Решение по дело №713/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на ТД Митница Варна, против решение №7/21.01.2022 г. по НАХД № 20213120200144/2021 г. по описа на ДРС, с което е отменено издаденото от с.д. директор на Териториална дирекция Северна морска в Агенция „Митници“, сега ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, НП № 33/ 20.05.2021 г. и ТД Митница Варна е осъдена да заплати на „Н.Т.К.2004“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване на обжалваното НП, а в условията на евентуалност за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Х..

Ответникът „Н.Т.К.2004“ АД, чрез упълномощения адвокат Р.Д. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна и решението на ДРС, като противоречащо на материалния закон следва да бъде отменено.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП е наложена на настоящият ответник на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. с ал.1, т.1 от ЗМ имуществена санкция в размер на 9 021,15 лв. за следното нарушение: затова, че на 04.12.2019 г. в митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ MRN № 19BG002002020681R2/04.12.2019 г. дружеството е декларирало стока „палмова мазнина МР 36-39 in СА20, 4200 картонени кутии по 20 кг. нето“, бруто тегло 87 570,00 кг., с код по ТАРИК **********, ставка на митото в размер на 9,00 % , заплатени публични държавни вземания в размер на 9 665,53 лв. мито и 23 646,75 лв. ДДС, общо 33 312,29 лв., вместо с код по ТАРИК **********, ставка на митото в размер на 16 % и дължими публични държавни вземания в размер на 17 183,16 лв. мито и 25 150,28 лв. ДДС, общо 42 333,44 лв., в следствие на което е избегнало частично плащане на публични държавни вземания в размер на 7 517,63 лв. мито и 1 503,52 лв. ДДС - общо 9 021,15 лв.

За да отмени обжалваното НП, районният съд е приел наличието на допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН бил съставен в нарушение на специалното правило на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, в резултат на което наказаното впоследствие дружество било лишено от правото си да представи към този момент възражения и доказателства.

По приложението на материалния закон въззивният съд е приел следното :

- въззивникът бил провел успешно оспорване на заключението на МЛЕ, поради компрометиране на резултатите от съхранението и недоказването от страна на АНО дали утвърдената през 2020г. вътрешно - лабораторна методология била съответна на американския метод за измерване на консистенцията на мазнини AOCS Сс 16-60 и дали въобще този метод е утвърден като официален;

- обжалваното НП се явявало недоказано по отношение твърдението на митницата за вида на стоката по процесната митническа декларация, тъй като извършеното изследване на ЦМЛ било за стока по друга регистрирана близо година по-рано декларация – приема се в тази връзка, че цитираното в НП Решение на СЕС по дело № С-571/2012 г. не било приложимо, тъй като давало тълкуване на отменената правна норма на чл. 78 от стария Митнически кодекс, а новият Митнически кодекс не съдържал аналогична на нея разпоредба;

- Обяснителните бележки към Хармонизираната система нямали според практиката на съда на ЕС задължителна правна сила, поради което упоменатото в тях „текстуриране“ на което се позовал АНО, представлявало произволно и разширително тълкуване на позиция 1517 от КН от което следвало, че извода на митническите органи за невярно деклариране на процесните стоки, а от там и за извършена от въззивника митническа измама бил недоказан и неправилен.

Касационният съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение - допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила.

Всички свои правни изводи, както по приложението на процесуалния закон, така и по приложението на материалния закон, въззивният съд е извел без да събере нужните доказателства за да установи релевантните за делото факти, с което е допуснал нарушение на вмененото му от нормите на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 107, ал.1 и ал.2 от НПК задължение за служебно събиране на доказателства с цел разкриване на обективната истина. Резултатът от този подход се състои в грешното прилагане на материалния закон към неизяснени по делото факти.

Абсолютно едностранчиво и без да провери чрез събиране на надлежните доказателства становището на другата страна, районният съд е приел за достоверна тезата на наказаното дружество, че на 25.01.2021 г. пред началника на МП се явил упълномощен с нотариално заверено пълномощно представител на „Н.Т.К.2004“ АД, който бил отпратен с обяснението, че с това пълномощно не може да получи АУАН, тъй като следвало да се яви лично управителя. Видно е от съдържанието на НП, че по този въпрос е било проведено допълнително разследване от митническите органи, за което е изготвена докладна записка рег. № 32-72455/04.03.2021г., според която на 25.01.2021г. в МП се явил без изрично пълномощно служител на „Ю.“ гр. Варна /представляващ фирмата вносител/, който заявил че ще уведоми вносителя за дадените му разяснения относно необходимостта от лично явяване на управителя или от представяне на изрично пълномощно, поради което АУАН е съставен на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Съобразно тези обстоятелства, очевидно е че пред ДРС са били спорни именно тези факти въз основа на които се приема, че АУАН е неправилно съставен в отсъствие на нарушителя. Разпитаният служител на ТД Митница Варна – свидетелят К.К.Д. ясно е заявила, че не е запозната с фактите свързани с представянето на въпросното пълномощно, при което е следвало въззивният съд да изясни същите като събере доказателства за тези посочени в горецитираната докладна записка, включително като извърши очна ставка между разпитаният по искане на дружеството свидетел Н.Д.и митническия служител на когото първият твърди, че бил представил приетото като писмено доказателство нотариално заверено на 25.01.2021 г. в гр. София пълномощно. Така, като не е събрал доказателства за отстояваната от наказващият орган теза, ДРС е ограничил правата на тази страна, което в случая представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като установяването на факти различни от приетите от съда би довело до обратния извод за липсата на нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, съответно липсата на основание за отмяна на НП.

Изцяло на предположения и липсата на фактически констатации почиват направените от въззивния съд изводи относно възможността взетата проба да претърпи след няколко месеца сериозни изменения в своите характеристики и структура, поради това че продуктът подлежал на бърза развала, за установяването на което не били нужни специални познания. В това отношение, ДРС не е изпълнил процесуалното си задължение да установи фактите по съхранение на пробата, а само се е задоволил да посочи, че нямало данни къде и как били съхранявани изследваните проби. Процесуално нарушение в тази насока не би съществувало, ако събирането на доказателства за тези релевантни факти обективно не е било възможно, но причини за такъв извод не са налице при положение, че там където следва да бъдат търсени необходимите данни, а именно в ЦМЛ, ДРС не е извършил проверка. Едва след установяване на фактите по съхранение на пробите би следвало да се правят изводи относно възможността за развала, за което противно на приетото от въззивния съд са нужни специални знания – необходимо е било назначаването на експертиза за изясняването на този въпрос, каквото процесуално действие съдът не е извършил допускайки по този начин непълнота на доказателствата.

Неправилно и в противоречие на правото на ЕС, ДРС не е съобразил даденото от СЕС задължително тълкуване с Решение по дело С-571/12, като е счел, че се отнася до отменени разпоредби, каквито липсват в действащия МК. С цитираното решение на СЕС е прието, че член 70, параграф 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че доколкото тази разпоредба е приложима само към стоките, включени в „една декларация“, когато митническите органи проверяват тези стоки в периода преди да разрешат вдигането на стоките, тя не допуска тези органи, в случай като този в главното производство, да разширяват действието на резултатите от частична проверка на стоки, включени в митническа декларация, и по отношение на стоки, включени в предходни митнически декларации, които същите органи вече са разрешили да бъдат вдигнати. От друга страна, член 78 от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че допуска резултатите от частична проверка на включени в митническа декларация стоки, чрез вземането на проби от тях, да се приемат за валидни от митническите органи и по отношение на стоките, включени в подадени от същия декларатор предходни митнически декларации, които не са били и не могат вече да бъдат подложени на такава проверка, доколкото е било разрешено тяхното вдигане, когато тези стоки са идентични, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

Регламент /ЕИО/ № 2913/92 е отменен с Регламент /ЕО/ № 450/2008, отменен с Регламент № 952/2013г. – действащият към момента Митнически кодекс.

Съгласно таблиците за съответствие – Приложения към Регламент /ЕО/ № 450/2008 и Регламент № 952/2013г., разпоредбата на чл.70 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 е съответна на чл.119 от Регламент /ЕО/ № 450/2008, която е съответна на чл.190 от действащия Регламент № 952/2013. Разпоредбата на чл.78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 е съответна на чл.27 от Регламент /ЕО/ № 450/2008, която е съответна на чл.48 от действащия Регламент № 952/2013г.

Изрично в чл.286, § 3 от Регламент № 952/2013г. е посочено, че позоваването на отменените регламенти /сред изрично изброените и Регламент /ЕО/ № 450/2008 и Регламент № 2913/1992/, се счита за позоваване на настоящия регламент и се тълкува съгласно таблиците за съответствие в приложението.

Предвид горното, неправилно ДРС е приел, че даденото от СЕС тълкуване е загубило действие поради отмяна на тълкуваните норми. То е валидно и към действащите норми на чл.48 /съответен на чл.78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92/ и чл.190 от Регламент № 952/2013г. /съответен на чл.70 от Регламент (ЕИО) № 2913/92/ – както се установяват от таблиците за съответствие и които по същество са идентични.

Неправилно ДРС е приел, че относима към спора е разпоредбата на чл.190 от Регламент № 952/2013г. Тази разпоредба се намира в Глава 3 „Проверка и вдигане на стоки“ и се отнася до „нормалната процедура“ за проверка на митническата декларация. Разпоредбата на чл.190 от МК въвежда фикция за еднакво качество, която позволява на митническите органи да приложат резултата от дадена частична проверка на стоки, включени в една и съща декларация, към всички стоки по тази декларация – арг. от Решение от 7 септември 2006г. по дело Nowaco Germany, C-353/04, точки 54 и 55, Решение от 24 ноември 2011г. по дело Gebr. Stolle, C-323/10-C-326/10, точки 100 и 101, както и Решение от 27 февруари 2014г., по дело GFSL, С-571/12, точка 22.

В случая се касае за последващ контрол на декларирането и приложима е разпоредбата на чл.48 от Регламент № 952/2013г., която позволява на митническите органи да преразглеждат митнически декларации, които не са били проверени по реда на чл.188 и чл.190 МК. Именно в контекста на последващия контрол с решението по дело С-571/12 СЕС е приел, че няма пречка за тази цел митническите органи да разширят действието на резултатите от дадена частична проверка на включени в митническа декларация стоки и по отношение на стоки, включени в митнически декларации, които същите органи вече са разрешили да бъдат вдигнати, когато стоките са еднакви.

Да се оспорват тези правомощия на митническите органи е неоснователно, тъй като СЕС вече се е произнесъл, че подобно разширяване на обхвата е оправдано от самата цел на Митническия кодекс, който съгласно съображение 26 от него осигурява правилното прилагане на неговите разпоредби, като гарантира същевременно бързи и ефикасни процедури в интерес както на икономическите оператори, така и на митническите органи. Тази възможност съответства също на специфичната логика на чл.48 от МК, която се състои в съобразяването на митническата процедура с действителното положение чрез поправяне на материалните грешки или пропуски, както и грешките при тълкуването на приложимото право.

Неправилни са изводите на въззивния съд, че след като Обяснителните бележки към Хармонизираната система не са задължителни, като са се позовали на тях, митническите органи са разширили обхвата на тарифна позиция 1517 от КН като са добавили допълнителен критерий – текстуриране, което не е упоменато в КН и забележките към нея.

Международната конвенция, която установява Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките /ХС/, сключена в Брюксел на 14 юни 1983г., както и протоколът за изменението й от 24 юни 1986г. /Конвенцията за ХС/ са одобрени от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 година (ОВ L 198, стр.1; Специално издание на български език, 2007г., глава 2, том 3, стр.199).

Съгласно член 3, параграф 1, буква а/ от Конвенцията за ХС, всяка договаряща страна се задължава да приведе своите тарифни и статистически номенклатури в съответствие с ХС, да използва всички нейни позиции и подпозиции без допълнения или изменения заедно със съответните им кодове и да следва последователността на номериране по тази система. Същата разпоредба задължава договарящите страни да прилагат общите правила за тълкуване на ХС и всички забележки към разделите, главите и подпозициите на ХС и да не изменят обхвата на тези раздели, глави, позиции или подпозиции.

Съветът за митническо сътрудничество, понастоящем Световната митническа организация, учреден със сключената в Брюксел на 15 декември 1950г. Конвенция за създаването му, одобрява съгласно установените в член 8 от Конвенцията за ХС условия Обяснителните бележки и становищата за класиране, приети от Комитета по ХС - орган, чието устройство е уредено в член 6 от Конвенцията за ХС.

С Решение на СЕС от 19 октомври 2017 година по дело Lutz, С-556/16, EU:C:2017:777, точка 40 и Решение от 17 март 2016г., Sonos Europe, C-84/15, EU:C:2016:184, точка 33 е прието, че макар да нямат задължителна сила, обяснителните бележки към ХС представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на общата митническа тарифа и като такива могат съществено да допринесат за нейното тълкуване.

С Решение на СЕС от 18 май 2011 година по дело Delphi, С-423/10, EU:C:2011:315, точка 23 е прието, че в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите. Според точка 24 от решението, Обяснителните бележки към КН, изготвени от Европейската комисия, и тези към Хармонизираната система за определяне и кодифициране на стоките, изготвени от Световната митническа организация, имат съществен принос за тълкуването на обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат задължителна правна сила (вж. в този смисъл Решение от 12 май 2016 година по дело Toorank Productions, съединени дела С-532/14 и С-533/14, EU:C:2016:337, точки 34 и 36).

Обстоятелството, че обяснителните бележки към ХС, както и тези към КН, нямат задължителна правна сила не е основание същите да не бъдат съобразявани. С Решение от 28 юли 2011г. по дело Pacific World Limited, C-559/18, EU:C:2019:667, точка 29 е прието, че обяснителните бележки към ХС представляват важни средства за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят годни способи за нейното тълкуване – в същия смисъл и Решение от 19 май 1994г. по дело Siemens Nixdorf, C-11/93, EU:C:1994:206, точка 12, Решение от 18 декември 1997г. по дело Techex, C-382/95, EU:C:1997:626, точка 12, Решение от 3 юни 2021г. по дело BalevBio, С-76/20, EU:C:2021:441, т.57 и др.

В чл.1, пар.2, буква а/ от Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, е посочено, че Комбинираната номенклатура включва номенклатурата на Хармонизираната система, което обосновава и относимост на Обяснителните бележки към ХС към КН, независимо че същите нямат задължителна сила.

Многократно е и препращането в ОБКН към ОБХС – както е сторено и в Регламент за изпълнение /ЕС/ 2021/1816 на Комисията от 12 октомври 2021г. относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура – на който се позовава касатора.

Предвид горното, ОБКН и ОБХС са признато годно средство за тълкуване на обхвата на позициите и подпозициите на КН, без да променят нейния обхват, като във всички случаи класирането на стоките следва да се извършва според техните обективни характеристики и при съобразяване на Общите правила за тълкуване на КН по част първа, раздел І, А от нея.

РС - Девня е извел необоснован извод, че митническите органи не са доказали извършването на нарушението „митническа измама“. ДРС не е изложил мотиви от фактическа и правна страна, които да са относими към установяване на обективните характеристики на процесната стока, респ. за нейното правилно тарифно класиране по КН, въз основа на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид обяснителните бележки към КН и ХС за позиции 1511 и 1517. Във връзка с установяване на обективните характеристики на стоката ДРС е разгледал само заключението на МЛЕ, което неаргументирано е отхвърлил, но не е анализирал представените още с митническата декларация документи, придружаващи стоката - сертификати за произход, за липса на ГМО и на тежки метали, както и представеното от самото дружество становище на производителя на стоката, което съдържа данни за вида на стоката и на производствения процес. Необоснован и в съществено нарушение на процесуалните правила е извода на въззивния съд за недоказаност на обстоятелствата относно използвания метод за изследване на взетите проби при положение, че след като съдът приема за недостатъчно представеното в тази връзка становище на директора на дирекция „ЦМЛ“, той проявява същевременно абсолютна процесуална пасивност, като не предприема каквито и да било процесуални действия за да установи същите обстоятелства. По делото не е извършван анализ, нито изследване посредством назначаване на вещо лице, за това дали прилагането на така разработените методи и процедури, може да доведе до съответстващи на Комбинираната номенклатура резултати - т.е. дали посредством тях могат да се установят обективните характеристики на стоката, така, че същата да бъде правилно тарифирана.

Следователно съществени за определяне на тарифния код на внесената стока са нейните обективни характеристики и свойства. В случая ДРС не е извършил такава преценка. Не е изследвал и обсъдил събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства.

С Решение от 15 юни 2023г. по дело С-292/22, в точки 38 и 39 СЕС е потвърдил досегашната си практика, че макар Обяснителните бележки към ХС и към КН да нямат задължителна правна сила, те представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят полезни насоки за нейното тълкуване.

Относно позиции 1511 и 1517 КН, в точки 40 – 42 от решението СЕС е приел, че съгласно текста на позиция 1511 от КН, тя обхваща „палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени“. Според обяснителната бележка към ХС за позиция 1511 от ХС, чийто текст съвпада с този на позиция 1511 от КН, палмовото масло е предназначено за разни цели, а когато е рафинирано, се използва в хранителната промишленост, в частност като мазнина за готвене и за производството на маргарин. От своя страна позиция 1517 от КН, освен „маргарин“ тя включва и „хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 1516“, а именно различни от „животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин“.

В точка 43 от решението СЕС е приел, че от една страна, според ОБХС за позиция 1517, чийто текст съвпада с този на позиция 1517 от КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, „чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани […], разбити или предварително обработени чрез текстуриране […] или по друг начин“. Що се отнася по-специално до понятието „текстуриране“, то е дефинирано в посочената обяснителна бележка към ХС като „видоизменение на текстурата или на кристалната структура“. В разглежданата бележка се уточнява, че тази позиция включва и препаратите, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, дори хидрогенирани, които са били обработени чрез някой от неизчерпателно изброените в тази обяснителна бележка способи, сред които фигурира текстурирането. В обяснителна бележка сред „основните продукти“, класирани в тази позиция 1517, са посочени изрично продуктите, наречени „shortenings“, които съгласно същата бележка са „получени от масла или мазнини чрез текстуриране“. Уточнява, че се изключват „несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно“.

В точки 44, 45 и 46 от решението, СЕС е приел, че основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват „смеси“, а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък „препарати“, а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС., като нито в КН, нито в обяснителните бележки към КН или към ХС има индикации, че за да попада в позиция 1517, сместа или препаратът трябва да е претърпял/а обработка, която води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен/а. От друга страна, позиция 1511 обхваща както суровото палмово масло и неговите фракции, така и рафинираното палмово масло и неговите фракции, които са рафинирани, но не химически променени. Следователно към тази позиция не спадат палмовите масла, претърпели обработка, различна от рафинирането. В това отношение е ирелевантен въпросът дали съответните продукти са били химически променени в резултат от тази обработка.

В заключение, в т.46 и 47 от решението е обоснован извод, че за да се изключи класирането на разглежданите продукти в позиция 1511, е достатъчно да се определи дали те са претърпели някаква обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране, което съгласно съответната обяснителна бележка към ХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта.

В точка 48 от решението е прието, че продукт с обективни характеристики и свойства като тези на разглеждания продукт може да спада към позиция 1517, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши по отношение на физическите характеристики на този продукт, в светлината по-специално на твърденията на страните в главното производство по този въпрос. По-конкретно, за да определи дали посоченият продукт спада към позиция 1511, или към позиция 1517, тази юрисдикция ще трябва да установи въз основа на данните, с които разполага, и на резултатите от извършените от митническите органи изследвания дали този продукт е претърпял обработка, различна от рафинирането.

В заключение относно тарифното класиране на процесната стока, СЕС е постановил, че: Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение /ЕС/ 2018/1602 на Комисията от 11 октомври 2018г. и Регламент за изпълнение /ЕС/ 2019/1776 на Комисията от 9 октомври 2019г., трябва да се тълкува в смисъл, че хранителен препарат от палмово масло, който не спада към позиция 1516 от тази номенклатура и е претърпял обработка, различна от рафинирането, спада към позиция 1517, като в това отношение е ирелевантен въпросът дали препаратът е бил химически променен в резултат от тази обработка.

Относно спора досежно приложените от митническите органи методи и процедури за изследване, в точки 52 и 53 от същото решение СЕС е приел, че дори когато обяснителните бележки към КН изрично предвиждат даден метод, той не трябва да се счита за единствения приложим метод за целите на изследването на съществените характеристики на съответните продукти, като консистенцията им.

Следователно, ако считат, че предвиденият в обяснителните бележки към КН метод не води до резултат, който съответства на КН, митническите органи на държавата членка или икономическият субект могат да упражнят правото си да сезират компетентния орган.

В такъв случай запитващата юрисдикция е тази, която следва да реши кой е най-подходящият метод за определяне на съществените за класирането на съответните продукти техни характеристики /вж. в този смисъл решение от 12 юни 2014 г., Лукойл Нефтохим Бургас, C-330/13, т. 54 и 55/. На още по-голямо основание следва да се приеме, че когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод, митническите органи са свободни да прилагат избрания от тях метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, което националният съд ще следва да провери в случай на оспорване.

Относно методите и критериите, по които следва да се извърши преценка за това дали препарат, като процесния, е претърпял обработка, различна от рафинирането, СЕС е приел, че: Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент № 2658/87 в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение 2018/1602 и Регламент за изпълнение 2019/1776, трябва да се тълкува в смисъл, че при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали такъв препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати, което националният съд следва да провери.

С оглед даденото тълкуване на СЕС и указанията за извършване на относимите проверки, предвид забраната по чл.220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство, обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Девня.

При новото разглеждане на делото, освен дадените по-горе указания за обсъждане на всички относими към установяване на обективните характеристики на стоката писмени доказателства, за приложимостта на ОБХС и валидността на тълкуването, дадено от СЕС с решението по дело С-571/12, Районен съд - Девня следва да извърши съответните проверки, вкл. да събере нови доказателства, за установяване на следното: 1/ дали процесната стока е претърпяла допълнителна обработка, различна от рафинирането - в който случай съгласно т.48 от решението по дело С-292/22, стоката следва да се класира в позиция по КН 1517; 2/ дали приложените в случая от митническите органи процедури и методи за изследване са подходящи да доведат до съответстващи на Комбинираната номенклатура резултати - т.е. дали посредством тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на правилното й тарифно класиране.

При изследване на въпроса за обективните характеристики на стоката и за обработката, на която е била подложена, ДРС следва да вземе предвид, обсъди и анализира, и данните от придружаващите стоката документи - сертификати за произход, за липса на ГМО и на тежки метали, както и представеното от производителя на стоката становище, на което дружеството се позовава във възраженията си до митническите органи, съдържащо данни за вида на стоката и за производствения процес.

По въпроса за разноските пред настоящата инстанция следва да се произнесе Районен съд - Девня по реда на чл.226, ал.3 АПК.

Водим от горното, Варненският административен съд, X-ти тричленен състав, на основание чл.222, ал.2 от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 7/21.01.2022г. по НАХД № 20213120200144/2021г. по описа на ДРС и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: