№ 15
гр. Монтана, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630201374 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., ДВ, бр.109
от 2020г., в сила от 23.12.2021 г.) вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба Серия К № 6208917 на
ОДМВР - Монтана е наложено на М. П. Г. с посочен адрес в гр.Монтана
административно наказание - глоба в размер на 400 (четиристотин) лева за
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Недоволен от наложената глоба Г. моли да бъде отменен издадения
фиш. Редовно призован, Г. се явява лично и с адв.В П. от МАК, поддържат
жалбата и се навеждат доводи за отмяна, както в съдебно заседание, така и в
писмена защита. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна ОДМВР - Монтана не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с изложените доводи, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законния
срок.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 09.07.2022г. в 18:18 часа в гр.Монтана, бул.Христо Ботев, пред
мебелен магазин ВИДЕНОВ, с посока на движение от ЖП – Гара към
бул.Александър Стамболийски, в населено място, при наличието на пътен
знак В - 26 – „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената” –
40 км/ч и в зоната му на действие, е установено и заснето с техническо
средство ТFR – 1M 516/07 (мобилна система за видеоконтрол), че мпс – во -
л.а. “П 307 1.6 ХДИ” с рег. № М ХХХХ ВА се е движил с превишена скорост
от 78 км/ч, като действително отчетената била 81 км/ч при приспаднати 3
км/ч – 78 км/ч, при разрешена скорост 40 км/ч. За нарушение по чл.21, ал.2 от
ЗДвП е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4 вр. с
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП – глоба в размер на 400
(четиристотин) лева на жалбоподателя М. П. Г., като собственик по
регистрация на процесния л.а., съгласно справка от централна база КАТ за
регистрация.
Превишението на максимално допустимата скорост е установено чрез
мобилна система за видеоконтрол на скоростта на МПС тип TFR – 1M №
516/07, като видно от приложения и приет Протокол № 1-25-22/19.04.2022г.
автоматизираното техническо средство е било годно за работа, преминало
последваща проверка.
Жалбоподателят Г. е навел в жалбата следните доводи за отмяна на
обжалвания ЕФ:
Оспорвам да съм извършил нарушението, тъй като на мястото, на което
е заснет автомобилът ми, не са съществували посочените във фиша
ограничения установени с пътен знак В 26.
На първо място от така описаното в ЕФНГ не става ясно точно къде е
поставен знака В26, с който е въведено ограничение на скоростта, както и
какъв е периметърът на това ограничение.
Съгласно чл.79 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 година за сигнализация
на пътищата с пътни знаци: Пътен знак В26 „Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената“ се използва за въвеждане на ограничение
на допустимата максимална скорост на движение съгласно чл.21, ал.1 от
Закона за движение по пътищата, като числото върху пътния знак, указващо
2
допустимата максимална скорост на движение, трябва да е кратно на 10“.
Видно от извадка от програмата „Гугъл Карти“ (Приложение № 1 към
настоящата жалба) актуално към месец юли и към месец август 2022 година
на бул.Христо Ботев № 71 в гр.Монтана след спирката на Автогара Монтана е
монтиран знак В26 с посочено ограничение в него числото 40 указващо
допустимата максимална скорост за движение от 40 км/ч., с което е спазена
разпоредбата на чл.79 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 година за
сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.3 от Наредба № 18 от 23 юли 2001
година за сигнализация на пътищата с пътни знаци: „Въведената забрана с
пътни знаци В20; В24; В25; В26; В27; В28 и В30 е в сила до следващото
кръстовище“.
В обжалвания ЕФНГ е посочено, че съм заснет пред мебелен магазин
„Виденов“ с посока на движение ЖП Гара към бул.Ал. Стамболийски, тоест
от мястото на поставяне на знака видно от снимка Приложение № 1 след
спирката на Автогара Монтана находяща се срещу ЖП Гара, и с посока на
движение от знака за ограничение към бул.Ал. Стамболийски (видно от
извадка от програмата „Гугьл Карти“ - Приложение № 5).
Между мястото на монтиране на пътния знак В26, от което започва
действие на ограничението на скоростта до мястото, на което е посочен като
заснет собствения ми автомобил има изградени и действащи две кръстовища -
посочени на извадка от програмата „Гугъл Карти“ на Приложение № 2 и
Приложение № 3. Първото е на бул.Христо Ботев № 71 (Приложение № 2), а
второто е на бул.Христо Ботев № 69 (Приложение № 3), като на това
кръстовище има монтиран знак път с предимство.
След второто кръстовище на стълба няма монтиран знак за ограничение
въведено с нов знак В26, а има монтиран само знак от групата на
забраняващите В27 „Забранени са престоя и паркирането“, видно от
Приложение № 4.
И двете кръстовища отговарят на определението визирано в § 6, т.8 от
Наредба № 18 от 23 юли 2001 година за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, съгласно която:„Кръстовище е мястото, където два или повече пътя се
пресичат, разделят се или се събират на едно ниво“.
3
Считам, че ЕФНГ ми е съставен за нарушение което не съм извършил,
ето защо моля съда да приеме, че не съм извършил приписваното ми с
електронния фиш нарушение на правилата за движение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, а издадения ми фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Моля да
присъдите на доверителя ми направените по делото разноски.
В рамките на съдебното следствие по искане на защитата даде
показания св.ВМ Г., който е колега на жалбоподателя. На 09.07.2022г. св.Г.
бил заедно с жалбоподателя М. Г. и синът му, който е управлявал л.а. П 307
1.6 ХДИ с рег. № М ХХХХ ВА, ходили до гр.Берковица при клиенти и се
връщали в гр.Монтана, бул.Христо Ботев, в посока паркинга на ЖП Гарата.
Св.В Г. работи и като таксиметров шофьор. Последния слязъл на паркинга на
ЖП Гарата в гр.Монтана, за да вземе таксито си, а синът (не е посочено име)
на жалбоподателя продължил за управлява процесното мпс, направил ляв
завой и излязъл от паркинга на бул.Христо Ботев, в посока ул.Граф Игнатиев
и бул.Александър Стамболийски в гр.Монтана. В този момент процесния л.а.
бил заснет, че превишава максимално разрешената с пътен знак В26 (40)
скорост в населено място в района на мебелен магазин „Виденов”.
В допълнение на изложените доводи в съдебно заседание, адв.В П. от
МАК излага доводи за отмяна на ЕФ и в писмена защита, считайки, че
ограничението 40 км/ч не важи в района където е заснет процесния л.а., като
същият е следвало да се движи с 50 км/ч, като доводите са следните:
Моля да постановите решение, с което да уважите подадената до съда
жалба, като отмените като незаконосъобразен издадения на доверителя ми
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение на и по реда на ЗДвП,
серия К, № 6208917.
Фактическата обстановка не е правилно, пълно и несъмнено изяснена в
административното производство, до момента на съдебното дирене.
В о.с.з. по делото, проведено на 26.01.2023г. от показанията на
разпитания свидетел ВМ Г. се установи, че преди извършване на
нарушението, автомобилът, заснет от камерата на Пътно полиция се е движил
по бул.Христо Ботев (кръстовището с ул.Граф Игнатиев) в посока ж. п. гара
Монтана, като преди гарата, автомобилът е направил десен завой и е спрял на
паркинга на гарата, в непосредствена близост до гаровия перон и релсите (на
една от снимките в преписката се виждат паркираните коли на заден план).
4
Следва да се поясни, че знак за ограничение на скоростта на движение
на мпс до 40 км/ч. в участъка от бул.Христо Ботев (кръстовището с ул.Граф
Игнатиев) в посока ж. п. гара Монтана е имало към м. юли 2018г.
(приложение на „Гугъл-карти“, сателит) Към месец август 2021г. този знак е
бил премахнат, като такова е и състоянието към м. март 2022г. и към м.
октомври 2022г. (приложение на „Гугъл-карти“, сателит), а следователно и
към датата на нарушението. При движението си преди да навлезе в паркинга
на гарата (с десен завой по посока на движението), водачът на автомобила е
следвало да спазва ограничение на скоростта до 50 км/ч.
След кратък престой, водачът на процесното мпс извършва маневра за
излизане от паркинга на гарата с ляв завой (който не е забранен), по
бул.Христо Ботев в посока кръстовището с ул.Граф Игнатиев, извършен пред
входа с бариера на автогарата и сградата на печатницата (приложение № 2,
представено с жалбата). При това фактическо положение водачът на мпс е
нямало как да знае, че по бул.Христо Ботев, в района на автобусната спирка
(откъм автогарата) на разстояние около 20 метра преди входа за Автогарата,
има поставен пътен знак за ограничаване на скоростта на мпс до 40 км/ч.
(приложение № 1, представено с жалбата).
Точното място на нарушението е изобразено (с вероятно отклонение
няколко метра) на приложения № 4 и № 5, по-точно в разстоянието между тях
като заснемане, където е изобразен лек автомобил с тъмен цвят, сниман от
задната му страна от камерата на „Гугъл карти“, като на последното
приложение (№ 5) ясно (вляво) се вижда сграда с надпис на нея „Мебели
Виденов“.
От гореизложеното е видно, че мястото на нарушението не е обхванато
от действието на посочения пътен знак В26, находящ се в района на
автобусната спирка в района на автогарата (приложение № 1). Същото важи и
ако водачът, идвайки от кръстовището с ул.Граф Игнатиев посока Гарата,
беше направил обратен завой преди входа на Автогарата, който ще му се яви
от лявата страна, а отклонението за паркинга на гарата - от дясната.
Следователно, опитът на Община Монтана в писмото до съда, относно
посочения процесен пътен знак В26, да представи зоната на действие на знака
като такава до кръстовището на бул.Христо Ботев с ул.Граф Игнатиев, издава
или липса на компетентност или опит да бъде въведен в заблуждение съда.
5
По същество това е изцяло невярно твърдение. То не държи сметка и как
излизащите от Автогарата мпс с маневра десен завой в посока кръстовището
на бул.Христо Ботев с ул.Граф Игнатиев (които преди това са минали по
маршрута на процесното мпс преди мястото на нарушението, описан по-горе),
но са извършили не десен, а ляв завой - за влизане в Автогарата, ще спазят
твърдяното от Община Монтана и издателя на електронния фиш ограничение
на скоростта от 40 км/ч.
В електронния фиш е отразено, че нарушението е извършено в района
на мястото, където би трябвало да е било поставено някакво техническо
средство, но следва да се държи сметка, че електронният фиш не се ползва с
презумптивна доказателствена сила и стойност, както посочих по-горе
относно възприетите в него фактически положения. Обратното, освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмет
на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаносг са в обхвата
на преценката на съда по същество. С оглед на това принципно положение,
следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш
е да установи по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна
страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. В
настоящия случай за жалбоподателя при подаване на жалбата до съда,
единственото доказателство се явява самия фиш, при това с липсващ снимков
материал, от който обаче не става ясно при обикновен прочит кое е мястото
на нарушението. Това означава, че е необходим допълнителен анализ и други
данни, от които да може да се установи, че в действителност мястото на
нарушението е посоченото във фиша. Посочената непълнота препятства
упражняването на правото на защита на административнонаказания (който
следва да знае всички факти от състава на нарушение, срещу които да се
защитава като знае и въз основа на какви доказателства се установяват тези
факти).
Обстоятелството, че обжалвания с настоящата жалба ЕФ е издаден в
съответствие с одобрен образец от министъра на вътрешните работи на
основание чл.189, ал.4, изр. последно от ЗДвП е правно ирелевантно, защото
никой, бил той министър на вътрешните работи, не може да одобрява образец
на индивидуален административен акт, какъвто е ЕФ в нарушение на нормата
6
на чл.21 от АПК (Евентуалният довод, че реквизитите на ЕФ били посочени в
чл.189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП би бил незаконосъобразен и несъстоятелен,
защото повече от очевидно е, че там са посочени (съдържат се) единствено
данни, а не задължителни реквизити - цитирам: „данни за:..” Тези данни не
може, а и няма как да са изчерпателно или лимитативно изброени, защото
същите са недостатъчни, за да изпълнят законоустановените изисквания за
съдържание на индивидуален административен акт, съдържащи се в
относимите норми на АПК. Последният е нормативен акт с по-висока
юридическа сила от закона (ЗДвП и ЗАНН) и съобразно чл.15, ал.1 от Закон
за нормативните актове (ЗНА), чл.189, ал.4, изр.2 и изр. последно от ЗДвП
следва да не противоречат на уреденото в чл.21 от АПК. Същото несъмнено
важи и за т.н. образец на ЕФ, издаден от министъра на вътрешните работи,
който очевидно не съдържа минимално необходимите реквизити, които
следва да притежава един индивидуален административен акт, какъвто е ЕФ.
Доколкото т.н. образец на ЕФ е утвърден от министъра на вътрешните
работи с негов акт, попадащ в хипотезата на чл.15, ал.3 от ЗНА, то считам, че
съда следва да съобрази тази правна норма и да приложи по - високия по
степен нормативен акт, т.е. разпоредбите на чл.21 от АПК. При съобразяване
със същите се установява, че обжалвания ЕФ е изцяло нищожен, защото не
съдържа част от минимално изискуемите се реквизити на индивидуален
административен акт - липсва издател на ЕФ и не може да се провери
неговата компетентност, липсва и дата на съставяне. В нашето право няма
нито един индивидуален административен акт, който да не съдържа
посочените реквизити, които са абсолютно задължителни както за
предвиждане (в прословутия образец на ЕФ), така и за посочване в
съответния акт. Никой не освобождава държавните и административните
органи, вкл. и министъра на вътрешните работи от задължението правилно да
прилагат и тълкуват нормите на действащото и относимо право, уреждащи
съответната материя.
Посочените обстоятелства, относно не изясняването на фактите водят
до необоснованост на електронния фиш. Освен, че следва да бъдат описани
обстоятелствата по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени
и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посоченото в закона нарушение,
за които се твърди, че е извършено от жалбоподателя е предмет на доказване
7
по делото.
Освен дотук изложеното, налице са и допълнителни основания за
исканата отмяна на ЕФ, а именно:
С преписката е представен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирано
техническо средство или система за контрол на правилата за движение по
пътищата, съставен от служител на ОДМВР - Монтана който не е попълнен
коректно (не са попълнени всички изискуеми се реквизити), като липсват
точни и конкретни подробности и параметри за начина на разполагане на
техническото средство, с което е измерена скоростта на мпс.
В случая е налице нарушение реда на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Съгласно същата разпоредба - при работа с временно разположени
на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол
на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. В настоящия случай
обаче подобна снимка на разположението на уреда не е приложена по
административнонаказателната преписка и предвид задължението на
административния орган, съгласно чл.60, ал.2 от ЗАНН, да изпрати цялата
преписка на съда, съответно - разпределението на доказателствената тежест
по делото, следва да се приеме, че подобна снимка не е изготвена.
Липсата на изискуемата съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. снимка на разположението на уреда прави невъзможно да бъде
установено дали нарушението е констатирано с мобилно или стационарно
(макар и преносимо) АТСС. Същевременно ЗДвП, в разпоредбата на § 6, т.65
от Допълнителните си разпоредби, прокарва изрична разлика между
мобилната и стационарната АТСС, съответно - в реда за тяхното прилагане.
Процесният електронен фиш серия К, № 6208917, издаден от ОД на
МВР - Монтана, с който за нарушение по чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП
доверителят ми е санкциониран с наказание "Глоба" в размер на 400 лева на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, съдържа посочване на териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
8
установено нарушението - ОДМВР - Монтана, съдържа посочване на мястото,
датата и точния час на извършване на нарушението, съдържа
регистрационния номер на моторното превозно средство, посочва
собственика на моторното превозно средство, съдържа описание на
нарушението, нарушената разпоредба - чл.21, ал.2 от ЗДвП, както и размера
на глобата. Нарушението е установено и заснето с АТСС (автоматизирани
технически средства и системи) ТFR1-М 516. Съкратеното производство за
административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш,
въведено в чл.189, ал.4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН,
поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
В процесния случай от събраните по делото доказателства се
установява именно използването на мобилно техническо средство, което
обуславя неприложимостта на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Извършеното нарушение
е това по чл.21, ал. 2 от ЗДвП.
На 19.05.2015г., в бр.36 на ДВ е обнародвана Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредбата), издадена от министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.11,
ал.1 от Наредбата (редакция към момента на извършване на нарушението), за
измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили
или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток, или работещи на
място за контрол. Съгласно, ал.2, в случаите на осъществяване на контрол с
мобилно АТСС във време на движение, нарушителите се спират на място и се
предприемат действия за реализиране на административно наказателна
отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни
АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават. По аргумент
от така цитираната разпоредба следва извод, че с посочения подзаконов
нормативен акт е регламентирана възможност, при установяване на
нарушения с мобилно АТСС, което работи на място, да бъде издаден
електронен фиш, тъй като забраната се отнася само до констатирани
нарушения, установени от мобилно АТСС във време на движение. Същата
наредба, с чл.10, ал.1 въвежда задължение към контролния орган, за всяко
9
използвано мобилно АТСС да се попълва протокол, съгласно приложението.
По делото не е спорно, че използваното АТСС е мобилно. В този смисъл
административнонаказващият орган е изпълнил установената с Наредбата
процедурата по издаване на електронен фиш.
В случая обаче, същественият въпрос, който се поставя принципно е
дали, въпреки регламентираната в Наредбата възможност да се издава
електронен фиш при установяване с мобилно АТСС нарушение, това е
допустимо, с оглед разпоредбите на ЗДвП.
Изречение първо на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е променена с
изменението на ЗДвП в ДВ, бр.54 от 2017г. и има следното съдържание: при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. От
извършеното изменение се налага извод, че вероятно във връзка с различните
тълкувания в съдебната практика дали изразът "в отсъствие на контролен
орган" се отнася до установяване на нарушението или до издаване на
електронен фиш) промяната, с оглед граматическото тълкуване е в смисъл, че
електронен фиш се издава в отсъствие на контролен орган. В тази разпоредба
обаче, включително и след промяната, законодателят не определя със
стационарно или с мобилно АТСС може да се установи нарушението, за
което се издава електронен фиш. Обстоятелството, което е въведено като
условие за това, е нарушението да е установено и заснето с АТСС, като
електронния фиш се издава в отсъствие на контролен орган и на нарушител. В
ДВ, бр.19 от 2015г. е публикувана т.65 от § 6 на Допълнителните разпоредби
към ЗДвП. Със същата е дадено легално определение на автоматизирани
технически средства, както и определение на двата вида такива: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствие на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. От тази дефиниция следва извод, че законът определя мобилните
АТСС, временно разположени на пътя като такива, установяващи нарушение
10
винаги в присъствието на контролен орган, независимо че са разположени на
пътен участък (какъвто е разглеждания случай). С оглед липсата на посочване
в разпоредбата чл.189, ал. 4 от ЗДвП с какво АТСС може да се установи
нарушението, на още по-голямо основание, след като "в отсъствие на
контролен орган" е отнесено единствено към издаването на електронен фиш,
както и с оглед разпоредбата на § 6, т.65, 6. "б" от ДР на ЗДвП, според която
мобилните системи установяват нарушение в присъствие на контролен орган,
независимо дали са прикрепени към превозно средство (движещо се или в
покой), или са разположени временно на участък от пътя, следва извода, че
при установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта е недопустимо
издаване на електронен фиш, и следва административнонаказателната
отговорност да се реализира по общия ред със съставяне на АУАН и издаване
на НП.
Налице е противоречие между разпоредбите на Наредба № 8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата и тези на Закона за
движение по пътищата относно възможността да бъде издаван електронен
фиш при установяване и заснемане на нарушение с мобилни АТСС, като
според Наредбата това е възможно при временно монтирано на пътя АТСС, а
според закона, това е невъзможно, тъй като при всички случаи мобилното
АТСС установява нарушението в присъствие на контролен орган.
В този смисъл е и издаденото (макар и преди изменението на ЗДвП и
издаването на Наредба № 8121з-532/2015г.) Тълкувателно решение № 1/2014
г. на ВАС.
За да провери едно от възраженията на жалбоподателя Г., съдът изиска
справка от Община Монтана, съдържаща се в писмо № 11 – 02 –
694/15.12.2022г., съгласно което:
Във връзка с Вашето писмо № 3707/23.11.2022г., свързано със заведено
съдебно заседание, за което искате справка за местоположението на пътен
знак В-26 (40) в района пред мебелен магазин „ВИДЕНОВ“ намиращ се на
бул.Христо Ботев към дата 09.07.2022 г., Ви информираме, че въпросният
пътен знак В-26 (40) към търсената дата е бил поставен на същото място,
където е и сега. Съгласно Наредба № 18 от 23 юли 2001г. „За сигнализация на
пътищата с пътни знаци“, чл.79 (2), приложение № 16, когато скоростта на
11
движението се намаля с 20 км/ч, знака не трябва да се повтаря през
определеното разстояние от 40 м. От мястото където е поставен пътния знак
ограничението му важи до кръстовището на бул.Христо Ботев и ул.Граф
Игнатиев. Също така в района около магазин „ВИДЕНОВ“ е крайпътна
територия (паркинг).
Съгласно § 6, т.8 от ДР на ЗДвП, а не както е посочил Г. от Наредба №
18 от 23.07.2001г. – „Кръстовище” е място, където два или повече пътя се
пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Като се има предвид
посочения отговор от Община Монтана, при съобразяване на цитираните от
Г. разпоредби на Наредба № 18 oт 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци, издадена от МРРБ, обн. ДВ, бр.73/21.08.2001г., в т.ч. чл.79, ал.2
и Приложение № 16 от цитираната Наредба, настоящия съд, намира, че
въведената забрана с пътен знак В26 (40) важи, не до посочения изход,
онагледен от Г. чрез Гугъл Карти – изхода на Автогара Монтана, а до
кръстовището на бул.Христо Ботев и ул.Граф Игнатиев, преди което
кръстовище л.а., собственост по регистрация на М. Г. е бил заснет, че
превишава максимално допустимата скорост от 40 км/ч.
Въз основа на събраните в производството доказателства, правилно
административнонаказващият орган е издал електронен фиш, като правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
При безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина, правилно
и законосъобразно е издаден електронен фиш. Наложеното наказание
съответства на тежестта на извършеното деяние и на личността на
нарушителя. Доказателствата по делото навеждат данни за поставен пътен
знак В – 26 с ограничение максималната скорост до 40 км/ч в населено място,
при което общо законовото задължение по чл.21, ал.1 от ЗДвП за движение до
50 км/ч в населено място в случая не важи. Изцяло необосновани са
възраженията на Г., тъй като видно от писмените доказателства по делото,
административното нарушение е доказано ЗА ИЗВЪРШЕНО В ЗОНАТА НА
ДЕЙСТВИЕ НА ПОСТАВЕНИЯ ПЪТЕН ЗНАК В26 (40). При установяване
на административното нарушение са спазени разпоредбите на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., като са приспаднати и 3 км/ч. Според настоящия съд
не е допуснато и нарушение по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з –
532/12.05.2015г., защото съгласно установената практика е приложен по
делото клип № 11180, касаещ процесното нарушение и даващ представа в т.ч.
12
за разположението на уреда.
След издаване на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по т.д. №
1/2013г. на ОСС на I и II колегии на ВАС, с ЗИД на ЗДвП – ДВ бр.19 от
13.03.2015г., в т.65 от § 6 изрично законодателят е дал определение на
„автоматизирани технически средства и системи”. Предвид изложеното
посоченото в електронния фиш кореспондира с представените писмени
доказателства, няма данни същите да са оборени в производството, поради
което ЕФ е в съответствие с разпоредбите на материалния закон.
Доказателствата по делото навеждат данни за поставен пътен знак В 26 с
ограничение максималната скорост до 40 км/ч в населено място, при което
общо законовото задължение по чл.21, ал.1 от ЗДвП за движение до 50 км/ч в
населено място в случая не важи. Електронният фиш не е издаден в
нарушение на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, предвид изричната
разпоредба на §6, т.65 от ДР на ЗДвП.
В подобен смисъл е трайно установената практика на касационната
инстанция – АС – Монтана по подобен тип дела, която настоящия съд следва
да съобразява. В този смисъл изцяло необосновани са доводите изложени в
писмената защита за неправилно издаване на ЕФ, защото следвало да се
състави АУАН и издаде НП. Следва да се има предвид разпоредбата на
чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП – „При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.” За процесното нарушение е наложена глоба и се е
следвала такава, поради и което правилно е издаден ЕФ, а не е съставен
АУАН и издадено впоследствие НП. Последните следва да се съставят
примерно, ако следва да се приложи санкционната разпоредба на чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП, независимо дали превишението на максимално разрешената
скорост е установена в отсъствието или присъствието на контролен орган.
Последното не е определящо за това дали следва да се издаде ЕФ или да се
съставят АУАН и НП, правно значими са видът административно нарушение
и предвидените за него административни наказания (глоба, лишаване от
право да се управлява мпс и отнемане на контролни точки).
13
Съдът провери основното възражение на жалбоподателя Г., и го намира
за неоснователно, имайки предвид посоченото в писмо № 11 – 02 –
694/15.12.2022г. на Община Монтана, в контекста на разпоредбите на
Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, в
т.ч. на посочените от жалбоподателя Г. – чл.61, ал.3 и чл.79.
Жалбоподателят Г. следва да има предвид изискванията на чл.79, ал.2 от
Наредба № 18 от 23.07.2001г. съгласно който – „Когато допустимата
максимална скорост предстои да се ограничи с повече от 20 kм/ч, тя се
намалява постепенно, няколкократно с 20 kм/ч, като пътен знак В26 се
поставя на разстояния съгласно приложение № 16. Съгласно Приложение №
16 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. минималното разстояние за поставяне на
пътен знак В26, когато скоростта на движение се ограничава с повече от 20
kм/ч, от 60 на 40 км/ч, минималното разстояние в метри е 40. Т.е. в случая
пътния знак В26 (40), от мястото му на поставяне - след спирката на Автогара
Монтана, за да важи до кръстовището на бул.Христо Ботев и ул.Граф
Игнатиев, съгласно изискванията на чл.61, ал.3 от Наредба № 18 от
23.07.2001г., не трябва да се повтаря при определено разстояние от 40 метра .
Съдът не назначи съдебно – техническа експертиза (СТЕ) – такова
искане не се поддържаше в рамките на съдебното следствие, тъй като делото
е изяснено от фактическа и правна страна, и без изготвяне на заключение по
СТЕ. Възраженията на Г. са проверени от настоящия съд и без да се налага да
бъде изготвяна СТЕ, тъй като отговорът на Община Монтана в контекста на
представените от жалбоподателя приложения от Гугъл Карти, дават
основание на настоящия съд да изведе горните правни изводи за доказаност
на нарушението и най–вече да приеме, че л.а., собственост по регистрация на
Г. е бил заснет, в момент в който е превишавал максимално разрешената
скорост от 40 км/ч в населено място, в зоната на действие на поставен пътен
знак В26 (40). Превишената скорост правилно е отчетена, приспаднати са 3
км/ч толеранс ( 81 км/ч превишена скорост – 3 км/ч = 78 км/ч, при
ограничение на скоростта 40 км/ч, т.е. 38 км/ч превишение) и правилно е
определен размера на дължимата глоба от Г., като собственик по регистрация
на процесния л. а., не оспорил авторството на нарушението по реда на чл.189,
ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
Настоящият съд не споделя и доводите в писмената защита, съгласно
14
които посоката на движение на процесното мпс, не го задължавала да спазва
ограничението на пътния знак В26 (40), който е поставен след автобусна
спирка по бул.Христо Ботев, преди изход на Автогарата, защото водач на
мпс, което излиза с ляв завой от паркинга на ЖП Гарата и продължава по
бул.Христо Ботев към кръстовището с ул.Граф Игнатиев, нямало как да види
поставения знак В26 (40). Това възражение е житейски обяснимо, но без
правно значение, защото след като водача на процесното мпс се е движел в
зоната на действие на поставения пътен знак В26 (40) км/ч, без правно
значение е дали е могъл да види знака, защото е бил длъжен да го съобразява
с оглед посоката си на движение. В подкрепа на посочените доводи, са и
показанията на доведения от жалбоподателя св.ВМ Г., който посочва, че
предполага, че ограничението важи до първото кръстовище на ул.Граф
Игнатиев в гр.Монтана.
Съдът имайки предвид чл.189, ал.4 от ЗДвП, определящ минималното
законово съдържание на електронния фиш, намира, че в случая процесния ЕФ
съдържа точни данни за мястото на нарушението и описанието му, а при
санкциониране на процесното нарушение не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, в т.ч. и по отношение на субект, тъй
като е наложено съответното административно наказание по чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП.
Съдът намира, че процесния ЕФ е издаден съгласно утвърдения
образец при условията на чл.189, ал.4, изр. последно от ЗДвП и при спазване
изискванията на чл.189, ал.5 от ЗДвП, изр.2 от ЗДвП, като собственикът на
процесното мпс – жалбоподателя в 14 – дневен срок от получаване на ЕФ, не
е посочил пред ОДМВР – Монтана в писмена декларация имената на водача
на мпс на процесната дата и час, т.е. синът му и не е представил копие на
СУМПС на водача, поради и което правилно ЕФ е издаден с посочване като
автор на нарушението – жалбоподателя като собственик по регистрация на
процесния л.а. Според настоящия съд чл.21 от АПК не може да намери
приложение спрямо образеца на ЕФ, тъй като ЕФ не е индивидуален
административен акт, съобразявайки легалното му определение дадено с § 6,
т.63 от ДР към ЗДвП и § 1, т.1 от ДР на ЗАНН.
Не на последно място, към момента на постановяване на настоящето
решение, не са изминали 4г. и 6 м., считано от датата на нарушението –
15
09.07.2022г., и административнонаказателната отговорност не е погасена по
давност.
При този изход на делото, искането на жалбоподателя чрез адв.В П. от
МАК за присъждане на разноски – 450 (четиристотин петдесет) лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено без
уважение.
На основание гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №
6208917 на ОДМВР - Монтана, с който на М. П. Г. с посочен адрес в
гр.Монтана е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 400
(четиристотин) лева на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя М. П. Г. в размер на 450 (четиристотин петдесет) лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
16