РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Бургас, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Д.а
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242000500509 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-
02-05-6965/11.11.24г. на СлОС от Ж. Д. И., ЕГН: ********** от гр. Ш., общ.
Т., ул. „Н. В.“ № ** и съдебен адрес: гр. С., ул. „В.“ № **, чрез адв. Ц. Б.,
против решение № 299/16.10.2024г. по гр.д.№ 221/23г. на СлОС в частта, с
която е отхвърлен предявеният от него против Прокуратурата на Република
България, иск за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
за размера над присъдената с решението сума от 8 000лв. до предявения
размер от 50 000лв., както и за заплащане на законната лихва за забава върху
пълния размер на претендираното обезщетение, считано от 17.01.2022г. до
окончателното изплащане на сумата. Твърди, че в отхвърлителната част
решението не е правилно, излага обосновани аргументи за отмяната му и за
постановяване на ново, с което искът му бъде изцяло уважен. Няма
доказателствени искания. Моли за присъждане на разноските за двете
инстанции.
Въззиваемата страна - Прокуратурата на Република България
1
оспорва въззивната жалба, чрез К. Маринов – прокурор при СлОП. Поддържа
правилност на решението на СлОС в отхвърлителната част. Счита, че е
присъдено справедливо обезщетение за понесените от въззивника
неимуществени вреди. Моли за потвърждаване на постановеното решение в
атакуваната част. Няма доказателствени искания. Не претендира разноски.
Предявеният пред окръжния съд иск е с правно основание чл. 2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице, пред
надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против
акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът, като взе предвид приложените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред СлОС е образувано по искова молба от Ж. Д. И.
против Прокуратурата на Република България. Въззивникът твърди, че с
постановление от 03.04.2017г. на Специализирана прокуратура – София било
образувано ДП № 4БОП/17 по описа на СБОП - Сливен, вх.№ 46/21, пор.№
4/21 на ОП - Сливен, пр.пр.№ 205/17г. на СП - София, срещу неизвестни
извършители за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 НК. В хода на
разследването бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 НК. Във връзка с това в дома
му в гр. Ш. били извършени претърсване и изземване в присъствието на
семейството му, детето и баща му. Процесуални действия по претърсване и
изземване били извършени и в магазина за хранителни стоки на майка му и
баща му, находящ се в двора на къщата им в гр. Ш., в присъствието на
множество клиенти. След 22 часа, на основание заповед за задържане на лице,
издадена от МВР – Сливен, бил задържан за 24 часа, бил му извършен личен
обиск, при който иззели сумата от 1500лв. На 24.09.2020г. бил привлечен за
обвиняем за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 НК,
като на 16.12.2020г. наказателното производство било частично прекратено.
Твърди, че въпреки това, от 16.03.2018г. до 16.12.2020г. бил под непрекъснато
напрежение, изпитвал страх, още повече, че за повдигнатото обвинение се
предвиждало наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години.
След частичното прекратяване на наказателното производство, делото
било изпратено по подсъдност на ОП – Сливен за престъпление по чл.252,
2
ал.1 НК. Окончателно наказателното производство против него било
прекратено с Постановление от 17.01.2022г.на ОП – Сливен, с крайно
заключение, че извършеното от него не формира правни изводи за
съставомерност на деянието. Поддържа, че в резултат от незаконно
повдигнатото спрямо него обвинение, през периода на висящност на
производството бил под изключителен стрес. Изпитвал силна тревога за себе
си и семейството си. Изпитвал унижение, притеснение, загубил самочувствие,
още повече, че информацията за претърсването, задържането и воденото
против него производство се разпространила сред жителите на населеното му
място, защото то било много малко и повечето от живущите се познавали и
пазарували в магазина на майка му и баща му. Из града започнали да се
разнасят слухове, че полицията иззела при обиска милиони в два куфара и
един чувал. Говорело се, че ще ги изпратят – него и семейството му, в затвора
за 20 години.
В резултат от това психическото му състояние се влошило, наред с факта,
че на фона на хронично заболяване - анкилозиращ спондилит, централна
форма, двустранна коксартроза, двустранна гонартроза и артериална
хипертония, при първоначалните процесуални действия бил иззет личния му
мобилен телефон и нямал възможност да се свърже с лекуващия го лекар от
МБАЛ „Св.Иван Рилски“, Клиника по ревматология, гр. София, за да му
изпишат лекарства. В резултат от това за няколко месеца останал без лечение.
Твърди, че в резултат от стреса, детето му на другия ден вдигнало температура
и се разболяло от шарка. Всичко това се отразило на репутацията, психиката и
здравето му. През дългия период на разследване изпитвал чувство за
несправедливост от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, а също
и унижение, напрежение и несигурност, било накърнено достойнството му.
При всичко изложено, претендира обезщетение в размер на 50 000лв.,
ведно с лихвата за забава, от датата на прекратяване на наказателното
производство на 17.01.2022г., до изплащането на сумата, както и разноските
по делото. Ангажира доказателства.
Искът е надлежно оспорен в депозирания от Прокуратурата на Република
България в срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. На първо
място относно настъпилите неимуществени вреди се твърди, че исковата
молба не е подкрепена от убедителни доказателства. На следващо място счита,
3
че претендираната сума е значително завишена по размер. Също ангажира
доказателства.
От събраните писмени доказателства – ДП 4 БОП/17 по описа на ТС
„БОП“ – Сливен, Ямбол, пр.пр.№ 205/2017г. на СП, т.II, стр.248 се установява,
че с Постановление от 06.06.2018г. въззивникът е привлечен към наказателна
отговорност в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.321,
ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 до 10 години. Първоначално на 16.03.2018г. бил
задържан под стража за 24 часа и му била взета МНО „Парична гаранция“ в
размер на 1000 лв. от 06.06.2018 г.
С Постановление от 24.09.2020 г. по ДП 4 БОП/17, по описа на ТС „БОП“
– Сливен, Ямбол, пр.пр.№ 205/2017г. на СП, при изменение на
обстоятелствата, на Ж. И. отново е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 НК, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години.
От ангажираните доказателства се установява, че с Постановление от
16.12.2020г. на Специализирана прокуратура, досъдебното производство е
прекратено за престъпление по чл.321, ал.3, предл.2, т.2, вр.ал.2 НК, като е
продължило за престъпление по чл.252 ал.1 от НК, вече пред СлОП.
Процесуалните действия са продължили до 17.01.2022г., когато с
Постановление от същата дата по ДП 4 БОП/17, по описа на ТС „БОП“ –
Сливен, Ямбол, изпратено по компетентност на СлОП, е постановено
прекратяване, поради несъставомерност на престъпление.
При описаното, съдът приема, че се доказаха фактите, визирани от
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ - обвинение в извършване на
престъпление и последвало прекратяване на образуваното наказателно
производство поради това, че деянието не е престъпление.
За да се изясни фактическата обстановка и в подкрепа на изложените в
исковата молба твърдения за претърпени неимуществени вреди, по делото са
ангажирани гласни доказателства.
От разпита на св. Д. С. - баща на въззивника, се установява, че
образуваното наказателно производство се отразило силно негативно на И. На
първо място свидетелят и синът му били силно озадачени, когато в деня на
първите процесуални действия, около 16ч. – 17ч., точно по времето, когато
4
хората се връщали от работа и минавали да пазаруват в техния магазин,
изведнъж влезли 10 човека, цивилни, проверяващи, изгонили клиентите от
магазина и започнали да проверяват, като се качили и на втори етаж на
къщата, в жилището на Ж.И. Били намерени пари, но те били общи пари,
оръжието било законно притежавано, намерените в магазина дебитни карти
били описани. Претърсването продължило най-малко 4 часа, полицаите
накарали Ж. И. да отваря автомобилите в двора, за да ги претърсват.
Било предявено обвинение, както на този свидетел, така и на Ж. И. и
съпругата му. Случаят придобил голям отзвук, не само в гр. Ш., но и в
околните населени места, понеже св. С. бил *********** не само към датата
на изслушването му в о.с.з., но и в предходен период и семейството било
известно. Хората започнали да говорят, че са им иззети чували с пари, дрога,
злата. Многократно тримата били викани на разпити в полицията в гр. С.
Според свидетеля, 24-часовото задържане (по реда на ЗМВР) се отразило
тежко на здравословното състояние на Ж. И., понеже го накарали да стои
дълго време прав, а той бил с болест на Бехтерев. Освен това и много се
притеснил – той по природа бил по-страхлив, според свидетеля и много се
изплашил, че ще лежи в затвора.
Голямото отражение на случилото се върху психиката на И. се установява
и от показанията на св. Л., без родство със страните. Става ясно, че И. силно се
изплашил от претърсването, изземването и задържането за 24 ч. по реда на
ЗМВР, още повече, че според свидетеля, той нямал нищо общо с магазина и
дебитните карти на клиенти, оставили ги там, за да се разплащат за получени
стоки „на вересия“. Той бил земеделски производител и се занимавал със
земеделие. Въпреки това, дори след прекратяването на наказателното
производство, много хора се отдръпнали от И. Стари негови приятели
започнали да странят и това още повече го потиснало, наред със страхът,
който останал в съзнанието му. Хората вече не го уважавали.
Аналогични са и показанията на св. Д. - роднина по съребрена линия на
въззивника. От тях става ясно, че И. е по принцип по-затворен от другите
хора, потиснат заради здравословните си проблеми и случаят го направил още
по-чувствителен. Хората говорели, че са им взели милиони и въпреки факта,
че не са осъдени, според свидетеля той продължава да се срамува и да страни
от познатите си. Чувствал се притеснен, обиден и не излизал навън. От
5
личните разговори между двамата станало ясно, че стресът си остава за детето
му, за него и съпругата му.
При всичко така изложено от фактическа страна, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл.ІII ЗОДОВ: „Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, … че
извършеното деяние не е престъпление.“
Събраните доказателства водят до несъмнен извод за повдигнато срещу
И. обвинение за извършено тежко престъпление, поддържано в продължение
на две и половина години, а след частичното му прекратяване през 2020 г. - с
повдигнато обвинение за по-леко наказуемо престъпление, в продължение на
около година.
Относно претърпените вреди: доказано бе, че въззивникът понесъл тежко
и болезнено образуването и развитието на наказателното производство,
чувствал се несправедливо обвинен и преживявал изключително стресово
извършваните спрямо него процесуални действия. Заживял бил с ужаса, че ще
бъде осъден и ще изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в
пенитенциарно заведение. Засегнати били самочувствието и начина му на
живот, престижът му в града бил силно уронен, чувствал се засрамен, унизен
и застрашен от наказателна репресия.
Описаното води до извод за наличие на два елемента от фактическия
състав на деликта – повдигане на неоснователно обвинение и претърпени в
резултат от това вреди, изразяващи се в силни душевни страдания, страх от
налагане на наказание „лишаване от свобода“, изживявания, довели до
влошаване на здравословното състояние, чувство за преживяна
несправедливост, унижение и срам от близки, приятели и бизнес-партньори.
Налице е и третият елемент, а именно – пряка причинно-следствена
връзка между вредите и недоказаното обвинение, повдигнато от въззиваемата
страна.
Относно твърденията за наличието на причинно-следствена връзка с
прекараното заболяване на детето му – това на първо място е твърдение за
вреди, понесени от друго лице, а не от въззивника и на следващо място – става
въпрос за прекарано силно заразно инфекциозно заболяване – шарка, чиято
6
етимология не се свързва със стрес, а с общуване със заразоносител. Ето защо
съдът приема, че всички събрани доказателства относно съвпадналото по
време заболяване на детето на И., следва да бъдат разглеждани в контекста на
претърпените от него неимуществени вреди. При така изложеното и като
споделя в тази част мотивите на Сливенски окръжен съд, настоящият съд
приема, че искът е доказан по своето основание относно претендираното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Що се отнася до спорния размер: Съгласно общите постановки по т. 11 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, обезщетението се
определя глобално. Затова БАС приема, че за определяне на справедлив
размер на компенсация трябва да се преценят всички релевантни
обстоятелства, с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Става въпрос за лице, обвинено в извършване на престъпление, за което
се предвижда наказание ЛОС за срок от три до 10 години, като впоследствие
обвинението е било частично прекратено и е продължило наказателно
преследване за престъпление, за което законът предвижда наказание ЛОС за
срок от 3 до 5 години и конфискация на имущество в размер до ½ от
притежаваното. Към датата на обвинението И. е бил на навършени 41 години,
женен, с дете и съпруга, които съпреживели огромния стрес от наказателното
производство и от страха за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.
Освен това бил уронен престижът и доброто му име сред съгражданите.
При определяне на справедливия размер на обезщетението, съдът се
съобрази, съгласно разясненията по т.11 на ППВС № 4/68г., с всички
обстоятелства, които обуславят претърпените вреди – болки и страдания,
преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД, а
именно: със срока, в който е приключило производството, при зачитане на
изготвените два обвинителни акта, първоначално – за тежко умишлено
престъпление и впоследствие – за по-леко, както и с обстоятелството, че
производството се е развило само в досъдебната фаза, без да е внесено
обвинение в съда.
При всичко така изложено, настоящият състав споделя изцяло мотивите
на СлОС относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени
вреди и приема, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Ето защо следва решение в горния смисъл. Въззивната жалба на Ж. И. не
7
е уважена, затова за настоящата инстанция няма да му бъдат присъждани
разноски.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 299/16.10.2024 г. по гр.д. № 221/23 г. на
СлОС в обжалваните части.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8