С определение № 2283/04.06.2012 г., постановено по ч.гр. д. № 976/2012 г., Кърджалийският районен съд отменил обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.128, т.2 и чл.224 от КТ, допуснато с определение № 1767 от 19.04.2012 г. по ч. гр.д. № 976/2012 г. по описа на КРС против „ДНД текстил” ООД – Кърджали в полза на Венета Асенова Чаушева чрез налагане на запор на банковите сметки на дружеството в конкретно посочени банки до размера на вземането от 523.60 лева, както и чрез налагане на запор на вземанията на „ДНД текстил” ООД от други търговски дружества до размера на тази сума. Недоволна от така постановеното определение е останала жалбоподателката Гюрсел Рамадан Осман, която чрез пълномощника си адв.Д. Димитров от АК– Кърджали, го обжалва с молба да бъде отменено като неправилно. Излага съображения. В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК писмен отговор не е постъпил. Въззивният съд, като извърши проверка на определението по повод и във връзка с подадената жалба, констатира следното: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните: С определение № 1767/19.04.2012 г., постановено по ч.гр. д. № 976/2012 г., Кърджалийският районен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.128, т.2 и чл.224 от КТ, в полза на Венета Асенова Чаушева против „ДНД текстил” ООД – Кърджали чрез налагане на запор на банковите сметки на дружеството в конкретно посочени банки до размера на вземането от 523.60 лева лева, както и чрез налагане на запор на вземанията на „ДНД текстил” ООД от други търговски дружества до размера на тази сума, при внасяне на гаранция в размер на 50 лева. С определението съдът е дал на молителката едномесечен срок да предяви иск по чл.128, т.2 и чл.224 от КТ, като й е указал, че ако не бъдат представени доказателства за предявяване на иска в определения срок, съдът служебно ще отмени обезпечението. Определението е връчено на пълномощника на молителката на 27.04.2012 г. Първоинстанционният съд приел, че при извършена справка в деловодството на Кърджалийския районен съд било установено, че иск с правно основание чл.128, т.2 и чл.224 от КТ с ищец Венета Асенова Чаушева против „ДНД текстил” ООД – Кърджали, не бил предявен в дадения срок, който изтекъл на 27.05.2012 г. С атакуваното определение № 2283/04.06.2012 г., постановеното по същото дело, съдът служебно е отменил допуснатото обезпечение, като е приел, че поради незавеждане на иска в дадения от съда срок са налице предпоставките на чл.390, ал.2, изр.2 от ГПК. Съдът е изложил и съображение, че образуваното гражданско дело с правно основание чл.422 от ГПК, представлява друг иск за съществуването на вземането, предявено със заявление по заповедно производство, което било ирелевантно към допуснатото обезпечение на бъдещите искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ. Така постановеното определение е правилно, поради следното: Определението на Кърджалийския районен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск е връчено на пълномощника на молителката на 27.04.2012 г. Установено е по делото, че до изтичане на посочения срок иск на посоченото правно основание и между същите страни няма предявен, респ. няма образувано дело, за което е допуснато обезпечението. При тези данни настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл.390, ал.3, изр. 2 от ГПК за служебна отмяна на допуснатото от съда обезпечение. След като в случая е допуснато обезпечение на бъдещ иск и е определен едномесечен срок за предявяването му, изтекъл на 27.05.2012г. и молителката не е сторила това до изтичането му, като в нейна тежест е било да представи доказателства за предявяването, съдът служебно отменя обезпечението, както правилно е действал първоинстанционният съд. За пълнота следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да са доказателства за заведен от молителката против „ДНД текстил” ООД Кърджали включително иск по чл.422 от ГПК, респективно – доказателства, установяващи датата на завеждане на такъв иск, неговия предмет и размер на вземането, като такива доказателства не се представят и с частната жалба. Независимо от изложеното, съдът намира за необходимо да посочи и това, че няма съответствие между исковете, за които е било допуснато обезпечението - осъдителни по своя характер, и установителния иск по чл.422 от ГПК като продължение на заповедно производство. В тази връзка следва да се има предвид, че обезпечение се допуска за конкретно определен иск по вид, размер и страни, като съдът преценява налице ли е допустимост и вероятна основателност на иска, налице ли е обезпечителна нужда – без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза, адекватност на исканата обезпечителна мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца. С оглед изложеното и след като жалбоподателката не е предявила в дадения й от съда срок иска, за който е било допуснато обезпечението, жалбата й се явява неоснователна. Поради това, следва да се потвърди атакуваното определение. Водим от изложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2283/04.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 976/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.
|