Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 194
гр. Враца, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, VI –ти състав,
в публично заседание на 21.06.2023 г. /двадесет и първи юни две хиляди двадесет и трета година/
в състав:
АДМ.СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 360 по описа на АдмС- Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.111 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на * Ц.М.З.,***, чрез
пълномощника * В.К. от АК – ***, против ЗАПОВЕД № Л-1756/05.06.2023 г. на Началника на Затвора
- ***, с която е наказан на основание чл.104, ал.1 вр. чл.102, ал. 2 вр. чл.
101, т.7 от ЗИНЗС с „***. С жалбата се иска отмяна на заповедта, като
незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на
процесуалните правила и несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от * В.К.. Прави се искане за отмяна на заповедта, като
незаконосъобразна, за което се излагат доводи. Претендират се разноски на
основание чл.38,ал.2 от ЗА.
Ответникът по оспорването – Началник на Затвора-***, чрез процесуалния
представител * Г.Х. оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за
законосъобразност на оспорения акт. Представено е и писмено становище по
съществото на спора. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след преценка
представените по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед рег. №
Л-1756/05.06.2023 г. на Началника на Затвора – *** на основание чл. 104, ал.1 вр. чл.102, ал.2 вр.
чл.101, т.7 от ЗИНЗС на жалбоподателя Ц.М.З. е наложено дисциплинарно наказание „***.
В обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно – наказващият орган е
приел за установени следните факти и обстоятелства:
На 16.05.2023 г. около 15:45 часа * Ц.М.З. е отказал да изпълни издадено му
разпореждане от постовия служител от НОС, свързано с изпълнение на заповед №
Л-1478/15.05.2023г. за наложено дисциплинарно наказание „*** за срок от 7 дни. В
заповедта органа се е позовал на докладна записка № 8324/17.05.2023г. В докладна записка №8324/17.05.2023г. е отразено, че на 16.05.2023г. 15,45 часа * Ц.З.
е свален за работа по наказание, и отказва да работи.
При тази фактическа обстановка Началникът на Затвора – *** е приел, че с
действията си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 96, т.1 и т. 4 от ЗИНЗС, което се явява дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.1 вр. ал. 2, т. 2
от ЗИНЗС.
Като доказателства по делото, съставляващи
административната преписка, ответникът е представил: Предложение от * Ц.И. от 25.05.2023
г. относно Докладна записка № 8324/17.05.2023
г.; Заповед № Л-1689/10.04.2023 г. относно налагане на дисциплинарно
наказание „**“ за срок от 1 месец за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
96, т. 4 от ЗИНЗС; Заповед № Л-1086/10.04.2023 г. относно налагане на
дисциплинарно наказание „**“; Заповед № Л-1171/18.04.2023 г. относно налагане
на дисциплинарно наказание „***“ за срок от 2 месеца; Заповед № Л-1478/15.05.2023
г. относно налагане на дисциплинарно наказание „***“ за срок от 7 дни, потвърдена
със Заповед № Л-2134/02.06.2023 г. на главния директор на ГДИН; обяснение от
жалбоподателя Ц.З.
от 16.05.23г., Протокол №8814 от 30.05.2023 г. за изслушване на лишени от свобода на
основание чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС; Медицинска справка за настаняване в наказателна килия от
29.05.2023г., съгласно които *. има ***
и на лицето може да бъде наложено дисциплинарно наказание „***“ по чл.101, т.7 от ЗИНЗС; Медицинска справка от 12.06.2023
г., съгласно която * З. продължава да прави ** и почти всеки ден се прави
повикване на екип от ЦСМП, а на 09.06.2023 г. лицето е изпратено за лечение в ***.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от процесуално легитимирано лице и
при спазване на срока по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Редът
за провеждане на дисциплинарните производства в местата за лишаване от свобода
е уреден в Глава IX, Раздел II "Мерки за поощрения и дисциплинарни
наказания" на ЗИНЗС. В чл.105, ал.1 ЗИНЗС законодателят
е установил задължение на дисциплинарнонаказващия орган да изслуша нарушителя
преди да му наложи наказание. В случая, разпоредбата за изслушване на лицето е
изпълнена формално. На л.21 по делото е приложен Протокол с вх. № 8814/30.05.2023 г. за изслушване
на лишени от свобода на основание чл.105, ал.1 от ЗИНЗС, в който е посочено, че
на 29.05.2023г. е проведено изслушване от комисия и началникът на затвора лично
е изслушал лишения от свобода относно изготвено предложение за налагане на
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“. В представения
протокол не са отразени конкретните
обяснения на лицето. Не е посочено и по кое дисциплинарно производство е
проведено изслушване, както и по кое предложение и коя докладна записка. На
съда е служебно известно, че спрямо * Ц.З. са наложени четири отделни наказания „**“
със заповед №Л-1754/05.06.2023г.,
№ Л-1755/05.06.2023 г. и № Л-1757/05.06.2023 г., всички
за нарушения, свързани с изпълнение на заповед № Л-1478/15.05.2023 г. на
Началника на Затвора - ***. При това положение съдът намира, че ответникът не е
спазил разписаната от законодателя процедура по изслушване на нарушителя. От
така представения протокол не е видно и не се установява по кое дисциплинарно
наказание, във вр. с което е издадена съответна заповед е бил изслушан
жалбоподателя. Следва да се посочи, че всички протоколи за изслушване на жалбоподателя на основание
чл.105, ал.1 от ЗИНЗС са идентични и с едно и също съдържание, поради което не
може да се приеме, че е спазена процедурата по изслушване на жалбоподателя
преди налагане на дисциплинарното наказание с оспорената заповед.
Върху
обяснението на жалбоподателя, дадено на 16.05.2023г. е положен подпис срещу
изписаното „Началник на затвора“ и отразена дата 29.05.23г. В тази
връзка следва да се посочи, че обяснението е дадено на 16.05.2023г.,
докладната записка е от 17.05.23г., а предложението за налагане на дис.наказание е от 29.05.23г. Писмените обяснения
на затворника са предвидени в чл.89,ал.2 от ППЗИНЗС като част от процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание, но те не представляват изслушване на
лишения от свобода по см. на чл.105,ал.1 от ЗИНЗС. С оглед на горното не може да се приеме, че е спазена
процедурата преди налагане на наказанието лицето да бъде изслушано.
Отделно от това следва да се посочи,
че в докладната записка от 17.05.2023г. не е посочено какво разпореждане е било
дадено на З. на дата 16.05.2023г. във вр. с изпълнение на заповедта и същия е
отказал да изпълни. С оглед не посочване в докладната записка на определено
действие, което е следвало да извърши З. на дата 16.05.2023г. и същия е отказал
да изпълни не може да се направи и извод
дали даденото разпореждане е свързано във вр. с изпълнение на посочената в
заповедта предходна заповед №Л-1478/15.05.2023г. за наложено наказание „*** „ за срок от 7 дни. Това не е видно и от
съдържанието на самата заповед. Нито от заповедта, нито от Предложението, а и от
Докладната записка не е ясно какво е било това разпореждане, за да може да се
установи безспорно, че не е изпълнил разпореждане свързано с изпълнение на предходна заповед за наложено дисциплинарно наказание „***“. С
непосочването на конкретното разпореждане в оспорения акт, както и в
предложението и докладната записка, е налице
и нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.1 и ал.2,т.2 от ЗИНЗС.
По изложените съображения оспорената
заповед се явява незаконосъобразна като издадена при съществено нарушение на
процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде отменена.
При този изход на спора, ГД
„Изпълнение на наказанията“, в качеството на юридическото лице, в чиято
структура се намира органът, издал акта, следва да бъде осъдена да заплати
дължимата държавна такса по делото в размер на 10.00 /десет/ лева.
Съдът намира за основателно искането за
заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Според
чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати.
Във връзка с изложеното
следва да се осъди ответника да заплати на адв. В.К. възнаграждение за
оказаната от него безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, определено в размер на
500 лева на основание разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази насока е взето
предвид и направеното възражение от ответника, както и фактическата и правна
сложност на делото и реално извършените дейности от пълномощника на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание
чл.111,ал.5 и ал.6,т.2 от ЗИНЗС, Административен съд – Враца
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед рег. № Л-1756/05.06.2023 г. на Началника на
Затвора - ***, с която на основание чл.104, ал.1 вр. чл.102, ал.2 вр. чл.101,
т. 7 от ЗИНЗС на * Ц.М.З.,***, е
наложено дисциплинарно наказание „***.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да заплати по сметка на Административен съд-Враца сумата от 10,00
/десет/ лева – държавна такса по производството.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да
заплати на * В.П.К., ** № ********** от АК – *** сумата в размер на 500,00
/петстотин/ лева – възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Враца в
14-дневен срок от днес.
На основание чл. 138 АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ.СЪДИЯ: