РЕШЕНИЕ
Номер 90424.08.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 04.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело №
20203100501551 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК, вр. Чл.17 от Закона за защита срещу
домашното насилие. Образувано по въззивна жалба на М. Х. М. , в лично качество и като
законен представител на Х.М.М., чрез адв. Е.П. – ВАК, срещу постановеното решение
№775/18.02.2020г. на ВРС, по гр.д.№14082/2020г., с което е оставена без уважение
подадената от М. Х. М. и Х.М., действаща, чрез своя баща и законен представител М.М.,
молба с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН за издаване на заповед за защита от домашно
насилие срещу А. М. М. , поради извършени от последната актове на домашно насилие като
неоснователна и въззивникът е осъден да залати на А.М. 350лв. съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановена в нарушение на процесуалния закон. Първоинстанционният съд неправилно е
ценил събраните по делото доказателства, което е довело и до невярно установено
фактическа обстановка. Счита, че неправилно и необосновано са приложени последицитена
чл.161 от ГПК, като се твърди, че въззивникът не е съсздавал пречки за събиране на
доказателства по делото. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.172 ГПК при
преценката на свидетелските показания и необосновано не екредитирал заключението на
СПЕ. Излага, че поделото са събрани доказателства, от които безспорно се установяват
изложените в исковата молба твърдения, че въззивникът не е допускан до жилището си,
включително и да се вижда с дъщеря си Х., като ответницата А.М. е иззела функциите на
родител и за агресивното поведение на ответницата спрямо молителите. Неправилно и
необосновано, съдът е приел, че приетите по делото медицинско удостоверение и доклади
на ДСП са с обвързваща материална доказателствена сила и безкритично се е позовал на
посоченото в тях, като е пренебрегнал събраните по делото гласни доказателства и
декларации по чл.9 ЗЗДН. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което молбата да бъде уважена. В жалбата не са направени искания за събиране на
доказателства.
Въззиваемата страна А.М. с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да бъде потвърдено
решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Като подадена в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от лице, за които е налице правен интерес
от обжалване на първоинстанционното решение и срещу подлежащ на възивно обжалване
съдебен акт, жалбата е допустима и следва де се разгледа по същество.
За да се произнесе ВОС съобрази следното: производството по гр.д.№ 14082/19г. По
описа на ВРС е образувано по молба на М. Х. М. и Х. М. М. , действаща със съгласието на
своя баща и законен представител М.Х.М. по реда на ЗЗДН. В нея са изложени твърдения,
че ответницата А. М. М. е дъщеря на молителя М.М. и сестра на молителката Х.М., като
тримата живеят в едно домакинство в жилище, находяща се в гр.Варна, ул.“Св.Климент“
№23, вх.А, ет.1, ап.1., заедно със съпругата на молителя и майка на децата, която страда от
тежко заболяване. Молителят М. работи в чужбина и се прибира в страната за по няколко
месеца. Излага се, че през последните 4-5 години ответницата станала безпричинно
агресивна към близките си, особено към молителя, с когото се карала за всяко нещо,
обиждала го, гонела го от жилището. Твърди, че разбрал от близки хора, че ответницата
пуши трева, като опитите му да разговаря с нея, винаги завършвали с конфликт. За кратко
време ответницата се изнесла да живее сама на квартира, но след това се върнала в
жилището и започнала да настоява молителят да се изнесе, защото и пречи. При
завръщането си от чужбина молителят установил, че вещите му са в мазата, а стаята му била
превърната на склад за стоки от електронна търговия, с която ответницата се занимавала.
Опитите му да влезе в апартамента били възпрепятствани от кучето на ответницата, поради
което и молителят преспивал в мазата или при приятели. Посочва, че на 28.08.2019г. около
22часа, прибирайки се към дома, видял дъщеря си Х., облечена в пижама и с домашни
чехли, да плаче във входа, на стъпалата между апартамента и площадката на първия етаж.
Детето споделило, че сестра му А. се разкрещяла и го изгонила, защото било угасило
лампите в коридора на апартамента. Двамата слезли в мазето и докато молителят
успокоявал детето, ответницата рязко отворила вратата, която води към избите, разкрещяла
се и със заплашителен тон казала на сестра си „Х., веднага да се прибираш вкъщи, чеее..“
Детето се разплакало, а М. се качил по стълбите и понечил да затвори вратата, но
ответницата ритнала вратата, която го ударила по ръката. А. започнала да крещи и ругае
молителя. Молителят отново се опитал да затвори вратата, а ответницата понечила да го
ритне в лицето, но той се отдръпнал и го ритнала в рамото. Молителят успял да се качи по
стълбите и хванал ответницата под мишници и я изблъскал към стълбите, за да се предпази и
затвори вратата. Ответницата започнала отново да крещи. Х. се прибрала в жилището.
Молителят твърди, че ответницата не го допуска в жилището за да се види с детето си и
съпругата си. Блокирала е телефона им.
Моли се по отношение на ответницата да бъдат наложени мерки по Закона за защита
от домашното насилие /ЗЗДН/, изразяващи се в следното – задължаване ответницата да се
въздържа от домашно насилие; отстраняване на ответницата от съвместно обитаваното от
страните жилище; забрана да доближава молителите, жилището на молителите и местата за
социални контакти и училището, което посещава молителката Х.М. за срок от 18 месеца; да
се задължи А.М. да посещава специализирани програми с цел въздържане от актове на
домашно насилие.
Ответникът счита молбата за неоснователна, като оспорва фактите, изложени в нея.
Контролиращата страна ДСП-Варна изразява становище, че уважаването на молбата
за защита не е в интерес на детето, като посочва, че при разговорите с детето Х., социалните
работници са установили, че тя изпитва страх от баща си.
По същество на спора съдът намира следното: безспорно е, че между страните по
делото съществува родствена връзка /баща и дъщеря; сестри/, което обуславя и активна
процесуална легитимация на молителите да искат налагане на мерки по ЗЗДН.
При служебно извършената справка от първоинстанционния съд се установява, че са
образувани дела по реда на ЗЗДН, както следва: гр.д. № 16175/2019г. на ВРС, по което с
влязло в сила решение е отхвърлена молбата на Ц. М.а за налагане на мерки за защита
спрямо детето Х.М. от М.М.; гр.д. № 13877/2019г. на ВРС, образувано по молба за защита,
подадена от А.М. срещу М.М., производството по което е прекратено, поради отказ от иск.
Не се спори и относно това, че молителите и ответницата живеят в жилище,
находящо се в гр. Варна, ул.“Св.Климент“ №23, вх.А, ет.1.
На основание чл.9, ал.3 ЗЗДН като доказателство към делото е приложена декларация от
въззивника за осъществено спрямо него и детето Х. домашно насилие, с твърдения
идентични на описаните в исковата молба. Ангажирани са и гласни доказателства/
св.М.Ж.М., К.Д.А. и Ц.А. М.а/ съпруга на молителя и майка на молителката и ответницата/.
От представеното по делото Медицинско удостоверение №918/2019г., издадено от
Началник на отделение по съдебна медицина при МБАЛ“Св.Ана- Варна“АД се установява,
че при преглед на А. М.а, медицинско лице е установило кръгловато, бледо-жълтеникаво
кръвонасядане с диаметър около 2 см. В долно-външен десен квадрант на дясна млечна
жлеза; по задна повърхност на левия лакът- участък с розов цвят-отпаднала коричка с
диаметър от 1 см. Пред медицинското лице А. М. е посочила, че травмите се дължат на
побой, нанесен на 28.08.2019г. около 22 ч. от баща й, посредством нанасяне на удари с ръце
по главата, гръдния кош, тялото, скубане на косата.
От съвкупния анализ на събраните гласни и писмени доказателства съдът намира, че
не може да се направи извод, че по отношение на молителите е осъществен акт на домашно
насилие на 28.08.2019г. от страна на ответницата.
Както от твърденията изложени в молбата за налагане на мерки за защита от домашно
насилие, така и от представените писмени доказателства и показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява, че страните са в конфликтни отношения. Молителят от
около година и половина живеел в мазето на жилището. Свид. Ц. М. е заявила в показанията
си, че тя е изгонила молителя от жилището заради агресивното му поведение главно към А..
На 28.08.2019г. А. отишла да извика сестра си, Х., която била при баща си в помещението,
което той обитавал. Свидетелката чула викове и видяла, че молителят удря ответницата с
юмруци в областта отляво на черния дроб, по гърдите и главата, както и да я влачи за
косата. В това време Х. прибягала зад гърба на баща си и се качила при майка си. Детето
било разстроено. Молителят крещял, че ще ги избие, а ответницата викала за помощ. След
като се прибрали в жилището, извикали полиция. Свидетелката посочва още, че след втория
й инсулт, А. поела грижите за нея и по-малката си сестра. Грижи се и финансово за
семейството. Свид. М. и А. също са чули скандала между молителя и ответницата. Според
свидетелите, двамата се бутали и блъскали, като Свид. М. не е чул думите, които са си
разменили, а свид. А. заявява в показанията си, че видяла А. на вратата на жилището и тя
пищяла, че ще вика полиция и отправяла обиди към молителя.
Съгласно приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП Варна в годините А.
М. е станала фигура на значим възрастен за по-малката си сестра Х.. В хода на извършеното
проучване, детето е споделило много положителни емоции и преживявания със сестра си А.,
която много му липсва, доколкото към момента на проучването тя се намира в чужбина и
оказва финансова помощ на семейството. Социалните работници са установили, че между
родителите на детето е налице ескалиращо напрежение и липса на конструктивен диалог,
като с цел превенция родителите са насочени към ползване на социална услуга – „Семейно
консултиране и подкрепа към ЦОП Варна. В заключение в доклада е дадено становище за
неоснователност на молбата за налагане на мерки за защита по ЗЗДН.
Предвид изложеното, съдът намира, че не се установява, че на 28.08.2019г. въззиваемата е
извършила акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
Представените с молбата декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН не са достатъчни да обоснове
извод, че е осъществен акт на насилие на посочената в нея дата. Видно от съдържащите се в
тях реквизити, декларацията има значение на доказателство за заявените с нея факти, което
при липса на други доказателства, следва да бъде съобразено от съда при преценка на
основателността на молбата. Тази декларация следва да бъде обсъдена във връзка с
останалите по делото доказателства, като същата в случая не е категорично и безспорно
потвърдена от тях. От показанията на свидетелите се установява, че на посочената от
молителя дата е имало конфликт между него и ответницата – негова дъщеря. Свидетелите
обаче не съобщават конкретни факти за повода за конфликта и кой е провокирал
създаването на конфликтната ситуация. Свидетелите М. и А. не са възприели лично
нанасяне на удари или извършване на друг вид увреждащи движения от страна на
ответницата спрямо молителя Момчилов. В показанията си свидетелите не излагат факти, от
които да се направи извод, че ответницата е имала поведение, които по някакъв начин да се
квалифицира като насилие спрямо детето Х..
Приетото по делото заключение на СПЕ е недостатъчно за да се приемат за безспорно
установени изложените в молбата твърдения за емоционално и психическо насилие
извършено от ответницата спрямо молителите, тъй като същото е основано единствено на
твърденията и изследването на молителя Момчилов.
Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстонционния съд,
че не следва да се приложат последиците на разпоредбата на чл.161 ГПК по отношение само
на ответницата по делото и да се приеме за доказани фактите, чието установяване, тя е
възпрепятствала с неявяването си за обследване при провеждане на допуснатата експертиза.
Обобщавайки изложеното от фактическа и правна страна съдът приема, че не са
налице предпоставките, при които законът предвижда мерки за закрила срещу домашно
насилие. Носещият доказателствената тежест в процеса М.М. не е провел успешно и пълно и
главно доказване на твърденията си, от което да следва категоричен извод за осъществен
спрямо него и детето Християна на посочените в молбата дати и периоди, актове на
домашно насилие от страна на ответницата.
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд, следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора на въззивникът следва да заплати на въззиваемата сторените
от нея във въззивното производство разноски, в размер 350лв., съгласно представените
доказателства.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 775/18.02.2020г., постановено по гр.д. № 14082/2019г.
по описа на Районен съд -Варна
ОСЪЖДА М. Х. М. , ЕГН **********, гр.Варна да заплати на А. М. М. , ЕГН
**********, от гр.Варна, сумата от 350лв., представляваща съдебни разноски на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________