№ 3193
гр. Варна, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110106308 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано въз основа на искова молба, подадена от М. М. П., ЕГН **********, с
която срещу Н. Х. Н., ЕГН ********** е предявен осъдителен иск за опразване на
предоставено по силата на сключен договор за наем недвижим имот, представляващ
Апартамент № 56, находящ се в *** с жилищна площ от 89 кв.м.
Ищцата в исковата си молба сочи, че е собственик на процесния недвижим имот,
като на 29.09.2022 г. по силата на сключен Договор за наем го е предоставила на ответника
Н. Х. Н. за временно и възмездно ползване за срок от дванадесет месеца, считано от
05.10.2023 г., който е изтекъл на 05.10.2023 г. След изтичане срока на договора страните
постигнали устна договорка наемодателят да продължи да ползва имота временно до края
на месец март 2024 г.
На 01.03.2024 г., М. П. се свързала с наемателя и го уведомила, че следва да освободи
апартамента в края на месец март, съгласно постигнатата уговорка, тъй като синът й се
прибира от Германия и ще го ползва. Ответникът заплатил дължимия месечния наем за
месец март и обещал, че имотът ще бъде освободен до края на месеца. Въпреки
постигнатата уговорката той не го сторил дори и през месец април, а в телефонен разговор
уведомил ищцата, че няма да напусне жилището, докато тя не се съгласи да му заплати
закупените от него мебели - диван, секция, щори, полилей, санитария за баня, както и
направени подобрения изразяващи се в боя и шпакловка. Последната отказала да му заплати
поисканата сума от близо 7000 лв., като го уведомила, че съгласно сключения между тях
договор липсва уговорка за обратно изкупуване на мебели и заплащане на подобрения, а по
силата на чл. 16 от Договора наемателят нямал право да извършва трайни подобрения и
реконструкции в наетия имот без изричното писмено нейно съгласие, което липсвало.
Ищцата твърди още, че наемателят не заплатил дължимата наемната цена за месец април и
за месец май, а в последния проведен разговор по телефона на 04.05.2024 г. отново я
уведомил, че няма да напусне жилището, докато не получи претендираните от него суми.
1
Ищцата излага твърдения, че договорът за наем е прекратен 01.04.2024 г. по силата
на уговорката на чл. 23, б. „Б“ от договора, съгласно която с предоставянето на едномесечно
предизвестие за прекратяване отправено от едната страна договорът се прекратява. Сочи, че
на опитите да му бъдат връчени книжа -писмено предизвестие за опразване на наетото
помещение лицето се укрива и не отваря входната врата на жилището. Моли за уважаване на
исковата претенция по изложените съображения, заедно с присъждане на сторените
разноски.
Ответникът Н. Х. Н. не е подал отговор на исковата молба.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците
по чл. 238 от ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него.
Освен това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за
вероятна основателност на исковата претенция.
Посочените предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице, тъй
като ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК, като исковата молба му е редовно връчена, уведомен е за последиците по чл. 238
ГПК с определението на съда от 16.07.2024 г., не е изпратил представител в първото по
делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие; в открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване
на неприсъствено решение; от наличните доказателства по делото може да се направи извод
за вероятна основателност на посочените искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК не следва неприсъственото решение да
се мотивира по същество, а в настоящия случай предявените искове за претендираните суми
подлежат на уважаване.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК сторените от ищеца
разноски на 50 лева за заплатена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение в
размер на 789.35 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Х. Н., ЕГН ********** на основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД да
опразни и предаде държането на предоставения му по силата на сключен договор за наем
недвижим имот, представляващ Апартамент № 56, находящ се в *** с жилищна площ от 89
кв.м. в полза на ищеца М. М. П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Н. Х. Н., ЕГН ********** да заплати на М. М. П., ЕГН **********
сумата от 789.35 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2