О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. В., …………..
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. В., втори
касационен състав в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
като разгледа докладваното от съдия
Димитър Михов адм. дело № 829/2020г. по описа на Административен съд гр. В.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба с.д. № 11517/23.09.2020г. на В.В.С.
– жалбоподател в производството, представляван от адвокат С. Л. с искане за
изменение на решение № 1239/25.08.2020г., постановено по административно дело №
829/2020г. по описа на Административен съд гр. В. с присъждане на разноски,
съставляващи възнаграждение за осъществена адвокатска защита.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК
молителят изразява несъгласие с мотивите на съда, считайки, че посочената норма
няма обвързване на разноските с ограничаване на осъществяваната защита до един
или друг етап.
С депозиран на основание чл.248, ал.2 от ГПК отговор
с.д. № 13557/02.11.2020г., ответната страна изразява становище за
неоснователност на искането. Счита, че от страна на молителя не са представени
доказателства удостоверяващи към коя от изброените в разпоредбата на чл.38 от
Закона за адвокатурата групи лица принадлежи, от което да следва дължимостта на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Административен съд гр. В., втори касационен състав
като обсъди доводите на страните във връзка с направеното искане, приема
следното:
Производството по делото е образувано по жалби на В.Д.Б.,
В.В.С., Й.А.Д., Ц.Г.П., Ю.М.И.-К., В.Ж.В. и Г.Ц.И. срещу Заповед №
РД-01-72/11.04.2020г., издадена от Директора на Регионална здравна инспекция
гр. В..
С Решение № 1239/25.08.2020г., постановено по
административно дело № 829/2020г. по описа на Административен съд гр. В. съдът
е отменил оспорената заповед. В мотивите на решението съдът е посочил, че
направеното от С. искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от Закона за адвокатурата е неоснователно, поради това, че
защитата в настоящото производство не е осъществена до приключване на съдебните
прения, поради което и не присъжда разноски на жалбоподателя.
При извършената служебна проверка на молбата за
изменение на решението и с оглед събраните доказателства, съдът намира, че
същата е подадена в срока по чл.248 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя
труд. Съгласно чл.11, ал.4 от Етичния кодекс на адвоката, адвокатът е длъжен да
съветва и защитава клиента си компетентно, грижливо, добросъвестно и
своевременно. В настоящия случай жалбоподателят С. е депозирал по делото
пълномощно в полза на адвокат С. Л. по адм. дело № 829/2020г., както и списък
на разноските на основание чл.80 от ГПК с посочено адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. В проведеното открито съдебно
заседание на 30.07.2020г. жалбоподателят е направил искане за присъждане на
осн. чл.38 от Закона за адвокатурата на адвокатско възнаграждение за
подпомагащия го адвокат Л.. След приключване на производството, на 06.08.2020г.
от пълномощника на жалбоподателя е депозирана писмена защита.
С разпоредбата на чл.38, ал.1 от Закона за
адвокатурата се допуска оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на:
1.лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3.роднини,
близки или на друг юрист. Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако в
производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2
и осъжда другата страна да го заплати. За да упражни това свое право,
достатъчно е адвокатът да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, както и да посочи
от коя група лица е лицето, на което се оказва безплатна адвокатска помощ,
съобразно разпоредбата. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателя С.
е представил единствено пълномощно в полза на адвокат Л.. По делото не е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да се посочва, че
адвокатската помощ се предоставя при условията на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.
Поради това настоящият състав на административния съд счита, че искането за
изменение на цитираното по-горе решение
с присъждане на разноски за осъществена адвокатска защита е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 и ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, Административен съд гр.В., втори касационен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молба с.д. № 11517/23.09.2020г. на В.В.С. с
искане за изменение на решение № 1239/25.08.2020г., постановено по
административно дело № 829/2020г. по описа на Административен съд гр. В. с
присъждане на разноски, съставляващи възнаграждение за осъществена адвокатска
защита.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане
на препис от него по реда на чл.138, ал.3 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: