Р Е Ш Е Н И Е
№ 891/9.11.2020 г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав,
в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Видев
2. Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора
Станка Димитрова, като разгледа докладваното от Председателя касационно
административнонаказателно дело № 983 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна
жалба на Т.Н.Т. *** против Решение № 443/21.07.2020 г. постановено по АНД № 427/2020
г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 20-1006-000116/21.01.2020
г. на
Началник група в сектор ''Пътна полиция'' на ОД на МВР гр. Пазарджик, с
което на касатора на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението,
както и да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът – Т.Н.Т.,
редовно призован, явява се лично. Касаторът Танев моли съдът да отмени
обжалваното решение, както и издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба – Сектор
''Пътна полиция'' при ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от 06.10.2020 г., в което
се моли да бъде оставена без уважение подадената касационна жалба и съдът да
постанови решение, с което да потвърди издаденото НП. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от страна на
касатора. Моли се да бъде присъдено в полза на ОД на МВР гр. Пазарджик
възнаграждение за процесуално представитество за упълномощен служител с
юридическо образование.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на Районен съд Пазарджик е правилно, обосновано и законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд Пазарджик, като взе
предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства,
установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети
законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата
инстанция.
С обжалваното решение е потвърдено
наказателно постановление № 20-1006-000116/21.01.2020 г. на Началник група в сектор ''Пътна
полиция'' на ОД на МВР гр. Пазарджик, с което на касатора на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183,
ал. 7 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00
(триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, РС е възприел следната фактическата обстановка по делото:
На касационния жалбоподател е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 15.01.2020 г. около
12,10 часа в Община Пазарджик, на път І-8, км 197+660 в посока гр.Пазарджик управлява
лек автомобил „Дачия Дъстър” с ДК № СТ 00034 РВ, собственост на „Буларго
машини“ АД, като нарушава пътен знак В1 при временна организация на движението
въведена със Заповед № РД-11.1430/04.12.2019 г. на АПИ.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното
от жалбоподателя административно нарушение. При постановяване на решението си
първоинстанционния съд подробно е изследвал спорните въпроси, като е приел, че
при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
производството по налагане на административното наказание. В проведеното
съдебно производство са събрани писмени и гласни доказателства. В мотивите на
оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на жалбоподателя,
които са приети за неоснователни. Тези правни изводи се споделят от настоящата
инстанция.
Безспорно се установиха всички елементи на
административното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, който изисква участниците в
движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Т.Т. е санкциониран за това, че нарушава знак
В1, като въпросният знак, съгласно чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП е от категорията на
забранителните и предвижда "Забранено е влизането на пътни превозни
средства".
Фактическите обстоятелства за навлизане на
жалбоподателя, с управлявания от него автомобил в път, за който със знака В1 е
била постановена забрана за движение се установяват от показанията на свидетеля
Руков пред РС Пазарджик.
По делото са представени Заповед №РД-11.1430/04.12.2019
г. на АПИ, скица на
временната организация на движението в участъка от пътя в ремонт, както и
снимков материал за въпросната временна организация, от които е видно къде е
ремонта на пътя и забраната за навлизане в ремонтираното пътно платно указано с
множество знаци В1.
При тези данни правилно първоинстанционният
съд е счел, че се
е доказало по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил
състава на административно нарушение по
чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
При определяне размера на санкциите наказващият
орган се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за
индивидуализацията на административното наказание
като е отчел, тежестта на нарушението, свързано несъмнено със създадена непосредствена
опасност за движението.
Размерът на санкциите са правилно определени
съобразно установения императивен размер за съответното нарушение по чл.183,
ал.7 от ЗДвП.
Изводите на районния съд са правилни и въз
основа на тях той е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
При разглеждане на делото първоинстанционният
съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната
на решението му. Решението на Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено
в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
С оглед изхода на делото на ответника по
касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за
процесуално представителство за упълномощен служител с юридическо образование,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ в размер на 100 (сто) лева.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 443/21.07.2020 г. постановено по АНД № 427/2020 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
ОСЪЖДА
Т.Н.Т. да заплати на ОД на МВР
гр. Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/