Решение по дело №301/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 415
Дата: 26 септември 2023 г.
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20237170700301
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№415

Плевен, 26.09.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

Съдия: Снежина Иванова

 

при секретар Поля Цанева и с участието на прокурор А.Б., изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и. адм. дело № 301 по описа за 2023 година на Административен съд – Плевен.

 

Производството е по реда на с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Административното дело е образувано по жалба на Б.А.К.,***, четвърта група срещу ГДИН, гр.София с искане за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 1000 лева за причинени неимуществени вреди поради действие на държавен служител на 13.04.2023 г.

В същата се сочат действия на постовия надзирател, дежурен на 13.04.2023 година, който при осъществяване на вечерна проверка е изрекъл обидни думи спрямо ищеца и по този начин той се е почувствал унизен, изпитал страх и е накърнено човешкото му достойнство.

Ответникът по иска – ГДИН, е подал писмен отговор на ИМ, чрез юрк.П.. В същия /л.л.43 и сл./ се сочи, че не са налице твърдяните незаконосъобразни действия на служител на ГДИН, не е налице осъществяване на фактически състав на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане юрисконсултско възнаграждение на ГДИН в размер на 300 лева.

В съдебно заседание ищецът - Б.А.К.,***  се явява лично и със служебно назначен адвокат – адв. П., която поддържа исковата молба  и намира същата за основателна, тъй като  е налице унизително отношение спрямо К. , каквото е недопустимо съгласно чл. 3  от ЗИНЗС и намира, че е осъществен състав на отговорност на държавата, тъй като при вечерна проверка на 13.04.2023 година К., който е отговорник на килията е бил наречен „грозен ц.“ и бил лишен от възможност да рапортува. Претендира са обезщетение в размер на 1000 лева и  законната лихва за забава от датата на предяваване на иска до изплащането й.

В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, се представлява от юрк. П.П., която моли да се отхвърли така предявения иск от ищеца, тъй като от събраните доказателства – свидетелски показания, обяснения на ищеца не може да се приеме за достоверно заявеното относно протичане на проверката на 13.04.2023 година, тъй като и ищецът и свидетелят са лишени от свобода, които многократно подават жалба и срещу ГДИН и са заинтересовани , а и свидетелят А. е чул различни реплики, от тези които ищецът посочва в исковата молба.  Моли да не се кредитират показанията на свидетеля, нито обясненията на ищеца и да се отхвърли исковата претенция като недоказана  и неоснователна. Поддържа искането си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор А.Б.. Моли да се отхвърли депозираната искова молба от К. като счита, че с оглед събраните писмени доказателства, не е налице състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника ГДИН. Не са доказани незаконни действия от страна на затворническата администрация. Приложените писмени обяснения на лицата, които са се намирали на проверката категорично отричат за извършени от страна на служител , който е бил дежурен, на действия, уронващи достойнството или пораждащи чувство на страх у ищеца. Посочва се, че служител на затвора Плевен не използвал нецензурни  и обидни думи спрямо К., който явно е и предубеден спрямо затворническата администрация. Намира, че исковата молба следва да бъде отхвърлена , като искането на пълномощник на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно  справка за лишен от свобода Б.К. *** от Затвора Ловеч на 07.05.2022 година и изтърпява общо наказание в размер на 20 години при строг режим. настанен е в четвърта затворническа група, като поведението му не е добро и има наложени множество дисциплинарни наказания.

На 18.04.2023 година К. подава жалба до началника на затвора Плевен, че на 13.04.2023 година по време на вечерна проверка е бил наричан от дежурен надзирател грозен и черен ц..

С оглед справка на л. 69 по делото към 13.04.2023 година в килия № 216 затвора Плевен са настанени осем лишени от свобода -М.Р.Н., Б.А.К. - килиен отговорник, Ю.С.А., З.Ф.Р, А.З., М.С.И, Б.С.П.и А.М. А. , като до 13.04.2023 година килиен отговорник е Б.К., а след това е сменен от ИСДВР  с лишен от свобода М.Н..

ИСДВР на 4-та група  Д.Н. е изготвил докладна записка на 19.04.2023 година, в която посочва, че на 13.04.2023г. около 20,30ч. мл. инсп. И.П.Г. по време на вечерната проверка на килия №216 започва да проверява лишените от свобода по имена, като по време на четенето на имената на л.св. от килията л.св. Б.А.К. започнал да разговаря нещо с друг л.св., при което мл. инсп. И.Г.му прави забележка и разпорежда да спре да говори и да запази тишина. Л.св. Б.К. изпълнява разпореждането на дежурния надзирател и прекратява разговорите. Вечерната проверка е приключена, а л.св. са прибрани в килията. Посочва, че  К. подава жалба с №Ж-7/18.04.23г. до началника на затвора Плевен с оплакване, че дежурният надзирател, провел вечерната проверка мл. инсп. И.П.Г., го е обиждал по време на самата проверка, като с оглед събрани обяснения и проведени разговори с останалите л.св. се установява, че не е обиждан, а му е направена забележка да не разговаря по време на проверката. Посочва се, че е проведен разговор с К. за установените правила и разпоредби на територията на затвора Плевен и е предупреден, че при следващ такъв случай и нарушаване на тишината по време на вечерна проверка ще бъде дисциплинарно санкциониран.

На л. 48 по делото е приложена докладна записка от мл. инсп. Гечевски, който посочва при провеждане на вечерна проверка на 13.04.2023 година К. разговаря с друг лишен от свобода и след направена забележка е проведена проверката без участие на К..

Извършена е проверка по подадена жалба от К., която е обективирана в справка от 19.04.2023 година. Посочва се, че К. подава жалба, като се оплаква от обидни думи на постовия надзирател, дежурен на 13.04.2023 г. на втори етаж и провеждащ вечерна проверка в 20.30 ч, като съгласно месечния наряд дежурен на пост № 7/втори етаж/ в Затвора Плевен на 13.04.2023 г от 20.00 до 24.00 ч. е младши инспектор И.П.Г.. Същият  представя докладна записка,  в която посочва, че по време на вечерна проверка л. св. Б.А.К., като отговорник на спално помещение е започнал да говори с друг лишен от свобода, отклонил се е от мястото за вечерна проверка и е пречел да си изпълни служебните задължения и му е отправена забележка. Изискани са писмени обяснения от двама лишени от свобода Ю.А.И Б.П., които посочват, че не са чули обидни думи, отправени към К., който е разговарял по време на вечерната проверка.

По делото са представени обяснения на Ю. А., Б.П.и М.И.от четвърта група и С.Е.В. от трета група, лишени от свобода, присъствали на вечерната проверка, които посочват, че по време на вечерна проверка на 13.04.2023 година К. е разговарял с друг лишен от свобода и му е отправена забележка и вечерната проверка  е приключила, като от старшината не е обиждал К..

Представен е утвърден месечен наряд за затвора Плевен и на 13.04.2023 година дежурен нощна смяна е мл. и-р И.П.Г..

По делото като свидетел по искане на ищеца е разпитан лишен от свобода  А.М. А., който преди започване на вечерната проверка е чул към К. да се отправят обидни думи от старшината – „черен ц. повече няма да даваш ти проверката, черен , грозен ц.“ ,като тези думи са отправени към К., но свидетелят е бил в килията и не е възприел непосредствено, кой е изрекъл тези реплики. Посочва, че проверката се извършва в коридора и като излизал от килията старшината вече е обиждал ищеца.

По делото обяснения даде Б.К., който посоча, е назначен за килиен отговорник и на 23.04.2023 година по време на проверката излязъл от килията и старшината започнал да го обижда – „грозен, черен ц., гнусен, гаден, долен, кой пък баш тебе е назначил за килиен отговорник,“ изгонил го от проверката и е останал унижен, като К. не е обиждал дежурния.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът за неимуществени вреди е процесуално допустим. Твърдят се претърпени неимуществени вреди на 13.04.2023 година поради това, че  при извършване на вечерна проверка мл. и-р И.Г., който е дежурен, е отправил към ищеца  обидни думи, които са го унизили.

Съдът обаче намира, че исковата претенция е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ищецът твърди, че са му причинени вреди от незаконосъобразни действия на длъжностно лице на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на 13.04.2023 година.

Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, Затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Предвид горепосоченото Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за този период има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения иск.

За да бъде основателен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.

Съдът намира, че е не доказано незаконосъобразно действие. В случая с оглед събрани писмени доказателства – писмени обяснения на Ю. А., Б.П.и М.И.от четвърта група и С.Е.В. от трета група, лишени от свобода, присъствали на вечерната проверка на 13.04.2023 година не е налице поведение на дежурен служител на ГДИН спрямо К., което да е уронило достойнството му, да го е унижило. Същите заявяват, че К. е нарушавал реда, като е разговарял с друг лишен от свобода, отправена му е забележка, но по никакъв начин, нито с думи, нито с действия е бил унижен от дежурния. Така приложените писмени обяснения не кореспондират със свидетелските показани на свидетеля А. А., който посочва, че е чул обидни думи към К. от старшината, но по това време не е бил в коридора, където е извършвана проверката, а в килията, а горепосочените лишени от свобода непосредствено са възприели вечерната проверка и са категорични, че К.  е разговарял с друг лишен от свобода и му е отправена забележка. Съдът кредитира именно писмените обяснения на горепосочените лица, тъй като същите са обективни, категорични, непротиворечиви, а свидетелските показания и обясненията на К. намира за заинтересовани и противоречиви, тъй като свидетелят не е очевидец на ситуацията, а бил в килията, а К. е заинтересован.

Налице е и противоречие в самите твърдения на ищеца, който посочва, че проверката е била на 13.04.2023 година, а в съдебно заседание коментира ситуация от 23.04.2023 г., но дори и това да е грешка, то съдът счита, че по никакъв начин  не се доказват твърденията му. По случая е налице докладна записка, извършена проверка и справка, в която са отразени резултатите и не се установяват действия на дежурен служител на 13.04.2023 година, които да се счетат за унизителни такива по см на чл. 3 от ЗИНЗС.

Съдът намира, че не е налице "безчовечно или унижаващо отношение" по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС, , което предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.  

Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съгласно ал.2, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържане под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В случая от събраните по делото писмени доказателства не се установява, че К. е бил поставен в неблагоприятни условия при пребиваването му в Затвора Плевен, изразяващи отправяне на обидни думи, които са го унизили, накърнили човешкото му достойнство.

Ищецът не е доказал и претърпени от негова страна неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между неправомерни действия и такива вреди. С оглед липсата на нарушение на чл.3  от ЗИНЗС, не е приложима презумпцията по чл.284, ал.5 от същия закон.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощник на ответника в писмения отговор на л.43 и в о.с.з по делото за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, е неоснователно. Съгласно  чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. С оглед цитираните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за юрисконсултско възнаграждение и независимо от изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, Административен съд  - Плевен, шести състав,

РЕШИ:

 

Отхвърля искова молба на Б.А.К.,***, четвърта група срещу ГДИН, гр.София с искане за присъждане на обезщетение за  неимуществени вреди в размер на 1000 лева ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата поради  действия на постовия надзирател, дежурен на 13.04.2023 година, който при осъществяване на вечерна проверка е е изрекъл обидни думи спрямо ищеца и по този начин той се е почувствал унизен, изпитал страх и е накърнено човешкото му достойнство.

Оставя без уважение искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

 

 

                                               СЪДИЯ: