РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Карлово, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100570 по описа за 2021 година
Предявен е иск, с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК.
Ищцата - Д. СТ. Д. твърди, че е баба по бащина линия на малолетното
дете - Д. Н. Д., родена на 28.01.2011г. в гр. П. с ЕГН **********. С Решение
№ 1621 от 18.04.2013г., постановено по гр.д. № 9201/1012г. по описа на
Районен съд - П., родителските права за детето били предоставени на майката
- Г. М. М., като за бащата Н.Г.Д. бил определен режим на лични отношения,
както следва: всяка втора и четвърта седмица за времето от 09.00ч. в събота
до 19.00ч. в неделя, с преспиване; 20 дни през лятото, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката; за Коледните празници - всяка четна
година от 10.00ч. на 24.12. до 12.00ч. на 25.12.; за Новогодишните празници -
всяка нечетна година - от 12.00ч. на 31.12. до 12.00ч. на 01.01.; за рождения
ден на детето - 2 часа, за рождения и именния ден на бащата - с преспиване от
12.00ч. на съответния ден до 12.00ч. на следващия ден.
Режимът се изпълнявал, макар и с пречки от страна на майката до
18.10.2020г., когато синът й и баща на Д., Н.Д. починал. С него живеели в
едно село - В., и винаги контактували с детето, когато същото било с баща си.
Познавало добре нея, както и прабаба си. Преспивала е при тях, помагали са в
1
грижите за детето и то ги познавало добре. В къщата им имало стая,
определена за него.
След смъртта на баща й до настоящия момент контактите с внучката й
били силно ограничавани от майката. Чрез съдействието на адв. Т.С., й било
позволено да види детето няколко пъти за по 1-2 часа, като във всички случаи
е посещавала мястото, на което Д. и майка й били в момента - С. или село Л..
Срещите били винаги в присъствието на майката. Детето не се виждало и не
можело да поддържа контакти с леля си и братовчедите си, изобщо напълно
било откъснато от семейството им. Телефонните й контакти с детето също
били ограничени, като майката не позволявала да се обажда лично на Д..
Разговорите й се осъществявали чрез телефона на Г., като през цялото време
разговорът бил на високоговорител и се контролирал от майката. Детето се
чувствало неловко и притеснено от така създалата се ситуация, не се
отпускало в присъствието на майката.
Твърди, че преди около 2 седмици провела разговор по телефона с
ответницата, като помолила да вземе Д. за няколко дни през пролетната
ваканция да й погостува, да се види с прабаба си и леля си, да прекара
известно време с нея, но това категорично й било отказано. Също така й била
ограничена и телефонната връзка. Няма информация относно състоянието на
детето, заниманията му и интересите му в момента. Счита, че откъсването на
детето от нея, напълно разрушавала връзката им, както и го откъсвало от
връзката с близките на покойния му баща - леля, братовчеди, прабаба. В
интерес на детето била тази връзка да бъде запазена и развивана през
годините, а не загубена. Предвид обстоятелството, че бащата е починал, тя
била единствената връзка, която е останала и не би могло да бъде полезно за
детето, тази връзка да бъде разрушена. Намира, че в интерес на детето били
регулярните контакти, а не такива, зависещи от настроенията и желанията на
майката, независимо от обстоятелството, че многократно е изразявала
желание да вземе детето и да го връща до дома на майката в гр. С., като е
желала да прекарва време с детето извън времето му за училище и подготовка
за училище, както и се е съобразявала с други лични техни съображения.
Уреждането на въпроса за продължителността и интензивността на
контактите между нея и детето не можел да бъде разрешен по пътя на
диалога, поради неразбирателството с майката, поради което обосновава
2
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да определи следните мерки
на лични отношения с внучката й - Д. Н. Д., а именно: през седмица в събота и
неделя, с приспиване в дома й в село В., като взима детето в събота в 09.00ч.
и го връща в неделя в 18.00ч.; през ваканциите по 3 дни с приспиване, а през
лятото - 20 дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Ответницата - Г. М. М. счита така предявения иск за допустим, като
заведен от активно легитимирано лице, но за изцяло неоснователен, тъй като
към момента уважаването не е в интерес на детето да бъде постановен
претендирания режим във вида по исковата молба, поради което моли
претенцията да бъде отхвърлена, ведно със съответните последици. Не
оспорва посоченото в исковата молба относно наличието на роднинска връзка
между детето и ищцата, както и че е налице влязло в сила Решение №
1621/18.04.2013г., с което за бащата – Н.Г.Д. е определен режим за
осъществяване на лисни отношения.
Намира за невярно твърдението на ищцата в исковата молба, че
определеният от съда режим на лични контакти за бащата с детето бил
изпълняван „с пречки от страна на майката“. Всъщност, приживе бащата
никога не се е възползвал в пълен обем от правото си на лични контакти с
детето, включително и по отношение на периода от 20 дни през лятото. През
летните периоди баща й я е водил в къщата на ищцата, но още на третия,
четвъртия ден, Д. се е обаждала на майка си да я вземе, тъй като
пребиваването там не й било комфортно. Този установен начин на общуване
на детето с бащата не се дължал на пречки, поставяни от майката, а именно
поради действията и отношенията с бащата, който не е взимал детето всяка
втора и четвърта седмица от месеца, в събота и неделя, а много по-рядко и без
да спазва определените в решението дни. Имали са пълно съгласие с майката
на детето, която се е съобразявала с неговото удобство и по никакъв начин не
е възпрепятствала установения от бащата режим на лични контакти с детето.
Твърди, че докато бащата на Д. бил жив, детето не е установило близки и
доверителни отношения с бабата, макар при упражняване на лични
отношения да е било водено от баща си в нейната къща. Самата баба не е
изявявала лично желание да го вижда, докато синът й бил все още жив, като
промяната в това отношение на ищцата била в резултат от две сполетели я
3
трагични събития в една и съща година.
В исковата молба се правил опит да бъде представена майката като
пречка в едни отлично развиващи се лични контакти на детето с неговата
баба. Всъщност, удобно ищцата избягва да изложи цялостната фактическа
обстановка, която да изясни в пълна степен на съда причините за
депозираната от нея искова молба. В тази връзка на първо място, следва да се
отбележи, че никога не е имала конфликти и спорове по каквито и да е
въпроси с ищцата до момента на смъртта на нейния син Н.Д.. Всъщност двете
с ищцата били в сравнително добри отношения преди този момент. Видно от
приложените удостоверения за наследници, ищцата е преживяла две огромни
трагедии в рамките само на няколко месеца, а именно смъртта на съпруга й на
01.04.2020г. и смъртта на сина й на 18.10.2020г. Още след смъртта на съпруга
й, ищцата изживяла изключително силна мъка, като самото дете при
посещение в дома на бабата с баща си, видяло че стените на стаята на баба й
били отрупани със снимки на покойния й съпруг, поставени след смъртта му,
жената се затрупвала с негови вещи и отказвала да приеме смъртта на съпруга
си - по начин, виден и травмиращ самото дете. На детето направило силно
впечатление, че бабата редовно плачела със снимка на съпруга си в ръка и че
същата спяла прегърнала дрехи на покойния си съпруг. В този период
покойният към настоящия момент Н.Д. и майката на детето решили, същото
да не остава в дома на бащата, за да не става свидетел на нестихващата мъка
на баба си. След кончината на сина й, ищцата започнала да проявява силен
интерес към внучка си Д.Д., което поначало изглеждало нормална и
закономерна реакция на една любяща баба. Ищцата, необезпокоявана, е
виждала лично внучката си, водила е с нея телефонни разговори и чат
кореспонденции. Постепенно забелязала, че детето често се разстройвало от
контактите си с ищцата, чувало крясъци от страна на детето в телефонни
разговори с бабата, след което детето плачело и имало нужда да бъде
успокоявано дълго време след това. Оказало се, че разговорите на бабата с
детето се свеждали единствено до оплакване на покойния баща на детето,
както и изразяване на дълбоко съжаление по отношение факта, се детето било
„останало сираче“ и „чука на чужди врата”, тъй като живее в дома на съпруга
на майка си. Една от изключително травматичните ситуации за детето, в
които бабата е поставяла на изпитание крехката му психика, било когато
детето в чат кореспонденция и от личния профил на баща си във
4
електронната платформа Фейсбук получава множество негови снимки и два
стиха свързани отново със смъртта на бащата. Тогава у детето се заражда
идеята, че баща й е все още жив и й пише съобщения. Плачейки детето
споделя случилото се с майка си и дълго време не е могло да бъде утешено.
Това продължило месеци наред, в които майката на детето се опитвала да
обясни на ищцата, че с поведението си последната вреди на психиката на
детето, вместо да му бъде опора за преодоляване на смъртта на бащата.
Поради всичко изложено и изцяло в интерес на запазване крехката
психика на едно деветгодишно момиче, загубило баща си, майката решила да
постави под неин контрол контактите на бабата с детето, но без да ги
ограничава - изисквала е да бъдат в домашна обстановка и в нейно
присъствие, поне докато Д. не се успокои и не поиска сама да остане насаме с
баба си. Това била истинската причина лични контакти и към настоящия
момент да се осъществяват единствено в присъствието на майката, както
правилно било посочено в исковата молба. Тези мерки били предприети от
майката и съгласувани с детето, което изразявало нежелание да се вижда с
баба си, а още по-малко да ходи на гости в дома на ищцата, именно поради
засилващата се мъка по отношение на покойния си баща, при контакт със
същата. Твърди, че принципно правилно било изложеното в исковата молба,
че в интерес на детето е да осъществява лични контакти с всички роднини по
произход, но в случая контакти с бабата към настоящия момент и в
психическото състояние, в което ищцата се намирала, биха довели до едно
задълбочаване на страданието на детето и увреждане на неговите интереси,
вместо да му бъде помогнато постепенно да се възстанови от претърпяната
загуба и да продължи нормалния си ритъм на живот. Поради всичко
изложено счита, че поне към настоящия момент, не е в интерес на детето да
осъществява лични самостоятелни контакти с ищцата, включително с
гостуване и преспиване.
В случай, че съдът не възприеме изложеното, то моли да се вземе
предвид, че исканият режим на лични контакти с детето е твърде разширен и
на практика бил невъзможен за изпълнение, тъй като самото дете няма да
пожелае да бъде спазван. От друга страна исканият режим бил режим на
лични отношения, който в практиката се определя за родител, но не и за
други роднини по произход. Това било така, тъй като било недопустимо да
5
бъдат ограничавани правата на родителите в такава степен за сметка на
правата на останалите роднини по произход.
Моли съда мерките, които ще постанови в рамките на настоящото
производство, да бъдат съобразени на първо място с интереса на детето в
конкретната ситуация, който интерес да изведе от събраните в хода на делото
доказателства. Моли съда да има предвид, се Д. учи в трети клас в НУ „Н.П.“
С., два пъти в седмицата посещава уроци по английски език, всяка събота и
неделя й се организират излети и семейни пътувания с майка й и нейния
съпруг. Детето се отнасяло към съпруга на майка си като към втори баща и
имали изключително добри и доверени отношения, към които бабата
изпитвала излишна ревност и неприязън.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от представеното удостоверение за раждане от
24.02.2011г., издадено въз основа на акт за раждане № 0109 от 01.02.2011г. на
Община П., че Г. М. М. и Н.Г.Д. са родители на малолетното дете - Д. Н. Д.,
родено на 28.01.2011г. в град П. с ЕГН **********.
Обстоятелството, че ищцата е баба на детето - Д. Н. Д. се установява от
представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 868 от 16.06.1982г. на РНС В.Л., гр. П., видно от което, Д. СТ. Д. е
майка на Н.Г.Д..
Видно от представеното копие на Препис-извлечени е от акт за смърт №
0022 от 18.10.2020г., Н.Г.Д. е починал на 18.10.2020г.
Приживе, видно от представеното Решение № 1621 от 18.04.2013г.,
постановено по гр.д. № 9201/1012г. по описа на Районен съд – П., съдът се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, като е предоставил
на майката упражняването на родителските права по отношение на роденото
от съвместното съжителство между Г. М. М. и Н.Г.Д. малолетно дете – Д. Н.
Д.. С постановеното решение, съдът е определил режим на лични отношения
между бащата и детето, както и издръжката му.
Видно от представеното удостоверение за наследници № 10-02-
785/21.10.2020г. на Кметство с. В., Община М., обл. П., детето - Д. Н. Д. е
единствен наследник на Н.Г.Д.. Видно от представеното удостоверение за
6
наследници № 10-02-843/11.11.2020г. на Кметство с. В., Община М., обл. П.,
дядото на детето по бащина линия – Г.Н.Д. е починал на 01.04.2020г.
Съгласно представения договор за възлагане на обучение от
01.10.2020г., детето е обучавано по английски език, посещавайки
образователен курс, организиран от А. ЕООД гр. С. за периода от 01.10.2020г.
до 30.05.2021г. срещу възнаграждение от 530 лева.
Във връзка с твърдението на ответницата по делото са представени
копия от кореспонденция, водена в социална мрежа с име на единия акаунт –
Д. и име на другия акаунт – Н..
В производство по реда на чл. 176 от ГПК, в проведено открито
съдебно заседание на 17.09.2021г., ищцата - Д. СТ. Д. признава, че
текстовите съобщения от социалните мрежи от дата 30.10.2020г. ги е
изпращала лично тя.
Съгласно приетия социален доклад, към момента основните грижи за
детето се полагат от майка - Г. М. М. и нейния съпруг. Всичките потребности
на детето се задоволяват адекватно. Жилището на семейството е в гр. С., в
което детето има собствена стая, обзаведена със всичко необходимо,
осигуряваща отлични условия за живот. Майката не работи, грижи се за
малкото си дете. За доходите на семейството се грижи съпругът на майката.
Детето Д. поддържа контакт с разширеното семейство. Споделя, че обича по-
малкия си брат Мартин, както и съпругът на майка си към който се обръща с
„тате“. Д. е силно привързана към майка си, съпругът й и братчето си.
Разсъждава зряло за възрастта си. Осъзнава, че баща й е починал, което е я
разстроило, но действията на баба й, описани в отговора на исковата молба
задълбочават мъката й.
Детето - Д. Н. Д., изслушано по реда на чл. 15 от ЗЗДет. в открито
съдебно заседание, проведено на 20.10.2021г. заявява, че не се притеснява от
баба си Д., която живеела в с. В.. Сочи, че е посещавала дома й. Там едната
къща била на баща й, а другата на баба й. Когато баща й бил жив, посещавала
неговата къща с преспиване, а той я водел в къщата на баба й, но не искала
много да ходи там, тъй като тя не й обръщала много внимание. Баба й не
обичала много да я глези. Заявява, че не иска да ходи при баба си, защото
когато била в училище тя й пращала послания за баща й и негови снимки.
Това се случило, когато баща й починал. Баба й почвала да й звъни постоянно
7
и й пишела, без да се съобразява кога е на училище и кога не. Ситуацията я
определя като гадна. Споделя, че й пишела да спре с тези послания, но тя не
спирала. Твърди, че баба й спряла да й изпраща други послания, но звъняла
да се кара с майка й, а не за да я чуе. Въпреки, че е спряла с изпращане на
послания, категорично заявява, че не иска да ходи при баба си. Споделя, че
баба й искала да я води на гробищата, с букет цветя, за да може баща й Н. да я
вижда. Твърди, че много се изплашила. Отделно баба й казвала, че ще отиде в
нейното училище и ще каже на госпожата, че майка й е никаква майка.
Всичко това я притеснявало и не иска да ходи при нея, защото ще я заведе на
гробищата, а това я разстройва, тъй като баба й започвала да плаче, а тя се
притеснявала и също започвала да плаче. Твърди, че в дома на баба й не й е
много удобно. Дядо й и баща й починали, баба й била сама с дъщеря си
(нейната леля). Братовчедите й били в П., а и те много не й обръщали
внимание. Нямало други деца на улицата около къщата на баба й. Там нямала
приятели. Няма желание да се вижда с баба си дори тя ако идва тук.
Притеснява се от отношението на баба й спрямо моя втория й баща.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните.
От показанията на свидетеля, осигурен от ищцовата - Т.К.З., зет на ищцата,
страна се установява следното: свидетелят твърди, че Н. и Г. нямали брак, но
от връзката им се родило детето Д., което било признато от бащата. След
раздялата им, детето останало при майка му. Твърди, че след раздялата,
детето поддържало връзка, както с бащата и с бабата, така и със семейството
на свидетеля. Детето всяка година го е водил на почивка, заедно с баща му и с
неговите деца. Твърди, че Н. живеел в едно домакинство с родителите си.
Когато се осъществявало свиждането с детето – един месец лятото или два
пъти в месеца – петък, събота и неделя, Д. преспивала в дома на баба си и
дядо си. Детето познавало добре семейството от страна на баща си. Ходело и
на гости у семейството на свидетеля, което живеело извън населеното място
на ищцата, израснало с неговите деца. Твърди, че след смъртта на Н., заедно с
ищцата веднъж отишли да видят детето при Г. в с. Л., доколкото така
пожелала майката. След това бабата отишла с големия му син да видят Д. и от
там нататък вече нещо се случило и нямали достъп до Д., по причина, която
не знае. Не му е известно дали Д. след смъртта на баща си е посещавала в
дома на баба си. Неговите деца се чували по телефона с Д., повече те я
търсели, но в един момент му казали, че номерата са им блокирани. Два или
8
три месеца след като Н. починал се загубила връзката с телефона на Д..
Твърди, че два или три месеца преди да се заведе делото, писал на Г., че има
път към Карлово, бил с малкия му син, с молба да видят Д., но нямало
отговор. Твърди, че след смъртта на бащата, не е разговарял с детето, водил е
два, три пъти разговор само с Г.. Семейството на Н. обитавало две жилища, но
винаги са били едно домакинство, независимо къде са живели. Д. е гостувала
само в едната къща, в която имала стая. Детето имало още една стая на
„краварника“, където пребивавало през деня. Когато Д. пребивавала при баба
си и баща си във с. В., за нейните битови нужди се грижели баща й и баба й,
леля й също – неговата съпруга, защото те ходели много често на гости в дома
му. Детето все още имало стая в дома на бабата си. Бабата и детето имали
нормална връзка, като между внучка и баба. Детето не се е притеснявало от
баба си, както и от поведението й след смъртта на тъста му.
От показанията на свидетелите, осигурен от ответната страна се
установява следното:
Свидетелят ИЛ. М. Р. твърди, че познавал Г. и Д. от 2012г., доколкото
работел в адвокатска кантора, като медиатор във връзка с воденото
бракоразводното дело. В последствие поддържали такива взаимоотношения,
като Г. постоянно му се обаждала за консултации. За отношенията с бабата по
бащина линия имал впечатления от майката и от детето. Детето му споделяло,
че бабата имала желание да бъде по-близо до нея. Същата притежавала
краварник в края на селото, където отглеждали крави и тя я принуждавала да
стои при нея, да спи в краварника, от което детето било травмирано още
оттогава и отказвало да стои там. В последствие пак от детето придобил
впечатление, че бабата имала негативно отношение към втория мъж на Г., а
детето било влюбено и в Г. и във втория й мъж. Твърди и за травма, която и
до сега била в съзнанието на детето - в деня на погребението на бащата на
детето - Н., детето получило есемес от телефона на бащата със снимки на
детето, заедно с бащата, незнаейки, че бабата ги праща. Разплакано отишло
при майката си и казало: „Виж, татко какво ми е изпратил!“ Твърди, че това
била травма, която оставала доста дълго в съзнанието на детето. Сочи, че е
говорил на тази тема с детето и искал да го успокои. Детето казвало, че когато
ходи на село при баба си, трябвало да посещават гроба на баща си с цветя
всеки ден, за да може баща й да спи спокойно в гроба и това оставало в
9
съзнанието на това дете. Детето споделяло, че бабата го заплашвала, че ако не
отиде при нея и ако не изпълнява тези неща ще отиде в училището.
Същевременно ищцата е ходила в училището на Д., търсила е контакт с
класен ръководител, с ученици, съученици. Казвала е на детето, че майка й не
е никаква майка, не може да се грижи за нея, не може да я възпитава, не може
да я обгрижва, а бабата е този фактор, който може да прави това нещо. Детето
нямало такава любов към баба си. Твърди, че в разговор с Г. узнал, че когато
били в село Л., се разбрали с бабата, да се види детето там. Детето не е искало
въобще да се вижда с бабата и се затворило в едната стая. Въпреки това,
същото било изведено насила, за да се види с бабата. Твърди, че когато Н. бил
жив, двамата с детето са имали нормални отношения. Като медиатор участвал
в бракоразводното дело, стигнали до споразумение, детето било съвсем
спокойно и без да се спазва режим на лични контакти, същото било вземано
от бащата по всяко време и то ходело със желание при него. Преди да почине
бащата, детето не е споделяло за баба си, като някаква важна фигура в живота
му. Сочи, че изложеното и впечатленията му, почивали на контактите с детето
– лично или по телефон и разговорите с Г.. Не е запознат с домакинството на
Н. и няма преки впечатления.
Свидетелят - Д. АТ. АНГ., съпруг на ответницата твърди, че с Г.
живеилш от 9 години заедно, а брак имали сключен от лятото на тази година.
Детето Д. живеело с тях, като познавал отношенията на детето с бабата по
бащина линия. Преди смъртта на бащата Н., Д. контактувала с баба си,
оставала е при нея. След смъртта на бащата отношенията се променили,
бабата все й говорела за гробища, водела я на гробищата и детето било много
травмира от това. Разказва за случай, когато Д. ги посетила в село Л., след
смъртта на Н., за да види внучката си. Твърди, че не могли да изкарат детето,
за да се види с бабата – то плакало, тръшкало се, не искало да излезе.
Въпреки това я издърпал отвън, кротко с Г. й говорили, видяло я за малко и
пак влязло в къщата. Един единствен път е водил детето на гости при бабата -
два, три дена след смъртта на бащата. Срещата била за кратко отвън пред
къщата, за която казвали, че е краварник, вътре не е влизал, поради което не
знае дали имало условия за живеене. Там се срещнали бабата и детето. На
самата среща не е присъствал, чакал ти в колата. Твърди, че срещите им били
редки по вина на бабата, защото Д. не искала изобщо да я вижда, тъй като тя
все говорела за гробища и детето се притеснявало. Г. не възпрепятствала
10
срещи по никакъв начин. След смъртта на Н., когато бабата звъняла на Г., за
да се чуят, темата била само за пари и за наследство. Отношенията на Н. с
детето преди неговата смърт били нормални. Детето ходило във В. за по-
дълъг период, лятна ваканция карало там, но след това детето се чувствало
много зле, защото го настройвали срещу него. Като се прибирало, два, три
дни не му говорело. Това обаче не повлияло на отношенията му с Д.,
респективно тя да не посещава баба си и баща си, никога не е настройвал
детето срещу който и да е било и за каквото и да е било. Твърди, че Д. никога
не е идвала в С. за среща. Присъствал е на разговори по телефона между
бабата и детето, както и между Д. и Г.. Първоначално тази разговори били уж
да се чуят, след това почвали пак за пари, за имущество и за детето
разговарят, но Д. не искала да я чуе, защото само едни и същи работи се
говорели. Чувал е лично Д. да говори на детето по телефона за гробища, че
иска да я води на гробищата, че баща й нямало да се успокои, ако не отидела
да я види. Твърди, че Д. не била на погребението на баща си.
Съдът е допуснал две съдебно-психологични експертизи в лицето на
вещото лице Ал. Янч. Д.. Съдът възприема заключенията на вещото лице,
като обективни, безпристрастни и компетентно изготвени. Съгласно съдебно
психологична експертиза със задача – вещото лице да отговори на въпросите:
Как се е отразила смъртта на Н.Д. и Г.Д. (дядото по бащина линия) на Д.Д.?,
вещото лице дава заключение, че Д.Д. преживява за кратък период от време
последователно две неприятни и трагични събития - смърт на съпруг и син -
инцидентни и неочаквани, значимо и трудно преодолимо събитие, което
предизвиква шоково емоционално състояние и повлияване - емоции на скръб,
тъга, жалеене с по-изразен интензитет, което нарушава нейния нормален
жизнен цикъл. Налице са емоции с негативен облик - страдание, обръканост,
безпомощност, безнадеждност, плач, слабост, нарушена концентрация на
вниманието, нарушен сън, гняв, фиксиран върху загубата на близките й.
Осъзнаването на загубата може да се съпровожда с по-голям интензитет на
преживявания, свързани с починалите и рязко увеличаване на афективните
симптоми. Острата фаза на скръб се характеризира с депресивно състояние,
снижен емоционален резонанс, понижено, потиснато настроение, плач,
нарушен сън, апатия, ограничаване на социалните контакти, дезорганизация и
нарушена концентрация, повишена тревожност, дори изпитване на гняв,
усещане за самота и празнота. След отзвучаването следва възвръщане на
11
емоционалното състояние и реорганизация, като периодът е условен и зависи
от естеството и значимостта на събитието за типа личност. Тя е била под
влияние на остро стресогенно събитие, с изводими изразени тревожно-
депресивни симптоми, които са ситуативно изводими. Смъртта на сина й,
като последваща предходната на съпруга й, кумулира неприятния предходен
афект. За период от време е била затруднена да намира рационални решения
за справяне със сложни житейски ситуации и междуличностни отношения.
Това повлиява значително и отношенията с внучката и нейната майка.
Комуникацията между тях е представена като напрегната и кумулираща във
времето. Понастоящем Д.Д. е значително емоционално повлияна от негативни
емоции с доминиращ характер спрямо майката на детето. Връзката между
бабата и детето е прекъсната както физически, така и емоционално.
Последиците от преживяната скръб от бабата имат своето повлияване и
отражение върху общуването й с детето. Действията и поведението й спрямо
детето са изводими от нежеланите събития и недостатъчната възможност за
ефективно отреагиране, допуска се обсъждане на компенсаторен
поведенчески механизъм, който е придружен с неефективен емоционален и
поведенчески самоконтрол, заради усещането за липса, празнота и самотност.
Затруднена е с обективната преценка на сложилата се ситуация, както и
ефективното емоционално и поведенческо отреагиране, изводимо както от
интензивните емоционално неприятни и трагични изживявания, така и от
нагнетените, враждебни и кумулиращи емоции и отношения между нея и
майката на детето.
Съгласно съдебно психологична експертиза със задача да се отговори на
въпросите: Как се е отразила смъртта на бащата върху психо-емоционалното
състояние на детето?; Какво е отношение на детето към баба му и какви
емоции му създава тя при контактите си с нея, както преди, така и след
смъртта на бащата Н.Д.?, вещото лице дава заключение, че смъртта на бащата
при детето Д. Н. Д. е провокирала усещане за тъга, празнота и липса, с
болезнено преживяване според възможностите и капацитета на малолетната
възраст, както и според начина, по който е поднесена неприятната
информация. Не изпитва потребност, а и категорично не е в полза на
хармоничното й психично развитие, тя да бъде допълнително и извънредно
обременявана със страданието на околните. При нея се наблюдава нормално
психологично емоционално и поведенческо отреагиране. Заради малолетието
12
си, което определя липса на зрели поведенчески механизми, детето има
ресурс да се справя с такава неприятна трагична ситуация по по-благоприятен
начин отколкото възрастните. Това е заложено нормално психологично и не
следва да бъде препятствано чрез натрапливи допълнителни видими действия,
поведение и отношение на околните.
Отношение на детето Д. Н. Д. към баба му Д.Д. след смъртта на нейния
биологичен баща и син на ищцата касае отчетена промяна в поведението на
баба си, което тя не възприема по желан и очакван от ищцата начин. Връзката
е трайно прекратена по нежелани и неудоволствени мотиви. Липсата на
ефективен педагогичен подход стимулира нежелание за общуване и оказване
на съпротива. Формираните емоционални нагласи са изводими от нежелани
възприятия и усещания, на които тя реагира според възможностите и
капацитета на незрялата си малолетна възраст. Защитният механизъм на
отрицание е нормално психологично възрастово обусловен, но и
допълнително подхранен от създалата се неблагоприятна и нежелана от Д.
ситуация. Тя излага рационални аргументи за своите убеждения, възприятия
и ситуативни нагласи, свързани с доминираща травмираща ситуация.
Поведенческият механизъм на оказването на съпротива, предимно вербална,
също е съотносимо към възрастта и капацитета й. Към настоящия момент Д. е
поставена принудително в сложна административна среда и е ангажирана
пряко с процеса, което също допълнително повлиява нейните неудоволствени
изживявания. Видно е, че тя реагира със съпротива себезащитно, което е в
рамките на допустимото за възрастта й. В конкретния случай може да се
говори и за враждебно отхвърляне на бабата от страна на детето, което е
кумулирало във времето като вътрешни преживявания и усещания, като
първоначалната неудовлетвореност е преминала във враждебност като незрял
защитен механизъм, заради липсата на ефективни подходи. Видно е, че
отношението спрямо баба й по бащина линия понастоящем е с негативни
емоционални нагласи, дезинтересирана, с елементи на нараненост и
болезненост, които са категорично аргументирани и мотивирани
нормалпсихологично.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави средните изводи от правна страна:
13
Съгласно разпоредбите на чл. 128 от СК, дядото и бабата могат да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за
лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Семейният кодекс не
съдържа легално определение на понятието „интерес на детето“. От
тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК във връзка чл. 124 и чл.
125 от СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се
отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо,
умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава
условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и
възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна
личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните
му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в
гражданския оборот.
Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974г., което не е изгубило сила и при
действието на сегашния СК под „интереси на децата“ се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание –
формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен
гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с
детето, съобразно чл. 128 от СК е обусловено от конкретната преценка за
интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е
интерес на отделна личност. В разпоредбите на пар. 1, т. 5 от ДР на Закона за
закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър
интерес на детето“. Начинът по който е дефинирано съдържанието на това
понятие налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към
съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-
разнообразни прояви на личността – физически, психически и емоционални
особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др.
Несъмнено е, че интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна
среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина
страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит
за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от
дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен
когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и
14
дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на
внуците си и то в техен най-добър интерес.
При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба
и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на
физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата
и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те
могат да оказват за развитието на неговата личност. Конкретният режим при
условията на чл. 128 от СК следва да се съобрази с установения режим на
детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е
възложено упражняване на родителските права. Едно от обстоятелствата,
които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на
лични отношения е постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата
и дядото.
Въз основа на съвкупното обсъждане на доказателствата по делото,
съдът намира, че в интерес на детето е то да осъществява контакт със своята
баба по бащина линия, тъй като това е полезно за изграждане и укрепване на
собствената му идентичност.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението на
вещото лице по приетите съдебно-психологични експертизи, както и
поведението на страните в проведените съдебни заседания, съдът прави
извод, че преди инцидента с бащата, ищцата е поддържала контакт с детето, а
след това срещите с внучката са ограничени. Освен това съдът намира, че
отношенията между майката на детето от една страна и бабата на детето по
бащина линия, от друга, са силно конфликтни. Бабата проявява силно
емоционално поведение, както по отношение ролята на детето след смъртта
на баща му, така и по въпроса относно режима на лични контакти с него.
Майката от своя страна се противопоставя на разширен контакт между детето
и бабата, с оглед поведението на последната, вследствие инцидентните и
трагични събития свързани със смъртта на съпруга й и сина й, и действията и
поведението й спрямо детето.
Факт е, че връзката между бабата и детето е прекъсната, както
физически, така и емоционално. Факт е и, че детето е поставено
принудително в сложна административна среда и е ангажирано пряко с
процеса, което допълнително повлиява неговите неудоволствени
15
изживявания. От една страна същото изпитва тъгата по загубата на баща си, а
от друга страна – налице е сблъсък с поведението на баба й, която
неуспявайки да преживее смъртта на близките си е проявила нежелани
действия спрямо детето, изпращайки му послания от телефона на бащата,
обърквайки съзнанието на детето, както и принуждавайки детето да посещава
гроба на баща си. Съдът намира за правдив извода в заключението на вещото
лице, че липсва ефективен педагогически подход от страна на бабата, който
да стимулира желание у детето да общува с нея. Нормално е детето да оказва
съпротива за среща с нея. Детето е в състояние на несигурност, безпокойство,
вследствие на което понастоящем не е готово да осъществява пълноценен
контакт с ищцата.
В хода на делото, съдът констатира желание и готовност на ищцата да
участва в отглеждането и общуването с детето, отчитайки като грешка в
поведението си изпращането на послания до детето (отразено в заключението
на вещото лице), което дава основание на съда да приеме, че в интерес на
детето е да се даде шанс за изграждане на връзка с нея, като член на
разширеното му семейство. В интерес на детето е да осъществява контакт с
баба си, но същият все още не може да бъде пълноценно реализиран предвид
емоционалното състояние на бабата, конфликта между възрастните и
отчуждението на детето.
С оглед възрастта на детето и ситуацията, в която то е поставено, съдът
намира, че интересите на детето Д. изискват да бъде определен ограничен
режим на лични отношения между него и бабата по бащина линия. Съдът
намира, че режима на лични отношения на ищцата с нейната внучка няма да
възпрепятства нормалното му физическо, умствено, интелектуално,
нравствено и социално развитие. При контактите на детето с ищцата, същото
ще има възможност да получава подкрепа, да придобива опит и знания в
различни житейски ситуации, да изгради чувството за родова принадлежност
и семейни традиции. За да се формира, като пълноценна личност, детето
следва да общува и да получава грижи и обич не само от родителите си, но и
от своите баба и дядо, както по майчина линия, така и по бащина.
При определяне на режима на лични отношения обаче следва да бъдат
съобразени преживените от детето травма и чувство на загуба, вследствие на
което е развило защитни механизми спрямо баба си. Следва да се съобрази
16
също така и обстоятелството, че детето е запознато с влошените отношения
между майката, от една страна и бабата по бащина линия, от друга, което
поражда у него конфликт на лоялност. Следва да бъде съобразно и
обстоятелството, че детето следва да разполага със свободно време в
почивните дни от седмицата, което да прекарва с майка си, както и за
извънкласни занимания, контакти с други връстници и игра.
С оглед изложеното, съдът намира, че в интерес на детето е да се
определи режим на лични отношения с бабата така, че да им осигури
нормални контакти помежду им, за да не се прекъсва връзката между тях,
като същевременно не създава затруднения детето да води обичайния си
начин на живот и не води до психически травми у него, предвид установения
синдром на отчуждение. Съдът намира, че първоначално контактът следва да
бъде определен един път месечно за период от три часа, а след това за по-
продължително време. След изтичане на адаптивния период, контактът с
бабата следва да бъде осъществяван отново веднъж в месеца, но за шест часа.
За времето на провеждане на лични отношения с детето бабата носи
отговорност за здравето и живота му, поради което присъствието на трето
лице не е необходимо. Детето следва да се взема от бабата от адреса, на който
живее, и се връща на същия адрес.
При определяне режима на лични отношения по чл. 128 СК, съдът не е
обвързан от конкретно посочения режим, тъй като от първостепенно значение
е интересът на детето, основан на общите принципи за всестранна закрила
правата и интересите на детето (в този см. Решение № 525 от 29.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290
ГПК). С оглед изложеното, съдът намира, че на бабата по бащина линия
следва да бъдат определени мерки на лични отношения, както следва: за
период от една година от влизане в сила на решението: всяка трета събота от
месеца за времето от 10:00 ч. до 13:00 ч., а след това: за времето от 10:00 ч. до
16:00 ч. Контакта между бабата и детето следва да се осъществяват на
неутрална територия – детска площадка в града, в който живее детето,
площад, градинка или обществено заведение. Така регламентирания контакт,
съдът намира, че ще осигури необходимите отношения между бабата с
нейната внучка, като е съобразен с емоционалното състояние на детето.
По отношение на разноските:
17
Искане за присъждане на разноски за производството е направено от
двете страни, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение при делата по чл. 127, ал. 2 и чл. 128 от СК, предвид характера на
производството на спорна съдебна администрация. За разлика от исковото
производство, в него не се решава със сила на присъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се
оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права и
режима на лични контакти, признати и гарантирани от закона, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното дете, ползва и двете страни и затова в производството всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода
на спора. В този смисъл е и Определение № 385 от 25.08.2016г., постановено
по ч.гр.д.№ 3423/2015г. по описа на ВКС- І ГО.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 128, ал.1 от СК, следния режим на лични
отношения между Д. СТ. Д. от с. В., общ. М., ул. ******* с ЕГН **********
от една страна, и малолетната й внучка Д. Н. Д. с ЕГН **********, от друга
страна, както следва:
- за период от една година от влизане в сила на решението - да взема
детето всяка трета събота от месеца за времето от 10:00ч. до 13:00ч., като
детето следва да се взема от бабата от адреса, на който живее, и се връща на
същия адрес, като срещата се осъществява на неутрална територия – детска
площадка в града, в който живее детето, площад, градинка или обществено
заведение.
- след изтичане на една година от влизане в сила на решението - да
взема детето всяка трета събота от месеца за времето от 10:00ч. до 16:00ч.,
като детето следва да се взема от бабата от адреса, на който живее, и се връща
на същия адрес, като срещата се осъществява на неутрална територия – детска
18
площадка в града, в който живее детето, площад, градинка или обществено
заведение.
ОТХВЪРЛЯ искането на страните, за присъждане, на основание чл. 78
от ГПК, на разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
19