Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 10.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря Мария Станчева и с
участието на прокурора Георги Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д № 181 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е касационно по
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Е.Ю.,
гражданин на Република Турция, депозирана чрез адвокат-пълномощник Н.Н., против
Решение № 103 от 27.01.2020г., постановено по АНД №2549/2019 г. по описа на
Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
38-0001621 от 26.11.2019 г. на Началник Областен отдел ”Автомобилна
администрация”-Русе, с което за
нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 AETR, ДВ, бр. 28
от 1995г., във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент №561 на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвПр е
наложено административно наказание „глоба“в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева.В касационната жалба се излагат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Поддържа, изложените във въззивната жалба доводи, че в досъдебната фаза на
производството са допуснати съществени нарушения на чл.44 ал.4 ЗАНН, липса на
превод на АУАН и НП на турски език, на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
изразяващи се в липсата в акта за установено административно нарушение (АУАН) и
наказателното постановление (НП) на точно описание на нарушението, като се
посочат всичките елементи на състава, както и обстоятелствата, при които е било
извършено, като такива липсвали и в оспореното решение.Претендира се да се
отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени НП.
Ответникът
по касационната жалба – РД „АА” - Русе не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вменените му нарушения по ЗАвПр, както от обективна, така и от субективна
страна.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата
обстановка, нарушенията по ЗАвПр и авторството на деянията са правилно
установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред
наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушенията няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал посочените
от страните доказателства, които е обсъдил подробно, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата
обстановка. Въззивният съд е анализирал установените факти и приложимите правни
норми и е приел, че нарушенията са правилно установени и безспорно доказани,
като предвидените за тях наказания са определени от закона в абсолютен размер.
Обсъдил е подробно и възраженията на жалбоподателя, които е приел за
неоснователни, по-конкретно относно неяснота при описание на нарушенията и
несъответствието на същите със сочената като нарушена законова разпоредба и
приложената санкционна норма.
Самостоятелно
е отхвърлил като неоснователно основното възражение, че правото на защита на жалбоподателя било
нарушено, тъй като в хода на производството не е назначен преводач от български на турски език и
съответно на жалбоподателя не са преведени нито АУАН, нито НП. Установил е ,че
е назначен преводач както при връчване на АУАН, въз основа на който е
образувано същото ,така и при връчване на наказателното постановление, както и
налична писмена декларация от преводача,
че е превел всеки от двата процесуални документа на наказаното лице на турски
език, т.е. същите са му преведени от български език. Отхвърли възражението за
нарушение на разпоредбата на чл.44 ал.4 от ЗАНН, тъй като след като АУАН е бил
преведен на нарушителя от преводача на
турски език и преди да бъде предоставен на наказващия орган жалбоподателят не е направил никакви
възражения, като е обосновал ,че чл.44 ал.4 от ЗАНН е специална разпоредба по
отношение на чл.44 ал.1 от ЗАНН и като такава я дерогира
Аргументирал
се е и относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Мотивиран така, РС - Русе е
потвърдил изцяло наказателното постановление.
В
касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се
излагат същите доводи, наведени във въззивната жалба, на които районният съд е
дал мотивиран отговор в решението си. Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и
правни изводи на Районен съд - Русе, изложени в оспореното решение, поради
което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, приложим съгласно
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението на РС -
Русе, което е предмет на касационната проверка.
Обосновано
въззивната инстанция е приела, че в производството пред
административнонаказващия орган не са допуснати визираните в жалбата
процесуални нарушения. Касае се за административно нарушение, извършено чрез
бездействие – чрез неползването на законово регламентираните почивки от водача.
По тази причина и съобразно константната практика на ВКС, според която
административните нарушения, осъществени чрез бездействие, се считат извършени
там, където е било дължимо съответното правнорелевантно действие, правилно в
АУАН и НП мястото на извършване на нарушението е описано чрез посочване на
маршрута, по който е бил извършван международния обществен превоз на товари, в
чиито рамки е следвало да бъде ползвана и почивката – от Република Турция до
Република Румъния.
Правилно
въззивната инстанция е приела, че липсват допуснати нарушения във връзка с
описанието на нарушението . В АУАН и НП и двете са описани с период на
предвидената според наказващия орган намалена дневна почивка. Касационния жалбоподател
e ползвал намалената дневна почивка от 3 ч. 12
м. за периода от 21,17 ч. на 05.11.2019 г.
до 0,29 ч. на 06.11.2019 г., което е
по-малко с 5 ч. 48 м. от законоустановените минимум 9 ч. Доколкото
предходната намалена дневна почивка е завършила в 05 ч. 43 м. на 05.11.2019 г. същият
е следвало да бъде в режим почивка най-малко до 06 ч. и 17 м. на 06.11.2019 г. Посочените обстоятелства се установяват и от
изготвената разпечатка от картата на водача.
Неоснователно е
и оплакването, че в АУАН и в НП не били посочени ясно нарушените законови
разпоредби, както изисквал чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Обстоятелството, че абревиатурата AETR, която всъщност обозначава Европейската
спогодба, е посочена в наказателното постановление след разпоредбите на чл.78,
ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл.2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006, които следват
посочения като нарушен текст на чл.8, § 2, изр.2 от Европейската спогодба, не
води до извод, че това задължение не е изпълнено от административнонаказващия
орган или че е изпълнено по начин наказаното лице да не може да разбере по кой
законов текст е квалифицирано вмененото му нарушение. Посочването на чл.2, § 3
от Регламент (ЕО) № 561/2006 в НП е задължително в случая именно с цел
обосноваване приложимостта на Европейската спогодба с оглед регистрацията на
превозното средство (в договаряща страна по AETR, която е и член на ЕС) и
териториалния обхват на осъществявания международен превоз на стоки (частично
извън територията на ЕС).
Неоснователно е
оплакването за нарушено право на защита. Касационния ответник е изпълнил
задълженията си по чл.21 ал.2 и чл.142 ал.1 и ал.3 вр. гл. ХХХа от НПК, като е
осигурил и гарантирал пълно спазване на процесуалните права на наказаното лице,
като е назначил и осигурил преводач от български език на турски. Отделно от
това по делото има писмена декларация от
преводача, че е превел всеки от двата процесуални документа на наказаното лице
на турски език, т.е. същите са му преведени от български език. Също така в
декларацията на преводача е посочено както и времето през което е извършена
съответна дейност, така също и изрично е
декларирано,че му е разяснена наказателната отговорност по чл.290 ал.2 от НК.
При това положение съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя по
никакъв начин не е нарушено и същият е разбирал по ясен и недвусмислен начин,
както съставения против него АУАН ,така също и издаденото наказателно
постановление. Очевидно така му е предоставена възможност в пълен обем да се
възползва от правото си на защита, разбирайки процесуалните действия с него
участие. Не е нарушена разпоредбата на чл.44 ал.4 от ЗАНН, тъй като след като
АУАН е бил преведен на нарушителя от
преводача на турски език и преди да бъде предоставен на наказващия орган жалбоподателят не е направил никакви възражения
и по този начин съдът намира, че той се е съгласил с фактическите констатации в
него. Нормата на чл.44 ал.4 от ЗАНН е специална разпоредба по отношение на
чл.44 ал.1 от ЗАНН и като такава я дерогира
При извършената служебна проверка на
решението, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав
намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от пороци, водещи до
нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
103 от 27.01.2020г., постановено по АНД №2549/2019 г. по описа на Районен съд –
Русе
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: