Решение по дело №16423/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 24.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и девети май, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                             Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 16 423 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД да заплати следните суми:

1. на А.К.М. - 24 000,00,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 409 от Кодекса за Застраховане (КЗ) - обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 01.10.2017 г., плюс законната лихва от 04.08.2018 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат А. С. С. – 1 144,00 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 960,00 лева държавна такса и 160,00 лева възнаграждение за вещо лице на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. А.М. е със съдебен адрес - адвокат А.С.,***, а З. „Б.И.” АД е с адрес ***] ОТХВЪРЛЯ иска на А.К.М. срещу З. „Б.И.” АД по чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 409 от Кодекса за Застраховане (КЗ) за обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.10.2017 г., за разликата над 24 000,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА А.К.М. да заплати на З. „Б.И.” АД 400,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 480,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса и разноски.

 

[6] Решението е постановено при участието на С. Д.П., като трето привлечено лице - помагач на ответника З. „Б.И.” АД.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

      

[7] А.М. е заявила в искова молба от 06.12.2018 г., че на 01.10.2017 г. е участвала в ПТП, предизвикано от С.П.. От това ПТП А.М. е получила:

- сътресение на мозъка;

- счупване на лява подбедрица.

 

[8] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на С.П. е била застрахована при ответника З. „Б.И.” АД ***). На 04.05.2018 г. А.М. *** да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил. Затова А.М. *** да ѝ заплати: 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди; законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 04.08.2018 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[9] Б.И.е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

2. ищцата е допринесла за настъпването на уврежданията, защото: а) е пътувала в автомобил, управляван от водач, употребил наркотични вещества, като е знаела за това; б) е била без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 32-33).

 

3. По становището на третото лице - помагач

 

[10] С.П. е заявил, че:

- не е управлявал автомобила под въздействието на наркотично вещество;

- ПТП не е настъпила поради евентуалната употреба от него на наркотично вещество. Затова според третото лице Б.И.няма право на регрес срещу него.

 

[11] С.П. също твърди, че А.М. е знаела, че той е бил преуморен, но е настоявала да управлява автомобила. Така тя е съпричинила уврежданията си (становище, л. 58).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.           Обстоятелства, които съдът установява

 

[11] Не се спори, че А.М. е родена на ***. г. На 01.10.2017 г. около 7:25 часа сутринта С.П. е управлявал лек автомобил „Фолксваген“ след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол. А.М. е пътувала на задната дясна седалка на лекия автомобил и е била без поставен обезопасителен колан, въпреки че автомобилът е бил оборудван с такъв (САТЕ, л. 119-125). С.П. е нарушил правилата за движение по пътищата  и в района на км. 86+400 на автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. Пловдив към гр. София е причинил ПТП (констативен протокол, л. 3-4; присъда на ПзОС и решения на ПлАС и ВКС, л. 5-19; САТЕ, л. 119-125).

 

[12] Липсват доказателства А.М. да е знаела, че С.П. е бил употребил наркотици. Ето защо съдът приема, че тя не е знаела за това.

 

[13] В резултат на катастрофата А.М. е получила:

1. разкъсно-контузни рани по лицето и главата;

2. сътресение на мозъка;

3. счупване на левия малък пищял в средната му част. Ако тя е била с поставен колан, не би получила травмите в областта на главата. Счупването на пищяла е било възможно да се получи дори и А.М. да е пътувала с обезопасителен колан (отговора на трета задача от САТЕ, л. 124-125; показанията на вещото лице д-р Ш., л. 127-128; епикризите, л. 20-23). Не се спори, че гражданската отговорност на С.П. *** (вж. и констативния протокол, л. 3-4; справката от Гаранционен фонд, л. 27).

 

[14] Счупването на малкия пищял на лявата подбедрица е било лекувано консервативно с поставяне на гипсова имобилизация за 40 дни, а сътресението на мозъка с покой и прием на обезболяващи медикаменти. Средната част на малкия пищял, за разлика от долната му част, е подпорна, тя не участва като стабилизатор на глезенната става. Затова пострадал от счупване на малкия пищял в средната му част може да се придвижва нормално (заключението на вещото лице д-р С., л. 63; показанията на д-р С., л. 65; епикризите, л. 20-23).

 

[15] На 04.05.2018 г. А.М. е предявила претенция пред застрахователя (л. 24-25). Не се спори, че Б.И.не е заплатил обезщетение (определение, л. 46 ).

 

[16] А.М. е била представлявана безплатно от адвокат. Тя не дължи държавна такса и разноски. Б.И.е заплатил: 500,00 лева за вещи лица (л. 54-55) и 1 500,00 лева на адвокат (л. 42). Съдът е изплатил 200,00 лева на вещо лице от бюджета на СГС (л. 67).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[17] А.М. е предявила иск по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 409 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 409 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди

 

1.1.    По предпоставките за уважаването на иска

 

[18] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[19] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[20] Съдът установи, че:

1. на 01.10.2017 г. С.П. е причинил ПТП (присъдата по наказателното дело е задължителна за настоящия съд в тази му част);

2. от това ПТП е била увредена А.М., която е претърпяла болки и страдания от уврежданията;

3. ГО на С.П. ***;

4. Б.И.не е изплатил обезщетение на А.М..

 

[21] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[22] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП-01.10.2017 г.

 

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Съдът установи, че към 01.10.2017 г. А.М. е била почти на 26 години. Вследствие на ПТП тя е получила: 1. разкъсно-контузни рани по лицето и главата; 2. мозъчно сътресение; 3. счупване в средната част на левия малък пищял.

 

[27] Счупването на малкия пищял е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за 40 дни. Сътресението на мозъка е лекувано с покой и прием на обезболяващи медикаменти. Средната част на малкия пищял, за разлика от долната му част, е подпорна, тя не участва като стабилизатор на глезенната става. Затова пострадал от счупване на малкия пищял в средната му част може да се придвижва нормално.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от. ПЗР на КЗ(отм.)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм.)).

 

[29] Икономическата обстановка в страната от 2016 г. до 2017 г. се е променила, но не съществено. Така например размерите на минималната работна заплата са били:

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[3];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[4]. Увеличението от 2016 г. до 01.10.2017 г. е 9,52 %.

 

[30] В правно-информационната програма Сиела съдът откри решения на САС, с който той е определил следните обезщетения за неимуществени вреди за увреждания от 2016 г:

а) от сътресение на мозъка:

- 10 000,00 лева – решение на САС 976-2019-4-ти с-в по гр. д. 3881/2018 г.[5];

- 12 000,00 лева за увреждане от 2016 г. – решение на САС 462-2019-14-ти с-в по гр. д. 4 924/2018 г.[6];

- 15 000,00 лева за увреждане от 2016 г. – решение на САС 2856-2018-7-ми с-в по гр. д. 3185/2018 г.[7];

б) от счупване на малкия пищял – 25 000,00 лева – решение на САС 2395-2018-4-ти с-в по гр. д. 651/2018 г.[8].

 

[31] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Така съдът приема, че 30 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на ищеца.

 

1.2. По възраженията за съпричиняване

 

[32] Б.И.е възразил, че А.М. е допринесла за настъпването на уврежданията, защото: а) се е качила в автомобил, управляван от водач, употребил наркотици, като е знаела за това; б) се е возила без поставен обезопасителен колан.

 

[33] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[34] Когато причинителят на увреждането е бил употребил алкохол или друго упойващо вещество, поемането на риска, при който увреденият евентуално е бил в състояние да предположи или да допусне да бъде увреден от причинителя на ПТП поради употребата от причинителя на увреждането на алкохол или друго упойващо вещество представлява особен случай на съпричиняване (Решение на ВКС 98-2010-I Т. О. по т. д. 942/2009 г.). В случая съдът установи, че С.П. е бил употребил наркотици, но не установи А.М. да е знаела за това. Ето защо съдът приема, че това възражение за съпричняване е неоснователно.

 

[35] Съгласно чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Превозни средства от категория М1 са такива, проектирани и конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача (чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП).

 

[36] Съдът установи, че А.М. е пътувала в автомобила без поставен колан и, че ако е била с поставен колан, тя не би получила травмите в областта на главата. Затова възражението на БУЛ ИНС, че ищцата е допринесла за тези увреждания е основателно. Съдът обаче не установи, че непоставянето на колан е допринесло за получаване на фрактурата на малкия пищял. Ето защо съдът приема, че по отношение на счупването на крайника възражението не е основателно.

 

[37] Съдът счита, че приносът на С.П. е значително по-голям. Шофирането само по себе си представлява дейност, която е източник на повишена опасност, и лицата, упражняващи я, следва да я извършват с повишено внимание. Затова съдът определя процент на съпричиняване 20 (за близък случай САС е приел 1/6 съпричиняване в свое решение 396-2015 г. по гр. д. 4366/2014 г.).

 

[38] Предвид приетия процент на съпричиняване, съдът намалява дължащото се обезщетение на 24 000,00 лева (30 000,00х0,8). Ето защо съдът осъжда Б.И.да заплати на А.М. 24 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

2. По искането за законна лихва

 

[39] Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Застрахователят заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования от датата на уведомяването на застрахователя, съответно на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (Решение на ВКС 128-2020-I Т. О. по т. д. 2466/2018 г.).

 

[40] Съдът установи, че на 04.05.2018 г. А.М. е подала молба до ответника за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от нея в резултат на ПТП. Ето защо от тази дата застрахователят дължи лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди. Ищцата обаче, търси законна лихва от 04.08.2018 г. Затова съдът ѝ присъжда законната лихвата от поисканата дата.

 

3. По разноските

 

[41] Ищцата не е направила разноски. Тя е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[42] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на А.М. за 24 000,00 при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на адвокат А.С. 1 144,00 лева адвокатско възнаграждение (30 000,00-10 000,00х0,03+830,00х24 000,00/30 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Б.И.следва да заплати и 960,00 лева държавна такса и 160,00 лева разноски за вещо лице.

 

[43] Б.И.също търси разноски. Той е направил такива за 2 000,00 лева.

      

[44] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 6 000,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда А.М. *** 400,00 лева разноски по делото (2000,00х6 000,00/30 000,00).

 

Съдия: