РЕШЕНИЕ
гр.София, 13.12.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти
с-в, в открито заседание на
тридесет първи октомври две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
12903 по описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата А. Рангелова Т. от гр.Кърджали твърди, че в резултат на ПТП,
настъпило на 21.04.2015г. са й причинени телесни увреждания. Твърди, че
произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на МПС Опел Астра П.А.С.,
който се е движел с несъобразена скорост и не е пропуснал ищцата на пешеходната
пътека, като я е ударил с автомобила докато пресичала пътното платно. Ищцата
получила травма на десен долен крайник и коляно, натъртване на лява ръка. След
инцидента получила силен оток на десен долен крайник, а за възстановяване на
травмата й било определено консервативно лечение с поставяне на шина и
медикаментозно лечение, което траело около месец. Изпаднала във временна
нетрудоспособност за 50 дни. Твърди, че
все още изпитва постоянни болки в
областта на десния крак. Преживяла е стрес, силно главоболие, проблеми със
съня, неудобство от оказваната чужда помощ, зависимост от други хора. Отделно
от това, е направила разходи за лечение в размер на 727,60лв. , които не се
покриват от НЗОК. Продължава да изпитва болки и неудобства. Ищцата сочи, че
увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника с период на
покритие, валиден към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния
за обезщетяване на причинени вследствие
на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП в размер на 26 000лв. ведно с
лихвата от деня на увреждането, както и обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 727,60лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Претендира разноските по делото.
Ответникът ДЗИ О.З.ЕАД оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва съществуващото застрахователно правоотношение
за увреждащия автомобил за датата на ПТП. Не оспорва описаното в исковата молба
ПТП. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди за прекомерно завишен и
несъобразен с конюнктурата в страната. Счита, че претендираните имуществени
вреди за закупуване на тутур и за
закупуване на лекарствени средства не са относими към твърдените уреждания.
Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Страните
не спорят, че на 21.04.2015г. около 18.30ч. в гр.Пловдив П.А.С. , при
управление на л.а. Опел Астра с рег.№ ******е нарушил правилата за движение
като се е движел с несъобразена скорост и не е пропуснал движещата се на
пешеходна пътека ищца. Реализиран е удар между пешеходеца и автомобила. На
виновният водач на МПС е издадено наказателно постановление и му е наложено
административно наказание глоба.
Във
връзка с получените от ПТП телесни увреждания по делото са изслушани две
съдебно-медицински експертизи. Втората - поради оспорване на част от първата от страна на ищцата и
настояване за назначаване на повторна такава. И двете вещи лице дават близки
заключения, а именно, че в резултат на ПТП ищцата е получила контузии в
областта на дясното бедро и дясна коленна става. След инцидента ищцата е
прегледана в Център за спешна медицинска помощ при УМБАЛ Св.Г. ЕАД Пловдив и
след извършени рентгенографии и преглед от ортопед-травматолог е освободена и
насочена за домашно лечение. Няма данни да й е предписано специално лечение. В
такива случаи според вещите лица се препоръчва покой за няколко дни и
евентуален прием на противовъзпалителни и аналгетични медикаменти. Вещите лица
установяват, че по делото липсват медицински документи за предписание за
поставяне на тутурна ортеза и за закупуване на лекарствени медикаменти. В медицинската
практика е прието, че при такъв вид контузии се препоръчва покой за няколко
дни, криотерапия /поставяне на лед на травмираното място/ и приемане на
обезболяващи медикаменти, но определено не чрез имобилизация с гипс или ортеза.
Вещите лица и по двете експертизи са категорични, че ищцата не е получила друго
увреждания от ПТП. Твърдението, че в резултат на ПТП ищцата е развила
остеохондропатия, вещите лица опровергават. Такова заболяване е установено
година след ПТП, като в.л.К. е категоричен, че диагнозата за такова заболяване
се поставя от ортопед-травматолог, а не от физиотерапевт, както е посочено в
представения в хода на съдебното производство амбулаторен лист. Вещото лице К.
обяснява, че причина за това заболяване са повтарящи се микротравми в следствие
на трудова или спортна дейност. Възможно е също ищцата да е имала това
заболяване преди ПТП и контузията на дясната колянна става да е изострила
оплакванията.
Ищцата
е била неработоспособна за период от 37дни – за такъв период са издадени
болнични листове.
Св.
Наско К., съжителства със сестрата на ищцата, установява, че два дни след катастрофата
видял ищцата на легло с тупур - шина за обездвижване на крака. Доколкото знае,
от болницата били предписали на ищцата да си купи такава за обездвижване на
крака. Ищцата ставала от леглото и се движела, но с чужда помощ. Помагала майка
й. Твърди, че и сега ищцата получава оток на крака и почва да накуцва.
Продължава с рехабилитацията. Не се е възстановила.
По делото не се спори, че
увреждащият автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника по полица № 06114003019239,
покриваща 13.12.2014г.- 13.12.2015г., вкл. и датата на ПТП – 21.04.2015г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия
иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач.
Страните не
спорят за настъпилото ПТП, за неговия механизъм, за противоправното поведение
на водача на л.а.Опел Астра, както и че ответникът е застрахователя на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач П.А.С.. Спорът
между страните е за вида и характера на причинените на ищцата увреди и за
размера на дължимото за тях обезщетение.
И двете
изслушани съдебно медицински експертизи- първоначална и повторна са
категорични, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила контузии в
областта на дясното бедро и дясна коленна става. Според вещите лица няма връзка
между твърдените остатъчни последици при ищцата, изразяващи се в оток на
коляното, и процесното ПТП. Последващият оток, от който се оплаква ищцата, се
дължи на друга причина, различна от ПТП. Вещото лице по първоначалната експертиза
обяснява последващия оток с остеохондротапията на колянната става /хронично
заболяване/, което не е получено в резултат на ПТП.
Въз основа на
съдебно медицинските заключения, който изцяло възприема, съдът намира, че в
резултат на ПТП ищцата е получила като травматични увреждания контузии в
областта на дясното бедро и дясна коленна става. Същите са й причинили болки и
страдания.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1
от КЗ /отм./, увредените лица имат право да претендират
обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Между застрахователят и собственика на МПС
причинило ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска
отговорност на автомобила за процесния ден 07.11.2014г. Последният е основание
за възникване на прякото право на ищцата срещу застрахователя по застраховка ГО
на МПС. Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства
(чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера на задължението на
застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от
деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо
обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава[1]. Преценявайки събраните по делото доказателства (съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания) за преживените от ищцата болки и страдания от получената травма, последвалото лечение, продължителността на възстановителния период, последствията от травмата и прогнозата за състоянието на ищцата, във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за процесната година, съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на 10 000лв. Ищцата е била на 27 години към датата на ПТП, след обстоен преглед в болнично заведение не и е било предписано специално лечение, била е временно нетрудоспособна за 27 работни дни, проведено е домашно лечение, като кракът е следвало да бъде обездвижен за няколко дни и евентуално да взима обезболяващи лекарства, като възстановителният период е максимално 30 календарни дни. Болките и страданията са били с нисък интензитет , като малко по-интензивни са били през първите няколко дни. Към настоящия момент ищцата е изцяло възстановена от травмата, оплакванията й от отток в коляното имат причина, различна от процесното ПТП. Получена е една сравнително лека травма, която е отшумяла за един кратък период от време. Възстановителният период е бил съпътстван от неудобства, свързани с невъзможността сама да се обслужва и грижи за себе си и да разчита на своята майка за това. Отделно от болките, съдът взе предвид и преживяната уплаха, стрес от ПТП, безпокойството, и като цяло негативните емоции /емоционалната травма/, които ищцата, като всяко лице пострадал от ПТП, е преживяла.
В исковата молба ищецът претендира
обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Съгласно
разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./,
застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред третите
лица – ищцата, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното увреждане
длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е
необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което,
доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на
увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната
разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на
застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без
да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования,
така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди се дължи от деня на увреждането – 21.04.2015г.
до окончателното изплащане на сумата.
Искът за разликата до първоначално
предявения размер от 26 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Във връзка с
имуществените вреди. Вещите лица са категорични, че разходите за закупуването
на тутур в размер на 300лв. и на лекарствени средства за общо 387,60лв. по
представена фактура не са необходими във връзка с лечението на ищцата от
получените от ПТП травми. На първо място липсват писмени медицински документи,
с които тутур или медикаменти са предписани. На второ място, получената от
ищцата травма не изисква поставянето на тутур, тъй като липсва счупване на
крайник. Видно от представената фактура, тутурът е закупен на 11.05.2015г. или
20 дни след получаване на травмата. Св. К. твърди, че е видял ищцата 2 дена
след инцидента- била на легло с поставен тутур на крака. Неговите показания се
дискредитират от представените писмени документи. Ето защо съдът приема, че
разхода за закупения тутур не е относим към получената от ищцата травма от ПТП.
Медикаментите, така както са описани в представената допълнително стокова
разписка, също не са относими към тази травма. Сами по себе си някои от тях
могат да се приложат при такава травма, на закупени като цяло в това количество
и закупени заедно, поставят под съмнение тяхната относимост към спора /вж. и
обясненията на в.л. д-р К., л.107 от делото/. Допълнително, закупени са на
5.05.2015г., когато най-силните болки от травмата са били отшумели /напр. силно
обезболяващо средство- Аулин -20 сашета/. Досежно разхода за медицински преглед
и рентгенография на бедро в размер на 40лв., се установи следното: на
21.04.2015г. на ищцата е направено рентгенография на колянната става, на
лумбалните прешлени и на таза в УМБАЛ
„Св.Георги“ ЕАД Пловдив. Според вещото лице по основната експертиза нова
рентгенография 3 дни след първата не е необходима, тъй като все още
възстановителните процеси не са започнали и на практика не би имало промяна в
състоянието на ищцата. Следва обаче да се има предвид, че рентгенография не е правена на бедрото на
ищцата на 21.04.2015г., поради което съдът намира този разход за относим. Още
повече че в диагнозата е отразено контузия в областта на дясното бедро. Сумата
от 40лв. следва да се възстанови на ищцата като относим и необходим разход за
лечение, респ. като имуществена вреда от нанесената травма от ПТП. Върху сумата
от 40лв. ответникът дължи лихва за
забава от датата на поискването – датата на подаване на исковата молба.
Неоснователна е претенцията на ищцата за лихва по чл.86 от ЗЗД от момента на
деликта, тъй като към този момент разходът не е бил направен. Искът за
имуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер и период
следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските.
Ищцата
претендира разноски. По представения списък претендира разходи за заплатена
държавна такса, възнаграждения за вещи лица и съдебни удостоверения общо в
размер на 1485лв. Процесуалният представител на ищцата претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ответникът претендира разноски по
списък - 450лв. юрисконсултско възнаграждение и 30 лв. възнаграждение за вещо
лице. Процесуалният му представител не оспорва претендираното от процесуалния
представител на ищцата адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Процесуалният
представител на ищцата оспорва размера на претендираното от ответната страна юрисконсулстско
възнаграждение като прекомерно по размер.
Съдът намира, че претендираното от ответника
възнаграждение за юрисконсулт не е в прекомерно размер и няма основания да бъде
редуцирано. Делото не може да се определи като такова от фактическа и правна
сложност, но е продължило повече от две години и са проведени три съдебни
заседания.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК на ищцовата страна се следват разноски в размер съобразно
уважената част от исковете / общо 38 %/ или 564,30 лв.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответната страна се следват разноски в размер на 297,60 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете /общо 62 %/.
След компенсация
на размера на двете насрещни престации за разноски до размера на по-малкото,
ответникът остава да дължи на ищцата разноски в размер на 266,70лв.
На основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. на
процесуалния представител на ищцата ответникът дължи възнаграждение в размер на
842лв.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.“ ЕАД,
ЕИК ******** със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на А.Р.Т.,
ЕГН ********** със съдебен адрес *** 11-13, офис 5 сумата от 10 000 (десет
хиляди) лв., ведно с лихвата за забава от 21.04.2015г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 21.04.2015г.
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени
виновно от застрахован при „ДЗИ О.З.“ ЕАД по застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № 06114003019239,
покриваща 13.12.2014г. - 13.12.2015г., водач П.А.С., ЕГН **********, както и
сумата от 40лв., ведно с лихвата за забава от 12.10.2015г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за причинени от същото ПТП имуществени
вреди, както и сумата 266,70лв. разноски
за това производство, като ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 26 000лв.,
както и иска за имуществени вреди за разликата до първоначално предявения
размер от 727,60лв., както и иска за лихва за забава върху размера на
имуществената претенция за периода 21.04.2015г . - 11.10.2015г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.“ ЕАД да
заплати на адв.Ц.С.В., ЕГН ********** , Софийска адвокатска колегия , на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 842лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: