№ 7023
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Т.а
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20251100502137 по описа за 2025 година
Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е инициирано с въззивна жалба на „Електроразпределителни
Мрежи Запад“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез
процесуален представител юрк. Н.С. срещу решение 21 920/03.12.2024 г. на
СРС, 90 състав, постановено по гр.д. 13 081/2023 г., в частта, в която заявените
искове срещу „Еделин“ ЕООД по реда на чл. 415 ал.1от ГПК вр. с чл. 79 ал.1
пр.1 т ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 8 047, 30 лв. – дължима цена за
предоставени и незаплатени услуги достъп и пренос през
електроразпределителната мрежа по фактури за периода 30.06.2021 г. –
31.01.2022 г. въз основа на договор № **********/02.09.2020 г., сключен с
ДЗЗД „Кастро 37“ и за сумата от 226, 76 лв. – мораторна лихва за периода
20.07.2021 г. – 21.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
28.04.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 13882/2022 г. на СРС, 90
състав са отхвърлени.
В жалбата са наведени възражения, че решението на СРС в неговата
обжалвана част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
1
Изложени са съображения, че изводът на първоинстанционния съд за
липса на договор със сочения ответник бил неправилен. В тази връзка в
жалбата се твърди, че сключването на изричен писмен договор за
предоставяне на услуги е факултативна възможност, тъй като услугите се
предоставят при публично известни общи условия, при което изрични
писмени договори не се сключвали. Заявени са твърдения, че при промяна в
съдружниците в гражданското дружество, потребител на услугите,
предоставяни от въззивника е новият ползвател на мрежата като липсвала
необходимост от сключване на нов договор и по делото спор по тези факти
нямало. Заявени са твърдения, че представения по делото писмен договор
служил само като доказателство относно обекта и периода, за който ДЗЗД
„Кастро 37“ е потребител. В жалбата са посочени дефинитивните разпоредби,
указващи съдържанието на понятията „ползвател на мрежата“, „потребител на
енергийни услуги“ и „краен клиент“ като в тази връзка се твърди, че соченият
ответник за процесния период е ползвател на разпределителната мрежа и
потребител на енергийни услуги респ. краен клиент. Иска се отмяна на
първоинстанционото решение в обжалваната част като се постанови ново, с
което заявения иск бъде уважен.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника в първоинстанционното производство „Еделин“ ЕООД, чрез
процесуален представител адв. М. Т., в който се поддържат твърдения за
правилност на постановеното съдебно решение в обжалваната му част и
искане за неговото потвърждаване.
Третото лице помагач на страната на въззивника – ищец „Фрей Ар“
ЕООД не изразява становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
2
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на електрическа енергия през процесния период, изпълнение
на задължението по доставка на електрическа енергия в конкретно количество
в процесните имоти.
С оглед заявените възражения във въззивната жалба страните са
формирали спор относно наличието на облигационна връзка между тях по
повод доставката на електроенергия за процесните по делото имоти.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, източник на
задължението, по който се търси изпълнение е сключен договор №
**********/02.09.2020 г. Видно от съдържанието му, той е сключен между
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като разпределително предприятие и
ДЗЗД „Кастро 37“, действащо чрез И.С.А. в качеството си на управител на
„Фрей Ар“ ЕООД, като ползвател.
Видно от договор за учредяване на гражданско дружество по реда на
ЗЗД „Кастро 37“, сключен на 28.11.2019 г., съдружници в същото са „Фрей
Ар“ ЕООД и „Дореа Ар“ ЕООД.
С оглед тези доказателства, следва да се има предвид, че ДЗЗД не е
юридическо лице, а е форма на обединяване на две или повече лица за
постигане на обща стопанска цел. При него правата и задълженията се
придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското
съучастие като страни по сделките с трети лица не е гражданското дружество,
а отделният съдружник респ. съдружници, които запазват юридическата си
самостоятелност /решение 131/21.03.2014 г. по т.д.1121/2011 г. на Първо ТО на
ВКС, решение 469/06.07.2010 г. по гр. д. 410/09 г. на Трето ГО на ВКС/.
Соченият ответник „Еделин“ ЕООД не е страна по договора. Същият
дори не е бил съдружник в гражданското дружество към датата на сключване
на процесния договор. Няма данни по делото, а и не са навеждани твърдения
същият да е правоприемник на „Фрей Ар“ ЕООД. Съобразно нормата на чл. 21
ал.1 от ЗЗД, договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица
– само в предвидените в закона случаи. Няма данни по делото, а и не се твърди
3
„Еделин“ ЕООД да е встъпило като съдлъжник по повод процесния договор,
да е заместило длъжника по него или да е поело изпълнението по договора,
поради което на соченото договорно основание отговорност на този ответник
не може да бъде ангажирана, както правилно е преценил и състава на СРС.
Ако е налице установено потребление на доставена електроенергия от страна
на сочения ответник, то неговата отговорност е извъндоговорна и може да
бъде реализирана на плоскостта на неоснователното обогатяване, но не и на
соченото договорно основание.
В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията във
въззивната жалба, че писменият договор бил представен единствено като
доказателство за процесните обект и период, доколкото същите са заявени за
първи път в рамките на въззивното проиизводство, а по същество са
диаметрално противоположни на твърденията, обективирани в исковата
молба и поддържани в хода на производството пред СРС. Не могат бъдат
споделени и твърденията, че продажбата на електроенергия се извършвала при
публични общи условия, при което не се сключвали изрични договори.
Дефинитивно, общите условия представляват типизирани и отнапред
изготвени от едната страна уговорки, без възможност другата страна, която ги
приема да повлияе върху тяхното съдържание. Обвързаността на страната от
приложими общи условия предполага наличието на договор между страните
по арг. на чл. 298 ал.1 изр.1 от ТЗ.
Ответното дружество не попада и в приложното поле на чл. 4 т.2 от ОУ,
съгласно който страна по същите е собственик или титуляр на вещното право
на ползване на обект, който е присъединен към електроразпределителната
мрежа, съгласно действащото законодателство, предвид писмените
доказателства приети по делото, че собственик на имота е друго юридическо
лице, трето за спора.
При липсата на други възражения, заявени в жалбата и поради
съвпадане на крайните изводи на съда в решаващия му състав с тези на
първоинстанционния съд, постановеното решение, в неговата обжалвана част,
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна не е заявила искане за присъждане на разноски,
поради което такива не следва да й бъдат присъждани.
4
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 21 920/03.12.2024 г. на СРС, 90 състав,
постановено по гр.д. 13 081/2023 г., в частта, в която заявените искове на
„ЕРМ Запад“ ЕАД срещу „Еделин“ ЕООД по реда на чл. 415 ал.1от ГПК вр. с
чл. 79 ал.1 пр.1 т ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 8 047, 30 лв. – дължима цена
за предоставени и незаплатени услуги достъп и пренос през
електроразпределителната мрежа по фактури за периода 30.06.2021 г. –
31.01.2022 г. въз основа на договор № **********/02.09.2020 г., сключен с
ДЗЗД „Кастро 37“ и за сумата от 226, 76 лв. – мораторна лихва за периода
20.07.2021 г. – 21.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
28.04.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 13882/2022 г. на СРС, 90
състав са отхвърлени.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
страната на ищеца „Фрей Ар“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5