Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2020г., гр.Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, трети касационен състав, в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Теодора Чавдарова
и прокурора Силвиян И,
като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД № 2280/2020г.
по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
„Черно море“ АД, *******, с адрес на управление *******, чрез П.М. –
изпълнителен директор, срещу решение № 260070 от 1.09.2020 г. на ВРС,
постановено по нахд № 2215 /2020 г., по описа на ВРС, 6 състав, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ №03-010827/20.12.2018 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „Черно море“ АД е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв., на осн. чл. 416 ал.5, вр. чл. 414
ал.1 от КТ
В касационната жалба се поддържа, че
постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния
закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивния съд не е обсъдил събраните по
делото доказателства, формирал е неправилни изводи, в резултат на което
неправилно е приложен и материалния закон. Дружеството е санкционирано за това,
че не изплатило в срок трудови възнаграждения на работници и служители за м. май
2018 г., същевременно АНО е изготвил и връчил констативен протокол със
задължителни предписания по чл. 128 т.2 от КТ. Преди да изтече срокът за
изпълнение на предписанието е издадено НП. НП е издадено при липса на ясно
описание на нарушението и неизяснени обстоятелства. Неправилен е извода на ВРС,
че не е допуснато нарушение на чл. 34 от ЗАНН, неспазването на указаните
срокове за иницииране на производството винаги е съществено процесуално
нарушение. Налице е допълнителна договореност между синдикалната организация,
съгласно която изплащането на трудовото възнаграждение се извършва от най-старо
дължимото, което е свързано със срока на изплащане на възнагражденията и не е
взето предвид от АНО. Не е налице твърдяното нарушение, тъй като това е в
резултат на постигната допълнителна договореност между работниците и
дружеството. Отделно от това се поддържа, че са налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли да се отмени решението и де се постанови
друго, с което да се отмени НП.
Ответната страна – Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Моли да се потвърди решението като правилно и законосъобразно, да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП счита
жалбата за неоснователна, поддържа, че въззивното решение е правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима.
Производството пред Районен
съд Варна е образувано по жалба на „Черно
море“ АД против НП № 03-010827 от 20.12.2018год. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1500лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ за
нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал. 2 и 3 от КТ. Въззивния съд е приел за установено
следната фактическа обстановка: в периода от 26.11.2018 г. до 13.12.2018 г.
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна извършили проверка на „Черно
море“ АД като работодател по спазване на трудовото законодателство. В хода на
проверката било установено, че заплатите в предприятието се изплащат до 25-то
число на следващия месец, както и че работодателят не е изплатил заплатите за
месец юли 2018 г. на 181 работници, в общ размер на 107063 лв., в това число и
на Х. Б. – счетоводител. Неизплатената заплата била в размер на 483.40лв., а срокът за плащане до
28.08.2018 г. За нарушението е съставен АУАН, с който е преценено, че е
нарушена нормата на чл. 128, т.2, вр. чл.
270, ал.3 от КТ. Въз основа на акта на
20.12.2018 г. АНО издал НП, като
е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че дружеството
като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и
ал.3 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил имуществена санкция в
размер на 1500 лв. За да потвърди НП, въззивния съд е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, съдържат
формалните реквизити предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, налице е единство
между фактическото и юридическото обвинение. Преценено е, че от събраните по
делото доказателства по безспорен начин е установено, че заплатата на Борисова
не е изплатена в срок. Факта, че е налице писмо от една синдикална организация
относно реда за изплащане на задълженията не води до отпадане на
административнонаказателната отговорност. По изложените доводи въззивния съд е
приел, че по безспорен начин е установено извършеното нарушение и е потвърдил
НП, като е осъдил дружеството да заплати разноски в размер на 80 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Разгледана по същество,
жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от
касатора основания за отмяна /съдът разглежда тези от тях, които съставляват
касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, съобразно препращата норма
на чл. 63 от ЗАНН/.
При постановяване на
решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно задължението по чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, приложим по препращане
от чл.84 от ЗАНН. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е
обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя,
коментирал е свидетелските показания, като е посочил дали ги кредитира.
По приложението на материалния закон, съдът
прецени следното: отговорността на касатора е ангажирана за извършено нарушение
на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал. 2 и 3 от КТ.
Нормата на чл. 128 т.2 от КТ вменява задължение на работодателя да плаща
в установените срокове трудово възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане. От събраните
по делото писмени доказателства, както и от свидетелските показания на Х. Б. се
установява, че „Черно море“ АД е осъществило вмененото му във вина нарушение.
Факта, че в хода на извършена проверка е съставен констативен протокол, с който
са дадени предписания за изплащане на възнаграждението в срок до 14.03.2019 г.
не променя изводите на ВРС за извършено нарушение. Ако касаторът не е изпълнил
дадените предписания в срок, то би било налице друго извършено нарушение.
Съдът не споделя доводите на касатора, че са
изтекли сроковете визирани в чл. 34 ал.1 от ЗАНН. От приложения по делото
протокол за проверка е видно, че тя е извършена в периода от 26.11.2018 г. до
13.12.2018 г. , като в хода на проверката е била представена и справката за
неизплатените заплати, т.е. в този период е установено както нарушението, така
и неговия автор. Акта е съставен на 14.12.2018 г. , поради което соченото
нарушение на чл. 34 ал.1 от ЗАНН не е налице.
Съдът не споделя доводите на
касатора, че след като е налице договореност със синдикална организация относно
начина на плащане на трудовите възнаграждения, то не е налице извършено
нарушение. Наличието на такива договорки не води до отпадане на административно
наказателната отговорност, още повече, че те са направени между работодателя и
синдикалната организация именно защото е налице системно неизплащане на
възнагражденията на работниците в срок. Договореността със синдикалната
организация не дерогира правото на работника сочено в чл. 48 ал.5 от КТ за
получаване на поне минимално.
За да бъде квалифицирано едно административно
нарушение като маловажно и да не бъде санкционирано, е необходимо съгласно чл.
93, т. 9 от НК, приложим по препращане от чл. 11 от ЗАНН, то да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид, като бъдат взети предвид вредните последици и
смекчаващите обстоятелства. В случая по делото не е установена по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението, напротив от събраните по делото
доказателства е видно, че възнагражденията на 181 работници не са изплатени в
срок, поради което не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Видно от гореизложеното обжалваното решение
не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка
на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност
и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане за разноски на ответника по касация на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по
делото не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден в нормата размер от 80
лева.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260070 от 1.09.2020 г. на ВРС, постановено по
нахд. № 2215/2020 г., по описа на ВРС, 6 състав.
ОСЪЖДА „Черно море“ АД, *******, с адрес на управление *******,
чрез П.М. – изпълнителен директор да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: