Р Е Ш
Е Н И Е
№ 429/04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№369/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Кмета на Община
Вършец против Предписание по
Констативен протокол №УО ма, мм, бг, ад-46/16.05.2023г. на служители на
РИОСВ-Монтана, с
което на основание чл.113, ал.3 от Закон за управление на отпадъците (ЗУО) на
оспорващия е предписано в срок до 16.06.2023г. да се почистят замърсените с
отпадъци терени, подробно описани в т.IV от настоящия протокол (с Определение по хода на делото
от 26.05.2023г. е отделена за самостоятелно разглеждане жалбата на Кмета на
Община Вършец против Предписание изх.№413/03.02.2023г. на Директора на РИОСВ
Монтана). В жалбата се поддържа, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен на всички основание от чл.146 от АПК и се иска да бъде
отменен. В съдебно заседание, оспорващият, чрез пълномощника си юрисконсулт П***
, поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като развива доводи за
незаконосъобразност на оспореният административен акт и претендира присъждане
на разноски по делото.
Ответника, чрез процесуалният си представител
юрисконсулт Х*** и юрисконсулт Н*** , оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена, като развива доводи, че оспореният административен акт е
законосъобразен и следва да бъде потвърден, като доводи излага в писмена защита
и моли за присъждане на разноски по делото.
Настоящият състав на Административен съд
Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки
служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на спора е
законосъобразността на Предписание
по Констативен протокол №УО ма, мм, бг, ад-46/16.05.2023г. на служители на
РИОСВ-Монтана, с
което на основание чл.113, ал.3 от Закон за управление на отпадъците (ЗУО) на
оспорващия е предписано в срок до 16.06.2023г. да се почистят замърсените с
отпадъци терени, подробно описани в т.IV от настоящия протокол. В мотивите на оспореният
административен акт е посочено, че предписанието се издава във връзка с замърсените
с отпадъци терени, подробно описани в т.IV от констативният протокол, като
е посочено, че това е задължение на Кмета на Община Вършец съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.3, т.15 от ЗУО и наредбата на Община Вършец
приета на основание чл.22 от ЗУО, с която се определят условията и реда за
третиране на отпадъци образувани на територията на Община Вършец.
Настоящата съдебна инстанция въз
основа на събраните доказателства, като взе предвид становищата на страните,
формира следните правни изводи по същество на спора:
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган.
Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗУО, Директорът на РИОСВ или оправомощено от него
длъжностно лице упражнява контрол за спазване изискванията за третиране на
отпадъци и на условията по разрешението, съответно по регистрационния документ,
за дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното,
съхраняване, транспортиране, третиране на отпадъци на територията на
съответната РИОСВ. В
случая със Заповед №РД-15/02.02.2023г. (л.28 по делото), длъжностни лица в
Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ на РИОСВ Монтана, в това числи
всички издали оспореното предписание, са оправомощени да контролират
изпълнението на задълженията на кметовете на община по глава втора, раздел III и глава четвърта раздел IV, свързани с управлението на
отпадъците. В разпоредбата на чл.113, ал.3 от ЗУО е предвидено, че въз основа на констатирани нарушения при
извършена проверка директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице
дава задължителни предписания с определен срок за тяхното отстраняване и/или
съставя актове за установяване на административни нарушения, тоест с оглед надлежното
опълномощаване на издателите на оспореният административен акт е налице
компетентност на издателя на оспорения административен акт.
При издаване на оспорения административен акт
е спазена предвидената форма. Това е така, тъй като в него ясно, точно и
изчерпателно са изложени конкретни мотиви, които са дали основание на издателя
на административния акт да упражни правомощията си по чл.113, ал.3 от ЗУО.
Обстоятелството, че в оспореният административен акт не е посочен срок и ред за
оспорване не е съществен порок във формата, както константно е прието в
съдебната практика. При наличието на надлежни фактически и правни основания,
които са посочени в административния акт не са налице основания да се приеме,
че има порок във формата.
Не се установява при издаване на
административният акт да е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Това е така, тъй като при извършване
на проверката, респективно при констатиране на обстоятелствата по констативният
протокол е присъствал представител на Община Вършец, който е имал възможност да
направи възражения, тоест правото на участие, респективно възможността да
възрази по констатациите е била осигурена за оспорващият.
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен,
тъй като е издаден в противоречие на материалния закон. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, Кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето
на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища
и организиране на почистването им. Така разписаната материално правна
разпоредба създава изрично задължение за Кмета на Община Вършец, като в тази
връзка следва да се отбележи, че дори на оспорващият да не му е било дадено
Предписание изх.№413/03.02.2023г. на Директора на РИОСВ Монтана, за Кмета на
Община Вършец съществува задължение, което е предвидено в материалния закон. След
като длъжностни лица на РИОСВ Монтана, които са надлежно освластени, са
установили и описали изчерпателно в т. IV от Констативен протокол №УО ма, мм, бг,
ад-46/16.05.2023г., замърсени терени на територията на Община Вършец, в
съответствие с правомощията си по чл.113, ал.3 от ЗУО са дали на Кмета на
Община Вършец, който както стана дума по-горе е лицето носител на задължения по
чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, предписание и срок за изпълнението му. Настоящият
съдебен състав отбелязва, че делегирането на задължения на Кметовете на
кметства на територията на съответната община е от значение само при
установяване на виновно поведение по реда на ЗАНН, което следва да се изследва
за всеки конкретен случай, но в настоящето производство законосъобразно
предписанието е издадено по отношение на Кмета на Община Вършец, който е
носител на задължението съгласно действащата материално правна разпоредба на
чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО.
На
последно място следва да се посочи, че оспорения административен акт е издаден
в съответствие с целта на закона, тъй като с него се цели защита на околната
среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на образуването на
отпадъци, както и на вредното въздействие от образуването и управлението на
отпадъците.
При проверка законосъобразността на
оспореният административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на
закона.
При този изход на
делото и направеното
искане от пълномощника на ответника по жалбата, за присъждане разноски по
водене на съдебното производство, и съгласно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ във вр с чл.78, ал.8
от ГПК във вр. с 143, ал.4 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден
да заплати в полза на РИОСВ Монтана, разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, който предвид характера на спора следва да бъдат определени в
размер на 100 (сто) лева.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Предписание по Констативен протокол №УО ма, мм, бг, ад-46/16.05.2023г.
на служители на РИОСВ-Монтана, с което на основание чл.113, ал.3 от Закон за
управление на отпадъците (ЗУО) на оспорващия е предписано в срок до
16.06.2023г. да се почистят замърсените с отпадъци терени, подробно описани в
т.IV от настоящия протокол е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна, предвид което на основание чл.172,
ал.2 от АПК и чл.143, ал.4 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Кмета на Община Вършец против Предписание по Констативен протокол №УО ма, мм, бг,
ад-46/16.05.2023г. на служители на РИОСВ-Монтана.
ОСЪЖАДА Община Вършец да заплати
на РИОСВ Монтана разноски по воденото съдебно производство в размер на 100
(сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: