Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 43
09.03.2018г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На дванадесети февруари през
две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
Секретар: АННА СТОЯНОВА
Като разгледа докладваното от
съдия М.Петрова в.гр.дело №526 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С Решение
№438 от 13.04.2017г., допълнено в частта му за разноските с Определение №1318
от 01.06.2017г., постановено по гр.дело №1227/2015г. по описа на Окръжен съд-*,
са отхвърлени предявените от Я.Р.П., ЕГН
**********, и Й.Р.П., ЕГН **********, и двамата от гр. П*, ул.”П* Ш*” №12,
ет.3, ап.12, против И.В.К. ***; Г.Й.Ш. ***; С.Д. ***; Р.Д.Н. ***; Е.Н.К. ***;
Л.М.К. ***; Ф.Г.Т. ***; В.Г. ***; Е.Г. ***; Е. ***; И.Д.А. ***; М*Н. ***;
П.Г.А., с адрес-***; И. ***; Т.Х.А. ***; Д.К.М. ***; В.А.Г. ***; С.Г. ***; В.Й.
***; Н.Г.Ч. ***; В.К.М. *** и М.П.А. ***; искове за признаване за установено по
отношение на ответниците, че Я.Р.П. е собственик на следните
недвижими имоти: поземлен имот без идентификатор, с площ от 456 кв.м, находящ се в град П*, ул.
"П* О* и к*" № 2, кадастрален район 510 от кадастралната карта на
град П*, съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор **, с обща
площ от 16396кв.м, при граници на имота: от север -собствен имот -/реалната
част от имот *, в която е построена сграда с идентификатор */; от изток -
частта от имот *, обособена за общо ползване като вътрешна улица; от юг - В.М.
/реалната част от имот *, в която е построена сграда с идентификатор */ и от
запад - имот *, който поземлен имот /реална част от имот */ е означен като: а./
дял 14 с площ от 397кв.м и площ от 59 кв.м в новопроектирана вътрешна улица в
скицата-проект за делба на имот * и б./ УПИ * - "за жилищно и обществено
застрояване" в квартал *, с площ от 397 кв.м и площ от 59 кв.м в
новопроектирана вътрешна улица в скицата-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ,
на основание дарение, сключено с нотариален акт № **. на СВ- *, и
давностно владение, изтекло в негова полза лично и присъединено от
праводателите му А* П. и Р.П. /за периода от 1996г. до 2006г. вкл. и до
2015г./; сграда с идентификатор * на два етажа, със застроена площ от 73 кв.м и с
предназначение "друг вид сграда за обитаване", построена в поземлен имот - реалната част от имот *, подробно описана
по-горе, на основание приращение-чл.92 от ЗС; поземлен имот без идентификатор, с площ от 1368 кв.м, находящ се в
гр. П*, ул. "П* О* и к*" № 2, кадастрален район 510 от кад. карта на
гр.П* и съставляващ реална част от имот *, при граници на имота: от север -
имот на Е. М* /реална част от имот *, представляваща северозападния ъгъл на
имота/; от изток - частта от имот *, обособена за общо ползване като вътрешна
улица; от юг - собствен имот /описаната реална част от имот *, в която е
построена сграда 12/ и от запад - имот **, който поземлен имот /реална част от
имот */ е означен като: а./ дял 15, с площ от 1209 кв.м и площ от 177 кв.м в
новопроектирана вътрешна улица в скицата-проект за делба на имот * и б./ УПИ *
- "за жилищно и обществено застрояване" в квартал 89, с площ от 1209
кв.м и площ от 177 кв.м в
новопроектирана вътрешна улица в скицата-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ,
на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №**., и
давностно владение, изтекло в негова полза лично и присъединено от
праводателите му – Ц* Г.М. и Г. Ц* М. /за периода от 1993г. до днес/; поземлен
имот без идентификатор, с площ от 1368 кв.м,
находящ се в гр. П*, ул."П*О* и к*" № 2, квартал 510 от кадастралната
карта на града и съставляващ реална част от имот *, при граници на имота: от
север - имот на Ф.Т. и др. /реална част от имот *, представляваща
североизточния ъгъл на имота/; от изток - имот * и имот *; от юг - Й.П.
/реалната част от имот *, в която е построена сграда с идентификатор */ и от
запад - частта от имот *, обособена за общо ползване като вътрешна улица, който
поземлен имот /реална част от имот */ е означен като: а./ дял 16 с площ от
1203кв.м и площ от 183 кв.м в новопроектирана вътрешна улица в скицата-проект
за делба на имот * и б./УПИ * - "за жилищно и обществено застрояване"
в квартал 89а, с площ от
1203кв.м и площ от 183кв.м в новопроектирана вътрешна улица в
скицата-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ, на основание покупко-продажба,
сключена с нотариален акт № **** на СВ-гр. *, и давностно владение, изтекло в
негова полза лично и присъединено от праводателя му- В* Ц* П* /за периода от
1993г. до днес/, както и исковете за признаване за установено по
отношение на ответниците, че Й.Р.П., ЕГН **********, е собственик на следните недвижими имоти: поземлен
имот без идентификатор, с площ от 456 кв.м, находящ се в гр.П*, улица
П.О.К." № 2, кадастрален район 510 от кадастралната карта на града и
съставляващ реална част от имот *, при граници на имота: от север - имот на
ищеца Я.П. /реалната част от имот *, в която е построена сграда с идентификатор
**/; от изток - имот **; от юг - имот на В.М. /реалната част от имот *, в която
са построени сгради с идентификатори * и */ и от запад - частта от имот *,
обособена за общо ползване като вътрешна улица, който поземлен имот /реална
част от имот */ е означен като: а./дял 13, с площ от 409 кв.м и площ от 47 кв.
м в новопроектирана вътрешна улица в скицата-проект за делба на имот * и б./
УПИ * - "за жилищно и обществено застрояване" в квартал 89а,
с площ от 409кв.м и площ от 47кв.м в новопроектирана вътрешна улица в
скицата-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ, на основание договор за дарение,
сключен с нотариален акт № *** на СВ-гр. *, и придобивна давност; сграда с идентификатор ** на два етажа, със застроена площ от 100 кв.м
и с предназначение - "друг вид сграда за обитаване", построена в
поземлен имот - реална част от имот * /подробно описан по-горе/, на основание
приращение-чл.92 ЗС; отхвърлен е предявения от Н.Г.Ч., ЕГН
**********,***, против Я.Р.П., Й.Р.П., двамата с адрес-***; И.В.К. ***; Г.Й.Ш.
***; С.Д. ***; Р.Д.Н. ***; Е.Н.К. ***; Л.М.К. ***; Ф.Г.Т. ***; В.Г. ***; Е.Г.
***; Е. ***; И.Д.А. ***; М*Н. ***; П.Г.А. ***; И. ***; Т.Х.А. ***; Д.К.М. ***;
В.А.Г. ***; С.Г. ***; В.Й. ***; В.К.М. ***, иск за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот от 2,737 дка- бивша нива,
находяща се в землището на гр.П* -З*, кв.36, парцел *, имот * от комасационен
план от 1940г., представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор **.*
по кадастралната карта на гр.П*, с обща площ от 16,425дка, за който е отреден
УПИ-** за жилищно и обществено застрояване в кв.89 по плана на ПУП и ПРЗ и
схеми за кв.”Х* С* ІV”, с административен адрес - гр.П*, ул.п.О.К.” №2, при
посочените съседи - от югоизток-ПИ **, за който е отреден УПИ **; ПИ ** - път;
ПИ **3 - ул.п.О.К.”; от югозапад-ПИ **, за който е отреден УПИ **; от
северозапад - ПИ **.*, за който е отреден УПИ **, на основание договор за дарение от 21.10.1997г., обективиран в нотариален акт №**.
на нотариус Б*, сключен с праводателката й Н*Д.Ч., придобила същия имот по
силата на успешно проведено реституционно производство по ЗСПЗЗ; като Я.Р.П.,
ЕГН **********, и Й.Р.П., ЕГН **********, и двамата от гр. П*, ул.”П*Ш*” №12,
ет.3, ап.12, са осъдени да заплатят на Н.Г.Ч., ЕГН **********,***, сумата от
1080лв. – разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и платен депозит за вещо лице по допуснатата СТЕ.
Недоволни
от така постановеното решение са останали жалбоподателите Я.Р.П. и Й.Р.П.,
които чрез пълномощника си адв.Н.Г. го обжалват в частта му, с която са
отхвърлени предявените от тях установителни собственически искове, с доводи за
неправилност относно приетото от фактическа и правна страна досежно съставът на
придобивната давност във връзка със субективния и обективния елемент на
владението и обектите, върху които такова е осъществявано, както и по отношение
транслативните сделки с идеални части. По подробно изложените съображения
претендират за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на
предявените от тях искове с присъждане на всички направени по делото разноски.
Ответниците по
въззивната жалба В.К.М. и В.Й.М. са депозирали писмен отговор със становище за
нейната основателност. Ответникът по жалбата Н.Г.Ч. е подала писмен отговор със
съображения за нейната неоснователност и
искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Останалите
ответници не са подали отговор и не са взели становище по жалбата.
На
26.11.2016г. е починала ответникът М* Н. Б*, която с Определение №1700 от
07.07.2017г. окръжният съд е заличил като страна по делото и на мястото й е
конституирал нейния наследник и правоприемник И.П.Б., на който е връчен препис
от решението и от въззивната жалба.
Против
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба и от Н.Г.Ч., която чрез
пълномощника си адв.К.Д. го атакува в частта му, с която е отхвърлен предявения
от нея установителен иск за право на собственост върху недвижим имот с доводи
за допуснати процесуални нарушения и неправилни фактически и правни изводи
досежно границите на имота, конститутивното действие на реституционното решение
и собствеността върху обособената реална нива. Претендира за обезсилване на
решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявения от
нея иск да бъде уважен и се присъдят направените разноски в двете съдебни
инстанции.
Ответниците по
тази жалба Я.Р.П., Й.Р.П., В.К.М. и В.Й.М. са депозирали писмен отговор със
съображения за нейната неоснователност, претендирайки за присъждане на
разноски. Останалите ответници не са подали отговор на жалбата и не са взели
становище по нея.
Постъпила е и
частна жалба от Я.Р.П. и Й.Р.П. против определението за допълване на решението
в частта му за разноските чрез осъждането им да заплатят такива на Н.Ч. в
размер на 1080лв. Считат да не дължат разноски, тъй като след съединяването на
делата в общо производство, както те, така и Ч., имат едновременно качеството и
на ищци и на ответници, при което, с оглед отхвърляне на исковете им те нямат
право на разноски като ищци, а в качеството им на ответници насрещните им
вземания се припокриват. Претендират за отмяна на определението в обжалваната
му част и по същество искането на Ч. за допълване на решението в частта му за
разноските да бъде оставено без уважение.
Ответникът по
частната жалба Н.Г.Ч. е подала писмен отговор със съображения за нейната неоснователност,
според които се касае за разноските по основното дело, а не по присъединеното,
и искане за потвърждаване на определението в обжалваната му част.
Въззивните
жалби и частната жалба са подадени съответно в сроковете по чл.259,ал.1 и
чл.275,ал.1 от ГПК; изхождат от легитимирани лица – страните по делото; касаят
неблагоприятните за тях части на първоинстанционното решение и обжалваемо,
съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.248,ал.3 от ГПК, определение за
изменение на решението в частта му за разноските, и откъм съдържание и
приложения са редовни, поради което се явяват допустими.
Съдът, след
преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на
въззивно разглеждане са предявените от Я.Р.П. и Й.Р.П., както и от Н.Г.Ч.,
искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено на
правото на собственост на всеки от тях върху съответно индивидуализирани
недвижими имоти.
Исковете на Я.
и Р.П. се основават на твърдения поземлен имот с идентификатор **.* по
кадастралната карта на гр.П*да е идентичен на реституирания през 1993г. по реда
на ЗСПЗЗ имот №**по картата на възстановената собственост, представляващ нива в
местността „П*“ с обща площ от 16396кв.м., който от самото му възникване да е
бил фактически разделен и владян съобразно правата на собствениците в реално
обособени части, чиито граници да са материализирани на място с различни
огради. Били изготвени скица-проект за делба на имота, по която от фактически
обособените реални части са образувани нови самостоятелни имоти, минимални
части от които били предвидени за обслужваща всички тях улица, както и
скица-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ **, в която за обособените
части от имота са отредени самостоятелни УПИ, а минимални площи от реалните
части са отредени за обслужваща новопредвидените УПИ улица. До делба или
регулационни изменения, обаче, не се стигнало, поради значителния брой на
собствениците и отсъствието на някои от тях от страната. Ищецът Я.П. твърди да
е собственик по дарение от 07.02.2005г., приращение и изтекло в негова полза
лично и присъединено от праводателите му А* Й*П. и Р. О* П. давностно владение
за периода от 1996г. до 2006г. и до днес на поземлен имот, съставляващ реална част
от ПИ **.*, с площ от 456кв.м., обособен като дял 14 с площ от 397кв.м. и площ
от 59кв.м. в новопроектирана вътрешна улица по скицата-проект за делба и като
УПИ ** по скицата-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ, ведно с построената в
него през 2006г. сграда с идентификатор ** със застроена площ от 73кв.м., както
и да е собственик по покупко-продажба от 15.08.2011г. и изтекло в негова полза
лично и присъединено от праводателите му Ц* Г.М. и Г. Ц* М. давностно владение
за периода от 1993г. до днес на поземлен имот, съставляващ реална част от ПИ
***, с площ от 1368кв.м., обособен като дял 15 с площ от 1209кв.м. и площ от
177кв.м. в новопроектирана вътрешна улица по скицата-проект за делба и като УПИ
** по скицата-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ, а също да е собственик по
покупко-продажба от 21.11.2013г. и изтекло в негова полза лично и присъединено
от праводателя му В* Ц* П* давностно владение за периода от 1993г. до днес на
поземлен имот, съставляващ реална част от ПИ ***, с площ от 1368кв.м., обособен
като дял 16 с площ от 1203кв.м. и площ от 183кв.м. в новопроектирана вътрешна
улица по скицата-проект за делба и като УПИ * по скицата-предложение за
изменение на ПУП-ПРЗ. Ищецът Й.Р.П. твърди да е собственик по дарение от
31.12.2003г., приращение и изтекло в негова полза лично за периода от 2003г. до
днес давностно владение на поземлен имот, съставляващ реална част от ПИ ** с
площ от 456кв.м., обособен като дял 13 с площ от 409кв.м. и площ от 47кв.м. в
новопроектирана вътрешна улица по скицата-проект за делба и като УПИ ** по
скицата-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ, ведно с построената в него през
2003г. сграда с идентификатор ** със застроена площ от 100кв.м.
Ответникът
Н.Г.Ч. е предявила иска си като насрещен с депозирания от нея отговор на
исковата молба на П.. Насрещния иск е бил отделен в отделно производство по
образуваното гр.дело №2110/2015г., присъединено на основание чл.123 от ГПК към
настоящото за общо разглеждане с Определение №2324 от 18.10.2016г. на ПОС. В
първоначалната насрещна искова молба Ч. твърди да е собственик на нива от
2,737дка, отделена от общ имот от 16,425дка, въз основа на нотариален акт за
дарение №**, нот.дело **. С уточняваща молба вх.№24963/31.08.2015г. е заявила
този имот да е обособен като отделен обект на собственост, но по кадастралния
план да е включен като част от имот с идентификатор **.*, а правният й интерес
от предявяване на иска да произтича от несъответствието между фактическото
положение и отразяването на имота в кадастралната карта. С молба-уточнение
вх.№5486/19.02.2016г. е индивидуализирала претендирания имот като терен с площ
от 2,737дка, който не е отделен, а е включен в поземлен имот с идентификатор
***, за който е отреден УПИ **, при посочени граници на същия. Относно правния
интерес се е позовала на невъзможност с ответниците като собственици в общия
имот да разрешат доброволно възникналия спор, както и на отказ по нейно искане
от СГКК-П* за попълване на кадастралната карта с нейния имот и на отказ за
изменение на устройствения план за отделяне на собствения й имот. Уточнила е
праводателката й по дарението нейната майка Н* Д.Ч. да е била собственица на
имота като единствен наследник на баба й
Н.В. М* и да черпи правата си от Решение №Т-484/21.06.1993г. на ПК-П*-П*за
възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници. С
молба-уточнение вх.№6322/26.02.2016г. Ч. заявява да претендира имота като
отделен самостоятелен такъв, а не като идеална част от поземлен имот с
идентификатор **.*, в който е включен вследствие непълнота или грешка в одобрената
кадастрална карта. С Определение №1479 от 01.07.2016г. в производство по чл.140
и чл.146 от ГПК окръжният съд е дал възможност на ищеца да уточни основанието
за собственост върху процесния имот на праводателката й Н* Ч., периода и начина
на обобществяването му, статута и състоянието му към влизане в сила на ЗСПЗЗ и
към датата на възстановяване на собствеността. В отговор с молба от
20.07.2016г. ищецът Ч. излага към 1946г. имота да е бил собственост на М* В* М.
– брат на Н.В. М*, починал през 1946г. Баба й Н. М*започнала да владее нива с
площ от 2,737дка и през 1957г. построила в нея жилищна сграда и постройки. През
същата година част с площ от 980кв.м. от нивата била включена в блок на ТКЗС, а
Н. М* продължила да владее останалата част от 1757кв.м. със сградите в нея до
1990г., когато починала и от тогава имота се владеел от нейната дъщеря Н* Ч.,
която през 1991г. заявила правото си като единствен наследник на възстановяване
на нива от 2,737дка, възстановена й посредством цитираното решение от 1993г. в
стари реални граници, от когато до 21.10.1997г. го владяла явно и
необезпокоявано и на посочената дата й го дарила. Твърди към датата на
дарението праводателката Н* Ч. да се явява собственик на целия имот въз основа
на реституционното решение, а при условие на евентуалност да е придобила
правата си на собственост въз основа на давностно владение. При така заявените
уточнения е видно, че ищецът Ч. претендира за право на собственост върху
самостоятелен поземлен имот с площ от 2,373дка, включен поради непълнота на
кадастралната карта в поземлен имот с идентификатор * като придобит от нея по
дарение от майка й, явяваща се негов собственик по земеделска реституция,
евентуално по силата на придобивна давност. В проведеното на 13.10.2016г. първо
съдебно заседание по присъединеното впоследствие дело окръжният съд е допълнил
проектодоклада си с изложените от ищеца в последната уточняваща молба
обстоятелства.
Исковете са
предявени спрямо част от съсобствениците в поземлен имот с идентификатор **
При така
очертания предмет на спора настоящата инстанция намира следното от фактическа и
правна страна:
Представено е
удостоверение за наследници на В* В. М*, според което тя е починала на
21.11.1941г. и е оставила за наследници към момента на смъртта си своите седем
деца – Е.В. А*, Д* В* М., К* В* М., М* В* М., Ц* В* М., Н.В. М* и П* В.Д..
Наследникът М*В* М. е починал на 17.03.1946г. На 06.10.1947г. е подадена искова
молба за делба на останалото от него наследство между наследниците му –
горепосочените негови братя и сестри. Видно от съдебен протокол от 22.01.1947г.
по гр.дело №608/1947г. на *ски околийски съд е, че е допуснато извършването на
съдебна делба между посочените наследници при равни дялове по отношение на
недвижимия имот, описан в удостоверение №576 от 14.06.1947г. на кметско
наместничество село П* при П* народна община. В това удостоверение имота е
описан като нива от 16дка в П* землище, местност „Ц* о*“ при посочени съседи.
Приложена е скица, по която имота е разделен на шест равни по площ дяла от по
2770кв.м. Представени са и съдебен протокол от 12.05.1948г. и определение от
19.05.1948г. по същото дело. С определението е утвърден разпределителния
протокол от 18.03.1948г. Този разпределителен протокол не е приложен, нито друг
съдебен акт, при което липсват надлежни доказателства делбата да е извършена
чрез определяне кой от наследниците какъв имот получава. Въз основа на съдебния
протокол от 22.01.1947г. по допускане на делбата, с който е установена
съсобствеността при равни за шестимата наследници дялове от имота, през 1991г.
по реда на ЗСПЗЗ е заявено по отделни преписки правото на възстановяване на
собствеността върху имота в полза на наследниците на всеки от шестимата
съделители. Този протокол е посочен като документ за собственост от преди
обобществяването на имота в реституционните преписки на Н.В. М*и К* В* М..
Същото е видно от изпратените от ОбСЗ-П* с писмо вх.№37373/15.12.2016г.
реституционни решения, съответно: Решение №Т-481 от 21.06.1993г. за
възстановяване правото на собственост на наследниците на Ц* В* М.; Решение
№Т-482 от 21.06.1993г. за възстановяване правото на собственост на наследниците
на П* В. М*; Решение №Т-484 от 21.06.1993г. за възстановяване правото на
собственост на наследниците на Н.В. М*; Решение №Т-486 от 21.06.1993г. за възстановяване
правото на собственост на наследниците на К* В* М.. Приложен е и констативен
Нотариален акт №**., с който въз основа на Решение №Т-485 от 21.06.1993г.
наследниците на Е.В. А*са признати за собственици по реституция. В изпратените
материали се съдържат данни и за постановено Решение №Т-483 от 21.06.1993г. по
преписка №Т-807 на В* Д.М. /наследник на Д* В* М./. С всяко от посочените
решения се възстановява правото на собственост в стари реални граници върху
нива от 2,737дка в землището на гр.П*-З*в кв.36, парцел 15, имот №* от
комасационен план изработен 1940г., съставляваща част от общ имот от 16,425дка
при посочени за последния граници. Към решенията не е приложена скица на така
възстановените имоти, нормативно изискване за каквато към датата на постановяването
им не е съществувало, а такова е въведено впоследствие с чл.14,ал.1,т.1 /Изм. и
доп. – ДВ, бр.45/1995г./ от ЗСПЗЗ. По картата на възстановената собственост
така реституираните имоти са нанесени като общ имот №** с площ от 16,426дка,
идентичен на поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта, одобрена
със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г., според приетото заключение от 26.02.2016г.
на СТЕ, изготвено от вещото лице инж.В*Г*, с приложените към него скица №1 и
скица №2. При липсата на данни за извършване на съдебната делба от 1947-48г. на
имота чрез обособяване на отделни самостоятелни имоти от него, разпределени
между наследниците, които като такива да са фигурирали в предшестващи
колективизацията планове, и при позоваване на съдебен протокол за допускане на
делба на имота като съсобствен, реституцията е проведена за целия имот, а не за
обособени от него отделни такива, като възстановителните решения
индивидуализират именно същия, заснет като такъв в КВС и кадастралната карта,
по отношение на който се поражда конститутивното им действие досежно обекта на
реституцията. При това положение тя е извършена по отношение на целия имот в
съсобственост между наследниците на починалите титуляри при равни за последните
дялове, каквито при делбата е установено да притежават, от по 2,737дка или в
площно съотношение по 2737/16426ид.части. В тази връзка неоснователно ищецът
Н.Ч. поддържа претендираният от нея имот с площ от 2,737дка да е реституиран
като самостоятелен обект в индивидуална собственост на нейната майка Н* Ч.,
явяваща се единствен наследник на бившия собственик Н. М*. Към момента на
реституцията върху възникналия заснет по КВС имот №*от 16,425дка е съществувала
съсобственост между всички лица, в полза на които е проведена, включително и Н*
Ч..
И тримата ищци
по същество претендират за индивидуална собственост върху реални части от
имота, доколкото той по действащата кадастрална карта е заснет като един общ
поземлен имот с идентификатор ** позовавайки се на настъпили след реституцията
и преди и след одобряване на кадастралната карта юридически факти, изпълващи
наведените от тях придобивни основания. В тази връзка, според задължителните
указания по т.2 и т.4 от Тълкувателно решение №8 от 23.02.2016г. по тълк.дело
№8/2014г. на ОСГК на ВКС, искове за собственост на реална част от имот, когато
тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, какъвто е
настоящия случай, са допустими, както е допустим и иск за реална част от
поземлен имот, когато тази част изобщо не е заснета като самостоятелен имот в
кадастралната карта, дори да не е проведена административна процедура по
чл.53,ал.1,т.1 от ЗКИР или иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР, както е и в случая.
Й* К*М. като
един от наследниците на бившия собственик на имота К* В* М., починал на 27.10.1970г.,
се е разпоредил в полза на дъщеря си А* Й*П. чрез дарение по НА №**г., с
2,5/2737ид.части, и чрез покупко-продажба по НА №*., том **., с
910/2737ид.части, или общо с 912,5/2737ид.части от възстановената нива от
2,737дка, съставляваща част от общия имот от 16,428дка, или от
2737/16428ид.части от същия. Впоследствие приобретателката А*Й* П. и съпруга й
Р. О* П. са дарили на сина си ищеца Й.П. 1/2ид.част от придобитите от тях
912,5/2737ид.части, съгласно НА №**., а другата 1/2ид.част са дарили на другия
си син ищеца Я.П., съгласно НА №*., *г. Ищецът Я.П. е изкупил от
съсобствениците си Ц* Г.М. /дарен от баща си Г. Ц* М. по НА №**./, и В* Ц* П*
като наследници на бившия собственик Ц* В*М., починал на 22.10.1978г.,
собствените на двамата общо 2737/16426ид.части от общия имот, съобразно
приложените НА №***. Н*Д.Ч. като единствен наследник на бившия собственик Н.В.
М*, починала на 16.07.1990г., е дарила на дъщеря си ищеца Н.Ч. реституираната
нива от 2,737дка, съставляваща част от общия имот от 16,425дка, или
2737/16426ид.части от него, видно от приложения НА №* от **.
От показанията
на св.А* П. - майка на ищците Я. и Й.П., св.Б* М* - първа братовчедка на ищците
Я. и Й.П., и св.М* Ч*, ангажирана от ищеца Ч., се установява, че непосредствено
след реституцията наследниците на бившите собственици са се разбрали кой коя
реална част от възстановения им общ имот ще ползва в рамките на полагаемата се
по решенията площ, като още тогава съответните части били заградени и границите
не били местени и до днес, както и нямало никакви спорове помежду им. Наличието
на материализирани на място вътрешни огради досежно реалните части, чието
местоположение не е било променяно, се установява и посредством заключението от
26.02.2016г. на СТЕ, изготвено след извършен на място оглед, и са видни от
скица №5 към него, идентична на цитираната от ищците П. в исковата им молба и
приложена към нея скица-проект за делба, и скица №4, идентична на представената
с исковата молба скица-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ, както и от допълнителното
заключение от 19.04.2016г. със скица към него. Имота е бил застроен с множество
сгради в отделните реални части, видно от приложените скици и удостоверение
№54/07.11.2013г. на Община-П*. Според показанията на св.А* П., св.Я*У* и св.Б*
М*, ищецът Я.П. ползва обозначените на скица №4 имот *, който закупил от В* П*;
имот *, който закупил от Г.М., като двата съставляват дела на бившия собственик
Ц* В* М., както и имот *, съставляващ половината от притежаваната от майка му
1/3 от дела на бившия собственик К* В* М., а ищецът Й.П. ползва имот*,
съставляващ другата половина. Според показанията на св.А* П., св.Б*М* и св.М*
Ч*, ищецът Н.Ч. ползва южната част от общия имот, граничеща с път и обозначена
на скица №4 като имоти * и
*. При тези обстоятелства е видно, че непосредствено след реституцията
наследниците на бившите собственици по общо тяхно съгласие са установили
фактическа власт върху съответните по площ от по 2737дка шест реални дяла от
общия имот, с вътрешно разпределение между отделните групи наследници и
последващи техни правоприемници, които са и оградили и част от тях застроили.
Според показанията на св.А* П., до момента, в който със съпруга й прехвърлили
земите на синовете си, те били обработвани от тях, имали там барачка и били
всеки ден, а след прехвърлянето им в тях се установили синовете им, като Й.,
който до тогава живеел под наем, в ползваната от него част построил къща, в
която непосредствено след построяването й около 2002-2003г. се нанесъл да
живее, а Я. около две години по-късно също си построил жилищна сграда в
срещуположната на брат му част, в която се настанил да живее. Застрояването на
коментираните части от имота с жилищни сгради от страна на Й. и Я. около
посочения времеви период се третира и в показанията на св.Я* У*. За така
осъщественото строителство показания депозира и св.К* Г., според който към
2000-2002г. Й. започнал да строи в ползваната от него част от имота и
непосредствено след завършване на грубия строеж се нанесъл да живее в сградата,
а след около 2-3 години брат му Я. си направил къща в неговата част срещу тази
на Й.. Касае се за съществуващи и към момента сгради, заснети в кадастралната
карта съответно с идентификатори ** и
**с предназначение – друг вид сграда за обитаване, видно от представените скици
и заключение на СТЕ от 26.02.2016г., чието местоположение в съответните реални
части от имота е видно от скица №4 и скица №5 към заключението. За същите е
издадено удостоверение №54/07.11.2013г. на Община-П*, район „З*“, според което,
на основание пар.127,ал.1 от ЗИДЗУТ те не подлежат на премахване и забрана за
ползване и могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка, т.е. са в режим на
търпимост. Според св.А* П., праводателите на Я. – Г. и В*, си работели техните
имоти, а след като му ги прехвърлили си ги ползвал само той. При тази
фактическа обстановка следва да се има предвид, че владението е част от
имуществото на наследодателите и с приемане на наследството то продължава от
наследниците по право, при което презумпцията по чл.69 от ЗС се счита оборена и
позоваващият се на придобивна давност сънаследник, упражнявал фактическа власт,
следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе
си, а при съсобственост, произтичаща от юридически факт, различен от
наследяването, от значение е основанието, на което е установена фактическата
власт върху вещта от един от съсобствениците, в който смисъл са задължителните
указания по Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. на ВКС по тълк.дело №1/2012г.,
ОСГК. В тази връзка, в случая се установи съсобствеността върху общия имот да е
възникнала по наследяване след реституцията му, при която е обособен като обект
на вещно право. Последвали са разпоредителни сделки с идеални части от имота.
Още при възстановяването му, обаче, сънаследниците по тяхно общо съгласие са
установили фактическа власт върху съответните им реални части от него, каквато
по отношение на тях са продължили да упражняват и правоприемниците им. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че фактическата власт върху реалните части е
установена по съгласие на съсобствениците с намерение за своенето им от всеки
от тях като индивидуален собственик по отношение на идеалните части на
останалите, с което е осъществявано явно и необезпокоявано владение от
обективна и субективна страна. Конкретно праводателите на ищеца Я.П. – неговите
родители А* и Р.П., са упражнявали фактическа власт със съзнание на собственици
върху претендираната от същия реална част от имота, впоследствие застроена от
него, за времето от 1996г., когато се установи А* П. да е придобила чрез сделки
от баща си като един от наследниците на бивш собственик идеални части от имота,
до 2005г., когато родителите са дарили половината от притежаваните идеални
части на сина им Я., своил впоследствие и до момента въпросната реална част, по
който начин е налице присъединяване към неговото на владението на праводателите
му по смисъла на чл.82 от ЗС, продължило общо 10 години, съгласно чл.79,ал.1 от
ЗС, до 2006г. От гласните доказателства се установи в тази реална част от имота
Я.П. около 2005-2006г. да е построил процесната сграда, която от тогава
единствено той обитава. Както се установи, от момента на реституцията през
1993г. наследниците на бившите собственици са започнали да владеят идеалните
части на останалите спрямо реалните части на фактически разделения по тяхно
съгласие общ имот, съответно от тогава Г.М. и В* П* като наследници на бившия
собственик Ц* В* М. са осъществявали владение върху разпределените помежду им
имоти *и * по скица №4 към
заключението на СТЕ, което за първия е продължено от синът му Ц* Г.М. като
негов правоприемник след дарението през 2007г., и продължено от ищеца Я.П. след
продажбата през 2011г., а за втория продължено от същия след продажбата през
2013г., към момента на които сделки, от сключването на които Я. е установил
владение, към което присъединява това на праводателите си, е изтекъл период от
повече от десет години. Ищецът Й.П. е установил фактическа власт върху реалната
част, съставляваща имот * по скица №4 към заключението на СТЕ, през 2003г.,
както твърди в исковата молба, след извършеното в негова полза от родителите му
дарение на идеални части от общия имот, със съзнанието на индивидуален неин
собственик, предвид установените обстоятелства на предшестваща фактическа
подялба на имота между наследниците на бившите собственици и самите тях и
техните правоприемници. През същата година е бил завършен и предприетия от него
строеж на жилищна сграда в тази реална част, в която той се е нанесъл да живее.
От тогава в негова полза е започнал да тече десетгодишен срок на придобивна
давност по отношение идеалните части както от реалната част от имота, така и от
построената в него жилищна сграда, извън притежаваните по дарение и приращение,
изтекъл към 2013г. Според задължителните указания по т.1 и т.2 от Тълкувателно
решение №4 от 17.12.2012г. по тълк.дело №4/2012г. на ОСГК на ВКС, позоваването
на придобивна давност по смисъла на чл.120 от ЗЗД във връзка с чл.84 от ЗС не е
елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок, изтекъл в случая и за
двамата ищци П. преди датата на подаване на настоящата искова молба, с която е
релевирана от тях придобивната давност. Спорен е въпроса дали реалните части от
общия имот, върху които е упражнявано лично и присъединено владение от ищците
Я. и Й.П., съставляват годни за придобиване по сделки и давност, каквито са
наведените основания на претендираното право на собственост, обекти. До
01.01.2001г., когато е влязъл в сила ЗИДЗТСУ /ДВ, бр.34 от 25.04.2000г./,
нормата на чл.59,ал.1 от ЗТСУ /отм./ в първоначалната й редакция е въвеждала
абсолютна забрана за придобиването на реални части от дворищнорегулационни
парцели чрез правни сделки или по давност, при което теклата до изменението на
нормата давност по отношение на такива реални части не се зачита. След
изменението й придобиването на реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места е позволено само ако те отговарят на нормативните
изисквания за минимални размери за площ и лице, идентична на която уредба е
въведена и посредством сега действащите разпоредби на чл.200 във връзка с чл.19
от ЗУТ. Идеята е да бъде запазена целостта на имота в конфигурацията му по
регулацията, с оглед възможността за реализиране на предвижданията по ПУП-ПРЗ,
както и реалната част от него, отговаряща на нормативите за площ и лице, да
бъде заснета като самостоятелен поземлен имот и урегулирана без да се засяга
или влошава предвиденото с плана застрояване, както в урегулирания поземлен
имот, в който се намира тя, така и в съседните нему. Затова тези изисквания не
са меродавни за имотите извън регулация, за които не е налице отреждане с предвиждания
за застрояване или други градоустройствени нужди. В случая реституирания имот е
урегулиран с ПУП-ПРЗ, одобрен с решение №469, взето с протокол 33/16.12.2010г.
на ОбС-П*, видно от заключението на СТЕ от 26.02.2016г. и скица №3 към него, до
когато е имал статут на земеделска земя извън населеното място, при което до
този момент действалите нормативни забрани и ограничения за придобиване на
реални части не са били приложими за същия. След урегулирането му, обаче,
придобиването е подчинено на посочените изисквания за минимални площ и лице.
Следва да се има предвид, че, макар и позоваването на изтекла придобивна
давност да не е елемент от състава на този придобивен способ, изискванията към
реално обособената част се преценяват съобразно действащия именно към момента
на позоваването устройствен закон, с оглед целта, с която такива са предвидени
– обособяването й като самостоятелен урегулиран поземлен имот да не препятства
или влошава съществуващите устройствени предвиждания и да не води до създаване
на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или започнати
строежи. В тази връзка, за да бъдат претендираните от ищците П. реални части от
общия имот годни за придобиване обекти, те трябва да отговарят на изискванията
на чл.19 от ЗУТ за минимални размери на площ и лице. Нито една от тях не
покрива изискването за лице – изход към улица. Те се намират във вътрешността
на урегулирания поземлен имот. По делото безспорно се установява от
непротиворечивите в тази насока показания на ангажираните от ищците свидетели и
цитираното заключение на СТЕ, че по цялото протежение на общия имот в посока
юг-север е обособен фактически вътрешен черен чакълиран път с ширина 3-3,5м.,
по който се осъществява по съгласие на съсобствениците още след реституцията
достъпа откъм съществуващата улица до вътрешните реални части, каквито са тези
на ищците П., без този път да е заснет по действащия план, а да е предвиден в
нереализирания проект за делба и за изменение на ПУП-ПРЗ, по който е с ширина
от 8м. и обхваща площи от всички реално ползвани части от общия имот. В тази
връзка и по повод доводите на пълномощниците на ищците в хода на устните
състезания във въззивното производство, настоящата инстанция намира, че
нормативът за лице изисква изход към предвидена с ПУП-ПРЗ улица, която да е и
реализирана, каквато въпросният вътрешен черен път не представлява. Освен това,
предметът на спора не включва установяване на собственост/съсобственост върху
реална част от общия имот, фактически ползвана за път, като самостоятелен
обект. При това положение процесните реални части не съставляват годни обекти
за придобиване на право на собственост чрез сделки или по давност, на каквито
основания се позовават ищците П., поради което и исковете им за собственост
относно тях се явяват изцяло неоснователни. Настоящата инстанция не споделя
доводите им във въззивната жалба за частична основателност на исковете относно
придобитите със сделки идеални части. По тези сделки са придобити идеални части
от целия урегулиран поземлен имот, но не той е предмет на исковите претенции и
не за него съдът дължи произнасяне, а за процесните реални части от същия като
самостоятелни обекти на вещно право, каквито по изложените съображения те не
представляват. Правилно при това положение с обжалваното първоинстанционно решение
исковете за собственост по отношение на тези реални части са отхвърлени изцяло
като неоснователни и в тази му част то следва да се потвърди.
Ищците П.
претендират за право на собственост върху построените от всеки от двамата
поотделно в урегулирания поземлен имот сгради с идентификатори ** и **. Като
основания за собствеността върху им те сочат извършените от родителите им в
тяхна полза дарения, приращение и давностно владение, както резонно поддържат
във въззивната жалба. Установи се сградата с идентификатор ** да е построена от
Я.П. около 2006г., а сградата с идентификатор ** от Й.П. през 2003г., след като
са придобили през посочените години от родителите си по дарение по 912,5/2737
идеални части от имота. Като собственици на терена в този обем права те на
основание чл.92 от ЗС по приращение са придобили в същия обем и идеалните части
от построените върху му сгради. Установи се и сградите да са построени във
владени въз основа на съгласие на всички съсобственици още след реституцията от
праводателите им до този момент реални части от имота, както и от тогава
сградите да се ползват от ищците. Това основание, на което са установили
фактическа власт върху им, предполага тяхното намерение за своене и изключва
владението на останалите, поради което не е необходимо да доказват извършване
на действия, обективиращи това им намерение, спрямо останалите. При това
положение следва да се приеме, че с изтичане на десетгодишния срок по
чл.79,ал.1 от ЗС, съответно през 2016г. и през 2013г., всеки от тях е придобил по
давност останалите идеални части от съответната сграда. Без значение е
обстоятелството, че исковата молба е подадена на 05.05.2015г., когато срокът за
Я.П. все още не е бил изтекъл, тъй като с нея давността не се прекъсва по
смисъла на чл.116,б. от ЗЗД във връзка с чл.84 от ЗС, доколкото искът му е за
установяване на придобити от него по давност права. От значение е, че нито един
от ответниците не е заявил чрез насрещен иск или възражение претенции за
собственост върху претендираната от Я.П. жилищна сграда, с което да прекъсне
течащата в негова полза придобивна давност, изтичането на която в хода на
производството е факт с правно значение за правилното решаване на спора,
настъпването на който следва да бъде зачетен. Обсъденото обосновава извода за
основателност на предявените от ищците П. установителни собственически искове
за процесните сгради, които следва да бъдат уважени след отмяна на
първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени, като
неправилно.
По отношение
иска на Н.Ч. се установи нейната майка Н* Ч. като единствен наследник на бившия
собственик Н. М* да е придобила по наследство от нея след реституцията
притежаваните от наследодателката й 2737/14624ид.части от възстановения в
съсобственост общ имот №**, а не обособен от същия самостоятелен имот с площ
2737дка. В условия на евентуалност ищецът Ч. твърди майка й да е придобила
права върху процесната реална част въз основа на давностно владение. Относно
началния момент на давностния период следва да се има предвид, че давност би могла
да тече след възстановяване на собствеността върху земеделския имот, предвид
конститутивния ефект на реституционното решение, посредством което се
индивидуализира имота чрез определяне на неговите граници, независимо дали
възстановяването е в стари или в нови реални граници, от който момент същият
възниква като обект на правото на собственост за лицата, в полза на които е
извършена реституцията, което изключва обективният елемент на владението до
приключването й. Този извод не се променя от твърденията на ищеца и събираните
във връзка с тях доказателства част от възстановения имот да е била застроена
още преди обобществяването му и тази застроена част да не е била внасяна в
ТКЗС, доколкото е безспорно, че земеделската реституция е проведена за целия
имот. Предвид казаното, твърдяното от ищеца придобивно основание за правата на
нейната праводателка не е осъществено, тъй като от реституцията през 1993г. до
1997г., когато е сключен договора за дарение помежду им, не е бил изтекъл
изискуемия се десетгодишен давностен срок. Неоснователно в писмената си защита
пред настоящата инстанция жалбоподателят Ч. възразява относно наличието на
процесуално основание за обсъждане на нотариалния акт за дарението, доколкото
той не е оспорен от ответниците, както и за събиране на доказателства за
правата на праводателката й. Касае се за обстоятелства, релевантни към
основанието, от което ищецът твърди да произтича правото й на собственост,
които подлежат на установяване от нея на общо основание, независимо от липсата
на изричното им оспорване, и които съдът е длъжен да изследва при преценката си
по същество. При това положение не може да се приеме към датата на дарението,
на което ищецът основава претендираното от нея право на собственост,
дарителката да е била индивидуален собственик на процесната реална част на
наведените основания и да е прехвърлила собствеността върху й като
самостоятелен обект. Действително, по делото се установи от момента на
реституцията тази реална част да е била владяна единствено от Н* Ч. и дъщеря й
ищеца Н.Ч., включително като застроена с обитавана от тях жилищна сграда и
гараж, според отразеното на скиците към заключенията на СТЕ от 26.02.2016г., от
19.04.2016г. и от 11.10.2016г., и показанията на св.М* Ч*. Ищецът, обаче, не
навежда като правно основание за правата си придобивна давност чрез
осъществявано лично от нея владение, евентуално с присъединяване на такова на
праводателката й, поради което и доколкото давността не се прилага служебно, а
при позоваване на такава, то е недопустимо съдът да я изследва и зачита. По
тези съображения предявения от Ч. иск се явява неоснователен и като такъв
правилно отхвърлен с обжалваното първоинстнационно решение, което в тази му
част следва да се потвърди.
В мотивите на обжалваното решение окръжният
съд е посочил, че, с оглед отхвърляне на исковете, на ищците Я. и Й.П. и Н.Ч.
не следва да се присъждат претендираните от тях разноски. В срока по
чл.248,ал.1 от ГПК за обжалване на решението е постъпила молба
вх.№14198/05.05.2017г. от Н.Ч. за допълването му в частта за разноските по
отношение отхвърлените искове на П., чрез присъждане на направените от нея
такива в размер на 1142лв., съгласно представения списък. С Определение №1318
от 01.06.2017г. съдът е приел, че Н.Ч. в качеството й на ответник по
предявените от Я. и Й.П. искове, които са отхвърлени, на основание чл.78,ал.3
от ГПК има право на направените за защита срещу тези искове разноски, с които
решаващи мотиви е постановил допълване на решението чрез осъждане на Я. и Й.П.
да заплатят на Н.Ч. разноски по делото от 1080лв., от които 1000лв. за
адвокатско възнаграждение и 80лв. за депозит за вещо лице по поставената в
съдебно заседание на 16.03.2016г. допълнителна задача към СТЕ. Неоснователно в
подадената срещу това определение частна жалба Я. и Й.П. считат, че, след като
след съединяването на делата по предявените от тях искове и по предявения като
насрещен от Ч. и първоначално отделен иск всички те имат качеството и на ищци и
на ответници, то, с оглед отхвърляне на исковете им и предвид припокриване на
насрещните им вземания за разноски в качеството на ответници по съответните
искове, разноски не следва да се присъждат. В качеството й на ответник по
предявените от тях искове и на основание чл.78,ал.3 от ГПК Ч. има право на
направените от нея разноски за защитата й по тези искове, но не и на разноските
по предявения от нея иск, с оглед отхвърлянето му. Такива разноски безспорно са
заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. по
представения с отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие
от 10.07.2015г. и пълномощно, като уговорено именно за изготвяне на отговор на
исковата молба на ищците П. и за защита по образуваното от тях дело, както и
разноските от 80лв. за депозит за вещо лице по поставената от нея в съдебно
заседание на 16.03.2016г. допълнителна задача към СТЕ, допусната преди
съединяването на делата с определението от 18.10.2016г., т.е. във връзка със
защитата й по предявените от П. искове. Съдът не би могъл да извърши служебно
компенсация на насрещните вземания за разноски, които Я. и Й.П. са заплатили
като ответници по иска на Ч., което да е основание такива да не й се присъждат.
При това положение правилно те са й присъдени в посочения размер в
производството по чл.248 от ГПК. Основание за отмяна на обжалваното определение
не е налице и с оглед изхода по спора при настоящото му въззивно разглеждане,
поради което то като правилно следва да се потвърди.
И пред
настоящата инстанция тримата жалбоподатели претендират за присъждане на
разноски за въззивното производство. Жалбоподателят Я.П. е заплатил разноски за
държавна такса в размер на 886,25лв., от която 291,40лв. за иска за сградата и
594,85лв. по исковете за реалните части от имота, съобразно посочената с молба
вх.№14874/20.05.2015г. цена на исковете на база приложените към нея
удостоверения за данъчна оценка. От тези разноски му се дължат такива от
291,40лв. за уважения иск за сградата. Жалбоподателят Й.П. е заплатил разноски
за държавна такса от 754,50лв., от които 669,50лв. за иска за сградата и 85лв.
за иска за реалната част от имота. От тях му се следват разноските от 669,50лв.
за уважения иск за сградата. Разноски за заплатената за частната жалба държавна
такса от 15лв. не се дължат, предвид неоснователността й. Жалбоподателят Н.Ч. е
заплатила разноски за държавна такса от 510,67лв. по депозираната от нея
въззивна жалба против решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от
нея иск. С оглед неоснователността на въззивната жалба, тези разноски не следва
да й се присъждат. Представен е договор за правна защита и съдействие от
05.05.2017г. и пълномощно с уговорено в адвокатско възнаграждение в размер на
1600лв., платимо в брой, фигуриращо в приложения списък по чл.80 от ГПК като
платено. Възнаграждението е уговорено за обжалване на първоинстанционното
решение и за процесуално представителство пред ПАС, при което касае защитата,
както по предявения от нея, така и по предявените спрямо нея искове, без да е
разграничено по размер, поради което следва да се приеме по равно. При това
положение от него следва да й се присъди сума в размер на 800лв. за защитата по
отхвърлените искове на П..
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№438 от 13.04.2017г., постановено по гр.дело №1227/2015г. по описа на Окръжен
съд-*, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените от Я.Р.П., ЕГН **********, и Й.Р.П., ЕГН **********, и
двамата от гр. П*, ул.”П* Ш*” №12, ет.3, ап.12, против И.В.К. ***; Г.Й.Ш. ***;
С.Д. ***; Р.Д.Н. ***; Е.Н.К. ***; Л.М.К. ***; Ф.Г.Т. ***; В.Г. ***; Е.Г. ***;
Е. ***; И.Д.А. ***; М* Н. ***; П.Г.А., с адрес-***; И. ***; Т.Х.А. ***; Д.К.М.
***; В.А.Г. ***; С.Г. ***; В.Й. ***; Н.Г.Ч. ***; В.К.М. ***, и М.П.А. ***;
искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че Я.Р.П. е
собственик на сграда с идентификатор ** на два етажа, със застроена площ от 73кв.м и с
предназначение "друг вид сграда за обитаване", построена в поземлен имот - реалната част от имот *.*, на основание
приращение-чл.92 от ЗС, както и за признаване за установено по
отношение на ответниците, че Й.Р.П., ЕГН **********, е собственик на сграда с
идентификатор ** на два етажа, със
застроена площ от 100кв.м и с предназначение - "друг вид сграда за
обитаване", построена в поземлен имот - реална част от имот **.*, на
основание приращение-чл.92 ЗС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение
на И.В.К. ***; Г.Й.Ш. ***; С.Д. ***; Р.Д.Н. ***; Е.Н.К. ***;
Л.М.К. ***; Ф.Г.Т. ***; В.Г. ***; Е.Г. ***; Е. ***; И.Д.А. ***; И.П.Б. /като
наследник и правоприемник на починалата в хода на производството М*Н. ***;
П.Г.А., с адрес-***; И. ***; Т.Х.А. ***; Д.К.М. ***; В.А.Г. ***; С.Г. ***; В.Й.
***; Н.Г.Ч. ***; В.К.М. *** и М.П.А. ***, че Я.Р.П., ЕГН **********,***, е
собственик на сграда с идентификатор **
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П*, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 73кв.м., брой етажи
– 2, предназначение – друг вид сграда за обитаване, с адрес на сградата: гр.П*,
п.О.К.“, разположена в поземлен имот с идентификатор **.*, при съседи на
поземления имот:******* на основание приращение по чл.92 от ЗС и давностно
владение.
ПРИЗНАВА за установено по отношение
на И.В.К. ***; Г.Й.Ш. ***; С.Д. ***; Р.Д.Н. ***; Е.Н.К. ***;
Л.М.К. ***; Ф.Г.Т. ***; В.Г. ***; Е.Г. ***; Е. ***; И.Д.А. ***; И.П.Б. /като
наследник и правоприемник на починалата в хода на производството М* Н. ***;
П.Г.А., с адрес-***; И. ***; Т.Х.А. ***; Д.К.М. ***; В.А.Г. ***; С.Г. ***; В.Й.
***; Н.Г.Ч. ***; В.К.М. *** и М.П.А. ***, че Й.Р.П., ЕГН **********,***, е
собственик на сграда с идентификатор *
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П*, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 100кв.м., брой
етажи – 1, предназначение – друг вид сграда за обитаване, с адрес на сградата:
гр.П*, п.О.К.“, разположена в поземлен имот с идентификатор **, при съседи на
поземления имот: ******, на основание приращение по чл.92 от ЗС и давностно
владение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №438 от 13.04.2017г., постановено по
гр.дело №1227/2015г. по описа на Окръжен съд-*, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от Я.Р.П., ЕГН
**********, и Й.Р.П., ЕГН **********, и двамата от гр. П*, ул.”П* Ш*” №12,
ет.3, ап.12, против И.В.К. ***; Г.Й.Ш. ***; С.Д. ***; Р.Д.Н. ***; Е.Н.К. ***;
Л.М.К. ***; Ф.Г.Т. ***; В.Г. ***; Е.Г. ***; Е. ***; И.Д.А. ***; И.П.Б. /като
наследник и правоприемник на починалата в хода на производството М* Н. ***;
П.Г.А., с адрес-***; И. ***; Т.Х.А. ***; Д.К.М. ***; В.А.Г. ***; С.Г. ***; В.Й.
***; Н.Г.Ч. ***; В.К.М. *** и М.П.А. ***; искове за признаване за установено по
отношение на ответниците, че Я.Р.П. е собственик на следните
недвижими имоти: поземлен имот без идентификатор, с площ от 456 кв.м, находящ се в град П*, ул.
п.О.К." № 2, кадастрален район 510 от кадастралната карта на град П*,
съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор **.*, с обща площ от
16396кв.м, при граници на имота: от север - собствен имот /реалната част от
имот *, в която е построена сграда с идентификатор **/; от изток - частта от
имот *, обособена за общо ползване като вътрешна улица; от юг - В.М. /реалната
част от имот *, в която е построена сграда с идентификатор **/ и от запад -
имот **, който поземлен имот /реална част от имот */ е означен като: а./ дял 14
с площ от 397кв.м и площ от 59кв.м в новопроектирана вътрешна улица в
скицата-проект за делба на имот * и б./ УПИ **-
"за жилищно и обществено застрояване" в квартал 89, с площ от
397кв.м и площ от 59кв.м в новопроектирана вътрешна улица в скицата-предложение
за изменение на ПУП-ПРЗ, на основание дарение, сключено с
нотариален акт № ***. на СВ- П*, и давностно владение, изтекло в негова полза
лично и присъединено от праводателите му А* П. и Р.П. /за периода от 1996г. до
2006г./вкл./ и до 2015г./; поземлен имот
без идентификатор, с площ от 1368кв.м, находящ се в гр. П*, ул. п.О.К." №
2, кадастрален район 510 от кад. карта на гр.П* и съставляващ реална част от
имот *, при граници на имота: от север - имот на Е. М* /реална част от имот *,
представляваща северозападния ъгъл на имота/; от изток -частта от имот *,
обособена за общо ползване като вътрешна улица; от юг - собствен имот
/описаната реална част от имот *, в която е построена сграда 12/ и от запад -
имот **, който поземлен имот /реална част от имот */ е означен като: а./ дял
15, с площ от 1209кв.м и площ от 177 кв.м в новопроектирана вътрешна улица в
скицата-проект за делба на имот * и б./ УПИ ** - "за жилищно и обществено
застрояване" в квартал *, с площ от 1209 кв.м и площ от 177кв.м в
новопроектирана вътрешна улица в скицата-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ,
на основание договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт №**г., и
давностно владение, изтекло в негова полза лично и присъединено от
праводателите му – Ц*Г.М. и Г. Ц* М. /за периода от 1993г. до днес/; поземлен
имот без идентификатор, с площ от 1368 кв.м,
находящ се в гр. П*, ул.п.О.К." № 2, квартал 510 от кадастралната карта на
града и съставляващ реална част от имот *, при граници на имота: от север -
имот на Ф.Т. и др. /реална част от имот *, представляваща североизточния ъгъл
на имота/; от изток - имот * и имот **; от юг - Й.П. /реалната част от имот *,
в която е построена сграда с идентификатор **/, и от запад - частта от имот *,
обособена за общо ползване като вътрешна улица, който поземлен имот /реална
част от имот */ е означен като: а./ дял 16 с площ от 1203 кв.м и площ от 183
кв.м в новопроектирана вътрешна улица в скицата-проект за делба на имот * и
б./УПИ ** -"за жилищно и обществено застрояване" в квартал 89а, с площ от 1203 кв.м и площ от 183 кв.м в
новопроектирана вътрешна улица в скицата-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ,
на основание покупко-продажба, сключена с нотариален акт № **. на нотариус № *,
вписан акт №**. на СВ-гр. П*, и давностно владение, изтекло в негова полза
лично и присъединено от праводателя му- В* Ц* П*/за периода от 1993г. до днес/,
както и исковете за признаване за установено по отношение на
ответниците, че Й.Р.П., ЕГН **********, е собственик на поземлен имот без идентификатор, с площ
от 456 кв.м, находящ се в гр.П*, улица п.О.К." № 2, кадастрален район 510
от кадастралната карта на града и съставляващ реална част от имот *, при
граници на имота: от север - имот на ищеца Я.П. /реалната част от имот *, в
която е построена сграда с идентификатор **/; от изток - имот *; от юг - имот
на В.М. /реалната част от имот *, в която са построени сгради с идентификатори
* и **3/ и от запад - частта от имот *, обособена за общо ползване като вътрешна
улица, който поземлен имот /реална част от имот */ е означен като: а./дял 13, с
площ от 409 кв.м и площ от 47 кв.м в новопроектирана вътрешна улица в
скицата-проект за делба на имот * и б./ УПИ ** - "за жилищно и обществено
застрояване" в квартал 89а, с площ от 409 кв.м и площ от 47
кв.м в новопроектирана вътрешна улица в скицата-предложение за изменение на
ПУП-ПРЗ, на основание договор за дарение, сключен с нотариален акт № ** на
СВ-гр. П*, и придобивна давност, И В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от Н.Г.Ч., ЕГН **********,***, против Я.Р.П. и Й.Р.П., двамата с
адрес-***; И.В.К. ***; Г.Й.Ш. ***; С.Д. ***; Р.Д.Н. ***; Е.Н.К. ***; Л.М.К.
***; Ф.Г.Т. ***; В.Г. ***; Е.Г. ***; Е. ***; И.Д.А. ***; И.П.Б. /като наследник
и правоприемник на починалата в хода на производството М* Н. ***; П.Г.А. ***;
И. ***; Т.Х.А. ***; Д.К.М. ***; В.А.Г. ***; С.Г. ***; В.Й. ***; В.К.М. ***, иск
за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик
на недвижим имот от 2,737 дка- бивша нива, находяща се в землището на гр.П* -З*, кв.36, парцел*, имот
* от комасационен план от 1940г., представляващ реална част от поземлен имот с
идентификатор ** по кадастралната карта на гр.П*, с обща площ от 16,425 дка, за
който е отреден УПИ * за жилищно и обществено застрояване в кв.* по плана на
ПУП и ПРЗ и схеми за кв.”Х* С* ІV”, с административен адрес- гр.П*, ул.п.О.К.”
№2, при посочените съседи - от югоизток-ПИ *, за който е отреден УПИ **; ПИ **
- път; ПИ ** - ул.п.О.К.”; от югозапад-ПИ *, за който е отреден УПИ *; от
северозапад - ПИ **.*, за който е отреден УПИ **, на основание договор за дарение от 21.10.1997г., обективиран в нотариален акт №**.
на нотариус Б*.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение №1318 от 01.06.2017г., постановено по гр.дело №1227/2015г. по описа
на Окръжен съд-*, В ЧАСТТА, с която е допълнено Решение №438 от 13.04.2017г. по
същото дело в частта му за разноските, като Я.Р.П., ЕГН **********, и Й.Р.П.,
ЕГН **********, и двамата от гр. П*, ул.”П* Ш*” №12, ет.3, ап.12, са осъдени да
заплатят на Н.Г.Ч., ЕГН **********,***, сумата от 1080лв. – разноски по делото,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и платен депозит за вещо
лице по допуснатата СТЕ.
ОСЪЖДА
Я.Р.П., ЕГН **********, и Й.Р.П., ЕГН **********, и двамата от гр. П*, ул.”П*
Ш*” №12, ет.3, ап.12, да заплатят на Н.Г.Ч., ЕГН **********,***, сумата от
800лв. /осемстотин лева/, представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА
И.В.К. ***; Г.Й.Ш. ***; С.Д. ***; Р.Д.Н. ***; Е.Н.К. ***; Л.М.К. ***; Ф.Г.Т.
***; В.Г. ***; Е.Г. ***; Е. ***; И.Д.А. ***; И. ***; П.Г.А. ***; И. ***; Т.Х.А.
***; Д.К.М. ***; В.А.Г. ***; С.Г. ***; В.Й. ***; В.К.М. ***; М.П.А. ***, и
Н.Г.Ч., ЕГН **********,***, да заплатят на Я.Р.П., ЕГН **********,***, сумата
от 291,40лв. /двеста
деветдесет и един лева и четиридесет стотинки/, представляваща разноски за
въззивното производство, а на Й.Р.П., ЕГН **********,***, да заплатят
сумата от 669,50лв.
/шестстотин шестдесет и девет лева и петдесет стотинки/, представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: