Р Е Ш Е Н И Е №
....
гр.
Козлодуй, 8 февруари 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 04.02.2019 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при участието на секретаря Валентина Гъркова
като разгледа докладваното от съдия Адриана Добрева гражданско дело № 1264 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на С.С.Б., ЕГН ********** ***, с която е предявил против „Ч.Е.Б.” АД ***, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че не дължи вземане в размер на общо 1190.49 лева, представляващ сбор от главница 698.97 лева за доставена в дома на наследодателя му Сашо Б. *** електрическа енергия за периода от 6.12.2011г. до 28.05.2012г. и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер общо на 492.10 лева съм 07.08.2018г., съгласно четири фактури, като погасено по давност.
В срока за писмен отговор на исковата молба, ответника „Ч.Е.Б.” АД *** е предявил против ищеца С.С.Б., ЕГН ********** *** с насрещна искова молба, иск за заплащане на сумата от 226.82 лева, представляваща лихва за забавено плащане на главница от 736.52 лева за електрическа енергия, за периода от 24.10.2015г. до датата на депозиране на насрещния иск на 24.10.2018г.
В съдебни заседания ищецът не участва.
Ответникът в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска като неоснователен и излага подробни съображения в този смисъл. В съдебно заседание за ответника не се явява процесуален представител.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.
Съдът приема за установени от
фактическа страна по делото следните обстоятелства:
Ищецът е наследник /син/ на б.ж. на с.Рогозен Сашо Б. Валентинов починал на 24.02.2008г. видно от удостоверението за наследници на л.5 в делото. Той признава изрично в обстоятелствата част на исковата молба, че като наследник е и потребител на електроенергия на адрес: с.Рогозен, ул.”Витоша” № 8 с клиентски № 3000232338255.
Твърди, че има задължение към ответника по четири броя фактури, както следва: фактура с № *********/03.2012г. на обща стойност 302.79 лв., за начислена ел. енергия за периода от 08.12.2011г. до 31.12.2011 г., с краен срок за заплащане 20.04.2012г.; фактура с № *********/03.2012г. на обща стойност 391.06 лв., за начислена ел. енергия за периода от 01.01.2012г. до 31.01.2012г., с краен срок за заплащане 20.04.2012г.; фактура с № *********/03.2012г. на обща стойност 441.06 лв., за начислена ел. енергия за периода от 01.02.2012г. до 06.03.2012г., с краен срок за заплащане 20.04.2012г. и фактура с № *********/06.2012г. на обща стойност 55.58 лв., за начислена ел. енергия за периода от 25.04.2012г. до 28.05. 2012г., с краен срок за заплащане 25.06.2012г., или задължението му към 07.08.2018г. е общо в размер на 1191.07 лв., от които 698.97 лв. е сумата за начислена ел. енергия и 492.10 лв. е сумата за начислена лихва за забавено плащане на главницата.
Счита, че не дължи на ответника сумите за главница и лихви по цитираните по-горе четири броя фактури, тъй като са погасени с изтичане на три годишната давност, считано от изтичане срока за заплащане на всяка една от тях. Иска съда да признае за установено отношенията му с ответника, че не дължи тези суми на това основание, тъй като са погасени по давност.
Ответника оспорва иска и излага подробни съображения, освен това с насрещен иск претендира обезщетение за забавено плащане на главницата – законната лихва за период три години назад от датата на подаване на насрещния иск, или за периода от 24.10.2015г. до 24.10.2018г.
При така установеното от фактическа страна
съдът достигна до следните правни изводи:
По главния иск с правно основание чл.124,
ал.1, пр.3 ГПК.
На първо място съда следва да разгледа иска на основанията заявени в исковата молба, а те са, че ищеца не дължи процесното вземане на ответника, тъй като е погасено по давност, т.е. съда следва да се занимае единствен с доводите за изтекла погасителна давност.
На следващо място, при предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което ответникът е доставил на ищеца определено количество електрическа енергия, чиято цена възлиза на процесната сума.
Сам ищецът в
исковата признава, че като наследник на Сашо Б. Валентинов починал на
24.02.2008г. е потребител на електроенергия на адрес: с.Рогозен, ул.”Витоша” №
8 с клиентски № 3000232338255 и има задължение към ответника по четири броя
фактури с № *********/03.2012г. на обща стойност 302.79 лв., за начислена ел.
енергия за периода от 08.12.2011г. до 31.12.2011 г., с краен срок за заплащане
20.04.2012г., с № *********/03.2012г. на обща стойност 391.06 лв., за начислена
ел. енергия за периода от 01.01.2012г. до 31.01.2012г., с краен срок за
заплащане 20.04.2012г.,
с №
*********/03.2012г. на обща стойност 441.06 лв., за начислена ел. енергия за
периода от 01.02.2012г. до
06.03.2012г., с краен срок за заплащане 20.04.2012г.
и с № *********/06.2012г. на обща стойност 55.58 лв., за начислена ел.
енергия за периода от 25.04.2012г. до 28.05. 2012г., с краен срок за заплащане
25.06.2012г., т.е. признава, че има
задължение към ответното дружество за доставена ел.енергия в дом в с.Рогозен на ул.”Витоша” № 8 към
07.08.2018г. общо в размер на 1191.07 лв., от които 698.97 лв. за потребена ел. енергия и 492.10 лв. за начислена лихва за забавено плащане.
Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на електрическа енергия, установено е количество енергия доставено в дома на ищеца от ответника и страните не спорят и за цената на доставената ел.енергия.
Спорно между страните е погасено ли е по
давност вземането на ответника, като няма спор, че той не е предприел никакви
действия по съдебно установяване или събиране на това вземане, нито принудително
такова по реда на заповедното производство или по реда на чл.254 ГПК отм. –
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по ГПК отм.
Процесните вземания за заплащане на цената на доставена електрическа енергия представляват „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, за които е приложима тригодишна погасителна давност. В този смисъл е тълкуването на посочената разпоредба, дадено с Тълкувателно решение от 18.05.2012г. по тълк.д. № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, имащо задължителен характер за съдилищата съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ. Както е изяснено в посоченото ТР, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, а в мотивите на ТР изрично е посочено, че такъв характер имат и вземанията за доставка на комунални услуги – ел. енергия, топлинна енергия, водоснабдяване, телекомуникационни услуги и др. Вземанията по чл.86, ал.1 ЗЗД също се погасяват с тригодишна давност – чл.111, б. „в” ЗЗД.
Според чл.114, ал.1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съобразно общите условия на ответника вземането за цена на електрическа енергия стават изискуеми 10 дни след издаване на фактурата. Това в случая означава, че изискуемостта на главницата за последния месец от процесния период от задълженията за редовен отчет е настъпила на 30.06.2012г. и към датата на исковата молба на 21.08.2018г. всички такива задължения са погасени по давност.
От това никак не следва, че предявените
искове за признаване за установено несъществуването на задължения за периода, в
който вземанията са погасени по давност, са основателни. Вярно е точно
обратното – исковете са неоснователни на самите твърдения, при които са
предявени.
Съобразно
общоприетото становище в правната теория (вж. вместо всички В., Л.
Погасителната давност по българското частно право. С., Фенея, 2007, с.14-27) и
съдебна практика (мотивите на т.6, абз.3 от Тълкувателно решение от 04.01.2001
г. по тълк.д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС) погасителната
давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена
само до доброволното му изпълнение – чл.118 ЗЗД.
Следователно исковете за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника процесните суми, т.е. за признаване за установено, че не съществува вземане за сумите, са неоснователни, тъй като вземането продължава да съществува, но е придобило ново качество – естествено вземане. Само това е достатъчно, за да се отхвърлят исковете. За пълнота на изложението обаче съдът отбелязва следното:
Правен интерес
от самостоятелното установяване погасяването по давност на вземания, т.е. на
правното качество „естествено“ на задължението, съществува при исковете по
чл.124, ал.1, пр.3 ГПК вр. чл.254 ГПК отм. по отношение на вземания на
ответника, за които е издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание по ГПК отм. , тъй като с тези нарочно уредени в закона искове се
парира изпълнителната сила на несъдебното изпълнително основание и в крайна
сметка се стига до прекратяване на изпълнителния процес (неслучайно, преди
изричното им уреждане в ГПК отм. като установителни, в по-старата доктрина при
действието на ЗГС от 1930 г. е преобладавал възгледът, че исковете не са
установителни, а конститутивни – за постановяване не недължимост на вземането
или погасяването му по давност, а за прекратяване на изпълнителния процес – вж.
спора у С., Ж. Исковата защита на длъжника срещу принудителното изпълнение. С.,
Университетска печатница, 1948, с.183 и сл.). Процесният случай не е такъв, тъй като ищцата не твърди, чe ответникът
се е снабдил с изпълнителен лист на основание извлечение от счетоводните си
книги при действието на ГПК отм. .
Правен интерес от самостоятелното установяване погасяването по давност на вземания, т.е. на правното качество „естествено“ на задължението, би могъл да се признае и ако действително между страните по материалното правоотношение – кредитор и длъжник – съществува спор относно това дали един вземания са погасени по давност, т.е. ако кредиторът освен че иска от длъжника да плати и го кани извънсъдебно да плати едни вземания, твърди в допълнение, че те не са погасени по давност, а длъжникът отказва да плати не защото оспорва, че такива вземания са възникнали, а именно защото счита, че те са погасени по давност. Данни за такъв спор, т.е. че ответникът е твърдял пред ищцата, че вземанията за периода от 8.12.2011г. до 28.05.2012г. не са погасени по давност, по делото няма. Впрочем и ищцата не твърди ответникът да е заявявал, че вземанията не са погасени по давност.
Предвид на това съда намира, че главния отрицателен установителен иск на ищеца е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По насрещния акцесорен иск за заплащане на
обезщетение за забавено плащане на главницата с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
При този изход на спора по главния иск, съда намира, че насрещния иск на ответника е основателен. По делото безспорно се установи и сам ищеца признава, че има задължения към ответника за доставена ел.енергия за периода от 8.12.2011г. до 28.05.2012г. по четири броя фактури - № *********/03.2012г. на стойност 186.40 лв., за начислена ел. енергия за периода от 08.12.2011г. до 31.12.2011 г., с краен срок за заплащане 20.04.2012г., № *********/03.2012г. на стойност 240.76 лв., за начислена ел. енергия за периода от 01.01.2012г. до 31.01.2012г., с краен срок за заплащане 20.04.2012г., № *********/03.2012г. на стойност 271.81 лв., за начислена ел. енергия за периода от 01.02.2012г. до 06.03.2012г., с краен срок за заплащане 20.04.2012г. и № *********/06.2012г. на стойност 34.36 лв., за начислена ел. енергия за периода от 25.04.2012г. до 28.05. 2012г., с краен срок за заплащане 25.06.2012г.. /това са сумите само за доставена ел.енергия съгласно извлечението за издадени и дължими фактури представено ответника с писмения отговор и неоспорено от ищеца – Вж. л.32 в делото, чиито общ размер е 733.33 лева, а не както е посочил в исковата молба ищеца 698.97 лева/. Освен това ответника твърди вземане за главница по още една фактура с № ********* от 05.07.2012г. в размер на още 3.19 лева. Така за главницата от общо 736.42 лева, която ищеца ответник по насрещния иск не оспорва, че не е заплатил с което е изпаднал в забава, за периода от 24.10.2015г. до 24.10.2018г. датата на подаване на насрещния иск изчислено с онлайн калкулатор ответника по насрещния иск дължи законната лихва, представляваща обезщетение за забавено плащане в претендирания размер от 226.82 лева.
Предвид изхода на спора на ищеца не се дължат разноски, а той следва да заплати на РС-Козлодуй държавната такса от която е бил освободен при образуване на делото в размер на 4% от цената на иска, или 4% от 1197.07 лева, но не по-малко от 50.00 лева, или 50.00 лева.
Освен това ищеца като ответник по насрещния иск следва да заплати направените за този иск разноски, които са юристконсулско възнаграждение в размер на 300.00 лева и платена държавна такса в размер на 50.00 лева.
Водим от изложените правни
съображения, Козлодуйският районен съд, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК на С.С.Б., ЕГН ********** *** против „Ч.Е.Б.” АД ***, за признаване за установено, че не дължи вземане в размер на общо 1191.07 лева, представляващ сбор от главница 698.97 лева за доставена в дома на наследодателя му Сашо Б. *** електрическа енергия за периода от 6.12.2011г. до 28.05.2012г. и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер общо на 492.10 лева съм 07.08.2018г., съгласно четири фактури, като погасено по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД С.С.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на „Ч.Е.Б.” АД *** обезщетение за забавено плащане – законна лихва за забавено плащане на главница от 736.52 лева в размер на лихвата на 226.82 лева за периода от 24.10.2015г. до датата на депозиране на насрещния иск на 24.10.2018г.
ОСЪЖДА С.С.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на „Ч.Е.Б.” АД *** направени разноски в размер на общо 350.00 лева.
ОСЪЖДА С.С.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на РС-Козлодуй държавна такса, от която е бил освободен при образуване на делото в размер на 50.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: