№ 1708
гр. Варна, 08.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20233100900370 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. №
18723/26.07.2023г. на „ЛЪКИ КД“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул. Ян Хунияди 37, ет.3, представлявано от
Красимир Даскалов, управител, чрез пълномощник адв. И. Н., с която срещу
„ПЕРИНОВ и синове“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул.Братя Миладинови 30, представлявано от Евгений
Перинов, управител, са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове за присъждане на
1. сумата от 30 000 лв., предявен частичен иск от сумата 172 000 лв.,
представляваща задължение за заплащане на платен аванс на отпаднало
основание, предвид развалянето на договор за изпълнение на СМР от
29.07.2021г., както и
2. сумата от 5 000.00лв., предявен частичен иск за заплащане на договорна
неустойка, цялата в размер на 86 230лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите.
Настоява се за заплащане на направените по делото съдебно - деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока за писмен отговор, на осн.чл.367, ал.4 от ГПК, ответникът
предявява насрещни осъдителни искове, както следва :
1
1. за предаване владението на движими вещи, представляващи строителен
инвентар /кофраж, скеле и др. подробно описани в уточняваща молба от
12.09.23 г./ неоснователно държани от ищеца след разваляне на договора
от 29.07.2021г. и в условие на евентуалност, ако движимите вещи са
погинали, за присъждане на тяхната равностойност в размер на
223087.41 лева, при предявена част от нея в размер на 1000 лева.
2. за осъждане на ответника да заплати сума като частичен иск в размер на
1 000,00 лева от общо дължимата сума от 67 500 лева, а именно по
222,22 лева месечно за периода от 03.04.23 г. до 03.08.23 г. и 111,12 лева
за периода от 03.08.23 г. до 18.08.23 г. в общ размер на 67500 лева,
представляващи обезщетение за ползване без основание на вещите в
размер на месечния пазарен наем за всеки един месец поотделно за
периода от 03.04.23 г. до 18.08.2023 г. или 15000 лева за един месец от
03.04.2023 г. до 03.05.2023 г., 15000 лева за един месец от 03.05.2023 г.
до 03.06.2023 г., 15000 лева за един месец от 03.06.2023 г. до 03.07.2023
г., 15000 лева за един месец от 03.07.2023 г. до 03.08.2023 г., 7500 лева за
половин месец от 03.08.2023 г. до 18.08.2023 г.,
3. за заплащане на сума в общ размер на 58105.01 лева, по проформа
фактура № 110/31.03.23 г., представляващи стойността на извършени
СМР, след приспаднат аванс по договор.
По допустимостта на претенциите:
Обстоятелствата, на които ищецът основава претенциите си, сочат на
възникнало между страните по делото облигационно правоотношение във
връзка с извършване на СМР, съгласно договор за изпълнение на СМР от
29.07.2021г., развален едностранно от възложителя поради неизпълнение от
страна на изпълнителя, в резултат на което се претендира връщане на
предоставен паричен аванс като недължимо платено поради отпаднало
основание.
Обстоятелствата, от които произтичат насрещните искове сочат на
възникнало за ответника по тях (ищец по главните искове) задължение да
върне след разваляне на договора от 29.07.2021г. намиращи в обекта му вещи,
собственост на ищеца (изпълнителя по договора); да го обезщети с оглед
ползването им без основание; да заплати извършени СМР на обекта.
2
На ищеца по насрещните искове следва да се укаже, че ако поддържа
иска за връщане на движимите вещи, които оценява на 223 087.41 лева,
следва да доплати държавна такса в размер на 4 % от цената на иска или
сумата от 8 873.50 лева и представи доказателства за това в едноседмичен
срок от съобщаването.
Сезиран е родово и местно компетентен съд. Исковете са допустими и
следва да бъдат разгледани по реда на Глава тридесет и втора от ГПК
Производство по търговски спорове.
По доказателствените искания на страните
Представените от страните писмени доказателства съдът намира за
допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между
страните, с оглед на което същите следва да бъдат допуснати, като
събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно
заседание - чл. 375, ал. 1 ГПК.
Поради липса на данни част от какъв документ е този, находящ се на л.
72 от делото, както и индивидуализиращи данни относно съставителя на опис
инвентар, представен от ответника, то двата документа не следва да бъдат
приобщавани по делото като негодни писмени доказателства.
Допустими и относими към предмета на доказване са исканията на
ищеца за провеждане на СТЕ и ССчЕ.
Заявеното искане на ответника за отговор на поставени въпроси
(обективирано в ОИМ) следва да бъде пояснено както по отношение на
въпросите, така и относно вида на експертизата, която иска да бъде
извършена. На страната следва да се даде едноседмичен срок, в който да
заяви ясно и конкретно исканията си, като й се укаже, че при неизпълнение,
съдът ще счета искането за неизвършено.
Съдът намира, че фактите, предмет на поисканите свидетелски
показания, а именно относно вида и количеството инвентар и ДМА на обекта;
извършван ли е опис и представители на кои фирми са присъствали на описа,
следва да бъдат установени с писмени доказателства, съответно с
техническите познания на експерт, поради което следва да бъде оставено без
3
уважение искането за провеждане на разпит на двама свидетели.
Настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание
чл.374, ал.2 ГПК. За събиране на становищата им, допуснатите доказателства
и одобряване на постигнатата спогодба делото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на
съдията.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени от „ЛЪКИ КД“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. Ян Хунияди 37,
ет.3, представлявано от Красимир Даскалов, управител, чрез пълномощник
адв. И. Н., с която срещу „ПЕРИНОВ и синове“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.Братя Миладинови 30,
представлявано от Евгений Перинов, управител, са предявени в условията на
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове за присъждане на
1. сумата от 30 000 лв., предявен частичен иск от сумата 172 000 лв.,
представляваща задължение за заплащане на платен аванс на отпаднало
основание, предвид развалянето на договор за изпълнение на СМР от
29.07.2021г., на осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД, както и
2. сумата от 5 000.00лв., предявен частичен иск за заплащане на договорна
неустойка по чл.44, от раздел VI на договора от 29.07.2021г., цялата в
размер на 86 230лв., на осн.чл.92 от ЗЗД, начислена за периода от
17.03.2022г. до 04.04.2023г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане насрещни искове, предявени от
„ПЕРИНОВ и синове“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул.Братя Миладинови 30, представлявано от Евгений
Перинов, управител срещу „ЛЪКИ КД“ ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Варна, бул. Ян Хунияди 37, ет.3, представлявано от
Красимир Даскалов, управител, за осъждане му
1. да владението на движими вещи, представляващи строителен инвентар
/кофраж, скеле и др. подробно описани в уточняваща молба от 12.09.23
4
г./ неоснователно държани от ищеца след разваляне на договора от
29.07.2021г. и в условие на евентуалност, ако движимите вещи са
погинали за присъждане на тяхната равностойност в размер на 1000
лева, частичен иск от общата сума в 223 087.41 лева,
2. за осъждане на ответника да заплати сума като частичен иск от размер на
1 000 лева от общо дължимата сума от 67 500 лева, а именно по 222.22
лева месечно за периода от 03.04.23 г. до 03.08.23 г. и 111.12 лева за
периода от 03.08.23 г. до 18.08.23 г. в общ размер на 67500 лева,
представляващи обезщетение за ползване без основание на вещите в
размер на месечния пазарен наем за всеки един месец поотделно за
периода от 03.04.23 г. до 18.08.2023 г. или 15000 лева за един месец от
03.04.2023 г. до 03.05.2023 г., 15000 лева за един месец от 03.05.2023 г.
до 03.06.2023 г., 15000 лева за един месец от 03.06.2023 г. до 03.07.2023
г., 15000 лева за един месец от 03.07.2023 г. до 03.08.2023 г., 7500 лева за
половин месец от 03.08.2023 г. до 18.08.2023 г.,
3. за заплащане на сума в общ размер на 58 105.01 лева по проформа
фактура № 110/31.03.23 г., представляващи стойността на извършени
СМР, след приспаднат аванс по договор.
ДАВА на ищеца по насрещните искове едноседмичен срок от
съобщаването да представи доказателства за доплатена държавна такса в
размер на 4 % от цената на първия иск или сумата от 8 873.50 лева.
При неизпълнение в срока производството по иска ще бъде прекратено.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32
„Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:
Сочи се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за
изпълнение на СМР от 29.07.2021 год. в гр. Варна на обект: СГРАДА СЪС
СМЕСЕНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ в УПИ V - 230027 - „Зона за обществено
обслужване" в кв.8, местност „Боклук тарла", ж.к. „Владислав Варненчик“.
5
Съгласно договора за СМР за „Перинов и синове“ ЕООД ЕИК ********* е
възникнало задължение да извърши СМР и закупуване и доставка на
материали за строителството, съгласно количествено-стойностна сметка към
договора.
Твърди се, че съгласно договора, срокът за изпълнение, съгласно
календарния/линеен график /Приложение 2/ е 12 месеца след издаване на
Протокол - Акт №1 и изплащане на аванс по договора, в размер на 10 % от
стойността на същия, а именно 287 433.00 лв. Сочи се, че срокът за
изпълнение на договора е започнал да тече за страните от 09.11.2021 год.,
след извършеното плащане по аванс в размер на 344 919.94 лв. и наличието на
Акт №1 за откриване на строителната площадка. Обектът е следвало да бъде
предаден на 09.11.2022 год., което не е сторено.
Ищецът твърди, че считано от 03.04.2023 год., писмено е развалил
Договора за изпълнение на СМР от 29.07.2021 год., на основание чл.262, ал.2
от ЗЗД. Твърди, че изпълнителят е прекъснал работа на обекта без основание,
а сградата е следвало да бъде завършена по график към месец 03.2023г., а към
настоящия момент остават още 6 броя плочи.
Твърди се, че извършената работа от страна на ответника е на стойност
общо 703 943.50 лв., която е своевременно и изцяло заплатена.
Твърди се, че ответникът бил поканен да се яви на 29.05.2023г. в
кантората на нотариус № 194, за да подпише съответните актове и протоколи,
съгласно изискванията на чл.5, ал.2 от НАРЕДБА № 3 от 31 юли 2003 год. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството, на същият не се
явил.
Сочи се, че съгласно чл.2 от раздел II Срокове и изпълнение от Договор
за изпълнение на СМР от 29.07.2021 год. на изпълнителя по договора е
преведен аванс съгласно проформа фактура, в размер на 344 919.94 лева.
Доколкото аванса следва да бъде в размер на 10 % от цената на договора,
съгласно чл.4 от раздел III Цени и условия на плащане или 287 433.00 лв., то
възложителят е превел сума по-голяма от дължимата по договора, с 57 485.00
лв., която следва да бъде възстановена като недължимо платена след
разваляне на договора.
Ищецът твърди, че възложителят дължи договорна неустойка, съгласно
чл.44, раздел VI Неустойки и санкции, в размер на 0.01% без ДДС на ден от
6
стойността по Договора, но не повече от 3% от стойността на договора.
Съгласно договора цената на договорените СМР е 2 874 332.85 лева, като
неустойката е в размер на 86 230 лева.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в
който счита исковете за недопустими и неоснователни.
Ответникът не оспорва, че с ищцовото дружество е сключен Договор за
изпълнение на СМР от 29.07.2021 год. в гр. Варна на обект: СГРАДА СЪС
СМЕСЕНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ в УПИ V - 230027 - „зона за обществено
обслужване“ в кв.8, местност „Боклук тарла“, ж.к. „Владислав Варненчик“,
община Варна, както и че по договора са предоставени суми в аванс за
закупуване и доставка на материали и извършване на СМР, но твърди, че за
извършеното строителство са подписвани и съответните актове 19.
Оспорва се твърдението на ищеца, че е налице неизпълнение на
задълженията на ответното дружество, поради което договорът
неоснователно е развален по негова вина.
Счита, че е налице неяснота в твърденията на ищеца, доколкото в
уточняващата молба същият твърди, че по договора от 29.07.21 г. срокът за
изпълнение е 12 месеца, като изпълнителят на СМР е следвало да предаде
обекта на 09.11.2022 год. и същевременно сочи, че изпълнителят е прекъснал
работа на обекта без основание, а сградата е следвало да бъде завършена по
график към месец 03.2023г.
Твърди се, че не е налице основание за връщане на част от платения
аванс, тъй като със сумите са закупувани и доставяни материали и са
заплащани трудовите възнаграждения на работещите на обекта лица.
Сочи, че доколкото ответното дружество не е неизправна страна по
договора, то и не дължи неустойки по него. Евентуално неустойката е
прекомерна в претендирания размер, а ищеца не е посочил периода за който
претендира такава, не е фиксирал нейния размер, нито е посочил как
определя началната дата, изхождайки от изявлението му, че строежа е
следвало да бъде завършен в края на март 2023 г.
Ответникът счита, че при двустранен договор дори да е налице
неизпълнение на уговореното кредиторът може да развали договора, като
даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение,
7
че след изтичането на срока ще смята договора за развален. В конкретния
случай липсва такова предупреждение, както и предоставяне на подходящ
срок. Твърди се, че ответникът бил затруднен при снабдяването с материали
за строителството с оглед войната в Украйна.
Същевременно се твърди, че ищецът по делото е неизправна страна, тъй
като е извършвал плащания по издадените въз основа на подписаните актове
19 фактури на малки части и с голямо забавяне, което изключително много е
затруднявало работата на изпълнителя.
Както плащането със закъснение, така и нерегулярните доставки на
материали на обекта от страна на ищеца и промяната в икономическата
обстановка в световен мащаб са довели до невъзможност за извършване на
договорената работа в първоначалния срок, поради което се е стигнало и до
удължаване на срока за изпълнение на договора от 29.07.2021 г.
Счита се, че дори и да е налице основателна причина за разваляне на
договора, то поръчващият може да се откаже от договора, макар
изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените
разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от
изпълнението на работата, поради ответното дружество не дължи връщане на
каквато и да било сума от предоставените аванси.
С ОИМ и уточнителни молби от 12.09.2023г., 03.10.2023г. и
17.10.2023г. ответникът твърди, че едновременно с връчване на писмото за
разваляне на договора достъпа на изпълнителя до обекта е бил забранен, като
поради внезапността на прекратяване на отношенията на обекта без основание
са задържани вещи на ответното дружество на стойност 223 087.42 лева.
Задържането на работния инвентар на толкова голяма стойност фактически
препятства възможността на ответното дружество да продължи работа не
само на този, но и на друг обект.
Твърди се, че вероятно инвентарът е унищожен поради неправилното
му експлоатиране. Настоява, че доколкото същият се държи без основание от
ищеца, съотв. се ползва от него без разрешение на собственика му, то
ищцовото дружеството освен, че дължи връщането му на собственика, то
дължи да плати обезщетение съответно на среден пазарен наем на движимите
вещи – строителен инвентар за съответния период.
Ответникът твърди, че от страна на ищеца липсва разплащане по
8
последната издадена проформа фактура № 110/31.03.23 г. на стойност 58
105,01 лева след приспадане на аванс съгласно уговореното в анекси към
договора от 29.07.2021г.
В допълнителната искова молба ищецът пояснява, че съгласно
договора, срокът за изпълнение, съгласно календарния/линеен график
/Приложение 2/ е 12 след издаване на Протокол - Акт №1 и изплащане на
аванс по договора, в размер на 10 % от стойността на същия, а именно 344
919.94 лв. с ДДС. Така срокът за изпълнение на договора е започнал да тече за
страните от 17.03.2022 год., тоест след извършеното плащане по аванс в
размер на 344 919.94 лв. с ДДС и откриването на строителната площадка.
Предвид това, че срокът за изпълнение е 12 месеца, изпълнителят на СМР е
следвало да предаде обекта в срок от една година от датата на издаване на акт
образец 19 №1 от 17.03.2022г, а именно до 17.03.2023 год. Твърди се, че
срокът за изпълнение е започнал да тече на март 2022 год. като обекта е
следвало да бъде завършен през март 2023 год., но предвид това, че срока е
започнал да тече от издаването на акт №1 за откриване на строителна
площадка, срока за извършване на СМР от изпълнителя е изтекъл на
17.03.2023 год.
Сочи се, че Акт образец 19 № 15 от март 2023 е за завършени СМР на
кота + 6,62/ или завършен втори етаж на сградата/, като остават още 6 етажа/
сградата е осем етажна + асансьорна шахта или още 6-7 месеца работа, което
се явява седем месеца след крайния срок за завършване на сградата на груб
строеж.
Оспорват се твърденията на ответника за извършена от изпълнителя
работа без забележки, като се позовава на протокол за забележките по всички
етапи, подписан на 24.03.2023 г. от техническия ръководител на ответната
страна. Твърди се, че ответникът не е предприел действия по поправка на
некачествените СМР и към момента на прекратява на договора.
Ищецът поддържа твърденията си, че изпълнителят не е изразходил
сумата по заплатения аванс по предназначение, като твърди, че между
страните били подписани два анекса, уреждащи финансовите
взаимоотношения по повод на предоставените на възложителя суми и
неизвършени СМР. Съгласно договореност между страните изпълнителят, в
случая ответник е следвало да върне част от аванса, тъй като той не е усвоен
по предназначение, тъй като материалите в последствие са закупени от
възложителя. Изпълнителя, видно от последвалите два анекса към договора е
следвало да възстанови сумите, заплатени от възложителя за монтажа и
9
демонтажа на крана на обекта, стойността и доставката на бетон и арматурна
заготовка.
Оспорва се твърдението, че възложителят е правил нерегулярни
доставки на материали на обекта, доколкото задължение на изпълнителя по
договор е да закупува и доставя необходимите материали за извършване на
възложените му СМР.
Пояснява се, че неустойката по договора е изчислена от датата на акт
образец 19 №1 от 17.03.2022г. до момента на прекратяване на договора,
когато вече закъснението е минимум 6 месеца.
Оспорва се твърдението за забавяне от страна на възложителя на
плащания, като причина за неизпълнение на време и качеството на СМР по
договора. Сочи се, че съгласно сключения между страните договор актовете и
фактурите към тях се заплащат както следва: чл.З т.6 от договора в седем
дневен срок след подписването на акт образец 19, а съгласно чл.4 т.15 - акт
образец 19 се подписва в срок от 5 работни дни от представяне на съответния
акт. Окончателното плащане става след декофриране на елементите,
почистване на обекта и отстраняване на констатираните недостатъци, което е
видно и от двустранен протокол от 24.03.2023г., подписан от страните. Това
става съответно в срок от 30 дни след актуването на съответния етап, отразен
в акта.
Предявените насрещни искове се оспорват по основание и размер.
Сочи се, че на обекта е останал инвентар и кофражен материал, който
се установява, че е собственост на друг търговец - „ПЕРИНОВ ИГ“ ООД.
Между двете дружества е било сключено споразумение от 29.06.2023 год., в
което страните приемат за безспорно, че „ПЕРИНОВ ИГ“ ООД, гр. Варна е
собственик на кофражен материал и инвентар, находящ се на обекта на
"ЛЪКИ -КД" ЕООД: "СГРАДА СЪС СМЕСЕНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ" в
УПИ У-230027-"зона за обществено обслужване",кв. 8, местност "Боклук
тарла",ж.к."Вл,Варненчик", община Варна, както и същият е на обща
стойност 85 038 39 лв.
Твърди се, че „собственика и управител на ответника, също има
собственост и представлява същото“ - „ПЕРИНОВ ИГ“ ООД, гр. Варна.
На 26.07.2023 год. отново с „ПЕРИНОВ ИГ ООД, гр. Варна е сключен
договор ползване на вещите при наемна цена в размер на 3 500 лева, която
„Лъки КД" ЕООД следва да заплаща на собственика на кофража и инвентара,
находящи се на неговия обект, както и сума в размер на 10 161.20 лева за
периода от 03.04.2023 год. до 30.06,2023 год. и сума от 3 500.00 лева за
периода 01.07.2023 год. до 31.07.2023 год.
Твърди се, че доколкото вещите не са собственост на изпълнителя, то
не му се дължи и обезщетение за ползването им.
Твърди се, че представената проформа фактура № 110/31.03.23 год. за
първи път се предявява от страна на изпълнителя. Сочи се, че подписани по
изпълнените в обекта СМР от ответника са актове от №1 до №14, а Акт
Образец 19 №15, не е подписан от страните, поради констатираните
незавършени и некачествено завършени СМР като проформа фактурата от
31.03.2023 год. е издадена незаконосъобразно за цялата стойност в размер на
58 105,01лв. Окончателното плащане се осъществява след декофриране на
10
елементите, почистване на обекта и отстраняване на констатираните
недостатъци, констатирани в двустранен протокол от 24.03.2023г. Това се
извършва, съответно в срок от 30 дни след актуването на съответния етап,
отразен в акта. Доколкото изпълнителя не е изпълнил задълженията си, то не
му се дължи плащане.
В срока по чл 373, ал.1 от ГПК с отговора на допълнителната искова
молба ответникът поддържа, че авансът е разходван по предназначение и е
приспадан по съответния ред от издаваните фактури. Твърди, че при
констатиране на забележки, същите са отстранявани своевременно. Не
оспорва наличието на анекси и твърдението, че от страна на ищцовото
дружество са плащани материали за обекта.
Оспорват се твърденията, че за изграждане на останалите етажи са
нужни още 6-7 месеца.
УКАЗВА на страните, че на доказване подлежат следните
обстоятелства: Всяка страна следва да установи твърденията си, от които
черпи изгодни правни последици, а именно :
По първия иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД: Ищецът следва да
установи наличие на действителен договор; разваляне на договора, по какъв
начин е станало то, извършено ли е съобразно нормативните изисквания;
виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което
последният носи отговорност; както и размер на исковата претенция.
Ответникът следва да докаже въведените възражения, вкл. основание за
задържане на полученото.
По иска с правно основание чл.92 от ЗЗД : Ищецът следва да докаже
фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне
основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, а именно
- наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението,
уговорена неустойка и нейния размер.
В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си в
срок, съгласно задълженията по договора, както и въведените
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
По насрещните искове :
По иска за фактическо предаване на вещите, в условие на евентуалност
– за присъждане на левовата им равностойност : Ищецът следва да установи
наличието на вещите в обекта на ищеца, както и наличието на права върху
същите; факта на погиването им; левовата им равностойност. В тежест на
ответника е да установи направените правоунищожаващи, правопогасяващи
11
или правоотлагащи твърдения, включително изправността си.
По иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД : Ищецът следва да
установи ползване на вещите от ответника при липса на основание за това;
размер на обезщетението за ползване. Ответникът – да докаже наличие за
правно основание за ползването им през процесния период.
По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД : Всяка страна следва да
установи твърденията си, от които черпи изгодни правни последици, а
именно : в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че между него и ответника е налице валидно сключен договор,
който е породил желаните от страните правни последици, както и че самият
той е изправна по него страна - че е изпълнил, когато според уговореното, или
по естеството на задължението следва да престира първи, или е готов да
изпълни задълженията си по него; да установи изпълнение в количестветно и
качествено отношение в съгласие с договореното и нормативните изисквания
за съответната работа; размера на заявената искова претенция. Ответникът
следва да докаже възраженията си.
ДАВА НА ИЩЕЦА едноседмичен срок от съобщаването, в който в
писмена молба с препис за насрещната страна да посочи ясно и конкретно
как е формирана сумата от 172 000 лева, представляваща предоставен на
ответника, изпълнителя по договора за СМР, аванс, като подлежащ на
връщане след разваляне на договора от страна на възложителя.
ДАВА НА ИЩЕЦА ПО НАСРЕЩНИТЕ ИСКОВЕ едноседмичен срок
от съобщаването да доплати държавна такса в размер на 4 % от цената на
иска или сумата от 8 873.50 лева и представи доказателства за това в
едноседмичен срок от съобщаването. При неизпълнение производството по
делото ще бъде прекратено.
ДОПУСКА до събиране в открито съдебно заседание писмените
доказателства, представени от ищеца и ответника.
Поради липса на данни част от какъв документ е този, находящ се на л.
72 от делото, както и индивидуализиращи съставителя данни на опис
12
инвентар, представен от ответника, то двата документа не следва да бъдат
приобщавани по делото като негодни писмени доказателства.
ДАВА на ответника едноседмичен срок от съобщаването да поясни
заявеното искане за отговор на поставени въпроси (обективирано в ОИМ)
както по отношение на въпросите, така и относно вида на експертизата, която
иска да бъде извършена, като при неизпълнение, съдът ще счита искането за
неизвършено.
Оставя без уважение искането на ищеца за провеждане на разпит на
двама свидетели, доколкото фактите, предмет на поисканите свидетелски
показания, а именно относно вида и количеството инвентар и ДМА на обекта;
извършван ли е опис и представители на кои фирми са присъствали на описа,
следва да бъдат установени с писмени доказателства, съответно с
техническите познания на експерт.
Допустимо и относимо към предмета на доказване е искането на ищеца
за провеждане на СТЕ и ССчЕ, която съдът счита, че следва да бъде
назначена като комплексна.
ДОПУСКА НАЗНАЧАВАНЕТО НА комплексна СТЕ и ССчЕ със
задача на вещите лица след като извърши справки в счетоводствата на двете
дружества, и в други институции при необходимост, както и с приетите по
делото писмени доказателства да отговори на въпросите, посочени в исковата
молба
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 500 лева,
вносими от ищеца в 3-дневен срок от съобщаването.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА ще бъдат определени след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещите лица, на основание чл. 199 от ГПК, да
представи заключението най – късно една седмица преди съдебното
заседание.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ОТВЕТНИКА във връзка с предоставения
по-горе срок за поясняване на заявеното искане за отговор на поставени
въпроси (обективирано в ОИМ) както по отношение на въпросите, така и
относно вида на експертизата, която иска да бъде извършена, да постави
13
задачи на допусната експертиза.
НАПЪТВА страните на основание чл.374 ал.2 от ГПК към
възможността за извънсъдебно уреждане на спора чрез процедура по
медиация или друг способ за доброволно уреждане, като указва, че на
основание чл.78 ал.9 предл.едно от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.02.2024г. от 15.00 часа ,
за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от
настоящето определение. На ищеца де се връчи препис от отговора на ДИМ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14