№ 51
гр. Сл., 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря В. В. М.
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20212230201036 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба против НП № 53 от 17.01.20г.
издадено от Началник на РУ Сл., с което на СТ. П. СЛ. с ЕГН **********,
живущ общ.Сл., с.Тополчане, ул. “Съби Димитров" № 7 е наложено
наказание „ГЛОБА“ в размер на 500,00 лв.,за извършено от него нарушение
на чл. 264,ал.1 от ЗМВР.
В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява. Процесуалния му
представител, счита НП за неправилно и незаконосъобразно и моли за
отмяна на НП .Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна, редовно призована не изпраща свой
представител. По делото е постъпило писмено становище, в което се излагат
доводи за законосъобразност и правилност на НП. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Нa 06.01.2020г., около 23.30 часа полицейските служители Р. и Г.
извършвали рутинна полицейска проверка на територията на с. Тополчане,
общ.Сл.. Пътували със служебен автомобил когато забелязали МПС–во, което
криволичи по една от улиците на селото и решили да го спрат и да извършат
проверка на водача. Подали светлинен и звуков сигнал, но водачът ускорил
скоростта си на движение, което наложило полицейските служители да
предприемат преследването му. Когато МПС пристигнало на ул.“Витоша"
пред жилищен дом № 1,водачът спрял, бързо излязъл от автомобила и
побягнал към двора на къщата. Полицейските служители също спрели и
1
слезли от автомобила си. Пръв в двора слязъл св. Р.,след него влязъл св. Г..
Тъй като в двора нямало никой, св. Г. излязъл навън за да запише ДКН на
МПС. През това време на двора излязъл жалбоподателят и се отправил към
св. Р. с думите „Какво правите в двора, майка Ви да еба“. Св. Р. му отправил
устно полицейско разпореждане да остане на място и да ги придружи до
служебния автомобил за установяване на самоличността и извършване на
проверка. Жалбоподателят не се съобразил с отправеното му разпореждане, а
напротив насочил се към св. Р., което принудило последния да приложи
физическа сила и да го събори на земята. Това било видяно и от св. Г.. Св. Р.
приложил помощни средства/белезници/ и с помощта на св. Г.,
жалбоподателят бил отведен до служебния автомобил.След като
полицейските служители установили самоличността му, му предложили
проверка с техническо средство за употреба на алкохол или наркотични
вещества,но жалбоподателят отказал. Бил афектиран и се държал арогантно
като отправил заплаха срещу двамата полицейски служители,че ще имат
проблеми,тъй като баща му работи като съдия в гр. Н..
След отказа на лицето да бъде изпробвано за употреба на алкохол и
наркотични вещества, полицейските служители го отвели в РУ –гр. Сл. за
продължаване на проверката и съставяне на АУАН.
Въз основа на горепосоченото на жалбоподателя бил съставен АУАН,
затова,че„след надлежно предупреждение и отдадено разпореждане
изразяващо се в това да остане на място до приключване на проверката,
същият напуска проверката и оказва съпротива, с което съзнателно пречи да
се изпълнят задълженията по служба произтичащи от ЗМВР“. Акта е бил
връчен на жалбоподателят и последният го е подписал без възражения.
Въз основа на посочения АУАН на жалбоподателят е издадено
обжалваното НП, с което му е наложена глоба в размер на 500 лева., на
основание чл.264 ал.1 от ЗМВР като АНО е приел, че е налице нарушение на
чл.264,ал.1 от ЗМВР.
По повод извършената проверка св. Г. е изготвил Докладна записка №
1670р–440/06.01.20г, в която е описана цялата фактология във връзка с
извършеното нарушение от страна на жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на всички събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя и свидетеля по
съставянето на АУАН и установяване на нарушението като последователни и
напълно покриващи се с останалите писмени доказателства. Въз основа на
техните показания, съдът приема,че водачът е управлявал МПС, което е
криволичило по пътя и това е станало повод, полицейските служители да
подадат светлинен и звуков сигнал с цел да го предупредят за да спре и да му
бъде извършена проверка по ЗДП. Съдът приема показанията им за напълно
идентични и относно това, че след като лицето е било уведомено по
посочения по–горе начин не се е подчинило, което е наложило да бъде
проследено до дома му. Приема за установено,че там отново му е отправено
предупреждение. То е било отправено устно, от униформен полицейски
2
служител, по съответния ред, въпреки което жалбоподателят не се е
подчинил, с което е попречил да му бъде извършена проверка без това да
налага употреба на физическа сила и използването на помощни
средства/белезници:.
Съдът дава вяра и на приложената по делото и приета по съответния
процесуален ред Докладна записка № 1670р–440/06.01.20г., като въз основа
на съдържанието и стига до извода за достоверност както на дадените
свидетелски показания така и на изложеното в обстоятелствената част на НП.
Дава вяра и на останалите писмени доказателства, приети по съответния
процесуален ред и приобщени по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице имащо правен интерес,но по
същество е неоснователна .
НП е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така и в
наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при,
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и
законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е
установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна
правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6
от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са
били нарушени.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателя е извършил описаното в НП административно нарушение.
Безспорно е, че съгласно чл.64, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи
имат право да издават разпореждания до граждани, когато това е необходимо
за изпълнение на възложените им функции. Дадените полицейски
разпореждания /независимо от тяхната форма, устни, писмени или чрез други
разбираеми знаци/ са задължителни за адресатите си по силата на чл.64, ал.4
от ЗМВР, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
Съдът не споделя направеното възражение за неправилно
квалифициране на извършеното нарушение по чл.264 ,ал. 1 от ЗМВР, вместо
по чл. 64,ал. 4 от ЗМВР, тъй като горепосочения текст указва
императивността на дадените полицейски разпореждания, но именно
разпоредбата на чл. 264,ал.1 от ЗМВР съдържа изпълнителното деяние, което
следва да бъде осъществено от обективна и субективна страна, за да се
приеме, че е налице нарушение по ЗМВР. В конкретния казус тази разпоредба
е и санкционна.
За да е съставомерно нарушение попадащо под хипотезата на
санкционната разпоредба на чл.264 от ЗМВР, чиято диспозиция гласи „Който
3
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си…“., е
необходимо с поведението си или с бездействието си деецът да е пречил
противозаконно на полицейските служители да изпълнят служебните си
задължения.
В конкретния казус е безспорно, че след надлежно отправено законно
полицейско разпореждане, изразяващо се първоначално в подаване на
светлинен и звуков сигнал от уредба, находяща се в служебен полицейски
автомобил, проследяване от същия автомобил със включен звуков и
светлинен сигнал и в последствие даването на устно разпореждане от страна
на униформен служител на РУ - Сл., да спре на място и да го придружи до
МПС за извършване на проверка, жалбоподателят не е изпълнил същото
както и, че е оказал съпротива, като с посочените си действия е попречил на
полицейските служители да изпълнят задълженията си по ЗМВР.
Тоест в процесния казус е налице дължимо поведение от страна на
гражданин по силата на законовата разпоредба посочена по –горе . Налице е
дадено по надлежния ред и от страна на надлежен орган полицейско
разпореждане както и поведение от страна на жалбоподателя, което е довело
до невъзможност полицаите да изпълнят служебните си задължения без преди
това да употребят физическа сила и да използват помощни средства.
Съдът не споделя и изразеното от защитата в жалбата до РС – Сл.
възражение за наличие на нарушение на материалния закон изразяващо се в
неправилна квалификация на деянието с твърдението, че същото изпълва
състава на чл.257, ал.1 от ЗМВР, а не както е приел АНО на чл.264, ал.1 от
ЗМВР.
За да е налице противозаконно пречене по смисъла на чл. 264,ал. 1 от
ЗМВР е необходимо деецът да извърши действия, с които противозаконно да
пречи на орган от МВР да изпълни служебните си задължения. Необходимо е
да е налице активно противодействие срещу полицейския орган.
Деянието на жалбоподателя напълно изпълва състава на това
нарушение. Действително в процесния случай е налице както неизпълнение
на многократно дадени полицейски разпореждания с различно съдържание
така и пречене на полицейските служители да извършат проверка.
Поведението на жалбоподателят е било такова на неизпълнение на дадените
му разпореждания, което от своя страна е попречило на полицейските
служители да извършат проверка по съответния ред и е наложило
упражняването на физическа сила и използването на помощни средства, за
да се премине към извършване на надлежна проверка по ЗМВР и ЗДвП.
Горепосоченото безспорно налага извода,че в процесния случай е
налице както неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, направено в
изпълнение на функциите му, така и противозаконното пречене на орган на
МВР да изпълнява функциите си . Така посочените състави са уредени в
ЗМВР като изпълнителни деяния на две отделни административни
нарушения,тези по чл.257, ал.1 и по чл.264, ал.1 ЗМВР.
Налице е извършено административно нарушение, което се изразява в
4
извършване на едно деяние, осъществяващо съставите и на двете
административни нарушения, тъй като с неизпълнението на отправеното му
полицейско разпореждане жалбоподателят е попречил на полицейските
органи да изпълнява функциите си. В този случай жалбоподателят следва да
носи отговорност за по-тежко наказуемото нарушение, а именно това по
чл.264,ал.1отЗМВР,тъй като неговият състав поглъща изпълнителното
деяние на по-леко наказуемото нарушение по чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Предвид горепосоченото, съдът счита, че АНО напълно правилно и
законосъобразно е ангажирал административно наказателната отговорност на
жалбоподателя по чл.264, ал.1 от ЗМВР.Счита,че АНО правилно е приел,че
извършеното от жалбоподателя не е „маловажен случай“ по смисъла на
закона, доколкото по делото не се установиха обстоятелства, които да го
определят като такъв с по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от същия вид. Напротив, жалбоподателят се е държал
арогантно, отправял е обидни думи и изрази, както и заплахи и закани към
полицейските служители.
Съдът, счита че наложеното наказание е определено в
законоустановения минимален размер и е напълно съответно на характера на
нарушението и на вината на нарушителя.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение както и ,че същите следва да се възложат в тежест на
жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП.
Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а
съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80,00 до 120,00 лева.
С оглед гореизложеното и предвид факта, че се касае за производство
протекло в едно съдебно заседание, в което въззиваемата страна не е
изпратила представител, а е депозирала писмено становище, съдът намира, че
следва да определи юрисконсултското възнаграждение в минимален размер,а
именно 80 лв.
Ръководен от гореизложеното и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА НП № 53 от 17.01.20г. издадено от Началник на РУ
Сл., с което на СТ. П. СЛ. ЕГН **********
живущ общ.Сл., с. Тополчане, ул.“Съби Димитров" № 7 е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лв. като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СТ. П. СЛ. ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Сл.
сумата от 80/осемдесет лева/ лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр. Сл. в 14-дневен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________
6