№ 1
гр. Търговище, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Й. П. И.ОВ
Членове:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
в присъствието на прокурора В. Анг. В.
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233500600400 по описа за 2023
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
Образувано е по подаден протест от Т. В.а - прокурор при Районна
прокуратура – Търговище против Присъда № 36 от 09.10.2023 г., постановена
по НОХД № 468/2023 г. по описа на Районен съд – Търговище, V състав.
Срещу същата присъда е подадена и жалба от адвокат Й. Й. – защитник на
подсъдимия А. М. А..
С оспорената присъда съдът е признал подсъдимия А. А. за виновен в
това, че в неустановен ден на месец юни 2019 г. в гр. Търговище, преработил
чрез монтиране на допълнителна цев въздушна пушка без марка, с надпис
„SHANGHAI CHINA“, модел „62“, калибър 5,5 мм, произведена като
пневматична, в огнестрелно оръжие, без да има право за това по закон –
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/, поради което и на основание чл. 337, ал. 1 от НК във вр.
с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание три месеца „лишаване от
свобода“ при първоначален общ режим на изтърпяване.
Районен съд - Търговище признал подсъдимия за виновен и в това, че в
периода от неустановен ден на месец юни 2019 г. до 14.06.2023 г. в гр.
Търговище държал огнестрелно оръжие – въздушна пушка без марка, с
надпис „SHANGHAI CHINA“, модел „62“, калибър 5,5 мм, произведена като
пневматична и преработена чрез монтиране на допълнителна цев в
1
огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/,
без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50, ал. 3 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК, във вр. с чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание три месеца „лишаване от свобода“
при първоначален общ режим на изтърпяване.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК РС – Търговище определил на
подсъдимия А. А., едно общо наказание измежду така наложените, а именно
три месеца „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим на
изтърпяване.
С оспорената присъда подсъдимият е осъден да заплати сторените в
хода на досъдебното и съдебното производство разноски, а в полза на
държавата, на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК е отнето вещественото
доказателство по делото, а именно 1 бр. пушка с дървен приклад модел „62“ с
надпис „SHANGHAI CHINA“, оставена на съхранение в служба КОС при РУ
– Търговище.
В протеста се сочи, че първоинстанционната присъда е неправилна в
частта, касаеща размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Моли
се въззивният съд да упражни правомощието си по чл. 334, т. 3, вр. чл. 337,
ал. 2, т. 1 от НПК, като се наложи на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца за престъплението по чл. 337, ал. 1 от НК, а за
престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 8 месеца, след което на основание чл. 23, ал. 1 от НК да се определи
едно общо наказание в размер на 8 месеца „ЛОС“ при общ режим на
изтърпяване.
В жалбата си защитникът на подсъдимия сочи, че първоинстанционната
присъда е незаконосъобразна, необоснована, несправедлива и постановена
при нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят моли
да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде признат подсъдимия А. А. за
невиновен.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –
Търговище счита, че подаденият протест е основателен, доколкото
наказанието следва да бъде определено в по-висок размер и за двете
престъпления, в които подсъдимият е обвинен, а подадената въззивна жалба е
неоснователна.
Подадения протест защитникът на подсъдимия счита за неоснователен.
Според адв. Й. протестът е подаден само защото подсъдимият е отказал да
сключи споразумение с прокуратурата.
Въззивната жалба в съдебно заседание се поддържа изцяло от адв. Й. Й.
и лично от подсъдимия и въззивник А. А.. Защитникът моли подсъдимият да
бъде оправдан по повдигнатото обвинение, доколкото от събраните
доказателства по делото се установява, че той не е стрелял с процесната
пушка.
2
Подсъдимият А. поддържа казаното от защитника си. В последната си
дума, подсъдимият моли да бъде оправдан по повдигнатото му обивнение.
Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствената
съвкуност, след преценка на съображенията и доводите, изложени от
страните, както и след цялостна преценка на правилността на обжалваната
присъда, съгласно чл. 314, ал. 1 НПК, намери за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният съд е възприел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. М. А. нямал издадено разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Преди повече
от двадесет години в наследствена къща в с. Б., общ. Търговище подсъдимият
намерил китайска въздушна пушка без марка, с надпис „SНАNGHAI СНINA“,
модел „62“, калибър 5,5 мм. Занесъл я във вилата си в гр. Търговище, вилна
зона „Серсема“, където в неустановен ден на месец юни 2019 г. променил
конструкцията й, като монтирал /заварил/ допълнителна цев с отвор 13 мм
/калибър/ и по този начин я превърнал в огнестрелна пушка с предно пълнене.
Въпросната пушка и след преправянето й стояла във вилата на подсъдимия в
гр. Търговище.
На 14.06.2023 г. в РУ - Търговище бил получен сигнал, подаден от св.
М., че подсъдимият А. А. притежава незаконно огнестрелно оръжие, което
държи във вилата си в гр. Търговище, вилна зона „Серсема“. Полицейските
служители – св. Н.Д. и св. А. Ганчев запознали подс. А. със сигнала, при
което същият обяснил, че действително има пушка и ги завел до вилата си в
местността „Серсема“ на гр. Търговище, където с протокол за доброволно
предаване от 14.06.2023г. им я предал.
Според заключението на изготвената съдебно балистична експертиза
предаденото от подсъдимия на 14.06.2023 г. оръжие е пневматична китайска
пушка, която самоделно е преправена чрез заваряване на допълнителна цев с
отвор 13 мм /калибър/ в огнестрелна пушка с предно пълнене. В този си вид,
според експертизата, пушката е годна да произведе изстрел и да нанесе
поражение. При експертното изследване е установено, че по пушката има
следи, показващи, че с нея е стреляно. Според експертното заключение
преработената пушка може да причини телесна повреда или смърт на човек.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция съдът назначи
допълнителна съдебно балистична експертиза, от която се установява, че
процесната въздушна пушка е годна да произведе изстрел само с поставената
допълнителна цев, която е заверена върху основната. При изготвянето на
заключението вещото лице е провело експериментална стрелба с оръжието,
при която на разстояние от седем метра е нанесено поражение върху
поставена мишена. Според вещото лице въздушната пушка - 5,5 мм, марка
„62“ с надпис „SНАNGHAI СНINA“ е огнестрелно оръжие и може да
причини телесна повреда на човек или смърт.
Съдът кредитира заключението по допълнителната съдебно балистична
експертиза като обективно, всестранно и пълно. Същото потвърждава
3
изводите на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд
балистична експертиза, с тази разлика обаче, че вещото лице по
допълнителната експертиза е провело и експериментална стрелба с
процесната пушка, като е поразило мишена на разстояние от седем метра с
нея.
Настоящият състав счита, че първостепенният съд на базата на
задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение
на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК, е достигнал до задълбочени и
обосновани правни изводи досежно обстоятелството, че е доказано по един
безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че
подсъдимият е извършил престъпленията за които е обвинен. Всички
доказателства са анализирани от първоинстанционния съд, поотделно и в
тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, в
мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно
кредитирането на гласните и писмени доказателства. Според ТОС, по
отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат да
бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти,
тъй като задълженията му по разкрИ.е на обективната истина са изпълнени
отговорно и фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем.
ТОС изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените
източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно
кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите
изведени от тези разпити, приетите експертизи, и приобщените чрез
прочитане писмени доказателства.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл. 13, 14, 18 и
107, ал. 3 и 5 НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства,
събрани в наказателното производство.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато се изразява
съгласие с доказателственият анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение №
181/12 г. на ВКС І н.о.; решение № 372/2012 год. на ВКС ІІІ н.о.; решение №
513/2013 год. на ВКС І н.о.; решение № 371/2016 год. на ВКС ІІІ н.о.).
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
прави следните правни изводи:
По подадената въззивна жалба:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице –
адвокат Й. Й. – защитник на подсъдимия А. А., в срока по чл. 319, ал. 1 НПК,
отговаря на изискванията по чл. 320 НПК, поради което същата се явява
допустима.
Настоящият състав счита, че така подадената жалба, разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
4
Правилен, обоснован и законосъобразен е изводът на РС -
Търговище, че от събраните по делото доказателства може и следва да се
направи безспорен извод за осъществени от страна на подсъдимия А.
престъпления по чл. 337, ал. 1 от НК и чл. 339, ал. 1 НК, и в този смисъл
правилно подсъдимият е признат за виновен и осъден на основание чл. 303,
ал. 2 от НПК.
РС е положил максимални усилия за установяване на обективната
истина, като е събрал всички възможни доказателства. След като е събрал
тези доказателства, съдът е подложил същите на внимателен анализ в
мотивите си, и стигнал до извода, че извършител на престъпленията е именно
подсъдимият А. А., извод, който настоящият състав напълно споделя.
Въззивният съдебен състав няма повторно да преповтаря посоченото в
мотивите защо съдът е кредитирал част от показанията на разпитаните
свидетели, а други е отхвърлил, тъй като посоченото в мотивите напълно
споделя.
На основание чл. 107, ал. 5 от НПК въззивният състав отново подложи
на анализ събраните по делото доказателства, относно всички
правнорелевантни факти и обстоятелства, както и авторството на деянието.
Възраженията в жалбата, че обжалваната присъда е незаконосъобразна,
необоснована, несправедлива и постановена при нарушения на
материалния и процесуалния закон, са неоснователни. При постановяването
на присъдата си, РС - Търговище е изложил обстойни и детайлни мотиви,
съобразил е всички доказателства по делото. В мотивите си е отделил
спорните от безспорните факти, и кои доказателства обосновават тези изводи.
При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил в
детайли заключението на вещото лице по назначената експертиза,
показанията на разпитаните свидетели, както и всички останали събрани
писмени доказателства.
По отношение на направените с жалбата и в хода на съдебните прения
възражения, настоящият съдебен състав намира следното:
На първо място, защитникът на подсъдимия сочи в жалбата си, че по
делото не е безспорно доказано, че процесната пушка представлява
огнестрелно оръжие, доколкото не е била проведена експериментална стрелба
от вещото лице по първоначалната балистична експертиза. Тези възражения
са неоснователни. От изслушаната пред въззивния съд допълнителна съдебно
балистична експертиза се установява категорично, че процесната въздушна
пушка е с допълнително поставена цев и представлява огнестрелно оръжие,
отговарящо на дефиницията за такова по чл.4, ал. 2 и 3 от ЗОБВВПИ. От
резултатите от проведената експериментална стрелба от вещото лице И. В.,
описани в заключението, се установява, че процесната пушка е годна да
произведе изстрел и да порази цел на разстояние от седем метра. Вещото
лице по допълнителната балистична експертиза потвърди и изводите на
заключението по първоначалната такава, че с това оръжие може да бъде
причинена телесна повреда или смърт на човек.
5
На следващо място, според защитника на подсъдимия по делото не са
събрани категорични доказателства, че подсъдимият е стрелял с процесната
пушка и първоинстанционният съд неправилно е дал вяра на показанията на
св. М., а не на обясненията на подсъдимия. Тези възражения са
неоснователни, доколкото за съставомерността на престъпленията, в които е
обвинен подсъдимия – по чл. 337, ал. 1 и чл. 339, ал. 1 НК е без значение дали
подсъдимият е възпроизвеждал изстрели с огнестрелно оръжие. За да е
съставомерно деянието по чл. 337, ал. 1 НК е достатъчно да се установи, че
подсъдимият е преработил чрез монтиране на допълнителна цев въздушна
пушка, произведена като пневматична в огнестрелно оръжие, без да има
право на това по закон. Що се отнася до престъпния състав по чл. 339, ал. 1
НК, то е достатъчно да се установи, че подсъдимият е държал огнестрелно
оръжие, без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл. 50, ал. 3
ЗОБВВПИ.
По подадения протест:
Протестът е подаден от процесуално легитимирано лице – прокурор при
РП – Търговище, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, отговаря на изискванията по
чл. 320 НПК, поради което същият се явява допустим.
Настоящият състав счита, че така подаденият протест, разгледан по
същество, е неоснователен по следните съображения:
Определените наказания „лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
съответно за всяко от двете престъпления, в които подсъдимият е обвинен,
настоящият състав счита, са справедливи и законосъобразни. При
индивидуализацията им първоинстанционният съд е отчел смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. Съдът правилно е обсъдил и
отчел степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като е
съобразил направеното частично самопризнание от дееца, оказаното
съдействие в хода на разследването по ДП, доброто процесуално поведение в
съдебната фаза на процеса, както и възрастта на дееца, наближаваща
пенсионната. Районният съд не е отчел наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Според настоящия съдебен състав, като
отегчаващо отговорността обстоятелство би могло да се посочи единствено,
че деецът е осъждан. Това обосновава и извода на първоинстанционния съд,
че не би могъл да се приложи института на чл. 66 НК в случая.
Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав счита, че наложеното от
първоинстанционния съд наказание по вид и размер на подсъдимия напълно
отговаря на целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, а именно да се
поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, както и да
въздейства предупредително към него и останалите членове на обществото.
Правилно, съдът е определил наказанията за двете престъпления при
наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Обстоятелството, че подсъдимият е осъждан в случая не би могло да
обоснове по-висок от минималния размер на наказание „лишаване от
свобода“ и за двете престъпления, в които е обвинен, доколкото
смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни. Според
6
настоящия съд, минимално предвидените наказания и за двете престъпления
са несъразмерно тежки, а такива също биха били и посочените в протеста
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца за престъплението по чл. 337, ал. 1
от НК и „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца за престъплението по чл.
339, ал. 1 от НК.
В подадения протест е посочено, че съдът не е съобразил отегчаващите
отговорността обстоятелства, но конкретни такива не са посочени нито в
протеста, нито бяха изтъкнати в хода на съдебните прения пред настоящата
инстанция. Съдът не споделя и посоченото от представителя на ОП –
Търговище, че е налице паритет между смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, доколкото освен като брой, същите не съвпадат
и като тежест, като смекчаващите отговорността са многобройни и имат
сериозен превес спрямо отегчаващите такива.
При служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл. 314 от
НПК, настоящата инстанция счита, че не са налице основания, налагащи
отмяна на обжалваната присъда. Настоящата инстанция счита, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Настоящата инстанция счита, че на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК от
определеното общо наказание на подсъдимия А. М. А. от три месеца
„лишаване от свобода“, измежду наложените му за извършени престъпления
по чл. 337, ал. 1 НК и чл. 339, ал. 1 НК, следва да бъде приспаднато времето,
през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР на 14.06.2023 г., съгласно
Заповед за задържане на лице с рег. № 1993зз-80/14.06.2023 г. (л. 39 от
досъдебното производство).
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените разноски
пред въззивната инстанция за възнаграждение на вещото лице по назначената
допълнителна съдебно балистична експертиза, заключението по която бе
прието по делото като доказателство. Поради това на основание чл. 189, ал. 3
НПК подсъдимият следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище
сумата от 119,63 лева, изплатени на ОД на МВР - Разград от бюджета на съда.
Водим от горното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 36 от 09.10.2023 г., постановена по
НОХД № 468/2023 г. по описа на Районен съд – Търговище, V състав, като
правилна и законосъобразна.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК от определеното общо
наказание на подсъдимия А. М. А. от три месеца „лишаване от свобода“,
измежду наложените му за извършени престъпления по чл. 337, ал. 1 НК и чл.
339, ал. 1 НК, следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е
бил задържан по ЗМВР на 14.06.2023 г.
7
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище, ул. кв. З.,
бл. 42, вх. В, ет. 6, ап. 55, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд – Търговище сумата от 119,63 лева (сто и
деветнадесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща разноски за
вещо лице пред въззивната инстанция, на основание чл. 189, ал. 3 НПК.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете, които съгласно чл. 346 НПК
подлежат на касационна проверка, поради което е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8