О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1594
гр.Плевен, 29.11.2021 г.
Административен съд - гр. Плевен, втори състав, в
закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
изслуша
докладваното от съдия
Господинов административно дело № 27 по
описа на съда за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/ вр. чл. 144
от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Административен
съд - Плевен с Решение № 582/21.11.2021 г. по настоящето дело е осъдил Басейнова
дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен, ул.“Чаталджа“ № 60, представлявана от
директора Ц. Х., да заплати на Д.Т.Г. с ЕГН **********,*** обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер
на 16 200 (шестнадесет хиляди и двеста) лева.
Със същото решение съдът е осъдил
Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен, ул.“Чаталджа“ № 60,
представлявана от директора Ц. Х., да заплати на Д.Т.Г. с ЕГН **********,***,
деловодни разноски в размер на 300 лв. (триста) лева и е отхвърлил като
неоснователно искането на процесуалния представителна ищеца за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Постъпила е
молба от процесуалния представител на ищеца в настоящето производство, в която
се сочи, че Административен съд- Плевен неправилно не е присъдил горната сума,
тъй като с Молба вх. рег. № 4320/10.09.2021 год. адв. М. е направил уточнение
на исковата претенция, представил е нови доказателства, както и пълномощно
ведно с договор за правна помощ, от които е видно заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв. По тези съображения се твърди, че
претенцията за заплащане на разноските
по делото е направена своевременно, поради което на основание чл.248, ал.1 от ГПК е направено искане да бъде изменено обжалваното решение в тази му част и в
полза на ищеца да бъдат присъдени горните разноски.
В срока по
чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на ответника,
който изразява становище за неоснователност на направеното искане, тъй като
представителната власт по делото за адв. М. е произтекла от пълномощно и
договор за правна помощ по адм.д. № 20/21 год. по описа на АС- Плевен, от което
е отделено настоящето производство и по горното дело ответникът вече е бил
осъден да ги заплати. На следващо място се изразява становище, че въпросните
разноски не са били надлежно поискани, тъй като процесуалния представител на ищеца
не е представил списък по чл.80 ГПК по настоящето дело.
Алтернативно е
направено възражение за прекомерност на претендираните от адв. М. разноски.
Съдът намира, че искането е допустимо за разглеждане, т.к. е подадено от
надлежна страна и в срока за обжалване на решението по делото, поради което са
налице предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК.
По същество молбата е основателна.
Действително с молба вх. рег. №
4320/10.09.2021 год. процесуалният представител на жалбоподателя е представил
наред изискани от съда доказателства и пълномощно с договор за правна помощ по
настоящето дело, приложено на л.82, което обстоятелство не е било съобразено от
съда при постановяване на решението. От същите е видно, че е налице заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Искането за присъждане на
разноските, заплатени като адвокатско възнаграждение по настоящето
производство, е направено преди приключване на съдебното дирене с молба вх.
рег.№ 4980/14.10.2021 год., макар и да не е представен списък по чл.80 ГПК.
След като настоящият съдебен състав не е съобразил горните обстоятелства в
постановеното решение, а е обсъдил единствено разноските, направени за
назначената по делото експертиза, то следва да се приеме, че искането на адв. М.
всъщност е за допълване на
постановеното решение в частта му за направените разноски, а не за изменение в
тази му част. Съобразно т.8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по
тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски,
не е основание да се откаже допълване
на решението в частта му за разноските.
Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на горното
възнаграждение. Същото незначително надхвърля минимума, определен в чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
144 от
АПК, Административен съд – Плевен, втори състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Решение №
582/12.11.2021 год., постановено по адм.д.№ 27/2021 год. по описа на Административен
съд - Плевен в частта му за разноските, като :
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен, ул.“Чаталджа“ № 60,
представлявана от директора Ц. Х., да заплати на Д.Т.Г. с ЕГН **********,*** направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лв.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
Определението може да се
оспорва с частна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: /п/