№ 274
гр. Смолян, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20225400500218 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 1134/26.05.2022г. от адв. Й. И. Х. ,
в качеството и на особен представител на ответника К. С. С. с
ЕГН**********,0 постоянен адрес- гр. М.,ул. " П. " № 12 вх."А" ап. №
9срещу решение №1 55 от 05.05.2022 год. по гр.дело №108/ 2021 год.по
описа на М.ския районен съд ,с което е признал за установено, че ответника
К. С. С. дължи на " Т. Б. " ЕАД със седалище и адрес на управление- гр. С.,
кв."Мл."-4, Б. П. С. сграда Ш 6 сумата от 84.88 лв. . прудстявляваща
дължими незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода от 25.10.2018 год. до 24.02. 2019 договор за
мобилни услуги , както и сумата от 377.82 лева , представляваща
неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.09. 2018 год.ведно
със законната лихва върху посочените по-горе суми по двата
договора,считано от 11.09.2020 год. / датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по ред реда на чл.
410 от ГПК в съда / до окончателното погасяване на вземането,за които суми
е издадена Заповед за изпълнение № 130/ 24.11.2020 год. по ч. гр.дело
1266/2020 год. по описа на М.ския районен съд и е ОТХВЪРЛИЛ иска за
установяване на дължимост на вземането за неизплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за сумата над
уважения размер от 84.88 лв. / осемдесет и четири лева и 88 с т ./ до пълния
предявен размер от 168. 84 лв. / сто шестдесет и осем лв. и 84 с т ./Твърди ,че
в исковата молба се претиндира лихва за забава само върху сумата от 168.84
1
лв. / сто шестдесет и осем лв. и 84 с т . / ,представляваща незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги /уважена от
съда за сумата от 84.88 л в ./ и твърди ,че няма искане и не се претендира
присаждането на лихва върху сумата от 377,82 лева .която сума представлява
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.09.2018 год. Счита
,че такава лихва върху посочената сума не се сочи и в доклада по
делотоПоради това намира ,че неправилно първоинстанционния съд е
присъдил законна лихва върху посочената сума от 377.82 лв-за
неизплатени лизингови вноски по договора за лизинг от 07.09 .2018 год.без
да има искане за това.Счита ,че неправилно в решението си съда е присъдил
и законна лихва върху сумата ,уважена в размер на 84.88 л ева
/,представляваща дължими незаплатени месечни абонаментни такси за
потребленение на мобилни услуги за периода от 25.10.2018 год. до
24.02.2019 г ,считано от датата на подаване на заявлението . за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК- а
именно 11.09.2020 год. до окончателното погасяване на задължението .Счита
,че посочената законна лихва се дължи НЕ от датата на подаване на
заявлението,както е поискана в исковата молба , а от датата на подаване на
исковата молба в съда, а именно- 14.042021 год. - тъй като тази дата на
подаване на исковата молба в съда се счита за ПОКАНА до ответника за
плащане на дължимата цена за ползване на мобилни услуги , а не датата на
подаване на заявлението от 11.09.2020 год. . тъй като заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК е връчена на ответника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК -
чрез залепване на уведомление.Твърди ,че в този смисъл е направено
възражение пред първоинстанционния съд още в отговора по чл. 131 от
ГПК,както и съд. заседание,но съда не го е обсъдил. Счита ,че в мотивите на
решението си първоинстанционния съд не е изложил абсолютно никакви
доводи и изводи относно присъдената законна лихва и върху двете суми по
двата договора с начална дата - 11.09.2020 г. / датата на подаване на
заявлението , нито е обсъдил направеното възражение , като счита ,че се е
произнесъл по непредявен иск , присъждайки законна лихва и върху сумата
от 377.82 лв. , представляваща незаплатени лизингови вноски по договора за
лизинг от 07.09. 2018 г считано от 11.09.2020 г. / датата на подаване на
заявлението/ до окончателното изплащане на сумата .Поради това намира ,че
в тази част относно присъдената лихва върху сумата от 84.88 лева
представляваща дължими незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 25.10.2018 г. до 24.02. 2019 г .,
считано от 11.09. 2020 год. / датата на подаване на заявлението/ до
окончателното изплащане на сумата е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано , постановено при съществени процесуални нарушения, поради
което подлежи на отмяна относно началния момент на присъждане на
законната лихва по изложените по-горе съображения.
Решението на първоинстанционния съд в ЧАСТТА относно
присъдената лихва върху сумата от 377.82 лева , представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.09.2018 год. ,
считано от 11.09.2020 год. / датата на подаване на заявлението до
2
окончателното изплащане на сумата намира ,че е недопустимо и в тази част
решението следва да бъде обезсилено , тъй като съда се бил произнесъл по
непредявен иск ,без да е изложил каквито и да е било мотиви в решението си
, или пък бъде отменено, ако приеме,че в тази част решението е неправилно ,
относно началния момент на присъдената законна лихва . Счита,че тази
присъдена лихва върху посочената сума не се дължи нито от датата на
подаване на заявлението, нито от датата на постъпването на исковата молба
в съда, тъй като в настоящето производство по чл.422 ал.1 във вр. с чл. 415
ал.1 т.2 от ГПК няма искане за присъждането и.Моли в този смисъл
въззивния съд да се произнесе Претендира разноски,които и се дължат като
особен представител на жалбоподателя .
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№1379/23.06.2022г. от „Й. Б. „ ЕАД ,ЕИК-********* чрез адв.В. Г. ,която
поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна Счита ,че
единствените възражения против обжалвания съдебен акт са свързани
именно с това от кой момент следва да се присъди законна лихва за забава -
от датата на заявлението по чл.410 ГПК или от датата на исковата молба
Моли съда да има предвид разпоредбата на чл.422,ал.1 ГПК и да потвърди в
обжалваната част решението на районен съд –М. като законосъобразно
.Претендира разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателят К.
С. С. редовно призован не се явява Вместо него особеният представител
адв.Й. Х. се явява лично и поддържа изцяло жалбата Претендира да и се
заплати адв. възнаграждение в качеството и на особен представител на К. С.
С. .
Въззиваемият „ Й. Б.“ЕАД гр.С. редовно призован , не изпраща
представител Постъпила е на 20.09.2022г. писмена молба от адв.В. Г. ,с
която моли да бъде потвърдено решщението на районен съд М. в обжалваните
части ,като законосъобразно и обосновано постановено като моли да бъде
осъден ответника да заплати в полза на представляваното от нея дружество
300 лева адв. възнаграждение за особеният представител на жалбоподателя.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима Депозирана е от назначен особен представител в
законният срок ,срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при
наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е частично основателна по следните
съображения:
Видно от ч.гр.д. №11574/2020г. по описа на районен съд –
Пловдив/приложено по ч.гр.д. №266/2020г. по описа на районен съд М. на
11.09.2020г. е било депозирано заявление от „Т. Б. „ ЕАД гр.С. като районен
съд М. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 130/ 24.11.2020 г., по частно гр. дело № 266/ 2020г. по описа на РС -М. за
суми: 168,84 лева дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, ведно със законна лихва за забава, 377,82
лева -представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 07.09.2018
3
г.,ведно със законна лихва върху общо дължимата сума общо 546,66 лева от
датата на подаване на заявлението в съда -11.09.2020г до окончателно
изплащане на вземането и разноски 25 лева държавна такса и 120 лева адв.
хонорар
В законният срок са били предявени установителни искове от „Т. Б. „
ЕАД чрез адв.В. Г. против К. С. С. с правно основание чл.42 ГПК във вр. с
чл.415 ГПК -иск за 168,84 лева, представляващ дължими и неизплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,ведно със
законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл.410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и иск за
неизплатени лизингови вноски в размер на 377,82 лева .
В законният срок от назначеният особен представител на ответника К.
С. С. –адв.Й. Х. в първата инстанция е постъпил писмен отговор ,като прави
изрично възражение ,че върху сумата от 168,84 лева представляваща
дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги неоснователно се претендира законна лихва за забава
,считано от подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№266/2020г. по описа на районен съд М. ,тъй като същото не е връчено на
доверителя и и не може да се счита за покана каквато е депозираната искова
молба .
Това възражение ,направено във въззивната жалба е неоснователно
тъй като когато е предявен в законният едномесечен срок установителен иск
по чл.422,ал.1 ГПК/както е в настоящия случай ,искът за съществуване на
вземането се счита предявен от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение Поради това правилно районният съд се е
произнесъл по този акцесорен иск ,който е бил предявен изрично и в
петитума на исковата молба .В този смисъл в тази част решението следва да
бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
По отношение на акцесорния иск за лихва за забава върху сумата от
377,82 лева ,представляваща неизплатени лизингови вноски от К. С. С.
,възражението на особеният представител адв.Й. Х. е основателно.Такова
искане е било заявено в депозираното на 11.09.2020г. заявление ,но в
исковата молба ,която представлява рамката, в която се движи исковия
състезателен процес ,не е бил заявен такъв акцесорен иск. В този смисъл
районният съд се е произнесъл по непредявен иск и поради това в частта ,с
която е признато за установено, че К. С. С. дължи законна лихва върху
главницата от 377,82 лева ,представляваща неизплатени лизингови вноски
по договор за лизинг от 07.09.2018г. считано от 11.09.2020г. до окончателно
изплащане на вземането решението следва да бъде обезсилено и
производството в тази част да бъде прекратено.
Предвид гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №55/05.05.2022г. по гр.д. №108/2021г.
4
по описа на районен съд гр.М. в частта ,с която е признато за установено , че
К. С. С., ЕГН **********, с адрес:с. Тр., общ. М., ул. „Л.“ № 16 дължи на „Т.
Б.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
„Мл.” 4, Б. П. С., сграда 6 законната лихва считано от 11.09.20202г. до
окончателно погасяване на вземането върху сумата от 84,88 лева
представляваща дължими незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 25.10.2018г. до 24.02.2019гза,за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 130/24.11.2020г. по ч.гр.д.
№ 266/2020 г. по описа на районен съд –М.
ОБЕЗСИЛВА решение №55/05.05.2022г. по гр.д. №108/2021г.по
описа на районен съд гр.М. в частта ,с която е признато за установено, че К.
С. С., ЕГН **********, с адрес:с. Тр., общ. М., ул. „Л.“ № 16 дължи на „Т. Б.”
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл.”
4, Б. П. С., сграда 6, законната лихва,върху сумата от 377,82 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
07.09.2018г., считано от 11.09.2020г. до окончателното погасяване на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
130/24.11.2020г. по ч.гр.д. № 266/2020 г. по описа на районен съд М. поради
това ,че не е предявен такъв акцесорен иск и прекратява в тази част
производството по делото .
РЕШЕНИЕТО в останалите части не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5