Р Е Ш Е Н И Е
№ 425
гр. С., 28 ноември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на тридесети октомври 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.И.
като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. № 936 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Е. – П.
П.” АД твърди, че ответникът като собственик на електрифициран обект, находящ
се в с. Г. К., общ. В. д., обл. В., е абонат на ищцовото дружество на основание
ОУ на дружеството от 2007 г.
По сигнал от органите на МВР била извършена проверка на мястото на потребление
на абоната, при която бил съставен констативен протокол № ********* от 21.04.2017
г. съдържащ констатацията за неправомерно присъединяване с мостов проводник 2,5
кв.мм. с дължина 24м., прикачен директно на мрежа НН (ниско напрежение), с
което изразходваната енергия не се отчита, съответно не се заплаща. На база
протокола било изготвено становище за начисление на ел. енергия от 25.04.2017
г. на основание чл. 48, ал. 1, т. 1б ПИКЕЕ и съответно издадена фактура №
********** от 25.04.2017 г. на стойност 294,96 лв., представляваща корекция за
период от 90 дни, а именно от 22.01.2017 г. до 21.04.2017 г. Тъй като се
снабдил със заповед за изпълнение за горното вземане и начисленото върху него
обезщетение за забава (издадена по ч.гр.д. № 555 по описа на СРС за 2019 г.) ищецът моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи посочената по – горе сума,
обезщетение за забава за периода от 16.06.2017 г. до 08.03.2019 г. в размер на
54,25 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.03.2019 г., до
окончателното й плащане. Претендира и разноските, направени в заповедното и в
исковото производство.
Ответникът Д.А.К.
оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
Твърди, че е отчуждил имота в с. Г. К., общ. В. д., обл. В. още през 2005 г., поради което счита,
че не е обвързан с действащите към момента ОУ на ищеца, влезли в сила на по –
късен етап – 07.11.2007 г. Твърди, че не е виновен за неизпълнението на
задълженията на действителните потребители на ел. енергия в имота, нито е
запознат дали такава енергия е ползвана и съответно заплащана.
След като
прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
Въз основа на
постъпило на 23.04.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 1087 от
30.04.2019 г. по ч.гр.д. № 555 по описа за 2019 г., чрез която е
разпоредил заплащането на сумата, чиято дължимост следва да се признае в
настоящото производство, като част от по – голяма сума, горницата от която не е
предмет на настоящото производство. Нейното влизане в сила е препятствано от
подадено в срок възражение на длъжника, в резултат на което по указание на съда
и в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.
От
съдържанието на исковата молба става ясно, че ищецът определя ответната страна
като собственик на имот находящ се в с. Г. К. № .., общ. В. д., обл. В., без да
извършва допълнителна индивидуализация относно обекта на това право на
собственост и без да става ясно какъв идентификационен белег се явява
обозначението с. Г. К. № .. и дали в населеното място съществува улица с посочения
номер (съответно коя е тя) или номерът касае не административен адрес, а
например имот по кадастрален план или представлява някакъв друг вид средство за
отграничаване на обекта. От констативен протокол № 11179210 от 21.04.2017 г.,
съставен от служители на „Е. – П. М.“ АД, се установява, че на тази дата била
извършена проверка на измервателните системи и свързващи ел. инсталации в обект, находящ се в с. Г. К., на клиента А. С.
Х., при която било констатирано неправомерно присъединяване с мостов проводник
2,5 кв.мм. с дължина 24м., прикачен директно на мрежа НН (ниско напрежение) при
липсващи електромер и ел. табло, с което изразходваната енергия не се отчита,
съответно не се заплаща. Въз основа на протокола „Е. – П. М.“ АД изготвило справка за корекция на отчетената в
имота ел. енергия за периода от 22.01.2017 г. до 21.04.2017 г., а ищцовото дружество издало фактура № ********** от 25.04.2017
г. за стойността на корекцията, а именно за сумата от 294,96 лв.
От представен
по делото НА № ., т. . по описа на СВ – Д. за 2005 г. се установява, че на
22.12.2005 г. ответникът в качеството си на пълномощник на А. Д. Й. и В.К. Й.,
негови дъщеря и зет, взел участие в сключването на договор за покупко –
продажба на недвижим имот, находящ се в
с. Г. К., общ. В. д., съставляващ парцел .-215, кв. 60 по плана на селото,
заедно с построената в него жилищна сграда, в който договор представляваните от
него лица имали качеството на продавачи. Той признава, че на по – ранен етап
имотът по нотариалния акт е бил негово притежание и твърди, че прехвърлил правото
на собственост върху него в полза на дъщеря си години преди сключването на
договора за покупко – продажба от 22.12.2005 г.
В допълнителна молба ищецът изразява становище, че имотът, предмет на
договорните отношения между страните, не е този по НА № ., т. . по описа на СВ
– Д. за 2005 г.,
а друг (но все пак неуточнен с никакви белези) имот, за чието съществуване и
собственически права на ответника той съди от представена по делото справка от
имотния регистър, от която ставало ясно, че Д.А.К. притежавал друг имот в с Г.
К., който отдавал под аренда. От въпросната справка е видно, че в качеството си
на арендодател ответникът е сключвал договори за аренда по отношение на два земеделски имота, но от изявленията на
ищцовото дружество не става ясно нито кой от имотите е предмет на договорните
отношения между страните, нито поради какви причини същият, имайки статут на
земеделска земя, е присъединен към
електроразпределителната мрежа. Тъй като процесуалното участие на ищеца не
съумя да сложи в порядък мистериозните обстоятелства около неизвестния
електроснабден обект, съдът приема, че следва да се произнесе относно
задължението на ответника по фактура № ********** от 25.04.2017 г., касаеща
корекция на сметката за притежавания преди години имот на ответника, находящ се
в с. Г. К., общ. В. д.. Същият съгласно представените по делото писмени доказателства
е престанал да бъде част от неговото имущество най – късно през 2005 г., поради което спрямо
него не би могло да съществува договорно правоотношение между страните,
възникнало на основание действащите ОУ на дружеството – ищец, приети на по –
късен етап, а именно през 2007
г. Според чл. 46,
ал. 1 от тези ОУ същите влизат в сила за заварените потребители в
30-дневен срок след първото им публикуване, към който момент ответникът не е
имал качеството на потребител по смисъла на
чл. 4 от същите ОУ, тъй като не е бил собственик или ползвател на
присъединения към електроразпределителната мрежа имот , находящ се в с. Г. К.,
общ. В.д.. Следва да се подчертае, че
ищецът не доказа договорна обвързаност между страните по отношение на
друг електроснабден имот в с. Г. К., общ. В. д., тъй като не съумя да
конкретизира такъв (да уточни кой от двата земеделски имота на ответника има
предвид), а още по – малко да установи, че същият е захранен с електрическа
енергия. Не на последно място следва да се постави въпроса защо ответникът не
фигурира като собственик на имота в с. Г. К. в констативния протокол № 11179210
от 21.04.2017 г., в който като клиент на ищцовото дружество е вписано лицето А.
С.Х., и съответно дали имотът по този протокол е същият, който ответникът е
притежавал в с. Г. К. преди да го отчужди в
полза на своята дъщеря. Съдът също така недоумява при какви
обстоятелства би могла да възникне договорна връзка между страните по отношение
на имот, който се явява незаконно присъединен към електрическата мрежа и
необорудван със средство за търговско измерване, при положение че незаконното
присъединяване противостои на каквото и да било съгласие между доставчика и
клиента, което служи като основа на всеки вид договорна обвързаност.
Поради
изложените причини съдът намира, че предявените в настоящото производство искове
се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение заедно с искането
на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар, които не следва да бъдат
намалявани поради прекомерност, тъй като
размерът им се приближава до минималния по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на казаното и на
основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска, предявен от „Е. – П. П.” АД с ЕИК ........ и адрес на управление: гр. В.,
В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № .., представлявано от Б. Г. М., Б. Д. П. и П. С.С.,
против Д.А.К. с ЕГН ********** ***, чрез който ищецът моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 294,96 лв., представляваща
корекция на сметката му за периода от 22.01.2017 г. до 21.04.2017 г. за електрифициран
обект, находящ се в с. Г. К., общ. В. д., обл. В., обезщетение за забава за
периода от 16.06.2017 г. до 08.03.2019 г. в размер на 54,25 лв., както и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 20.03.2019 г., до окончателното й плащане, за
които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 555 по описа на
СРС за 2019 г.
ОСЪЖДА „Е. – П.
П.” АД с ЕИК ........ и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.”
№ .., представлявано от Б. Г. М., Б. Д. П. и П. С.С., да заплати на Д.А.К. с
ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 400 лв.
(четиристотин лв.) за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М.
Петрова/