Решение по дело №1092/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1929
Дата: 3 декември 2021 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20217040701092
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  1929                      03.12.2021 година                         град Бургас

 

Административен съд –Бургас, дванадесети  състав, на шести октомври през две хиляди и двадесета и първа година, в публично заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретаря Йовка Банкова, като разгледа докладваното от съдия Ганева  административно дело № 1092 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Я.С.  И., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед УРИ 251з-1642/22.04.2021 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД МВР) - Бургас. Със заповедта, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13;  чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение в МВР на М.адши инспектор Я.С.И. – полицай в група „Охранителна полииця“ към Районно управление (РУ) – *** при ОД МВР – Бургас. От съдържанието на жалбата може да се направи извод, че жалбоподателят оспорва процесната заповед като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материално правните разпоредби. Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. С.Й. от АК - София, която поддържа жалбата и молбата –уточнение на основания, изложени в тях. Ангажира гласни доказателства. Пледира заповедта да бъде отменена, както и да бъдат  присъдени направените по делото разноски по представен списък.

Ответникът - директор на ОД МВР – Бургас, редовно уведомен, се представлява в процеса от надлежно упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт А.Д.. Представя административната преписка. Ангажира писмен отговор на уточнението на жалбата, като поддържа тезата, че жалбата е изцяло неоснователна и необоснована. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата  е неоснователна. Съображенията за това са следните:

По делото не се спори, че жалбоподателят Я.С.И. заема  длъжността М.адши инспектор – полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ – *** при ОД МВР – Бургас.

Преди да пристъпи към излагане на фактическата обстановка, съдът намира за необходимо да посочи следното:

От представената по делото Обобщена справка УРИ 251р-7171/29.02.2021 г. (л. 91) се установява, че дисциплинарно разследващият орган е извършил проверка във връзка с твърдения и сигнали за различни нарушения извършени от Я.С.  И. (л. 104 – л. 106), като е достигнал до извода, че само за две дисциплинарни нарушения са събрани необходимите доказателства, за които на И. може да бъде наложено дисциплинарно наказание. Именно тези нарушения са предмет на настоящото съдебно производство и съдът ще разгледа само тези доказателства, които са ангажирани във връзка с тях.

Със Заявление вх. № 463500-1077/15.07.2020 г. (л. 349 – л. 350) горският служител М. Г. е сезирал РУ-*** за инцидент, случил се на същата дата. Според твърденията на Г., на 15.07.2020 г., около 7,00 часа сутринта, той се е намирал в отдел „250а" от зеМ.ището на ***, когато видял, че в отдела навлиза товарен автомобил марка „Щаер“ с per. № А 9708 НМ. Г. посочва, че камионът е бил управляван от Я.И., а в кабината се е намирал и неговия баща С.Христов И.. Присъствали са още лицата Христо С.И. – брат на Я.С.И., както и И. Андреев. Г. извършил проверка и установил, че водача на автомобила не притежава документ за достъп до отдел „250а”, Тъй като превозното средство било собственост на бащата на Я.С.И., Г. в 7,22 часа съставил Констативен протокол № 000260/15.07.2020 г. (л. 240) именно на С.Христов И., като определил един работен ден за представяне на необходимото разрешително. В момента на съставяне на протокола с. И. бил в непосредствена близост до Г., а М.адши инспектор Я.С.И. и другите две лица били на 10-15 метра разс.ие, но извън товарния автомобил. При съставянето на протокола бащата с. И. изблъскал с лакът в ребрата Г. и го заплашил, че ще си „изяде боя“ и „кой бил той да прави такива проблеми“. Я.С.И. и другите две лица също се присъединили към с. И. и също отправили спрямо Г. заплахи за физическа саморазправа. Г. се изплашил да не пострада, тъй като бил сам; отдръпнал се встрани и позвънил по мобилния си телефон на директора на ДУСОГ ***, като го уведомил за инцидента. Директорът се обадил на началника на РУ-*** и впоследствие на мястото пристигнали двама служители на РУ-***, както и лицата Т. Гудов и Д. Маринов - и двамата на длъжност горски инспектор при Регионална дирекция на горите (РДГ) - Бургас. Последните двама  пристигнали на мястото на инцидента около 9,50 часа. Горските инспектори съставили на М.адши инспектор Я.С.И. два акта за установяване на административни нарушения - Гудов съставил АУАН бл. № 103143/15.07.2020 г. (л. 230) за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ); Маринов съставил АУАН бл. № 103160/15.07.2020 г. (л. 227) за нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗГ. Докато Гудов и Маринов съставяли посочените актове, М.адши инспектор Я.С.И. и баща му от разс.ие вербално са отправяли заплахи спрямо М. Г. като му заявявали: „ ... ще видиш какво ще стане, ще береш ядове“. Наложило се Гудов и Маринов на няколко пъти да се намесват, за да успокояват М.адши инспектор Я.С.И. и неговия баща, които продължавали да се държат агресивно спрямо М.Г.. Двамата горски стражари съставили актовете, връчили ги на Я.С.И. и решили да се оттеглят. Г. обаче бил видимо притеснен и ги помолил за останат до потегляне на камиона, защото се притеснявал от агресивното поведение на М.адши инспектор Я.С.И. и неговия баща и се страхувал от физическа саморазправа.

На същата дата, 15.07.2020 г., в ранния следобед, между М. Г. и Младши инспектор Я.И. избухва нов скандал. Бащата с. И.  уведомил по телефона горския стражар М.Г., че се връща в същия отдел „250а“, за да натовари останали от преди обед същия ден 10 м3 дърва за огрев, които били платени. с. И., заедно със синовете си Христо И. и М.адши инспектор Я.И. и с И.Йорданов се върнали в същия отдел със същия товарен автомобил. По молба на с. И. към групата за товарене на дървата по-късно на място се присъединява С. Христов (зет на с. И.).

По същото време, М. Г. се обадил на своя колега Д.Дрянов; разказал му за инцидента сутринта и го моли да го придружи до мястото на товаренето, за да издаде превозен билет, тъй като се страхувал от физическа саморазправа и не искал да посети мястото сам. Г. и Дрянов се срещнали в местността „Изгорелия рейс“, намираща се между ***и ***, след което се придвижили до отдела с лек автомобил марка „Митцубиши Пажеро“, управляван от Г.. След пристигането на горските служители на мястото на товаренето на дървесината, първо М.адши инспектор Я.И., а след него и С. Христов се приближил към лекия автомобил от страната на М.Г., а другите лица останали на разс.ие 5-6 метра от автомобила. М.адши инспектор Я.И. започнал да обижда и заплашва Г. чрез употребата на нецензурни изрази, като същите се отнасяли не само до Г., но и до неговото семейство, а също и до полицейски инспектор С. Овчаров и съпругата му (кумове на Г.). От своята страна, през отворения прозорец на автомобила, Дрянов помолил М.адши инспектор Я.И. да спре да обижда Г., но вместо това Я.И. започнал да приканва М. Г. да слезе от автомобила „за да се разберели“. Поради агресивното поведение на Я.С.И. двамата горски служители останали в лекия автомобил през цялото време. По-късно бащата с. И. се опитал да спре Я.С.И. и да прекрати скандала. При пристигането си в отдел „250а“ горските служители установили, че групата на с. И. (включително и М.адши инспектор Я.И.) е приключила с товаренето, затова в 13,44 ч. М. Г. издал превозен билет № 6831/00315/ 6NADND9 от 15.07.2020 г. (л. 241) за транспортиране на 10 м3 дърва до с. Маринка, като в билета е посочено, че дървесината се транспортира от С. Дрянов  предал превозния билет на с. И., защото Г. не желаел да има контакт с някое от присъстващите лица. След получаването на превозния билет, всички лица потеглили с товарния автомобил, управляван от Стамат Христов.

По-късно през деня, М. Г. отново се обадил на директора на ДУСОГ *** и го уведомил за втория инцидент.

Предвид отправените закани от М.адши инспектор Я.И. към други лица, М. Г. същия ден потърсил по мобилния телефон и своя кум инспектор С. Овчаров за съвет и подкрепа. В този момент връзка между Г. и Овчаров не била осъществена, тъй като Овчаров бил на дело в Pайонен съд - Царево и не отговорил на повикването.

Впоследствие, М. Г. разказал за отправените обиди и закани от М.адши инспектор Я.И. и на други свои колеги - И.С. Анастасов (л. 142), Б. Янчев (л. 140) и П. АРНАУДОВ (л. 141.    

Така изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени сведения, написани собственоръчно от

ü  М. Г. Г. – горски стражар в ДУСОГ – *** (л. 349 - л. 350) 

ü  Инж. И. Дамов – директор на ДУСОГ *** (л. 136 - л. 137)

ü  Т. Гудов – горски инспектор в РДГ – Бургас (л. 138)

ü  Д. Маринов – горски инспектор в РДГ – Бургас (л. 214 )

ü  Д. Дрянов – горски стражар в ДУСОГ – *** (л. 135)

Лицата,  участвали в групата за товарене на дървесината в отдел „250а“ в зеМ.ището на ***, също са дали писмени сведения, както следва:

1. М.адши инспектор Я.И. е дал сведение на 15.07.2020г. (л. 213), че около 7,30 часа е получил обаждане от баща си, че когато е отишъл да товари дървесина е бил нападнат от общинския служител М., който започнал да го обижда, псува и налитал на бой. Когато Я.И. отишъл там, М. му заявил, че ще се обади в полицията да каже, че той е карал камиона. На репликата на И., че М. следва да спре с лъжите, горският служител продължил да обижда Я.И. и неговия баща.

2. С.Христов И., като собственик на товарния автомобил, в сведението си (л. 210), дадено на 15.07.2020 г. посочва, че е пристигнал рано в отдел „250а“, което ядосало горския служител М. Г. и последният отказал да му разреши товаренето на дървесина на собствения му камион. Твърди, че е бил нападнат от Г. и същият го ударил. Поради отказа, с. И. се притеснил и се обадил на сина си – М.адши инспектор Я.И., който пристигнал незабавно на място. След това посочва, че са пристигнали още полицейски служители и други горски служители.

3. Присъстващ на инцидентите е и братът на Я.С.И. – Христо С.И., който в сведението си (л. 212), дадено на 15.07.2020 г., посочва, че са навлезли в отдела около 7,30 часа сутринта. Твърди, че още като ги е видял, горският М.  започнал да ги обижда и псува, ударил баща му с ритник с крак. Дори след като са натоварили дървесината, горският е продължил да ги обижда.

4. От сведението на И. Андреев (л. 211), присъстващ на инцидента между М. Г. и Я.С.И. на 15.07.2020 г., се установява, че същият е малограмотен и е продиктувал информацията, която дава. Твърди, че не е виждал Я.С.И. да управлява камион. Не си спомня дата и час, но посочва, че се е уговорил със с. И. да му помогне да натоварят дърва за два курса до с. Маринка. с. И. е карал камиона. Когато пристигнали в зеМ.ището на ***вече ги  чакал горски служител, на когото не знае името. Посочва, че първо горският е ударил с. И. в рамото, а след това с. И. е върнал удара и се наложило И.и Христо да ги разтървават. Според Андреев, едва след възникналото спречкване с. И. се е обадил на другия си син - Я.С.И., който пристигнал час по-късно. На въпрос на Я.И. защо не ги пуска да товарят, горският отговорил, че са дошли много рано и между тях започнал спор. След още около час са дошли полицейски служители, които им снели сведения. След това натоварили дървата и отишли в с. Маринка. Андреев посочва, че следобед се върнали за втори курс. Според него след това са пристигнали Я.С.И. и Стамат Христов, защото искали да предотвратят спречкване между горския и с. И.. Отбелязва пристигането на двама горски служители (вероятно Г. и Дрянов) и посочва, че следобед не е имало спречкване между групата, която е товарила дървесината и горските служители. След натоварването Я.С.И. и С. Христов се прибрали в с. ***, а той, с. И. и другия му син – Христо отново закарали дървата в с. Маринка.

Установява се още, че на 15.07.2020 г., полицейският служител И. Илчев, посетил мястото на инцидента заедно с колегата си Ж. Добрев, като е съставил предупредителни протоколи както на с. И. (л. 217), така и на М. Г. (л. 218), с които ги предупреждава да не отправят закани и обиди, както и да не влизат в саморазправа един с друг.

Във връзка със съставените актове за административни нарушения на 29.07.2020 г. директорът на РДГ – Бургас е издал наказателни постановлени № 539 (л. 228) и № 540 (л. 229), които М.адши инспектор Яви И. е обжалвал (л. 259, л. 271)  пред Районен съд – Бургас. С Решение № 1167/03.11.2020 г. (л. 279), постановено по НАХД № 3369/2020 г. на Районен съд – Бургас, наложеното на М.адши инспектор Я.И. наказание глоба по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ с НП № 590/29.07.2020 г. на директора на РДГ – Бургас е намалено от 200 лева на 50 лева.  С Решение № 20/15.02.2021 г. (л. 404), постановено по НАХД № 3368/2020 г. на Районен съд – Бургас, наложеното на М.адши инспектор Я.И. наказание глоба по чл. 148, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗГ с НП № 589/29.07.2020 г. на директора на РДГ – Бургас е отменено.

По делото е представена Справка УРИ 251р-36801/16.10.2020 г. (л. 325) за извършена проверка по Заповед № 251з-3232/19.08.2020 г. по описа на ОД МВР – Бургас относно получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и/или установяване на неговия извършител. Целта на тази проверка е да се установи извършени ли са нарушения на служебната дисциплина и извършени ли са действия, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР от М.адши инспектор Я.С.И.. В мотивната част на справката (т. 2) са изложени факти и обстоятелства относно инцидента на 15.07.2020 г. сутринта с горския стражар М.Г.. Допълнително се съдържат данни за установени други нарушения, извършени от Я.И.. Комисията, извършила проверката,  направила предложение пред заместник-директора на ОД МВР-Бургас на М.адши инспектор Я.С.И. да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение поради извършени деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

В административната преписка е налична докладна записка (л. 207), съставена на 23.10.2020 г. от Тодор Великов Цветков, М.адши полицейски инспектор в РУ-***, относно извършена проверка по преписка рег. № 463500-1077/15.07.2020 г. по описа на РУ-*** във връзка с жалбата на горския стражар М. Г. срещу С.Христов И.. В докладната подробно е описана фактическата обстановка относно инцидента на 15.07.2020 г. сутринта в отдел „250а“ в зеМ.ището на ***. Описани са твърденията на присъстващите длъжностни лица, че когато те  са пристигнали на мястото на инцидента Я.И. е бил вече там. Посочени са също твърденията на участниците в групата за товарене на дървесината, че Я.И. е дошъл впоследствие на място, след като неговия баща му се е обадил за отказа на Г. да разреши товаренето на дърва без разрешение за достъп. Според инспектор Цветков безспорно е, че на посочената дата между с. И. и М. Г. е възникнал конфликт, съпроводен с обиди и закани, но до физическа саморазправа не се е стигнало. Направено е предложение преписката да бъде изпратена на Районна прокуратура – Бургас с мнение за прекратяване на основание чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК.

Началникът на РУ-*** е отправил Предложение рег. № 4635р-7842/25.11.2020 г. (л. 319) до директора на ОД МВР – Бургас (в качеството му на орган по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР) за образуване на производство  за извършено тежко нарушение на служебната  дисциплина. В резюмето на нарушението се съдържат данни за установени нарушения, извършени от М.адши инспектор Я.С.И., като се преповтаря съдържанието на Справка УРИ 251р-36801/16.10.2020 г. (л. 325). Според съда е допусната техническа грешка, като инцидента от 15.07.2020 г. е посочен с дата 15.10.2020 г.

Предвид постъпилото предложение, директорът на ОД МВР – Бургас е издал Заповед УРИ 251з-4994/03.12.2020 г. (л. 31) за образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР срещу Я.С.И. в качеството му на държавен служител в ОД МВР – Бургас. Като причина за образуване на производството са посочени проверки срещу Я.И.С. относно превози на дървесина, извършени с товарния автомобил на неговия баща на различни дати, както и относно инцидента на 15.07.2020 г. в отдел „250а“ в зеМ.ището на ***. Със заповедта е определен дисциплинарно наказващ орган (тричленна комисия, с посочен председател). Предвидена е възможността в хода на проверката да се открият данни за друго тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл 203, ал. 1, т. 2-14 от ЗМВР и действията на дисциплинарно разследващия орган в тази връзка. В отделна част на заповедта са посочени процесуалните права на проверявания държавен служител, включително и възможността в хода на разследването да бъде подпомаган от друг служител на МВР или адвокат. Заповедта е връчена на Я.И. на 09.12.2020 г. в 15,30 часа (л. 33).

Видно от Протокол УРИ 251р-42742/04.12.2020 г. (л. 185), назначената като дисциплинарно разследващ орган комисия се е запознала с материалите, създадени и събрани при извършена предварителна проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР със Заповед № 251з-3847/16.09.2020 г. (л. 340) и послужили като основание за образуване на дисциплинарно производство срещу М.адши инспектор Я.С.И.. С посочената заповед всъщност заместник –директорът на ОД МВР – Бургас е удължил срока за проверка, която първоначално е била възложена със Заповед  рег. № 251з-3232/19.08.2020 г. (л. 377). Представен е опис на материалитге, които комисията приема, че могат да се използват за целите на процесното дисциплинарно производство.

На 09.12.2020 г. на Я.И. е връчена покана № 251р-43139/09.12.2020 г. (л. 117) за запознаване със Заповед рег. № 251з-4994/03.12.2020 г. на директора на ОД МВР–Бургас относно образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР и даване на писмени обяснения. В поканата е препредадена мотивната част от заповедта и е указано на И., че в срок до 17,00 часа на 10.12.2020 г. следва да представи писмени обяснения по въпроси, изрично посочени в поканата. Посочено е още, че И. има право да участва в дисциплинарното производство самостоятелно или да осъществи защитата си по реда на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР. Поканата е връчена на лицето на 09.12.2020 г. в 15,40 часа. Дисциплинарно разследващата комисия е съставила Протокол УРИ 251р-43324/09.12.2020 г. (л. 187) относно трудностите, които е срещнала при връчване на 09.12.2020 г.  на посочената покана и Заповед рег. № 251з-4994/03.12.2020 г. на проверявания държавен служител, като за целта е посетила ***; след това поради невъзможността Я.И. *** се е отправила към дома му в с. *** и накрая, при съобразяване с исканията на Я.И. връчването реално е станало в сградата на  ОД МВР - Бургас.

Установява се по делото, че Я.И. е поискал в хода на дисциплинарното производство да се подпомага от адвокат (л. 123). И., на основание чл. 207, ал. 8, ал. 6 от ЗМВР е представил писмен отговор № 251р-43270/0.12.2020 г. (л. 127) на въпросите, които са му поставени от разследващия орган с поканата на 09.12.2020 г. Текстът на отговорите е цитиран и в становището на разследващата комисия (л. 37 – л. 39).

Дисциплинарно разследващият орган е отправил покана УРИ 251р-22772/ 11.12.2020 г. (л. 122) до адвокат Калин Янев. Поканата е за запознаване със Заповед рег. № 251з-4994/03.12.2020 г. Накратко са посочени случаите, за които И. се разследва, както и нарушените норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕКПДСМВР). Адвокатът е уведомен, че ще му бъдат предоставени всички материали във връзка с производството. Поканата е получена от адв. Янев на 11.12.2020 г. в 9,15 ч.

С писмо УРИ 251000-22837/11.12.2020 г. (л. 223) е отправено запитване  до директора на РДГ-Бургас във връзка с провежданото дисциплинарно разследване. Отговорът е предоставен с писмо изх. № РДГ03-9343/21.12.2020 г. (л. 225 – л. 230), като е посочено, че на името на Я.С.И. няма издадени превозни билети. Посочени са издадени превозни билети на името на бащата на И. – с. И. за товарен автомобил Щаер с рег. № А9708НМ.  Не може да се даде отговор с какви фактури е закупувана дървесината, която е пренасяа поради фокта, че РДГ не събира подобен тип информация. Предоставена е информация за съставените актове за администативни нарушения и издадените въз основа на тях наказателни постановления срещу Я.И..*** не е постъпвал сигнал за агресивно поведение от страна на М.адши инспектор Я.С.И..

Изпратено е писмо УРИ 251000-23051/16.12.2020 г. (л. 236) до кмета на Община *** с искане за предоставяне на информация. В получения отговор изх. № 24-00-315/29.12.2020 г. (л. 231) се посочва, че за 2020 г. Я.И. е заплатил общо 12 м3 дърва по две фактури (л. 232, л., 234), като съответно са предоставени и превозните билети (л. 233, л. 235). Спрямо Я.И. не са съставяни актове за установяване на административни нарушения и не са издавани превозни билети, по които той е вписан като шофьор. Посочва се още, че в ДУСОГ е постъпил устен сигнал от горски стражар М. Г. за непристойно поведение на Я.И., като сигнала е препратен на компетентните органи.

 Извършена е проверка и относно Държавно ловно стопанство „Ропотамо“, като с писмо УРИ 251000--23199/17.12.2020 г. (л. 250) е поискана информация относно Я.И.. В отговор изх. № РД-06-1/08.01.2021 г. (л. 253) е посочено, че за цитираните дати (включително 15.07.2020 г.) Я.И. не е закупувал дървесина от стопанството и на негово име не са издавани превозни билети. За 2020 г. И. не е бил клиент на стопанството, не е закупувал дървесина, не са му съставяни актове за административни нарушения; няма издадени разрешителни за достъп и в деловоството на предприятието не са постъпвали сигнали, свързани с него.

 С писмо изх. № 13001/18.12.2020 г. (л. 205), Районна прокуратура – Бургас е изпратила под опис цялата преписка (л. 206 – л. 219) до ОД МВР -Бургас в отговор на искането на дирекцията, отправено с писмо № 251000-22735/10.12.2020 г. (л. 204).

Във връзка с провежданото разследване дисциплинарно разследващият орган отново е събрал сведения от лица, които биха могли да предоставят информация в тази насока, както следва:

Ø  М. Г. Г. – горски стражар към ДУСОГ – *** (л. 134).

Ø  С.Христов И. – баща на М.адши инспектор Я.С.И., собственик на товарния автомобил (л. 147).

Ø  Христо С.И. – брат на М.адши инспектор Я.С.И., участник в товаренето на дървесината и сутринта, и след обяд на 15.07.2020 г.  (л. 153).

Ø  И. Андреев - участник в товаренето на дървесината и сутринта, и след обяд на 15.07.2020 г.  (л. 150).

Ø  С.Христов – зет на с. И., участник в товареното на дървесината след обяд на 15.07.2021 г. и водач на товарния автомобил за следобедния превоз на дървесина до с. Маринка (л. 151).

Ø  Инж. И. Дамов – директор на ДУСОГ – *** (л. 136).

Ø  И. Илчев – М.адши полицейски инспектор при РУ-***; изпратен на мястото на инцидента в отдел „250а“ в зеМ.ището на ***и съставил предупредителни протоколи (л. 176).

Ø  Ж. Добрев – разузнавач в група „Криминална полиция“ при РУ-***; изпратен на мястото на инцидента в отдел „250а“ в зеМ.ището на ***(л. 178).

Ø  Т. Гудов – горски инспектор, РДГ–Бургас, съставил акт за административно нарушение на М.адши инспектор Я.С.И. на 15.07.2020 г. (л. 138).

Ø  Д. Маринов – горски инспектор, РДГ–Бургас, съставил акт за административно нарушение на М.адши инспектор Я.С.И. на 15.07.2020 г. (л. 139).

Ø  Д. Дрянов - горски стражар към ДУСОГ – ***, присъствал на инцидента след обяд на 15.07.2020 г. (л. 135).

Ø  С,ОВЧАРОВ – полицейски инспектор в РУ - ***, кум на М.Г., към когото М.адши инспектор Я.С.И. е отправял обиди и закани на 15.07.2020 г. (л. 179).

Ø  Б. ЕНЧЕВ - горски стражар към ДУСОГ – ***, на когото М. Г. като колега е разказал за инцидента с М.адши инспектор Я.С.И. (л. 140).

Ø  П. АРНАУДОВ - горски стражар към ДУСОГ – ***, на когото М. Г. като колега е разказал за инцидента с М.адши инспектор Я.С.И. (л. 141).

Ø  И.С. Анастасов - горски стражар към ДУСОГ – ***, на когото М. Г. като колега е разказал за инцидента с М.адши инспектор Я.С.И. (л. 142).

Ø  Х. Грудов – началник РУ-***, за предприетите действия на 15.07.2020 г. във връзка със сигнала на директора на ДУСОГ-*** (л. 172).

Във връзка с писмо рег. № 251000-531/14.01.2021 г. (л. 220) до Районна прокуратура – Бургас, в отговор е представено Постановление за отказ от образуванена досъдебно производство от 27.11. 2020 г. (л. 221), образувано по заявлението на горски стражар М. Г. Г. относно заплахите, отправени от С.Христов И..

С писмо УРИ 251000-1497/21.01.2021 г. (л. 256) е изискана информация от Районен съд – Бургас относно НАХД 3369/2020 г. и НАХД 3368/2020 г. С писмо изх. № 92/03.02.2021 г. е представена преписката по НАХД № 3368/2020 г. (л. 257 – л. 268), а с писмо изх. № 91/03.02.2021 г. е представена преписката по НАХД № 3368/2020 г. (л. 269 – л. 280)

Дисциплинарно разследващият орган е отправил Покана УРИ 251р-2639/ 21.01.2021 г. (л. 120) до И. за даване на допълнителни писмени обяснения във връзка с дисциплинарното производство като предостави отговори на конкретно зададени въпроси относно събитията на 15.07.2020 г. сутринта. Поканата е връчена на И. в деня на нейното изготвяне в 13,00 часа. М.адши инспектор И. е представил писмени обяснения УРИ 251р-7425/26.02.2021 г. (л. 129), като твърди, че не е влизал в пререкания с М. Г. и не е отправял към него заплахи за физическа саморазправа. Посочва, че е отишъл на мястото на инцидента по-късно, след като баща му е позвънил и му е казал за отказа на Г. да разреши товаренето на дървесина.

С писмо изх. № УРИ 251000-1071/18.01.2021 г. (л. 239) е поискана информация от кмета на Община *** във връзка с инцидента на 15.07.2020 г. сутринта. В отговор изх. № 15/21.01.2021 г. (л. 239) са представени копия на два превозни билета от 15.07.2020 г. (л. 241), издадени в отдел „250а“ от горски стражар М.Г., като единият е за превозвач с. И., а другия – С. Христов (зет на с. И.) за товарен автомобил рег. № А9708НМ. Представено е копие на констативен протокол № 000260/15.07.2020 г. (л. 240), също издаден от Г..

Дисциплинарно разследващата комисия е направила Предложение УРИ 251р-3119/25.01.2021 г. (л. 321) до директора на ОД МВР – Бургас за удължаване срока на образуваното дисциплинарно производство срещу Я.И., срокът на което изтича на 03.02.2021 г. Причината за предложението е изчакване на отговор на отправено искане за предоставяне на информация от Районен съд – Бургас.

Във връзка с цитираното мотивирано предложение на разследващата комисия за удължаване на срока на проверката и на основание чл. 47 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за със.ието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи със Заповед № 251з-376/28.01.2021 г. (л. 31) директорът на ОД МВР – Бургас е удължил срока за изготвяне на становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на служителя, което да се докладва заедно със събраните доказателства до 03.03.2021 г. В отстаналата част Заповед рег. № 251з-4994/03.12.2020 г. на директора на ОД МВР – Бургас остава непроменена. Тази заповед е връчена на И. на 04.02.2021 г. в 10,35 часа.

В административната преписка е налично трето писмо до кмета на Община *** – УРИ 251000-2158/29.01.021 г. (л. 242) относно достъпа на Я.И. до отдел „250а“ в зеМ.ището на ***. В отговор от 04.02.2021 г. (л. 243) се посочва, че на 16.07.2020 г. са издадени две разрешения за достъп до отдела на името на с. И., всяко от тях за различен товарен автомобил. Специално за превозно средство Щаер 14С26 с рег. № А9708НМ е входирано заявление за достъп от 10.01.2020 г., но същото не се отнася за отдел „250а“. (л. 244 – л. 249).

Комисията е изпратила Покана УРИ 251000-4138/03.02.2021 г. (л. 121) до Я.И. за запознаване със Заповед № 251з-376/28.01.2021 г. относно удължане срока на проверката. Заповедта е връчена на И. на 04.02.2021 г. в 10,25 часа. Покана със същото съдържание УРИ 251000-2581/03.02.2021 г. (л. 124) е връчена в 10,25 часа на 04.02.2021 г. на адвокат Янев.

Във връзка с писмо УРИ 251р-5737/12.02.2021 г. (л. 281) на комисията, началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД МВР – Бургас е предоставил  (л. 282) на разследващия орган следната информация:

·        Кадрова справка УРИ 251р-5821/13.02.2021 г. за получени отличия и награди и наложени дисциплинарни наказания на Я.С.И. (л. 283) – установява се, че И. е постъпил на работа в МВР като технически сътрудник в „РЦ – 112“ – Бургас, като е назначен със Заповед № РД-01/06.01.2010 г., а от 16.04.2015 г. заема  длъжност М.адши инспектор. Награждаван е четири пъти с индивидуална парична награда и е имал наложени четири дисциплинарни наказания, които са заличени по реда на чл. 213 от ЗМВР.

·        Протокол № 2461/28.08.2014 г. (л. 288) за запознаване на 13.08.2014 г. на Я.И. с ЕКПДСМВР и Заповед рег. № 8121з-396/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употреба на алкохол, наркотични или други упойващи вещества.

·        Протокол за запознаване на Я.И.С. с длъжностна характеристика в качеството му на полицай в група „Охранителна полиция“ на 28.01.2016 г. (л. 284).

·        Формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика рег. № 3286р-19657/12.11.2015 г. и типова длъжностна характеристика за длъжността полицай в група „Охранителна полиция“ (л. 285 - л. 286).

·        Формуляр за типова длъжностна характеристика рег. № 4635р-281/ 29.01.2016 г. (л. 284).

·        Протокол № 4635р-150/11.01.2017 г. (л. 288) за запознаване на 11.01.2017 г. на Я.С.И. с промените в ЕКПДСМВР (Заповед № 8121з-1619/21.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи).

·        Заповед № 251з-4011/14.10.2019 г. (л. 291) на директора  на ОД МВР – Бургас, с която на Я.С.И. е разрешено ползване на платен отпуск за раждане на дете в размер на 15 дни  до двегодишна възраст за периода 13.10.2019 г. -27.10.2019 г. включително.

·        Заповед № 251з-1395/02.04.2020 г. (л. 290) на директора  на ОД МВР – Бургас, с която на Я.С.И. е разрешено ползване на платен отпуск за раждане на дете за остатъка до 410 календарни дни  за периода 09.04.2020 г. - 19.10.2020 г. включително.

·        Заповед № 251з-4453/14.10.2020 г. (л. 289) на директора  на ОД МВР – Бургас, с която на Я.С.И. е разрешено ползване на платен отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст за периода 20.10.2020 г. - 08.10.2021 г. включително.

Представен е Протокол УРИ 251р-5723/12.02.2021 г. (л. 189), в който са отразени по списък материалите, с които И. и подпомагащият го адвокат Янев са се запознали във връзка с провежданото дисциплинарно поризводство.

Дисциплинарно разследващият орган е изготвил Обобщена справка рег. № 251р-7171/24.02.2021 г. (л. 91) за резултатите от проведеното дисциплинарно производство срещу Я.С.И., като в нея подробно са изложени установените факти и обстоятелства във връзка с постъпилите предварителни данни за нарушения, съдържащи се в предложение № 4635р-7842/25.11.2020 г. Дисциплинарно разследващият орган е приел, че дисциплинарна отговорност на Я.И. може да се търси само за действията му на 15.07.2020 г. в отдел „250а“ в зеМ.ището на ***.  В заключение е посочено, че поведението на И. се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Като приложение са описани всички цитирани в справката доказателства. Директорът на ОД МВР - Бургас се е запознал със справката на 02.03.2021 г., което е видно от поставената резолюция.

До И. е изпратена Покана УРИ 251р-7254/25.02.2021 г. (л. 125) за запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения във връзка с проведено дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Поканата е получена лично от И. на 25.02.2021 г. в 14.40 ч.  Покана УРИ 251р-000-4310/25.02.2021 г. (л. 126) е изпратена и до адвоката, представляващ И. и е връчена на 25.02.2021 г. в 14,40 ч. Поканите са с идентично съдържание. От направеното върху обобщената справка отбелязване (л. 116) се установява, че И. и неговия адвокат са се запознали със справката и събраните доказателства на 25.02.2021 г. в 15,10 часа.

Я.С.И. е представил Обяснения № 251р-7425/26.02.2021 г. (л. 130). И. категорично отрича участието си в каквито и да са инциденти или конфликти на 15.07.2020 г., като твърди, че въобще не е разговарял с М.Г.. Поискал е дисциплинарно разследващият орган да снеме сведения от посочени от него лица, включително баща му и брат му. Твърди, че не е уронвал престижа на службата и твърденията на горските служители са неверни, поради което неоснователно ще му бъде наложено дисциплинарно наказание.

Дисциплинарно наказващият орган е уважил искането на И. и е снел сведения от следните посочени от него лица:

·        С. Андреев в сведение № 251000-4496/01.03.2021 г. (л. 169) относно инцидента, който според него се е случил през юни 2020 г. с вече посочените лица. Твърди, че е чул с. И. да казва на М. Г. „ти не си никой за да ми казваш че няма да ми даваш дърва аз ще натоваря“. Описва присъствието и на други товарачи и други товарни автомобили в този участък.

·        И. Илиев в сведение № 251000-4485/01.03.2021 г. (л. 167), трети братовчед на с. И., предоставя информация, че през лятото на 2020 г. е присъствал (на разс.ие около 10 метра) на конфликт между с. И. и М. Г. относно липсата на разрешително за достъп до съответния отдел. Посочва други лица, които са били свидетели и твърди, че самият той в качеството му на водач е бил спрян от инспектор С. Овчаров за проверка. Дисциплинарно разследващият орган е проверил това твърдение – снети са сведения от С. Овчаров (л. 179) и от дневниците за отразяване на резултатите от използване на технически средства  „Алкотест 7410“ (л. 307 – л. 316), но подобна проверка не се установява.

·        Й. Йорданов, син на И. Илиев, в сведение № 251000-4487/01.03.2021 г. (л. 168) твърди, че е видял с. И. и М. Г. да се карат, но тъй като е бил на разс.ие 50-60 метра, не е разбрал какъв е повода за това. Тъй като той и баща му през деня направили шест курса, при един от курсовете след обяд отново се засекли със с. И., но този път присъствал и зет му. Йорданов посочва, че след обяд се засекли със с. И. съвсем за кратко и не е присъствал, когато М. Г. е издавал превозен билет и не знае дали е имало друг конфликт между тях.

·        В. Димов в сведение № 251000-4419/26.02.2021 г. (л. 170), бивш служител на МВР  (началник група „Охранителна полиция“ в РУ-***) заявява, че не е запознат относно конфликта на И. с горския служител, но полицейският служител стриктно е изпълнявал служебните си задължения и не е бил наказван.

·        А. С. А.ов, бивш служител на МВР  (началник група „Криминална полиция“ в РУ-***), в сведение № 251000-4484/ 01.03.2021 г. (л. 171) предоставя информация, аналогична на тази, дадена от Васил Димов – Я.И. е участвал в разкриването на множество престъпления и не е наказван.

Дисциплинарно разследващият орган е изготвил Становище УРИ 251р-7865/02.03.2021 г. (л. 35), в което подробно е изложил информация относно извършените от него действия в хода на дисциплинарното производство и събраните доказателства. Разследването е обхванало твърденията за общо седем на брой дисциплинарни нарушения, извършени от Я.С.И. в качеството му на полицейски служител, но само за посочените в т. 6 и в т. 7 от становището, извършени на 15.07.2020 г., са събрани безспорни доказателства и само за тях е предложено на И. да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Направен е изключително подробен анализ на фактическата обстановка за извършените от И. нарушения на 15.07.2020 г.,  на база всички събрани доказателства. Посочено е кои искания на И., направени след запознаване с обобщената справка, са уважени и кои не, като са изложени мотиви в тази връзка. Дисциплинарно разследващият орган е обсъдил получените сведения в съвкупност с останалите събрани доказателства и е достигнал до извод, че не се установяват нови факти и обстоятелства, на база които да се приеме, че И. не е извършил установените дисциплинарни нарушения. По тази причина, изводът, че на Я.С.И. следва да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение, е потвърден отново. Директорът на ОД МВР – Бургас, в качеството си на дисциплинарно наказващ орган се е запознал със становището на разследващия орган на 02.03.2021 г., видно от поставената резолюция.

До Я.С.И. е изпратена Покана УРИ 251р-10279/22.03.2021 г. (л. 22) за даване на писмени обяснения. В поканата е описана фактическата обстановка, която дисциплинарно разследващият орган е възприел във връзка с инцидентите, станали сутринта и след обяд на 15.07.2020 г., в които участие е взел И., неговия баща, горския стражар М. Г. и други лица. Проследено е хронологично развитието на конфликтите и поведението на И.. Изрично са посочени лицата, които са възприели пряко неетичното поведение на Я.И., а също и тези лица, които впоследствие са узнали за неговото поведение, като са цитирани извадки от техните сведения. Посочена е квалификацията на деянията, извършени от И. и му е предоставена възможност да даде писмени обяснения в 24-часов срок, като е предупреден за последиците при неспазване на срока. Поканата е връчена на И. на 24.03.2021 г. (л. 26).

Я.И. е представил писмен отговор УРИ 651р-10771/25.03.2021 г.  (л. 21), в който сочи, че от справката става ясно, че „всичко е организирано срещу мен неправомерно и незаконно“. Твърди, че на 15.07.2020 г., около 7,30 часа не е бил първоначално в отдел „250а“ и не той е управлявал товарния автомобил, като според него този факт се потвърждава от трима свидетели и колегите му Ж.обрев и И.Илчев. Посочва, че през цялото време докато е бил на мястото на инцидента е оказвал съдействие на полицейските и горските служители. Заявява още, че неправомерно са му съставени актове за установяване на административни нарушения, а в констативния протокол е посочено не неговото име, а това на баща му. Иска от директора на МВР да вземе правилното решение, което е той да бъде оставен на работа като полицейски служител.

Предвид факта, че Я.С.И. и към момента на установеното нарушение – 15.07.2020 г., и в хода на цялото дисциплинарно производство, е в отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, дисциплинарно наказващият орган с писмо УРИ 251000-6240/22.03.2021 г. (л. 19) е поискал разрешение от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас разрешение за прекратяване на служебното правоотношение на И.. Посочено е, че дисциплинарното наказание се налага на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В отговор, с писмо изх. № 21017809/02.04.2021 г. (л. 18) е посочено, че основанието на което ще бъде наложено наказание на И., не попада сред изчерпателно изброените основания за ползване на предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. По тази причина, за прекратяването на служебното правоотношение на И. на посоченото основание не се изисква предварително разрешение от Инспекцията по труда.

В резултат на проведеното дисциплинарно производство, директорът на ОД МВР - Бургас в качеството си на дисциплинарно наказващ орган, е постановил Заповед  УРИ 251з-1642/22.04.2021 г., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на ЕКПДСМВР, във връзка с т. 11Етичните правила на този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извънработно време, съобразно тяхната подготовка (обща и специална) и нормативно определените им правомощия и се отнасят до: (г) правата и задълженията на държавния служител", т. 19Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява" и т. 20Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението сиот ЕКПДСМВР, във връзка с чл. 203. ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на М.адши инспектор Я.С.  И. – полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ-*** при ОД МВР - Бургас е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивната част на заповедта е изложена подробно фактическата обстановка във връзка с деянието, извършено от Я.И. на 15.07.2020 г. в отдел „250а“ в зеМ.ището на ***, общ. *** и са обсъдени всички събрани доказателства. Посочено е, че дисциплинарно наказващия орган се е запознал с обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган от проведеното дисциплинарно производство; оценил е събраните доказателства; обсъдил е последователността на действията на служителя във връзка с извършеното нарушение; предоставил е възможност за писмени обяснения; изложил е мотиви защо не приема възраженията на И. и е оценил цялостното поведение на служителя. В заповедта е посочена възможността за нейното обжалване. Заповедта е връчена на служителя на 26.04.2021 г. в 14,00 часа. (л. 17)

Недоволен от така постановената заповед, М.адши инспектор Я.И.  атакува същата в настоящото производство с доводи, че тя не отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – няма ясно посочени фактически и правни основания за издаването й. Твърди, че не е извършил нарушение на служебната дисциплина и не става ясно в какво се изразява уронването на престижа на службата, като не са посочени доказателства в тази връзка. Прави възражение за нарушена процедура по чл. 197, ал. 3 от ЗМВР и неспазени изисквания на чл. 195, ал. 4 от ЗМВР. Посочва, че в нарушение на изискванията на чл. 206 и чл. 207 не е разкрита обективната истина, а при определяне на наказанието не е спазено изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Релевира оплакване, че не са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

С Определение № 991/18.05.2021 г. (л. 392) съдията-докладчик е разпределил доказателствената тежест между страните. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК, на жалбоподателя е указано, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалваната заповед. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК, на административния орган е указано, че негова е доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Във връзка с протоколно определение от 07.07.2021 г. (л.3 99) на съдията-докладчик, жалбоподателят е представил уточнение на жалбата вх. № 7896/ 15.07.2020 г. (л. 401). В нея се посочва, че е нарушен срокът за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като проверката е започнала със Заповед № 251з-3232/19.08.2020г. по повод писмо рег. № УРИ 7855р-6024/15.07.2020г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“, с цел установяване извършени ли са нарушения на служебната дисциплина от М.адши инспектор Я.С.И.. Според жалбоподателя дисциплинарното производство е образувано на 03.12.2020 г., а обжалваната заповед за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 22.04.2021 г. На следващо място се посочва, че обективната истина не е разкрита, защото дисциплинарно наказващият орган е  събрал неотносими доказателства. Сочи се, че „Не става ясно дали се твърдят едно или две нарушения. Кога и по какъв начин са извършени. Кои са очевидците на извършените нарушения. В заповедта не е описано и какъв е нецензурният израз, който служителят И. е използвал спрямо служителя М.Г.. Цитират се откъси от сведенията на косвени свидетели в насока, че същите са възмутени от действията на И. и че той е уронил престижа на МВР.“ В жалбата е посочено още, че не са кредитирани множество събрани доказателства, които водят до извода, че М.адши инспектор Я.И. не е извършил нарушение. Въвежда се оплакване, че е нарушено правото на защита на И. „като не му е дадена възможност да изложи свободно факти и обстоятелства, а е ограничен в обясненията си от ДНО, като са му дадени конкретни въпроси, на които е длъжен да отговори.“ Направени са искания по доказателствата. Представено е Удостоверение № 4854/30.06.2021 г. на Окръжна прокуратура -Бургас (л. 405), от което се установява, че срещу Я.С.И. няма обвинения по неприключили наказателни производства.

Ответникът е представил писмен отговор вх. № 8417/02.08.2021 г. (л. 409), в който твърди, че въведените с уточнението на жалбата конкретни оплаквания са несъстоятелни. Заявява се твърдение, че сроковете, установени в чл. 195 и чл. 196 от ЗМВР, са спазени. Прави се изявление, че изискването за пълнота на изложената фактическа обстановка в заповедта е спазено, поради препращане към обобщената справка. Изложени са доводи, че на жалбоподателя е предоставена възможност да изрази свободно становището си във връзка със събраните доказателства.

По искане на жалбоподателя в последното по делото заседание  на 06.10.2021 г. до разпит е допуснат свидетеля И. Андреев. На въпроси на процесуалния представител на жалбоподателя, Андреев отговаря (л. 414), че познава Я.И.С. и неговия баща с., тъй като живеят заедно в едно село – ***. Потвърждава, че е давал сведение пред МВР във връзка с инцидент относно товарене на дърва. Посочва, че той, с. И. и брата на Я.И. са отишли да товарят дърва, като горският, чието име не знае скочил върху баща му и го ударил. От това с. И. вдигнал кръвно и се обадил на Я.И., който дошъл на място да види какво става. Не помни кога това се е случило нито като година, нито като месец, нито като сезон. Докато той бил там, не е чул Я.И. да изрича обиди или да се държи агресивно към горския. Не знае горския да е подавал жалби във връзка с този случай.

Жалбоподателят представя писмена защита вх. № 10544/15.10.2021 г. (л. 415). Иска се от съда да съобрази факта, че свидетелят Андреев изрично е посочил, че липсва неетично поведение от страна на Я.И. спрямо горския М.Г.. Според защитата, конфликтът на 15.07.2020 г. е между с. И. и М. Г. и спрямо тези лица са съставени и предупредителни протоколи по ЗМВР. На Я.И. предупредителен протокол не е съставян, няма и подадена жалби срещу него. Направено е заключение, че „Неизпълнението на указанията на съда ДНО да докаже фактическите основания за издаване на заповедта води несъмнено до нуждата от нейната отмяна.“

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, определени със закон. Съгласно чл. 204, т. 3, изречение първо от ЗМВР наказанията се налагат със заповеди на ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на М.адши изпълнителски длъжности. Нормата на чл. 37 определя кои са основните структури на МВР, като ал. 1, т. 2 посочва като такива областните дирекции. Не се спори между страните, че Я.С.И. заема длъжност М.адши инспектор. Безспорно е също, че дисциплинарно наказващия орган е ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2  - областна дирекция.

Заповедта е издадена в изискуемата от закона форма. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Съдът приема, че посочените реквизити се съдържат в Заповед  УРИ 251з-1642/22.04.2021 г.

Жалбоподателят И. релевира твърдение, че „Обжалваната заповед  не отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – няма ясно посочени фактически и правни основания  за издаването й. Съдът намира за несъстоятелно така изразеното оплакване, тъй като заповедта съдържа фактически основания не само чрез описание на факти и действия извършени от М.адши полицай Я.И., но и  посочване на всички действия, извършени от дисциплинарно разследващият орган във връзка със събиране на доказателства в хода на дисциплинарното производство. Отделно от това самата заповед препраща към Обобщена справка рег. № 251р-7171/24.02.2021 г. и Становище рег. № 251р-7865/02.03.2021 г. Съгласно Тълкувателно Решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС мотивите могат да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване, като те трябва изрично да са посочени в съдържанието на административния акт, което в конкретния случай е сторено.

Процесната заповед е издадена при спазване на административно производствените правила.

Според чл. 205, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. Такива данни се съдържат в Предложение рег. № 4635р-7842/ 25.11.2020 г. (л. 31), с което началникът на РУ-*** е уведомил директора на ОД МВР – Бургас за случаите, за които се твърди И. е взел участие, включително и този на 15.07.2021 г. сутринта.

Изпълнено е и задължението по чл. 206, ал.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание алтернативно да изслуша държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая, видно от данните по делото, при извършване на проверката е предоставена възможност на оспорващия да даде обяснения. Не може да се приеме за достоверно твърдението, заложено в уточнението към жалбата, че правото на защита И. е нарушено „като не му е дадена възможност да изложи свободно факти и обстоятелства, а е ограничен в обясненията си от ДНО, като са му дадени конкретни въпроси, на които е длъжен да отговори“. Съдът счита, че на всеки етап от дисциплинарното производство И. е имал възможност да изрази собственото си мнение и по никакъв начин не е ограничаван в упражняването на това му процесуално право.  Доказателство в тази насока е Покана УРИ 251р-10279/22.03.2021 г. (л. 22) за даване на писмени обяснения, в която не се съдържат въпроси, на които Я.И. следва да отговаря, както и неговия писмен отговор, наименован Сведение УРИ 251р-1077/25.03.2021 г. (л. 21), в който И. свободно изразява становище си във връзка с дисциплинарното производство и установените нарушения. Приложена е разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ЗМВР като за разкриване на обективната истина са използвани всички начини и средства, допустими от закона и този въпрос не е спорен между страните. Дисциплинарният орган е изпълнил и изискването, въведено в ал. 4 на чл. 206 от ЗМВР, съгласно който наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Събрани са сведения от лицата, които Я.И. е посочил. Дисциплинарно разследващият орган правилно не е уважил частично искането за събиране на допълнителни сведения от лицата, които вече са  дали писмени сведения и същите са били на разположение на И. за запознаване с тях.

Съдът намира, че дисциплинарното производство е реализирано при пълно спазване на изискванията на чл. 207 от ЗМВР, както следва:

ü  Налични са данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което на основание ал. 1, т. 2 директорът на ОД МВР - Бургас е издал писмена  заповед за образуване на дисциплинарно производство, като съгласно ал. 2 е определил и дисциплинарно разследващия орган – Заповед № УРИ 251з-4994/03.12.2020 г.

ü  В изпълнение на задължението си по ал. 3, дисциплинарно разследващият орган е извършил всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, предоставили са възможност на държавния служител многократно да даде писмени сведения и обяснения и са събрали необходимите доказателства.

ü  Дисциплинарно разследващият орган е изготвил обобщена справка рег. № 251р-7171/24.02.2021 г.  съобразно изискването на ал. 7.

ü  Предоставена е възможност на И. да дава обяснения по смисъла на ал. 8, както и съгласно ал. 10 в срок 24 часа след запознаването с обобщената справка да даде допълнителни обяснения или възражения.

ü  Дисциплинарно разследващият орган официално е призовавал държавния служител по начина, по който е предвиден в ал. 1 във връзка с ал. 8, т. 1.

ü  В настоящия случай срокът за приключване на дисциплинарното производство е  удължен с един месец със Заповед № 251з-376/28.01.2021 г. на основание чл. 47 от Инструкция 8121з-470/27.04.2015 г. във връзка Предложение рег. № 793р-3263/19.09.2019 г.

ü  На основание ал. 12, дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство в определения му срок, като е изготвил Становище рег. № 251р-3119/25.01.2021 г. до органа по ал. 1 за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност.

Необосновано и недоказано е твърдението в жалбата, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния преклузивен срок, предвиден в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Посоченият срок е спазен по следните причини: В случая е приложима разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Според втората алинея на същата разпоредба дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Установяването на нарушението от дисциплинарно наказващия орган по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР е станало на 02.03.2021 г., видно от поставената резолюция върху Становище УРИ 251р-786502.03.2021 г. Следователно, двумесечния срок за издаване на заповедта започва да тече от 02.03.2021 г.,  а обжалваната заповед е издадена на 22.04.2021 г., т.е. двумесечния срок е спазен.

            В жалбата се сочи нарушение на чл. 195, ал. 4 от ЗМВР, съгласно който  сроковете за налагане на дисциплинарно наказание не текат при неявяване на подпомагащите лица по чл. 205, ал. 3 по уважителни причини до явяването им пред дисциплинарно разследващия орган. В хода на дисциплинарното производство не се установиха данни за нарушаване на правото на И. да бъде представляван, тъй като дисциплинарно разследващият орган своевременно е уведомявал както И., така и адвокат Калин Янев. Жалбоподателят не въвежда конкретно оплакване във връзка с нарушаването на посочената правна норма.

            В тази връзка не се установява при провеждане на дисциплинарната процедура да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед е съответна на материалния закон.

            Спори се между страните дали е налице деяние, извършено от М.адши инспектор И., което  може да се квалифицира като нарушение на нормите на ЕКПДСМВР и което да налага реализиране на дисциплинарната му отговорност.

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че И. с поведението си при инцидентите, случили се на 15.07.2020 г. в отдел „250а“ в зеМ.ището на ***е нарушил посочените от дисциплинарно наказващият орган норми от ЕКПДСМВР – чл. 11, чл. 19 и чл. 20.

От изложеното в мотивите на оспорваната заповед и в обобщената справка факти и обстоятелства безпротиворечиво се достига до извод, че И. е имал поведение, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

Съдът приема за доказано по делото извършеното от Я.И. дисциплинарно нарушение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Дисциплинарната отговорност на Я.И. е ангажирана за това, че същият от обективна и субективна страна е осъществил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което законодателят е предвидил налагане на най-тежкото дисциплинарно нарушение - уволнение. Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се установи такова поведение на лицето, с което не се опазва доброто име на институцията, която държавният служител представлява. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото се установява, че на 15.07.2020 г. М.адши инспектор Я.И. както сутринта, така и следобед е бил в отдел „250а“ в зеМ.ището на ***и е демонстрирал поведение, несъответстващо на изискванията на чл. 11, чл. 19 и чл. 20 от ЕКПДСМВР, изразяващо се в отправяне на закани и обиди чрез нецензурни изрази спрямо горския стражар М.Г..

Следва да се разгледа възражението на жалбоподателя, че от заповедта не става ясно колко нарушения е извършил. Видно от заключението на дисциплинарно разследващият орган, Я.И. е реализирал поведение, несъвместимо с качеството му на държавен служител в МВР на 15.07.2020 г. в отдел „250а“ в зеМ.ището на ***два пъти – сутринта и след обяд, и в двата случая срещу горския стражар М.Г., и в двата случая чрез използване на заплахи и обиди, обективирани в нецензурни изрази, но в двата случая пред различни присъстващи лица, което само увеличава обхвата на публичните му прояви, водещи до уронване престижа на институцията. Дисциплинарно разследващият орган е посочил, че и при двата инцидента Я.И. е нарушил чл. 11, чл. 19 и чл. 20 от ЕКПДСМВР, за нарушението на които е предвидено дисциплинарно наказание уволнение. В тази връзка в сезиращата съда жалба се сочи нарушение на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. Съгласно последно посочената правна норма на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи:

1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания;

2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.

Видно е, че в конкретния казус посочената норма е неприложима, тъй като и за двете нарушения е предвидено наказание уволнение. В този смисъл, макар дисциплинарно наказващият орган да не е разграничил двете нарушения, извършени от Я.И. на една и съща дата – 15.07.2020 г., съдът приема, че не е налице съществено нарушение, което да представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Това е така, защото дори във фактическата част нарушенията на И. да бяха разгледани като две отделни такива, то за всяко от тях се предвижда дисциплинарно наказание уволнение и крайния резултат не се променя. В този смисъл правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.

            Неетичното поведение на М.адши инспектор Я.И. е станало дос.ие на множество лица, изрично посочени от дисциплинарно наказващия орган в обжалваната заповед, както следва:

1. Относно инцидента, станал на 15.07.2020 г. сутринта:

Инж. И. Дамов - директор ДУСОГ – ***

Х. Грудов - началник РУ-***

И. Илчев  - полицейски служител в РУ-***

Ж. Добрев - полицейски служител в РУ-***

Т. Гудов - горски инспектор в РДГ - Бургас

Д. Маринов - горски инспектор в РДГ - Бургас

2. Относно инцидента, станал на 15.07.2020 г. след обяд:

Д. Дрянов - горски стражар в ДУСОГ – ***

Инж. И. Дамов - директор ДУСОГ – ***

3. Друга група лица, които не са присъствали пряко на инцидентите, но пред които М. Г. е споделил информация относно същите:

      С,ОВЧАРОВ - полицейски инспектор в РУ-***, към когото включително и към съпругата му)в качеството му на кум на М. Г. (също са били отправени заплахи и обиди от Я.И. след обяд на 15.07.2020 г.

И.С. Анастасов - горски стражар в ДУСОГ - ***

Б. ЕНЧЕВ - горски стражар в ДУСОГ - ***

П. АРНАУДОВ - горски стражар в ДУСОГ – ***

В обжалваната заповед са възпроизведени (л. 15 и л. 16) част от сведенията на инж. И.Дамов; Т. Гудов; Д. Маринов; Д. Дрянов; И.С. Анастасов; Б. ЕНЧЕВ и П. АРНАУДОВ, свързани с поведението на И. като полицейски служител и значението на това поведение за бъдещата сигурност на длъжностните лица. Съдът напълно възприема тези цитати и не намира за необходимо да ги възпроизвежда като текст в съдебното решение.

Настоящият съдебен състав не споделя възражението, че в текста на заповедта не е възпроизведен какъв е нецензурния израз, който Я.И. е използвал спрямо горския стражар М. Г. – същият може да бъде установен от Становище рег. № 251р-7865/02.03.2021 г. и при съобразяване на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС не е налице нарушение относно невписването му в текста на заповедта.

            Възражението на И., направено в уточнението на жалбата, че М. Г. не е подал жалба срещу него, а само срещу баща му, което води на мисълта, че Г. няма претенции към поведението на И., е несъстоятелно. Видно от сведение № 251000-697/12.01.2021 г., М. Г. посочва, че поведението на Я.И. е породило страх да не „посегне“ на него или семейството му. В неговото сведение е записано следното: „Считам, че същият е способен на това, след като лично ме заплаши и искаше да се саморазправя с мен по време, когото аз в качеството си на длъжн. лице си изпълнявах служ. задължения. Предполагам, че когото съм в извънработно време Я.И. може да бъде още no-агресивен спрямо мен. Освен това Я. *** и аз може да бъда умишлено уличен в дадено нарушение. Считам, че полицаят трябва да бъде винаги вежлив в отношенията си с гражданите и да бъде в услуга на тях като при нужда да им оказва съдействие и помощ, а не обратното. С действията си Я.И. не заслужава да има уважение и респект спрямо него като служител на МВР. С действията си Я. показа, че като служител на МВР не може да му се има доверие и не може да му се разчита при необходимост. Освен своя кум С. Овчаров познавам и др. полицаи, за които мога да заявя, че са добри и съвестни служители; Считам, че с постъпката си Я.И. опетни не само техния имидж и авторитет, но и авторитета на МВР като цяло. Ако ми се наложи в бъдеще занапред никога вече не бих имал доверие и не бих разчитал на помощ от полицай Я.И.“ .

            Дисциплинарно наказващият орган обосновано е достигнал до извода, че служителят И. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР, за което се налага най - тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Описаните в заповедта фактически обстоятелства са свързани с нарушение на правилата на ЕКПДСМВР, дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, с които е уронен престижът на службата, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което, в условията на обвързана компетентност дисциплинарно наказващият орган следва да наложи дисциплинарно наказание уволнение. Налице са и доказателства за уронване на престижа. В мотивите на Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., е посочено, че под престиж на службата следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Поради това неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от естество, което реално да застрашава с намаляване или загуба на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат дос.ие и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В случая деянието, за което е ангажирана отговорността на М.адши инспектор Я.И., е станало дос.ие както на обществото чрез присъстващите на мястото на инцидентите лица, така и на органите на МВР, а също и на органите, предвидени в Закона за горите и е възможно да е станало или да стане дос.ие и на други лица, като то безспорно е от такова естество, че се отразява негативно върху авторитета на МВР като институция.

            Неоснователни са оплакванията в жалбата, че противно на приетото от дисциплинарно наказващия орган, при налагане на дисциплинарното наказание е нарушена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, тъй като дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви относно тежестта на нарушението и настъпилите последици, формата на вината и цялостното поведение на служителя. Дисциплинарното производство е образувано за тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение. Дисциплинарно разследващият орган е събрал всички релевантни доказателства, въз основа на които дисциплинарно наказващият орган обективно е преценил тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и цялостното поведение на служителя.

            Правилно не е кредитирана защитната позиция на И., че той не е участвал в конфликт с М.Г., при който да е отправял обиди и заплахи за него и семейството му. Всички незаинтересовани лица (лицата, които не са придружавали С.Христов И. за товарене на дървесина), които са присъствали на мястото на инцидента, потвърждават агресивното поведение на М.адши инспектор Я.И..

Съдът намира за необходимо да посочи, че не цени показанията на свидетеля И. Андреев, дадени в последното по  делото съдебно заседание. Самият свидетел не си спомня дори приблизително времето като година, място или дори сезон, по което се е случил инцидента,  във връзка с който дава показания. Не знае името на лицето, с което с. И. е влязъл в пререкание и не идентифицира това лице по никакъв начин, освен като „горски“. Видно от всички събрани по делото доказателства, в зеМ.ището на ***работят различни по длъжност горски служители. Отделно от това, в хода на дисциплинарното производство е установено, че свидетелят поне няколко  пъти е помагал на с. И. за товарене на дърва и описаното от него поведение на Я.И. не може да бъде конкретно отнесено към 15.07.2020 г. В този смисъл, твърдението на жалбоподателя в представените писмени бележки, че след като Андреев не е чул И. да отправя обиди и заплахи към М.Г., то липсва неетично поведение от страна на държавния служител, е недоказано. Ирелевантен е фактът, дали Андреев знае или не знае относно подадените от Г. жалби.  Подаването на жалба от Г. към свидетеля Андреев не може да бъде от значение при разглеждането на поведението на Я.И., тъй като свидетелят Андреев не е субект на дисциплинарното производство. Поведението на И. е укоримо от гледна точка на нормите на ЕКПДСМВР, макар срещу него да не е съставен предупредителен протокол – полицейският служител, съставил протокола, е имал предвид лицата, които са встъпили във физическа саморазправа, а никой не твърди подобно действие от страна на Я.И.. След като безспорно е установено, че сутринта на 15.07.2020 г. с. И. не е притежавал разрешение за достъп до процесния отдел „250а“, то правилно на него (а не на Я.И.) като собственик на товарния автомобил Щаер е съставен констативен протокол.

На следващо място укоримостта на поведението на държавния служител И. е свързана с цялостното му отношение към възникналия между баща му с. И. и горския стражар М.Г.. Дори да се приемат за достоверни твърденията, че И. е стоял настрана (а това не е така), то той в качеството си на държавен служител в системата на МВР има задължение да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си (чл. 20 от ЕКПДСМВР) – следвало е същият да предприеме мерки за предотвратяване на конфликта и гарантиране възможността длъжностното лице – горски стражар М. Г. да изпълни служебните си задължения.

По изложените мотиви М.адши инспектор Я.И. с посочените действия и поведение е извършил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата, а именно: чл. 11 - етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извънработно време, съобразно тяхната подготовка (обща и специална) и нормативно определените им правомощия и се отнасят до: (г) правата и задълженията на държавния служител); чл. 19 - държавния служител пази доброто име на институцията, която представлява и чл. 20 - държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, всички норми от ЕКПДСМВР.

            Неотносимо за настоящия спор е възражението на жалбоподателя, че събраните доказателства са насочени към разкриване на обстоятелства, че Я.И. извършва дейност, която е несъвместима със заеманата от него длъжност в МВР – превоз и търговия с дървесина. Също така в уточнението на жалбата се посочва, че предложението за образуване на дисциплинарно производство и налагане на наказание уволнение е свързано именно с посочената несъвместимост и само бланкетно е посочено поведението на И. на 15.07.2020 г. Следва да се отбележи, че жалбоподателят неправилно възприема фактическата обстановка - първоначално срещу него е разпоредена предварителна проверка по смисъла на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР със Заповед рег. № 251з-3232/19.08.2020 г. (л. 377) на заместник – директора на ОД МВР – Бургас. В хода на тази проверка се проверяват данни по различни сигнали срещу Я.И., включително и за поведението му на 15.07.2020 г. сутринта. С предложението на началника на РУ-*** от 23.11.2020 г. за образуване на дисциплинарно производство започва процедурата по установяване на тежко нарушение на служебната дисциплина, за което законодателно е предвидено дисциплинарно наказание уволнение. Именно в Заповед УРИ 251з-4994  /03.12.2020 г. (т. 4) дисциплинарно наказващият орган е предвидил възможността да се открият и други нарушения, извършени от И., каквото се явява поведението му в нарушение на нормите на ЕКПДСМВР на 15.07.2020 г. следобед. Изрично трябва да се подчертае, че дисциплинарното наказание уволнение, наложено на М.адши инспектор Я.И., не е обосновано от дисциплинарно наказващият орган с доказателства, свързани с предварителната проверка и отнасящи се до сигнали за нерегламентирана дейност с дървесина, извършвана от И..

В съответствие с фактическите обстоятелства и при точно приложение на критериите по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган правилно е приел, че с деянието си Я.И. е осъществил състава на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се следва налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение.

В рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност съдът не  констатира отменителни основания по чл. 146 от АПК – оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й, постановена е в съответствие с нормите и целта на закона, поради което подадената срещу  нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че предявеното от жалбоподателя И. искане за присъждане на разноски не следва да бъде уважено. Ответникът не е направил искането за разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, ХІІ-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.С.  И., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед УРИ 251з-1642/22.04.2021г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: