Р Е Ш
Е Н И Е
№227
гр.
Шумен, 04.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Ж.Дучева като разгледа
докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело
№331 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №637/28.06.2019г. по гр.д.№2636/2018г.
ШРС е признал за установено по
отношение на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД-
гр. С., представлявано от А.В.Г.- изпълнителен директор,
че С.И.Д. дължи на търговското дружество следните суми: 394,46
лв. - главница, съгласно сключен на 13.01.2015 г. между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и ответника договор за потребителски кредит №*********, като вземането по договора в
последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 76,47 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода
от 28.01.2015 г. до 12.02.2015 г.; 24,52 лв. - лихва за забава за периода от
28.01.2015 г. до 31.05.2018 г. и 261,27 лв. - такси по договора, за периода от
28.01.2015 г. до 12.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.06.2018 г. до окончателното изплащане на главното задължение,
присъдени по ч.гр.д. №1870/2018 г. по описа на ШРС. Присъдени са и
следващите разноски по първоинстанционното производство, както и по заповедното производство.
Решението е обжалвано от ответната страна, чрез назначения й особен
представител-адв.П.Х. при ШАК, изцяло. Жалбоподателят
намира същото за неправилно, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приел, че
ответникът бил уведомен за настъпилата цесия, тъй като връчването на исковата
молба и книжата към нея било извършено на особения представител. Последният, бидейки
лишен от връзка с лицето, което представлява в процеса, нямало как да
приеме изявленията, предприети от
ищеца-кредитор по делото и касаещи отношенията
между страните по договора. Липсвали доказателства длъжникът да е уведомен
лично от стария кредитор. Сочи също, че претендираната сума от 261.27лв./от
общо 333.19лв./-представляваща допълнителни такси за допълнителни услуги и не
се следвала , тъй като клаузите уреждащи заплащането на такива такси се явявали
нищожни. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Със същата такса се прикривала
неустойка за забава, а и таксата не отговаряла на изискванията за
добросъвестност, и била неравноправна с оглед разпоредбата на чл.143 от ЗПП,
тъй като водела до значително неравновесие между правата и задължениета на
кредитора и потребителя. Моли, решението да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго такова, с
което предявените искове бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въз основа на
депозирано от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД-гр.С. заявление, по реда на чл.410
от ГПК, е издадена заповед №884/26.06.2018г.
по ч.гр.д.№1870/2018г. на ШРС , по силата на
която е разпоредено ответникът С.И.Д. да заплати на ищцовото дружество
сумата от 394.46лв.-главница по цедиран договор
за паричен заем №*********/13.01.2015г., 76,47 лв. договорна
лихва за периода от 28.01.2015 г. до 12.02.2015 г.; 24,52 лв. - лихва за
забава за периода от 28.01.2015 г. до 31.05.2018 г. и 261,27 лв. - такси за периода от 28.01.2015 г. до 12.02.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25лв.държавна такса и 50лв.-юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47 от ГПК, поради което
на заявителя е указана възможността да предяви
иск за вземането. Последният в дадения срок е сторил това и е предявил
настоящия установителен иск срещу Д. - че в полза на дружеството съществува вземане за сочените суми по договор за паричен заем
№*********/13.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението. до окончателното изплащане на вземането.
На 13.01.2015г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и С.И.Д. бил сключен договор за потребителски кредит №*********,
по силата на който дружеството предоставило на Д. сума в размер на 400лв., при насрещното
задължение на ответника да върне сумата, ведно с уговорена фиксирана лихва в
размер на 78, 89лв.. Със същия договор
страните са постигнали съгласие, длъжникът да заплати такса „оценка на досие“ в
размер на 20лв., както и кредиторът да
му предостави допълнителна услуга
„Кредит у дома“, при която поема задължение да достави заемната сума в
дома на длъжника, като събира седмичните, дължими от него вноски при посещение
на дома му, срещу насрещно задължение за заплащане на сумата от 313,19 лв.. С
посочената такса общият размер на дължимата сума по договора възлиза на 812, 08
лева, платими на седмични вноски, всяка в размер на 13, 54 лева, с изключение
на последната вноска, която се равнява на сума от 13, 22 лева. Срокът на
договора е 60 седмици, като първото седмично плащане е следвало да се извърши
на 20.01.2015 г., а всяко следващо седмично плащане е следвало да се осъществи
всеки понеделник от съответната седмица.
Договорът, както и общите условия към него, са подписани
и от двете страни.
Видно от представения по делото договор за прехвърляне
на вземания между „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД и „Провидент Файненшъл България“
ООД от 28.07.2016г., ведно с приложение
№ 1 към договора със списък на длъжниците и прехвърлените вземания, на сочената
дата „Провидент Файненшъл България“ ООД /в качеството на цедент/ е прехвърлило свои вземания на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД /в качеството на
цесионер/, сред които и вземанията по процесния договор за кредит. Съгласно чл.7 от договора,
цедентът е дал съгласието си и упълномощил цесионера да извърши уведомяване на
всички длъжници от негово име, в съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Съгласно заключението на назначената в хода
на първоинстанционното поризводство ССЕ,
на 13.01.2015 г. на ответникът е предоставен заем от „Провидент
Файненшъл България“ ООД, като общо платените по договора суми от последния били
в размер на 47лв., с които кредиторът погасил 5.54лв. главница, 2.42лв.
договорна лихва и 39.04лв. такси за оценка на досие и услуга „кредит у дома“ .
Последното плащане по договора било извършено на 11.07.2015 г., а размерът на
остатъка от задължението по договора възлизал на: 394,46лв. - главница; 76,47лв.
- договорна лихва и 24,52лв. - лихва за забава и 294,15лв.- такси.
При
така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Заявена си претенции с правно основание
чл.422 от ГПК - за установяване същестуването на вземания – неиздължена главница,
лихви и такса допълнителни услуги по договор за потребителски кредит.
Съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор
и ответника, настъпване изискуемостта на
паричното задължение на последния, изпълнение на задължението на кредитора по
конкретния договор за кредит, прехвърляне на вземането на ответника чрез
договор за цесия на ищцовото дружество,
съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор. Ответната страна следва да установи
факта на заплащане на дължимата главница по договора .
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че „Провидент Файненшъл България“ ООД и С.И.Д. са били
в облигационни отношения, уредени от сключения между тях
договор за кредит, като кредиторът е
предоставил на кредитополучателката уговорената сума/ съгласно чл.27 от
ОУ, с подписването на договора Д. е потвърдил, че
е получил сумата от кредитора; същият е погасил и част от вноските по договора/.
Ответната страна не е ангажирала доказателства, че е изпълнила в пълен размер задължението си за връщане на главницата и уговорената
лихва по договора. Установи се също, че кредиторът е прехвърлил вземането си по
договора на ищцовото дружество - на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД- гр. С.„ както
и че цесията е била надлежно съобщена на ответника с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към него на назначения му особен представител. Настоящата инстанция напълно споделя изводите
на първоинстанционния съд в този смисъл и препраща към същите.
Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, при наличие предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК, на ответника следва да се назначи особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици./
в този смисъл решение
№ 198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г. І т.о. на ВКС/. Независимо, че в цитираното решение се
обсъжда валидността на материалноправно изявление за предсрочна изискуемост,
направено от банката чрез връчване на уведомление към искова молба, връчена на
особен представител, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че мотивите на това решение на ВКС се отнасят в пълна
степен за уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът
на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде охранен
интересът на длъжника и да не се дава възможност на кредитора да злоупотребява
с правата, които получава чрез договора за цесия. В случая ответникът не е бил намерен на постоянния или настоящия си
адрес, който е сочен като негов адрес и
в процесния договор, като поради това му
е назначен и особен представител. Да се приеме в тази хипотеза, че длъжникът не е
надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че му се дава възможност да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в
невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство, а
това противоречи на принципа за равенство на страните пред закона, закрепен в
чл. 9 от ГПК. Съгласно правната теория, особеният представител разполага с всички права, с които разполага и
упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото на
разпореждане с предмета на иска, т. е. той не може да прави валидно оттегляне
или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от обжалване.
Няма пречка обаче той да приема материалноправни изявления, свързани със
съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и
ищеца, т. е. между страните в процеса. По аргумент на по-силното основание
следва да се приеме, че особен представител, назначен от съда за охраняване
правата на длъжника в граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в
защита на интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да
получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със съществуващото между
страните правоотношение, в това число и уведомление за извършена цесия, като
единственото ограничение за особения представител е да извършва действия на
разпореждане с предмета на делото. Ето защо съдът намира, че с връчване на
исковата молба и приложените към нея книжа, длъжникът следва да се счита за
уведомен за извършената цесия, което обстоятелство на основание на основание
чл.235,ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид при решаване на делото.
В допълнение следва да се отбележи и
че разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед
избягване изпълнение на ненадлежен кредитор или двойно плащане, но в случая не
са налице твърдения в подобен смисъл. В тази връзка следва да се приеме, че
цесията е породила своето действие спрямо длъжника.
По отношение на претенцията за
заплащане на сума в размер на
261.27лв.-такса за услуга „кредит у дома“ и „оценка на досието“:
Настоящата инстанция намира
претенцията за неоснователна. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Това е дейност извършвана от банката по фактическото
реализиране на задължението по договора за кредит, дейност за събиране и
осчетоводяване на вземането и събиране на информация за движението на сумите по
сметката на кредитополучателя, проследяване на постъпленията и други подобни
дейности, свързани с обслужването на задължението и събирането на вземането.
Предвид това, следва да се приеме, че сочените такси се явяват такива по усвояване
и управление на кредита, без значение, че са наименувани по друг начин, поради което и не
се следват.
Освен това, съгласно отразеното в чл.25 от процесния договор, услугата
"кредит у дома" се изразява в предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на клиента и събиране на седмичните погасителни вноски отново по
неговото местоживеене, като за същата се дължи такса, 30 % от която е равна на
разходите, свързани с предоставяне на кредита, а останалата част - с разходите
за събиране на вноските по уговорения начин. Предвидено е, че и тази такса е
дължима от клиента при подписване на договора, но платима на равни вноски през
периода на кредита за негово улеснение.Или дължимостта на таксата е обусловена
от реалното предоставяне на услугата, за която е уговорена. В случа, не се ангажираха каквито и да е доказателства,
а и липсват твърдения, че ищцовата
страна е предоставяла на ответника сочената услуга – че сумата по кредита е предадена
на адреса на ответника, че служител на кредитора е извършвал ежеседмични
посещения на адреса на кредитополучателя за събиране на вноските. Предвид това
и заплащане на таксата не се следва.
Следва да се отбележи също, че начинът на
уговаряне на размера на дължимата такса за извършването на тази услуга
противоречи на закона и "добрите нрави" доколкото същата е уговорена
в процент към размера на кредита, а не е съобразена с броя на нужните посещения
до адреса и местонахождението му. Посочено е, че само 30 % от общия й размер е
за компенсиране разходите на кредитора /без посочване на точен размер/, поради
което и останалата част по същество
представлява печалба на кредитора. По този начин така формулираната клауза
заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимално допустимият
процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в
размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно
сключения между страните договор таксите
не са включени в ГПР, а ако се добавят към тази величина надхвърлят границата по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Така, при размер на
кредита от 400 лв. и уговорен начин на погасяване чрез 60 седмични погасителни
вноски в размер на 13.54/последната 13.22 лв./, ГПР, изчислен чрез кредитен
калкулатор за бързи кредити, достъпен на интернет страницата "Calculator.
bg", възлиза в размер на З01.35 %, което обуславя извод за нищожност на
клаузата, предвиждаща заплащането на таксата, на основание чл. 19, ал. 5 във
вр. ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното и настоящата инстанция намира, че за ответната страна не е възникнало задължение
да заплати претендираната такса в размер на 261.27лв./част от 333.19лв./,
заявената претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Поради недължимост на уговорените суми
за такси, съдът следва да съобрази извършените от ответника плащания и да
присъди остатъка от дължимата сума, като бъдат редуцирани плащанията извършени
от длъжника и отнесени от кредитора за погасяване на такси/общо 39.04лв./.Тази
сума следва да се отнесе за погасяване само на главница и договорна лихва, като
по този начин ответникът остава да дължи сумата 367.13лв. главница и 64.76лв-
договорна лихва.
Претенцията на ищеца за заплащане на
лихва за забава за период 28.01.2015г.-31.05.2018г. също се явява само частична
основателна – за периода 24.02.2015г.-31.05.2018г./установи се, че до шестата вноска
длъжникът изцяло е погасявал вземането си по договора/ и за сумата 23лв., която сума съдът определи на основание
чл.162 от ГПК/доколкото липва заключение на вещото лице касателно този период и главница/.
Предвид изложеното, съдът намира, че
заявените претенции се явяват основателни за сумите :367.13лв.-главница, 64.76лв.-договорна
лихва , 23лв.-лихва за забава за периода 24.02.2015г.-31.05.2018г.. В
останалата част до пълните предявени размери, претенциите следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Ето защо, първоинстанционнто решение
следва да бъде отменено в частта, с която
е установено по отношение на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД- гр. С.,
представлявано от А.В.Г.- изпълнителен директор, че С.И.Д. дължи на търговското дружество, съгласно сключен на
13.01.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника договор за
потребителски кредит №*********, главница в размера над 367.13лв. до 394.46лв., договорна /възнаградителна/ лихва в размера
над 64.76лв. до 76.47лв., лихва за
забава за периода от 28.01.2015 г. до 24.02.2015г. и в размера над 23лв. до 24.52лв.,
261,27 лв. - такси по договора,
за периода от 28.01.2015 г. до 12.02.2015 г., като вместо него в тази част бъде
постановено друго, с което претенциите в сочените размери бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора решението следва да
бъде коригирано и в частта касателно присъдените разноски, като бъде отменено в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на дружеството разноски в
заповедното производство и в производството по гр.д.№2638/2018г. в размера над
432.81лв. до 720лв. /по заповедното производство в размера над 45.08лв. до
75лв., съответно в производството по гр.д.№2636/2018г. на ЩРС в размера над 387.73лв.
до 645лв./. В останалата част, като правилно
и законосъбразно, решението следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК,
съгласно изхода на спора, Д. следва да заплати на ищцовото дружество разноски
пред въззивната инстанция в размер на 240.45лв./възнаграждението
е изчислено на база внесено възнаграждение за особен представител на
жалбоподателя в размер на 300лв. и 100лв. юрисконултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съобразно уважената част от претенциите/. Следващата се по
делото държавна такса за въззивната инстанция следва да бъде заплатена от
страните по сметка на ШОС, съобразно изхода на спора-„Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД- гр. С. да залати такава в размер на 9.97лв. , а С.Д. - в размер на 15.03лв..
Водим от горното и на основание чл.271
от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №637/28.06.2019г. по
гр.д.№2636/2018г. на ШРС в частта, с
която е признато за установено по отношение на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД- гр. С., адрес на управление:ул..., ЕИК..., представлявано от А.В.Г.- изпълнителен
директор, че С.И.Д. с ЕГН, дължи на търговското дружество, съгласно сключен на
13.01.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника договор за
потребителски кредит №*********, главница в размера над 367.13лв. до
394.46лв., договорна /възнаградителна/
лихва в размера над 64.76лв. до 76.47лв., лихва за забава за периода от 28.01.2015 г.
до 24.02.2015г. и в размера над 23лв. до
24.52лв., 261,27 лв. - такси по
договора, за периода от 28.01.2015 г. до 12.02.2015 г., както и в частта, с
която Д. е осъден да заплати на дружеството разноски в заповедното производство
и в производството по гр.д.№2638/2018г. на ШРС ,в размера над 432.81лв. до 720лв.
, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД- гр. С., представлявано от А.В.Г.- изпълнителен
директор, установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, че С.И.Д. дължи
на търговското дружество, съгласно сключен на 13.01.2015 г. между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника договор за потребителски кредит
№*********, главница в размера над 367.13лв. до 394.46лв./за 27.33лв./, договорна /възнаградителна/ лихва в размера над 64.76лв. до 76.47лв./за
11.71лв./, лихва за забава за периода от 28.01.2015 г. до 24.02.2015г. и в размера над 23лв. до 24.52лв., / за 1.52лв./, както и сумата 261,27 лв. - такси по
договора за периода от 28.01.2015 г. до 12.02.2015 г..
ОСЪЖДА С.И.Д. да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД- гр. С.,
представлявано от А.В.Г., направени разноски пред въззивната инстанция в
размер на 240.45лв..
ОСЪЖДА С.И.Д. да заплати по сметка на ШОС следваща
се по делото по делото държавна такса за въззивната инстанция в размер на
15.03лв..
ОСЪЖДА
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД- гр. С.,
представлявано от А.в.г., да заплати по сметка на ШОС следваща се по
делото държавна такса за въззивната инстанция в размер на 9.97лв..
Потвърждава решението в
останалата част.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е
окончателно и не подлежи на обжалване..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.