.01.2020г. ищецът прави искане за
изменение на иска в частта на основанието при запазване на неговия размер.
При така изложените в исковата молба обстоятелства
първоинстанционния съд е приел, че е налице сила на пресъдено нещо между
същите страни и по отношение на същия период и искане. От приложеното
въззивно дело №1446 от 05.03.2020г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора, с което се потвърждава решение №1561/14.11.2019г., постановено по
5
гр.д. №3369/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора било видно, че
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – гр.
Пловдив било осъдено да заплати на „ВИК“ ЕООД – гр. Стара Загора, сумата
от 89.10лв, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение – помпена станция
„К.П.В.“, ИТН ***, за периода 23.11.2014г. до 22.12.2014г.
Цитираните абсолютни отрицателни процесуални предпоставки за
настоящото дело са в зависимост от пълно обективно и субективно тъждество
между първото и второто дело. От горното се установява, че е налице влязло
в сила решение между същите страни, по отношение на същия обект на ниско
напрежение и по отношение на същия период, но се отличава в основанието
за заплащане на спорните суми. Във влязлото в сила решение се касае за
недължимо платена сума за такса достъп, а видно от искането на „ВИК“
ЕООД става въпрос за недължимо платена цена на ел. енергията по ел.
разпределителната мрежа.
Видно от заключението на съдебноикономическата експертиза е, че от
платената сума са приспаднати такса достъп и такса пренос , които са
предмет на други дела.
Въз основа на гореизложеното, въззивният съд намира, че за страните не
е налице сила на пресъдено нещо, тъй като има разлика в петитума на
исковата молба, а именно в настоящия случай се касае за искане да бъде
върната като недължимо платена сумата по заплатената цена на ел. енергия на
ответното дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД .
Поради това частната жалба се явява основателна и следва да се уважи, а
обжалваният акт – да се отмени като неправилен и делото се върне на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия относно
този иск от „ВиК“ ЕООД срещу "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД – гр. Пловдив, с правно основание чл. 55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1378/16.04.2020г., постановено по гр.д.
№4415/2019г. по описа на РС - Стара Загора.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7