РЕШЕНИЕ
Номер 75 От
25.01.2022
г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесети
януари две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2.
Галя Русева
при секретаря: И.
Л.
и прокурора: Дарин
Х.
като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 2501 по описа за
2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на В.Г.С. – Ч.,
подадена чрез адвокат Е.С., с адрес ***, против Решение № 494/23.08.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 2455/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-0769-000232/30.03.2021 г.,
издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, с което
за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.1,
т.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ, на касатора е наложено административно наказание
глоба в размер на 250 лева.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, постановено в нарушение на закона и се иска отмяната му и отмяна на
потвърденото с него наказателно постановление. Сочи се, че административно-наказателното
производство, приключило с потвърденото от районния съд НП, е второ по ред и е
образувано с АУАН, съставен на 16.03.2021г., в нарушение на разпоредбата на
чл.24, ал.1, т.6 от НК, след като за същото нарушение е бил вече съставен АУАН от
23.01.2021г. и е било образувано административно-наказателно производство с
идентичен предмет, което все още не е било приключило. Освен това се излагат
доводи за несъставомерност на нарушението, като се твърди, че същото не е
виновно извършено от В.С., тъй
като тя не е имала представа, че шофира без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, и тъй като са били налице форсмажорни обстоятелства, довели до
изтичане срока на застраховката – тежко боледуване, вследствие заразяване с COVID-19. На последно
място се изтъква и нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и чл.42, ал.1, т.5,
тъй като едва в НП е прецизирана нарушената разпоредба, като посочената в АУАН
правна квалификация не е конкретизирана - обхваща поне две хипотези.
В с.з.
касаторът се представлява от адв. С., която поддържа жалбата, сочи доказателства
и претендира разноски.
Ответникът
ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по касационната
жалба и в с.з. не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
С процесното
постановление отговорността на В.Г.С.-Ч. е ангажирана за това, че на
23.01.2021г. около 18.00 часа в гр.Бургас, на бул. „Стефан Стамболов“ до
кръстовище с бул. „Сан Стефано“, е управлявала собствения си лек автомобил
„Мазда“ с рег.№ А0663НС, който е бил регистриран на територията на Република
България и не е бил спрян от движение и за когото тя не е сключила договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН серия АА 976834 , съставен на
16.03.2021г. от младши автоконтрольор към ОДМВР – Бургас, който се явява
повторно издаден акт на водача. Първоначално на С. е бил съставен и връчен АУАН
при проверката на 23.01.2021г. серия АА № 976644, за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ /управление от несобственик на МПС, за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“/, който е бил иззет от
нея на 16.03.2021г. едновременно с връчването на втория АУАН серия АА
976834/16.03.2021г.
За да постанови оспореното съдебно
решение, въззивният съд е приел, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административно-наказателното производство. Приел е, че доколкото по съставения
на 23.01.2021г. АУАН № 976644 не е
издадено наказателно постановление, то не е нарушен принципът, че никой не може
да бъде наказан два пъти за едно и също нарушение, и че не е нарушено правото на защита
на жалбоподателката. По същество съдът е приел, че нарушението, вменено на В.С.-Ч.,
е установено по безспорен начин от писмените и гласните доказателства, и че същата,
като водач и собственик на МПС, е била длъжна да съблюдава за редовността на сключената
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Обосновал е извод, че
административно-наказателната й отговорност е правилно ангажирана за
извършеното нарушение на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, като й е наложено
предвиденото в закона наказание „глоба“ във фиксиран размер.
Решението на първоинстанционния съд е правилно, по
следните съображения:
Касационният
състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая не е допуснато
нарушение на принципа "non bis in idem". Разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН въвежда забрана за повторно
наказване за административно нарушение, за което деецът е бил вече наказан с
влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. В настоящия случай
са били съставени два АУАН, които са се основавали на едни и същи факти, но са
били за различни нарушения – първият АУАН № 976644 от 23.01.2021 г. е бил за
нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ, като в него е описано, че управляваното от Ч.
МПС е собственост на трето лице – И.Ч.. Впоследствие, видно от доказателствата
по преписката, вкл. събраните гласни доказателства пред РС, органът е
констатирал, че процесното МПС е придобито в режим на СИО между И.Ч.и касатора,
поради което правилната квалификация на деянието е по чл.638, ал.1, т.1 КЗ
вр.чл.483, ал.1, т.1 КЗ. Именно това е станало повод за издаването на последващия
АУАН серия АА 976834 от 16.03.2021г., който е бил предмет на обжалване пред
въззивния съд и в което е била изписана вярната правна квалификация на деянието
– тази по чл. 483, ал.1 КЗ. Несъстоятелно е твърдението, че е неточна така
дадената правна квалификация, и че цитираната норма на чл. 483, ал.1 КЗ има две
хипотези и не е ясно по коя хипотеза се подвежда под отговорност Ч., като
правната квалификация е прецизирана едва с издаденото НП. На първо място, от
описателната част на АУАН серия АА 976834 от 16.03.2021г., която съвпада с тази
на издаденото впоследствие НП, става пределно ясно, че жалбоподателката е
подведена под отговорност по т.1 на чл.483, ал.1 КЗ, тъй като, като притежател
на МПС, регистрирано на територията на РБ и което не е спряно от движение, не е
сключила задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Установените в тази връзка факти относно извършеното нарушение и неговото
авторство са безспорно установени по делото и не са спорни и между страните.
При това положение, дори да се приеме, че в издадения АУАН е имало някаква
нередовност, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН,
съгласно която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В случая касационната инстанция намира, че такава
нередовност на акта дори не е налице, и че по никакъв начин не е било нарушено
правото на защита на касатора.
Неоснователно
е възражението в касационната жалба, че са били налице форсмажорни
обстоятелства, които са препятствали сключването от страна на
касатора-собственик на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за процесното МПС. Представените по делото доказателства за
поставяне под карантина в периода 10.12.2020 г. – 23.12.2020 г., болничен лист
за периода 09.02.2021 г. – 16.03.2021 г., и болничен лист за периода 24.12.2020
г. – 22.01.2021 г. за домашно лечение, издаден след прекаран ковид-19 /а не по
време на карантина/, по никакъв начин не кореспондират с датата на извършеното
нарушение – 23.01.2021 г., и не могат да обосноват извод, че са били налице
непреодолими, стоящи извън волята на страната причини, които да са я препятствали
да изпълни задължението си за сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за процесното МПС, още повече, че такава
застраховка е могъл да сключи и другия собственик на МПС /съпругът на Ч./,
относно който не са представени доказателства да е бил в обективна невъзможност
да стори това. Не на последно място, дори и касаторът да е бил във физическа
невъзможност да сключи договора за задължителна застраховка поради болест или
др. обективни причини, това не го освобождава от отговорност по чл. 638, ал.1,
т.1 КЗ при положение, че е бил с ясното съзнание, че управлява процесното МПС,
без за същото да има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. За съставомерността на деянието не е необходимо същото да е
било извършено умишлено, достатъчно е да е било извършено непредпазливо,
какъвто е и настоящият случай.
От
представените от органа пред касационната инстанция писмени доказателства се
установява, че по първоначално издадения АУАН серия АА № 976644/23.01.2021г. няма
издадено наказателно постановление, тъй като е постановен акт за прекратяване
на административно-наказателното производство – резолюция на органа от
21.07.2021 г. на осн.чл.34, ал.1, б.“в“ ЗАНН. Ето защо, не е нарушен принципът "non
bis in idem", както и съответстващата му разпоредба на чл. 17 от ЗАНН, като в тази връзка се явяват
неоснователни и възраженията на касатора за нарушение на чл. 24, ал.1, т.6 НПК,
доколкото целта на последната разпоредба е именно обезпечаването на принципа
"non bis in idem" и избягване на двойно наказване за едно и също
нарушение, което в случая не е налице.
Ето
защо, правилно е ангажирана отговорността на касатора на основание чл.638,
ал.1, т.1 от КЗ, като му е наложено предвиденото в тази норма административно
наказание „глоба“ във фиксиран размер от 250 лева.
По
изложените съображения, оспореното решение следва да бъде оставено в сила, тъй
като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.
При този изход на спора, разноски на касатора
не се следват.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
494/23.08.2021 г., постановено по а.н.д. № 2455/2021 г. по описа на Районен съд
– Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.