№ 327
гр. В., 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500185 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от М. С. С., подадена чрез адв. Н. Х.,
срещу Решение № 3479/14.11.2022 г. по гр. дело № 2011/22 г. по описа на ВРС, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „ОДЕСОССТРОЙ" ООД иск по чл. 124, ал.
1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на 5 кв.м. идеални части от следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 10135.1.80, представляващ дворно място от 229 кв.м., находящ се на адрес:
град ****, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 10135.1.79, 10135.1.76,
10135.1.68, 10135.1.81, 10135.1.82, на основание изтекла в полза на ищеца придобивна
давност за периода от 17.04.2007 г. до 18.02.2022 г.
Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като счита, че искът му е бил доказан в условията на главно и пълно
доказване от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорни били фактите,
че той заедно с Т.В. С. са съсобственици при равни квоти на процесния недвижим имот,
както и че по силата на договор за замяна, обективиран в нот. Акт №123, том XXIX, дело
№7070, вх. Рег.№9774 от 18.04.2007 г. е прехвърлил на ответника 5 кв.м. ид.ч. от същия.
Между страните по сделката бил сключен и Предварителен договор от 11.04.2007 г. за
отстъпване право на строеж и земя срещу задължение за строителство, чието изпълнение
дори не било започнато от „Одесосстрой“ ООД. За периода от сключване на договора за
замяна – 17.04.2007 г. до датата на исковата молба 18.02.2022 г. единствено ищецът е владял
необезпокоявано прехвърлените от него по силата на транслативната сделка от 17.04.2007 г.
5 кв.м. ид. части от имота, като ги е ползвал, заплащал е всички дължимите местни данъци и
такси за тях, поддържал ги е в добро състояние. Ответникът никога не е влизал във владение
на тези 5 кв. м. ид. части и не е извършвал никакви действия по упражняване на фактическа
власт върху тях. Счита, че са налице и петте елемента на фактическия състав на
придобивната давност: упражнявана е фактическата власт, държани са тези 5 кв.м. като свои
явно, а не скрито, тъй като адресът на имота е и на ищеца не само постоянен адрес, но и
1
настоящ адрес по местоживеене, освен това владението му е трайно, тъй като е продължило
повече от 14 години за този период от над 14 години ответникът е имал изцяло пасивно
поведение по отношение на имота, като в нито един момент не се е противопоставил на
владението му върху съсобствения имот. намерението за своене. Ищецът демонстрирал
многократно през годините намерението си за своене на идеалните части и никога не е имал
намерение да се откаже от правата си на собственик в полза на ответника през тези повече
от 14 години. Въз основа на посочените доводи отправя искане за отмяна на обжалвания
съдебен акт и уважаване на иска.
В срока по чл. 267, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество
„Одесосстрой“ ООД, чрез адв. К. Р., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Счита изложените възражения от ответника относно неизпълнение и
невалидност на сключените между страните облигационни сделки и за заплатени данъци
такси за имота за неотносими към предмета на спора. Оспорва въззивникът чрез действия,
отблъскващи владението му и установяващи негово такова, да е манифестирал, че е
започнал да владее имота като свой. По изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Отправя доказателствено искане за прилагане като
доказателство по делото на удостоверение за деклариране на процесните идеални части по
данъчна партида на дружество.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано пред ВРС въз основа на искова молба от
искова молба на М. С. С., с която е предявен положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 79 ЗС да се признае за установено по отношение на
„Одесосстрой“ ООД, че ищецът е собственик на 5 кв.м. идеални части от следния недвижим
имот – поземлен имот с идентификатор 10135.1.80, представляващ дворно място от 229
кв.м., находящ се на адрес: град **** при съседи: поземлени имоти с идентификатори
10135.1.79, 10135.1.76, 10135.1.68, 10135.1.81, 10135.1.82 на основание изтекла в негова
полза придобивна давност, изтекла за периода от 17.04.2007 г. до 18.02.2022 г.
Ищецът в исковата си молба твърди, че на 23.11.2006 г. неговият баща със
съгласието на майка му, му дарил ½ идеална част от наследствения си недвижим имот -
поземлен имот с идентификатор 10135.1.80, представляващ дворно място от 229 кв.м.,
находящ се на адрес: град **** при съседи: поземлени имоти с идентификатори 10135.1.79,
10135.1.76, 10135.1.68, 10135.1.81, 10135.1.82. В резултат на това възникнала съсобственост
между него и чичо му Т.В. С.. На 11.04.2004 г. ищецът, в лично качество и като
пълномощник на чичо си, подписал с ответното дружество предварителен договор за
отстъпване право на строеж и земя срещу задължение за строителство. В изпълнение на
подписания договор прехвърлил 5 кв.м. идеални части на ответника, което било
обективирано в нотариален акт от 17.04.2007 г. За периода от 17.04.2007 г. до датата на
предявяване на исковата молба владял необезпокоявано процесните идеални части,
заплащал дължимите данъци и такси, поддържал ги е в добро състояние. От друга страна
ответникът не изпълнил задължението си по договора да извърши строителство и никога не
е влизал във владение на прехвърлените идеални части от имота. Отрича договора за
строителство да е развален. Сочи, че е манифестирал владение на процесните идеални части
с намерение за своене ползвайки ги самостоятелно, ведно с целия имот, заплащал е всички
дължими данъци и такси за тях, поддържал ги е в добро състояние и адресната му
регистрация по постоянен и настоящ адрес съвпадала с адреса на имота.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от по делото е от „Одесосстрой“ ООД,
с който заявява, че исковата претенция е неоснователна, тъй като ищецът не му е
демонстрирал намерение за преобръщане на държането във владение. Той не е обективирал
еднозначно и недвусмислено, спрямо него намерение за своене, с действия годни да го
направят собственик. От друга страна било невъзможно да се придобият по давност
неконкретизирани. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на исковата
претенция.
2
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният положителен установителен иск за собственост намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 79, ал. 1 от ЗС, установяването на
чиято основателност налага в доказателствена тежест на ищеца да докаже в условията на
пълно и главно доказване изложените в исковата молба твърдения, че е упражнявал
фактическата власт върху процесните идеални части от недвижимия имот постоянно,
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно в заявения с исковата молба период, като е
държал вещта като собствена. Ищецът следва да докаже още, че владението е
осъществявано срещу конкретен частно-правен субект, легитимиращ се като собственик на
терена, по отношение на когото демонстрирано, че фактическата власт се упражнявана с
намерение за своене.
От приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №27/22.11.2006
г., том. III, рег. № 6680 по дело № 732/2006 г. на нот. С. К, с район на действие ВРС, СВ.В.
С., със съгласието на съпругата си Д.СТ. С.а е дарил на сина си М. СВ. С. дворно място от
229 кв.м., находящ се на адрес: град ****, ведно с построената в мястото жилищна сграда.
По силата на предварителен договор за отстъпване на право на строеж и земя срещу
задължение за строителство М. С. С. и Т.В. С., в качеството на възложители, са се
задължили да прехвърлят на изпълнителя „Одесосстрой“ ООД 71 % идеална части от
съсобствения им недвижим имот дворно място от 229 кв.м., находящ се на адрес: град ****,
срещу задължението на ответника да извърши със свои сили, средства и труд допускане и
изработване на ПУП, цялостно проектиране и строителство на предвидената за изграждане в
описания имот жилищна сграда. Видно от уговорката по чл. 10 от Договора прехвърлянето
на посочените 71% ид.ч. е уговорено да бъде извършено както следва: до 20 дни от
подписване на договора – 5 кв.м. иди.ч., а разликата до останалите 71 % - в двуседмичен
срок след одобряване на работния проект.
От приложен по делото нот.акт за замяна с вх.рег.№ 9774/28.04.2007г., акт № 123,
том ХХІХ, дело № 7070 по описа на СВп – В., на 17.04.2007г., в изпълнение на посоченото
съглашение ищецът е прехвърлил на ответника 5кв.м. ид.ч. от гореописания недвижим имот
срещу движима вещ, представляваща един брой дрелка “Sparki”, подробно описана във
фактура № ****г., с доставчик „Мела 99“ ООД.
Ищецът изрично отрича предварителният договор за отстъпване на право на строеж и
земя срещу задължение за строителство да е развален, а по делото не са ангажирани
доказателства за разваляне нито на него, нито на сключения в негово изпълнение договор за
замяна на ид.ч. от недвижим имот срещу движима вещ. Приложена е нотариална покана от
другия възложител Т. С. с изявление за прекратяване на предварителния договор, но видно
от приложената разписка, същата не е връчена надлежно на адресата „Одессострой“ ООД.
Гореизложената фактическа установеност по делото обуславя извод, че след
прехвърляне с договора за замяна на процесните 5 кв.м. ид.ч. от ищеца на ответника между
двамата е възникнала съсобственост по отношение на недвижимия имот. Не са ангажирани
доказателства относно участието в съсобствеността на другия възложител по
предварителния договор Т. С., но съществуването на неговото право на собственост не е
предмет на разглеждане в настоящото производство, поради което това обстоятелство се
явява ирелевантно.
Между страните не налице спор относно упражняваната от ищеца фактическа власт
върху целия процесен имот, включително и върху спорните 5 кв.м. ид.ч, като същата се
установява безспорно и от ангажираните чрез разпит на свидетелите К.Д. и КР.Д. гласни
доказателствени средства.
Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да
е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно- да не е установено и поддържано
чрез насилие или по скрит начин. Самото владение представлява фактическо господство
3
върху определена вещ със субективното намерение на владелеца да я свои. Държането от
друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за
другиго, което се осъществява въз основа на облигационно правоотношение със собственика
или по силата на закона. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да
продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не
може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени
намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече
придобивна давност. Когато фактическата власт веднъж е установена като държане на
вещта, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да
намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин.
По същество ищецът дори не твърди извършването на такива действия, като
твърденията му за демонстриране на промяна в намерението му се изчерпват с това, че е
владял спорните идеални части с намерение за своене, като в процесния период ги е ползвал
самостоятелно, заедно с целия имот, заплащал е всички дължими данъци и такси за тях,
поддържал ги е в добро състояние и адресната му регистрация по постоянен и настоящ адрес
съвпадала с адреса на имота. Нито едно от изброените от него действия не е такова, което да
манифестира промяна в намерението на ищеца фактическата да упражнява фактическата
власт върху процесните идеални части вместо за ответника – техен собственик,
изключително и само за себе си, тъй като по същността си не са годни да отрекат или
отблъснат правото на собственост на техния притежател. Посочените фактически действия
осъществяват правомощия от състава на абсолютното вещно право на собственост в
притежавания от ищеца негов обем, като по никакъв начин не демонстрират твърдяното от
него намерение да завладее и процесните 5 кв.м. ид.ч. на своя съсобственик. Точно поради
това напълно ирелевантни са обстоятелствата дали последният ги е ползвал, декларирал или
е заплащал дължимите публични финансови задължения.
Освен липса на релевантни твърдения, не са ангажирани и доказателства за промяна
в намерението, която, както вече беше изложено, следва да намери външна проява чрез
действия, които недвусмислено отричат правата на досегашния собственик. Ценени
поотделно и в своята съвкупност свидетелските показания на К.Д. и КР.Г. установяват, че
фактическа власт върху имота се осъществява от ищеца и неговия чичо Т.. Двамата са имали
инвестиционни намерения като са ангажирали строител да изгради жилищна сграда в него,
но това не се осъществило. И двете свидетелки отричат друго лице да притежава в
съсобственост част от поземления имот, но тези техни твърдения се отричат от
представения по делото нотариален акт за замяна, по силата на който ответникът, настоящ
въззиваем, е придобил спорните 5 кв.м. ид.ч. от него. От съществено значение обаче е
обстоятелството, че в свидетелските показания и на двете не се съдържат данни по какъвто
и да е начин ищецът да е демонстрирал спрямо последният твърдяната промяна в
намерението му да свои последните.
След като веднъж фактическата власт върху идеалните части, притежавани от другия
съсобственик на имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото
и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност и само ако държателят манифестира намерението си
и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност.
Доколкото ищецът, настоящ въззивник, не е провел успешно доказване на посочената
трансформация в субективното си отношение към процесните идеални части и
демонстриране на завладяването им спрямо техния собственик, то предявеният положителен
установителен иск подлежи на отхвърляне, а първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като валидно, допустимо и правилно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемото
дружество следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски. Релевираното
4
от насрещната страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева се явява основателно, с оглед невисоката фактическа
и правна сложност на спора. Предвид изложеното размерът на същото следва да бъде
редуциран до минималният такъв съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.7.2004 г. на
ВАдвС, а именно до сумата от 400 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3479/14.11.2022 г. по гр. дело № 2011/22 г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА М. С. С. ЕГН **********, с адрес: град В., ул.„****, да заплати
„ОДЕСОССТРОЙ" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град ****, сумата
от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски във
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5