№ 6184
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100102952 по описа за 2023 година
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ .
В исковата молба на А. Е. Г. се твърди, че на 06.09.2022 г., около 22.05
часа, в гр. София при движение по ул. „Самоковско шосе“ с посока от бул.
„Елин Пелин“ към ул. „Шуманец“ в района на № 16 е осъществено ПТП от
водача на лек автомобил „БМВ 320 ЦДИ“ с рег. № СА ******* – А. Н. И. с
насрещно движещия се лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № *******,
управляван от А. Е. Г., който вследствие на удара отскочил назад и се ударил
в движещия се зад него в същата посока лек автомобил „Фолксваген“ с рег.
№ ******* с водач М. С. Н.. Твърди се, че виновен за пътния инцидент е
водачът на лек автомобил „БМВ“. Изложени са твърдения, че при пътния
инцидент ищецът получил множество увреди и бил откаран по спешност в
УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД в увредено общо състояние. След
извършените прегледи и изследвания се установило, че същият е с фрактури
на десен дистален радиус, пета метакарпална кост на дясна длан, латерален
малеол на дясна глезенна става и многофрагментна фрактура на ляв
олекранон, разкъсно-контузна рана, започваща от хипотерната област,
достигаща до гърба на ръката в областта между основата на улния стилоид и
пета метакарпална кост с размери около 8 см, ламбовидна рана в областта на
долна трета на дистален радиус отлатерарално с размери около 0,5 см,
1
хематом по воларна повърхност на дясна предмишница, екскориации по ляво
коляно вентрално и горна средна трета на лява подбедрица, линейни
фрактури на тялото на Л5 с лека клиновидна деформация и проц. спинозус на
същия, линейни охлузвания в ляво слепоочие 6 см, разкъсно-контузни рани на
двете вежди около носа. Изложени са твърдения за проведено болнично
лечение, при което са извършени хирургични интервенции. Твърди се, че бил
изписан на 16.09.2022 г. за домашно лечение с указание за спазване на
постелен режим за срок от 45 дни, указания за провеждане на рехабилитация
и антикуагулантна терапия за още 35 дни. На 06.10.2022 г. постъпил отново в
болничното заведение за отстраняване на имплантираните уреди в десен
радиус и пета метакарпална кост, след което била проведена рехабилитация.
Твърди се, че ищецът търпял болки и страдания, негативни
емоционални реакции, ограничения при извършване на елементарни
дейности, включително ежедневни битово-хигиенни нужди. Не можел да спи
спокойно и страдал от безсъние, станал тревожен и раздразнителен. Тревожил
се да не остане инвалид, не можел да посещава учебни занятия. Сторил и
имуществени разходи в размер на 2 460, 76 лв.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен
интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на
водача на лек автомобил „БМВ”, да му заплати сумата от 160 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 2 460, 76 лв. –
обезщетение за имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени
разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен
отговор с релевирани в същия възражения. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на
чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
2
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена
писмена претенция пред застрахователя – ответник / на 31.10.2022 г. с оглед
неоспорените твърдения в исковата молба досежно датата на заявена
претенция/ като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл.
496 ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и
ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент. Това обстоятелство е
обявено и за безспорно и ненуждаещо се от доказване с нарочно определение
на съдебния състав.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на
ПТП-то и неговите участници.
Субективният елемент от фактическия състав на деликта е установен от
заключението на изслушаната по делото КСМАТЕ в нейната авто-техническа
част, изготвена от вещото лице В. К. Д. и констатациите на протокола за ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице, причина за пътния инцидент са
3
субективните действия на водача на лек автомобил «БМВ» с органите на
управление на автомобила като се е отклонил вдясно и е навлязъл в лентата
за насрещно движение като за водача на лек автомобил «Мазда» /настоящ
ищец/ не е била налице техническа възможност да спре преди мястото на
удара чрез своевременна маневра за аварийно спиране.
Настъпилите вреди за ищеца и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ, изготвена
от вещото лице д-р К. А. С.. В заключението си, експертът посочва, че при
процесното ПТП ищецът е получил контузия на главата и лицето с линейни
охлузвания вляво слепоочно, разкъсно-контузни рани на двете вежди около
носа, разкъсно-контузни рани по кожата и по лигавицата на долната устна с
кръвонасядане и оток на тъканите, контузия на гръдния кош с двустранна
белодробно контузия, счупване на тялото на пети поясен прешлен, с лека
клиновидна деформация и счупване на бодилестия му израстък, счупване на
лъчевата кост на дясната ръка, счупване на пета предкиткова кост на дясна
длан, ламбовидна разкъсно-контузна рана в областта на долна трета на дясна
предмишница, хематом на предната повърхност на дяна предмишница,
разкъсно-контузна рана на дясна длан –предно-вътрешна повърхност,
счупване на лакътната кост на лява предмишница в горния край, счупване на
малкия пищял на десния крак в глезенния край, охлузвания в областта на
двете коленни стави.
Вещото лице е посочило, че за настъпилите увреди са проведени
оперативни лечения на уврежданията в областта на двете ръце, изразяващи се
в две открити намествания на счупванията с фиксиране на фрагментите с
метални остеосинтези. Обоснован е извод за трета хирургична интервенция,
изразяваща се в ревизия на раната на дясна длан , отстраняване на
замърсяванията и мъртвите тъкани и зашиване на увредените мускули и
нерви. Обоснован е извод за последваща четвърта хирургическа интервенция,
осъществена впоследствие за отстраняване на част от металните
остеосинтези, както и предприето консервативно лечение с гипсова
имобилизация на дясна глезенна става и на пети поясен прешлен чрез покой
на легло. Вещото лице е посочило, че ищецът е търпял болки и страдания
през периода на възстановяване като първите два месеца от лечението
болките са били с по-интензивен характер. Обоснован е и извод, че при
ищеца на налични оперативни белези и ограничен обем движение в дясна
4
глезенна става и ротация навън на дясно ходило като ако не се предприеме
ново оперативно лечение, тези последствия ще имат траен характер. Вещото
лице е посочило, че финансовите документи и направените разходи по тях са
във връзка с проведеното лечение. Обоснован е и извод, че е необходимо и
провеждане на курсове по физиотерапия и рехабилитация за по-бързо
възстановяване.
Понесените от ищеца неблагоприятни последици се установяват и от
свидетелските показания на С.Г.М. – Г.а, майка на ищеца, разпитана в
съдебно заседание на 13.11.2023 г., кредитирани от състава на съда при
съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и ограничения, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението
следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При
определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид
възрастта на ищеца, вида на увредите, периодът, в който същите са търпени и
други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от ищеца. В тази връзка следва
да се вземе предвид четирите претърпени хирургически интервенции при
ищеца, ограничения обем движения в дясна глезенна става с ротация навън на
дясно ходило, налагащо нова хирургична интервенция, с оглед увредата да не
придобие траен характер, наличните оперативни белези, които са с траен
характер, нуждата от физиотерапии и рехабилитации. Настоящият съдебен
състав счита, че при преценка на посочените по-горе критерии справедливо
би било да се присъди сума в размер на 120 000 лв. като за горницата до
пълния предявен размер от 160 000 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед приложените писмени доказателства, установяващи заплащане
на сума в размер на 2 460, 76 лв. за закупени медицински консумативи,
медикаменти и проведена рехабилитация и с оглед заключението на вещото
лице за проведена рехабилитация респ. извършена хирургическа интервенция
искът за имуществени вреди е изцяло основателен.
Заявеното възражение за съпричиняване в писмения отговор и при
ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира
5
за неоснователно. Възражението за липса на поставен предпазен колан не се
установява с оглед изводите на СМЕ, че травмите биха се получили без
значение наличието на обезопасителен колан.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за
забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете
дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми
по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от
ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е.
обезщетението за забава се следва от 31.10.2022 г., съобразно датата на
уведомяване на застрахователя – ответник.
По разноските: В съдебно заседание на 13.11.2023 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане да му се заплати възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане е заявено в преклузивния по
ГПК срок. Предвидената в нормата на чл. 38 ал.2 от ЗА долна граница на
възнаграждението – минималните размери по наредбата по чл. 36 ал.2 от ЗА
т.е. Наредба 1/2004 г. Тези минимални размери се изчисляват на основата на
уважената част от исковете/ определение 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. 2340/2015
г. на Първо ТО на ВКС/. Изчислено по сочения ред и с оглед извършените
процесуални действия и при съблюдаване фактическата и правна сложност на
делото, адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 9996, 08 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се
част от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК сумата от 2 800 лв. с
оглед отхвърлената част от иска и при съблюдаване възражението, заявено на
основание чл. 78 ал.5 от ГПК от ищеца, което с оглед данните по делото
настоящият съдебен състав намира за основателно.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
6
заплати по сметка на СГС сумата от 5 385, 93 лв. – ДТ и съдебни разноски,
платени от бюджета на съда.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „******* ******* - адв. П. на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на
А. Е. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – адв.
Д. Ш. сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 06.09.2022 г. в
гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.10.2022 год.
до окончателното й изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 160 000 лв., както и сумата от 2 460, 76 /две хиляди
четиристотин и шестдесет лева и седемдесет и шест стотинки/ лв. –
обезщетение за имуществени вреди по фактури №№ **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********,
********** и **********, ведно със
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „******* ******* - адв. П. да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА
на адв. Д. Ш. сумата 9 996, 08 лв.– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. Е. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* – адв. Д. Ш. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******
******* - адв. П. на основание сумата от 2 800 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „******* ******* - адв. П. на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да внесе по
сметка на СГС сумата от 5 385, 93 лв. – ДТ и съдебни разноски, платени от
бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
7
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8