РЕШЕНИЕ
№ 932
гр. Бургас, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20232100501295 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК, образувано по въззивната
жалба на адвокат Красимир Стоянов Кацарски от БАК, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул.“Васил
Левски“ 16, офис 316, в качеството му на повереник на В. А. Д.- ищца по гр. д. № 6805 по описа на
Бургаски районен съд за 2022 година.
Жалбата е насочена срещу Решение №1378 от 21.06.2023година, с което първостепенният
съд е отхвърлил предявените от жалбоподателката против ответника А. Х. Д.(неин баща) искове за
осъждането му да заплати на ищцата като негово пълнолетно дете, ненавършило 20-годишна
възраст и учещо в средно учебно заведение, издръжка за минало време в размер на 650 лв. за
периода от 13.08.22 година до 23.10. 22 година и месечна дръжка в размер на 300 лв. от подаването
на исковата молба на 24.10. 22 година, до отпадане на основанието за дължимостта , ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба, до окончателното й
изплащане.
Въззивната жалба сочи решението за неправилно. Моли се то бъде обезсилено(отменено) и
вместо него съдът да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените претенции.
В контекста на горното, страната не споделя съображението на първата станция, че бащата
на ищцата няма доходи и имущество, от които да осигури без особени затруднения издръжка на
пълнолетната си, продължаваща своето обучение дъщеря.
Въззивницата намира посочения извод за неправилен и счита, че в тази връзка следва да
бъдат кредитирани показанията на майка й касателно какви доходи са получавали, докато са
1
работили в чужбина, а също обстоятелството, че Д. е продал имота, в който са живеели за сумата
от 10 000 лв. на Н. Й., макар в нотариалния акт умишлено да е посочена като продажна цена сумата
от 65 лв.
Страната оспорва и показанията на свидетел В., за което излага конкретни съображения.
Ангажирала е доказателства, които въззивният съд е отказал да приеме поради констатирани
неотносимост и недопустимост,вкл. с оглед настъпила за представянето им преклузия по смисъла
на чл.266 от ГПК.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат Веселина Стоянова Демирева
от АК- Бургас, с адрес на кантората:гр. Бургас, ул. „Пробуда“№ 44, партер,в качеството й на
назначен особен представител на въззиваем А. Х. Д.- ответник по гр.д.№ 6805/22г. по описа на РС-
Бургас.
Страната сочи оплакванията във въззивната жалба за неоснователни, а решението на РС за
правилно и законосъобразно, като се солидаризира с аргументите на първата инстанция, че в
случая липсва една от предпоставките, необходими за уважаване на претенцията, а именно
ответникът да има възможността да дава издръжка на пълнолетното си, учещо в средно учебно
заведение, ненавършило 20 години дете, без това да му създава особено затруднение.
Анализирайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, страната счита за
доказано твърдението си, че няма нужните за издръжката на ищцата доходи.
Възразява срещу събирането на представените пред въззивния съд доказателства, поради
неотносимост към спора и настъпила преклузия по смисъла на чл.266 от ГПК.Моли за
потвърждаване на обжалваното съдебно решение и не ангажира нови доказателства.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК е по сочила въззивната жалба за допустима, а
служебната такава по чл.269 от ГПК , определя за валидно и допустимо обжалваното съдебно
решение.
По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първа инстанция е образувано по обективно кумулативно съединени
претенции по чл.144 от СК и по чл.149 от СК.
Ищца е В. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат Кацарски,
против А. Х. Д., ЕГН **********, от *** – неин баща, като се дири ОСЪЖДАНЕТО на ответника
да заплати в полза на ищцата, явяваща се негово пълнолетно, но ненавършило 20-годишна възраст
и учащо в средно учебно заведение дете, издръжка за минало време в размер на 650 лева за
периода от 13.08.2022 г. до 23.10.2022 г. и месечна издръжка в размер на 300 лева от подаване на
исковата молба на 24.10.2022 г., до отпадане на основания за дължимостта й, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба на 24.10.2022 г., до окончателното изплащане.
Искането е подкрепено с твърденията, че ищцата е дъщеря на Ш. Й. В. и А. Х. Д.. Сочи се,
че по повод побой, нанесен на 25/26.02.2022 год. от ответника на майката на ищцата, двете били
изгонени от дома им ***. По случая било образувано гр. дело № 1339/2022 год. по описа на БРС за
домашно насилие, а по гр. д. № 1476/2022 год. на БРС родителските права върху непълнолетната
към онзи момент ищца били предоставени на майката.Бащата бил осъден да заплаща на детето си
месечна издръжка в размер на 200 лева. Отбелязва се, че ищцата е навършила пълнолетие на
13.08.2022 год., но в момента е записана като ученичка на редовно обучение в ХIIа клас през
2
учебната 2022-2023 год. в СУ „Св.Св.Кирил и Методий“ в гр. Созопол. Твърди се, че ответникът
не полага никакви грижи за ищцата и не й заплаща никакви средства. Поддържа се, че в хода на
производствата по горепосочените дела ответникът е продал на Н. Й. Й. поземлен имот за цена от
65 лева, но в действителност е получил сумата от 10 000 лева.
В срока по закон, е подаден писмен отговор от ответника А. Х. Д., чрез назначения му по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат Демирева, която оспорва предявените
искове и моли за отхвърлянето им. Отбелязва, че ищецът е с прекъснати здравноосигурителни
права и за него не са заплащани здравни осигуровки за периода от мес. март 2018 г. до мес. 02.
2023 г., което предполага липса на трудова заетост, както и липса на трудови или други
приравнени на тях доходи към момента. Сочила е също, че ответникът не участва в дружества,
юридически лица с нестопанска цел и не е регистриран като едноличен търговец. С оглед на това
се поддържа, че заплащането на издръжката би създало на родителя ответник особени
затруднения, а поради липсата му на доходи — би било и невъзможно. Посочва се, че издръжка се
дължи от всеки от родителите на пълнолетното учащо в средно учебно заведение дете.
Обжалваното съдебно решение на БРС приема заявените претенции за неоснователни,
поради това, че от данните по делото не се установява наличието на една от визираните в закона
предпоставки за ангажирането на ответника- родител с издръжка на неговото навършило
пълнолетие, но все още обучаващо се в редовна форма на обучение дете, а именно- да има
финансова възможност за това, без даването на средствата да му създава особени затруднения.
Въззивният съд изцяло споделя тези крайни правни изводи на първата инстанция,
което обосновава така:
Фактическата обстановка по делото е безспорна досежно обстоятелствата, установени от
първата инстанция, че ищцата е дъщеря на ответника, че е навършила пълнолетие на 13.08.22г., че
е продължила и след това редовното си обучението в ХІІ-ти клас на средно училище в гр.Созопол
за учебната 2022-2023г., че няма собствени доходи или имущество, от които да се издържа по
време но това обучение.В тази част, на основание чл.272 от ГПК, БОС препраща към мотивите на
обжалваното съдебно решение, които не счита за нужно да преповтаря в настоящия акт.
Спорно във въззива е само поставеното от нормата на чл.144 от СК последно изискване,
обосноваващо задължението на родителя за издръжка, а именно- той да може да я дава без особени
затруднения.
Това изискване на закона следва да се тълкува в смисъл, че родителят следва да разполага с
достатъчно средства за задоволяване на собствените си потребности и задължения, а с остатъка да
покрие и това за издръжка на пълнолетното си дете, докато се обучава.
Бургаски окръжен съд преценява, че събраните в производството доказателства не
установяват наличието на тази предпоставка, нормативно изискуема при условие на
кумулативност с останалите безспорни за процеса такива.
В първа инстанция няма ангажирани доказателства за трудова заетост и уседналост на
ответника на територията на страната, т.к. той не е открит на нито един адрес, с който го свързва
фактическо обитаване или адресна регистрация: посочен постоянен и настоящ такъв.Д. не е
открит и на адрес по месторабота, за служебното издирване на който съдът е положил достатъчно
усилия и активност. По тази причина лицето е представлявано от особен представител- адвокат,
назначен на разноски на съда, предвид естеството на производството, като такова за издръжка.
Процесуалният му представител е въвел данни, че Д. не е регистриран като работещо лице или
3
участващо, респективно самостоятелно извършващо търговска дейност. За него липсват дори
данни да се осигурява.
Разпитаната пред РС свидетелка- майка на ищцата и бивша съпруга на ответника, свежда
данни за изключително доброто му материално положение и работа в Германия при високо по
размер заплащане, но за период, предхождащ исковия по делото.
Положени са от ищцовата страна усилия за установяване на приходи от продажба на
имущество, но сделката отново касае период, предхождащ процесния, а неин предмет е земеделски
имот от 500кв.м. с данъчна оценка 62,20лв., така че не е противно на закона продажната му цена да
възлиза на отразените в документа 65лв.
Твърденията за симулативност на посочената цена не са подкрепени от ангажираните в
процеса доказателства, а тези, представени в контекста на оспорването й пред въззивен съд не са
приети, защото са само индиции за невярното й деклариране, не изхождат от страните по делото, а
и представянето им тук се осуетява от визираната в чл.266 от ГПК настъпила вече преклузия.
Извън това съдът съобразява, че дори твърденията за симулативност на цената по
прехвърлителната сделка да са верни, няма никакви данни получената сума да е все още налична у
продавача.
В обобщение следва да се заключи, че ответникът няма установени приходи от трудова и
търговска дейност или от собствено имущество, от които да осигури издръжка както за себе си,
така и за ищцата, макар поисканият от нея размер да е нисък.
Тъй като законът не определя задължението на родителите за издръжка на навършилите
пълнолетие техни деца, продължаващи обучението си в редовна форма като безусловно, а поставя
изисквания, които в случая не са налични, то и заявената от ищцата претенция би следвало да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.В този смисъл се е произнесла и първата инстанция.
Така, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища по спора,
решението на БРС следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 1378/21.06.23г., по гр.д.№6805/22г. по описа на БРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4