№ 6577
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100510614 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“ срещу решение №
9833/23.05.2024 г. по гр.д. № 8383/2023 г. по описа на СРС, 57 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ЗАД „А.И.“ АД на основание чл. 411
КЗ сумата в размер на 2321,09 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 16.02.2023 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с вреда на
лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *******, настъпили в резултат на ПТП,
реализирано на 13.10.2012 г. в гр. Пловдив по вина на водач на лек автомобил „Ауди
А6“ с рег. № *******, гражданската отговорност на който е била застрахована от ЗАД
„Д.Б.:Ж.И З.“.
Жалбоподателят - ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“, твърди, че решението е неправилно.
Твърди, че по делото не е доказано изцяло виновен за ПТП да е бил водачът на лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № *******. Счита, че присъдената сума следва да бъде
намалена, тъй като е налице съпричиняване. Ето защо, моли обжалваното решение да
бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по
1
производството.
Ответникът по жалбата – ЗАД „А.И.“ АД, оспорва жалбата, като счита, че
обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗАД „А.И.“ АД с иск с правно
основание чл. 411 КЗ за осъждането на ответника ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“ да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 2321,09 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 16.02.2023 г., до погасяването, представляваща
непогасена част от регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско”
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 13.10.2022 г.
Ищецът – ЗАД „А.И.“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по
договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 13.10.2022
г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 4580,17 лв. Твърди, че вина за
настъпване на застрахователното събитие има и водачът на застрахования при
ответника – ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“, по застраховка „Гражданска отговорност” лек
автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл.
411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, както и за
сумата в размер на 15 лв. – ликвидационни разходи, т.е. сумата в общ размер на
4595,17 лв. Твърди, че ответникът е заплатил част от дължимата сума, а именно –
2274,08 лв., поради което претендира непогасената част от дължимото регресно
вземане – 2321,09 лв., ведно със законната лихва.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже,
че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
2
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно вината за настъпване
на ПТП, както и дали е налице съпричиняване от страна на водача на МПС, което е
било застраховано по застраховка „Каско“ при ЗАД „А.И.“ АД.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 13.10.2022 г., на
13.10.2022 г., около 10,30 часа, лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******* се е движил
в гр. Пловдив по бул. „6-ти Септември“, като на кръстовището с бул. „Цариградски
шосе“ водачът на посоченото МПС е преминал на червен сигнал на светофарната
уредба, вследствие на което е реализирано ПТП с навлезлия на кръстовището лек
автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *******, преминаващ през кръстовището на
зелен сигнал на светофарната уредба. Видимите щети по двете МПС са, както следва:
по отношение на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ******* – щети по
предна лява част на автомобила, както и щети по преден ляв калник; по отношение на
лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******* – лява странична част на автомобила.
Протоколът е подписан от участниците в ПТП, като в същия е посочено, че водачът на
лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ******* няма вина за ПТП.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установява идентичен на
посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като вещото лице дава заключение,
че от механизма на ПТП, сравнен с щетите в описа на ЗАД „А.И.“ АД и отразените в
протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по отношение на
лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ******* се намират в пряка причинна
връзка с настъпилото на 13.10.2022 г. ПТП.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – И.С.С. и И.Г.Ю. – водачи
на автомобилите, които са участвали в ПТП, се установява идентичен на описания в
двустранни констативен протокол механизъм на ПТП. Съгласно показанията на
свидетеля С. – водач на МПС марка „Ситроен Берлинго“, същият е навлязъл в
кръстовището на бул. „6-ти Септември“ и бул. „Цариградски шосе“ в гр. Пловдив на
зелен сигнал на светофарната уредба, като е бил ударен от лек автомобил „Ауди А6“,
който е преминал през кръстовището на червен сигнал.
С оглед показанията на свидетеля С., съставения двустранен констативен
протокол за ПТП, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза
съдът намира за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на
13.10.2022 г., около 10,30 часа, лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******* се е движил
3
в гр. Пловдив по бул. „6-ти Септември“, като на кръстовището с бул. „Цариградски
шосе“ водачът на посоченото МПС е преминал на червен сигнал на светофарната
уредба, вследствие на което е реализирано ПТП с навлезлия на кръстовището лек
автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *******, преминаващ през кръстовището на
зелен сигнал на светофарната уредба.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ю. в частта, в която сочи, че
водачът на другия автомобил е преминал на червен сигнал на светофара, тъй като
свидетелят Ю. не е възприел сигнала на светофара, отнасящ се за другото МПС,
участвало в ПТП, а освен това показанията му в тази част не се подкрепят от нито
едно от събраните по делото доказателства. Точно обратното, съгласно двустранния
констативен протокол за ПТП, подписан от двамата свидетели, и показанията на
другия водач на МПС – свидетеля С., се установява, че лек автомобил „Ауди А6“ с рег.
№ ******* е преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, а
лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ******* – на зелен такъв.
При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването му е водачът
на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *******, тъй като същият е преминал с
управлявания от него автомобил през кръстовище, регулирано със светофар, на червен
сигнал на светофарната уредба. Възражението на ответника за съпричиняване е
неоснователно, тъй като не се доказва по делото ПТП да е настъпило и в резултат на
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. №
*******. В тази връзка, както беше посочено, съдът не кредитира показанията на
свидетеля И. Ю. в частта, в която същият сочи, че водачът на лек автомобил „Ситроен“
е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, което е причина
за ПТП, тъй като показанията на свидетеля Ю. не се подкрепят от нито едно от
събраните по делото доказателства и противоречат на отразеното в двустранни
констативен протокол за ПТП, подписан от свидетеля Ю..
Не се спори между страните, че към датата на ПТП между виновния за ПТП
водач на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******* и ответника е съществувало
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е заплатил на
застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на 4580,17 лв., а,
видно от регресна покана, получена от ответника на 26.01.2023 г., ищецът е поканил
ответника да му възстанови заплатената сума, ведно с ликвидационните разходи за
определяне на застрахователното обезщетение, в резултат на което ответникът е
заплатил на ищеца сумата в размер на 2274,08 лв.
Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на
предявения от ищеца иск, се явяват доказани.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
4
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователната сума. Съгласно заключението по съдебно-автотехническата
експертиза, приета в първоинстанционното производство, неоспорена от страните,
стойността, необходима за възстановяване на застрахованото по застраховка „Каско“
МПС, по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на
4580,17 лв. Доколкото заплатеното застрахователно обезщетение е в размер на
посочената сума, то дължимото регресно вземане е в размер на 4595,17 лв. (стойността
на вредите с включени ликвидационни разходи в размер на 15 лв.).
Следователно, непогасената част от дължимото регресно вземане възлиза на
сумата в размер на 2321,09 лв. – разликата между дължимото обезщетение – 4595,17
лв., и заплатеното от ответника преди подаване на исковата молба – 2274,08 лв. Ето
защо, обжалваното решение по иска с правно основание чл. 411 КЗ се явява правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9833/23.05.2024 г. по гр.д. № 8383/2023 г. по
описа на СРС, 57 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на ЗАД „А.И.“ АД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5