РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Враца , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500235 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба от „Юлстрейд“ООД-гр.София против решение №260061/11.11.2020г.на Районен
съд-Козлодуй, постановено по гр.дело №1212/2019г., с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя иск по чл.26 от ЗЗД против „Манастирище-
2000“ЕООД-***, Ч. С. Д. и Д.С. Д., за обявяване недействителност на договор за
покупко-продажба, сключен с нот.акт №187, том VІІІ, дело №774/2014г.на нотариус
В.М.; иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД против „Манастирище-2000“ЕООД-*** и „Серес“ЕАД-
гр.Сливен, за обявяване недействителност на договор за покупко-продажба, сключен с
нот.акт №16, том VІІ, дело №761/2017г.на нотариус В.М. и иск по чл.108 от ЗС против
„Серес“ЕАД-гр.Сливен за ревандикация на имота, предмет на посочените нотариални
актове.
В жабата се твърди, че атакуваното решение на РС-Козлодуй е неправилно,
като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
Навеждат се оплаквания, че в нарушение на процесуалните правила предявените
искове по чл.26 от ЗЗД са били отхвърлени на формално основание при съобразяване
единствено на формулираната от ищеца правна квалификация, без да бъде отчетена
обстоятелствената част на исковете, която всъщност определя правното им основание.
Сочи се, че ищецът ясно се е позовал на твърдения за прехвърлянето на недвижимия
1
имот от несобственик, при което и разглеждайки действителността на двете сделки
съдът е следвало да се произнесе именно по този въпрос.
По отношение на решението по иска по чл.108 от ЗС в жалбата се развиват
доводи, че то е постановено в противоречие с правилата на упълномощаването по
чл.36 и сл. от ЗЗД, като не е съобразено, че в пълномощните е налице изричен текст, по
силата на който на пълномощника се дават права да извършва неограничени сделки с
идеалните наследствени части на упълномощителите, вкл.по сделки за продажба на
наследство.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове с
присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Преписи от въззивната жалба на „Юлстрейд“ООД-гр.София са били връчени на
въззиваемите „Серес“ЕАД-гр.Сливен, „Манастирище-2000“ЕООД-***, Ч. С. Д. от
гр.Козлодуй и Д.С. Д. от с.Гаврил-Геново, общ.Георги-Дамяново, но отговор от тях не
е постъпил.
С въззивната жалба не се правят доказателствени искания и не се представят
доказателства.
При извършена проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с
исковата молба на ищеца.
Районен съд-Козлодуй е бил сезиран с предявени от „Юлстрейд“ООД-гр.София
против „Серес“ЕАД-гр.Сливен, „Манастирище-2000“ЕООД-***, Ч. С. Д. от
гр.Козлодуй и Д.С. Д. от с.Гаврил-Геново, общ.Георги-Дамяново, следните искове:
-иск за прогласяване нищожността на договор от 23.10.2014г. за покупко-
продажба на нива от 9,498 дка в м.“Турек“, представляваща имот №122037 в
землището на ***, общ.Хайредин, до размер на притежаваните от Ч. С. Д. и Д. С. И.
идеални части от имота, за който договор е съставен нот.акт №187, том VІІІ, рег.
№8562, дело №774/2014г.на нотариус В.М.;
- иск за прогласяване нищожността на договор от 24.10.2017г. за покупко-
продажба на нива от 9,498 дка в м.“Турек“, представляваща имот №122037 в
землището на ***, до размер на притежаваните от Ч. С. Д. и Д. С. И. идеални части от
имота, за който договор е съставен нот.акт №16, том VІІ, рег.№9160, дело
2
№761/2017г.на нотариус В.М.;
-иск против „Серес“ЕАД-гр.Сливен за отстъпване на собствеността и
предаване на владението върху нива от 9,498 дка в м.“Турек“, представляваща имот
№122037 в землището на ***, общ.Хайредин.
В исковата молба се твърди, че съгласно договор за продажба на търговско
предприятие от 03.01.2016г. ищецът е закупил търговското предприятие на ЕТ“М. А.-
Юлстрейд-Ю. К.“, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
Твърди се също, че по силата на договор за продажба на наследствени права от
15.08.2014г., вписан в Служба по вписванията—Козлодуй с рег.№2446/15.08.2014г.
ЕТ“М. А.-Юлстрейд-Ю. К.“ закупил от Ч. С. Д. и Д. С. И., наследствените им права от
наследодателя С. Д. М., б.ж.на с.***. Независимо от това, на 23.10.2014г. с нот.акт
№187, том VІІІ, рег.№8562, дело №774/2014г.на нотариус В.М., наследниците на С. Д.
М., сред които и ответниците Ч. С. Д. и Д. С. И., продали на „Манастирище-
2000“ЕООД-*** процесната нива от 9,498 дка в м.“Турек“, представляваща имот
№122037 в землището на ***, общ.Хайредин, останала им в наследство от С. Д. М..
Ищецът поддържа, че този договор за продажбая е нищожен на основание чл.26, ал.2
от ЗЗД, тъй като има невъзможен предмет по отношение на идеалните части от нивата,
наследствени на ответниците Ч. С. Д. и Д. С. И..
От своя страна на 24.10.2017г. с нот.акт №16, том VІІ, рег.№9160, дело
№761/2017г.на нотариус В.М., „Манастирище-2000“ЕООД-*** продало на
„Серес“ЕАД-гр.Сливен земеделски имоти в землището на ***, сред които и процесната
нива от 9,498 дка в м.“Турек“, представляваща имот №122037.
По реда на чл.131 от ГПК ответниците Ч. С. Д. и Д. С. И. са подали писмени
отговори, с които оспорват предявените искове. Ангажират становище, че при
сключването на договора за продажба на наследствени права от 15.08.2014г.са били
представлявани от пълномощник, който обаче не е упълномощаван нито да се
разпорежда с всички наследствени права на двамата ответници, нито конкретно с
процесната нива от 9,498 дка в м.“Турек“, представляваща имот №122037.
Ответниците „Серес“ЕАД-гр.Сливен и „Манастирище-2000“ЕООД-*** не са
подали отговори по чл.131 от ГПК.
При така подадените искова молба и отговори, в производството пред районния
съд са събрани писмени доказателства, въз основа на които исковете са били приети за
неоснователни и са отхвърлени.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства,
въззивният съдебен състав приема следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение на наследници
№182/05.06.2019г., изд.от Община Хайредин, ответниците по иска Д. С. И. и Ч. С. Д.,
са деца на С. Д. М., б.ж.на с.***, починал на 02.10.2002г. Двамата ответници са
наследници и на Д. Н. М., б.ж.на ***, починал на 25.08.1971г., техен дядо.
3
С решение №8000/23.07.1999г. по преписка №60086/1992г. на ОСЗГ-Козлодуй,
на наследниците на Д. Н. М. било възстановено правото на собственост върху нива от
9,498 дка в м.“Турек“, представляваща имот №122037 по плана за земеразделяне на
***, общ.Хайредин.
По делото е представено пълномощно, заверено от кмета на с.Говежда,
обл.Монтана, видно от което ответницата Д.И. упълномощила М. К. А. и Ю. М. К. да
извършван всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и
разпореждане чрез продажба по чл.212 от ЗЗД, замяна или друг възмезден способ и да
извършват доброволна делба с останалите собственици, със следните имоти, останали
в наследство от С. Д. М., а именно: нива от 36,30 дка в м.“Оградище, представляваща
имот №149005 и нива от 12,001 дка в м.“Турек“, представляваща имот №124002, и
двата в землището на ***. Подписа на пълномощното е заверен с №045/25.06.2014г., а
съдържанието е със заверка под №046/25.06.2014г.
Напълно идентично по съдържание пълномощно е издал и ответника Ч.Д., като
съдържанието и подписа на пълномощното са с нотариална заверка от нотариус В. М.
съответно с рег.№5303/26.06.2014г. и 5304/26.06.2014г.
Видно от представения от ищеца договор за продажба на наследствени права
по чл.212 от ЗЗД, вписан в Служба по вписванията-Козлодуй с рег.№2446/15.08.2014г.,
М. К. А., действащ като пълномощник на Д. С. И. и Ч. С. Д., продал на ЕТ“М. А.-
Юлстрейд-Ю. К.“ наследствените права на упълномощителите, получени от
наследодателя С. Д. М.. Видно от договора, при сключването му пълномощника М. А.
се е легитимирал именно с пълномощните №045/25.06.2014г. и №046/25.06.2014г.на
Кметство-с.Говежда и рег.№5303/26.06.2014г. и 5304/26.06.2014г.на нотариус В. М..
Както това се установява от представения по делото нот.акт №187, том VІІІ,
рег.№8562, дело №774/2014г. на нотариус В.М., на 23.10.2014г. наследниците на Д. Н.
М., сред които и ответниците Ч.Д. и Д.И., продали на ответника „Манастирище
2000“ООД съсобствения им недвижим имот-нива от 9,498 дка в м.“Турек“,
представляваща имот №122037 по плана за земеразделяне на ***, общ.Хайредин.
От своя страна на 24.10.2017г. „Манастирище 2000“ООД продало процесната
нива на „Серес“ЕАД-гр.Сливен с нот.акт №16, том VІІ, рег.№9160, дело
№761/2017г.на нотариус В.М.. Видно от представените по делото справки от Служба
по вписванията-Козлодуй, сделките, за които са съставите нотариалните актове, са
вписани.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.26 от ЗЗД урежда различни основания за нищожност на
сделките, като няма процесуална пречка ищецът да се позове и на няколко от тях.
Ищецът не е длъжен сам да квалифицира иска си, но е длъжен да посочи
обстоятелствата, на които той се основава, както и да формулира искането, с което
4
сезира съда. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата,
на които се позовава ищеца, за да извлече претендираното право, което пък се свързва
със заявения петитум на иска.
В случая ищецът иска договорите за покупко-продажба на недвижим имот-
нива от 9,498 дка в м.“Турек“, представляваща имот №122037 по плана за
земеразделяне на ***, общ.Хайредин, за които са съставени нот.акт №187, том VІІІ,
рег.№8562, дело №774/2014г.на нотариус В.М. и нот.акт №16, том VІІ, рег.№9160, дело
№761/2017г.на нотариус В.М., да бъдат обявени за нищожни, като във връзка с това си
искане излага твърдения, че идеалните части от нивата, предмет на двата договора, не
са били собственост на ответниците Ч.Д. и Д.И., тъй като наследствените им права са
били прехвърлени на праводателя на ищеца с договор от 15.08.2014г., съответно, че с
право на собственост не разполагат и ответниците „Манастирище 2000“ООД и
„Серес“ЕАД-гр.Сливен, тъй като са придобили от несобственик.
Тези твърдения на ищеца, които се поддържат и във въззивната жалба,
обуславят извода, че прогласяването на договорите за нищожни се иска на основание
извършена продажба на чужд имот.
Задължителната практика на ВКС обаче е последователна в разбирането си, че
продажбата на чужда вещ не е нищожна, но не поражда вещно транслативно действие.
По такава сделка продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на
собственост, поради което сделката е действителна, но евентуално подлежи на
разваляне с възможност за реализиране на правата при евикция.
Ето защо на заявеното от ищеца основание договорите от 23.10.2014г. и от
24.10.2017г. не са нищожни.
Договорите, за които са съставени нот.акт №187, том VІІІ, рег.№8562, дело
№774/2014г.на нотариус В.М. и нот.акт №16, том VІІ, рег.№9160, дело №761/2017г.на
нотариус В.М. не са нищожни и на квалифицираното от ищеца основание- невъзможен
предмет. Както това е посочено и в ТР №3/2014 от 28 юни 2016 год., по т.д.
№3/2014г.на ОСГК на ВКС, нищожни поради невъзможен предмет са договорите,
чийто предмет още при сключването им е невъзможно да възникне. Касае се обаче до
фактическа липса на вещта, а не до правна невъзможност тя да бъде обособена и
прехвърлена. В разглеждания случай процесната нива съществува, тя е обособена като
самостоятелен обект на собственост и няма пречка за разпореждане нея, вкл. и с
идеални части от нея. Непритежаването в собственост на такива части от нивата или на
цялата нива обаче, не прави разпоредителната сделка нищожна поради невъзможен
предмет, а само лишава сделката от вещно прехвърлителен ефект.
По тези съображения и независимо дали ответниците-прехвърлители по двете
сделки, са били собственици на нивата /идеални части от нея/, или не, сделките не са
нищожни, а това обуславя неоснователност на предявените искове по чл.26 от ЗЗД.
Въззивният съд намира за неоснователен и предявеният против „Серес“ЕАД-
5
гр.Сливен иск по чл.108 от ЗС. Ревандикационният иск по чл.108 от ЗС е средство за
защита на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото
по този иск е правото на собственост на ищеца, като искът съдържа в себе си две
искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот, и искане да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху имота, по които искания съдът е длъжен
да се произнесе с два отделни диспозитива (т.2А на Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. по тълкувателно дело №4/2014г. на ОСГК, ВКС).
Фактическият състав за уважаване на иска предвижда кумулативното наличие
на следните материалноправни предпоставки: ищецът да е собственик на вещта,
предмет на иска; ответникът да владее вещта; владението на ответника да е без правно
основание.
В разглеждания случай ищецът се легитимира като собственик на вещта
посредством представения договор за продажба на наследствени права от 15.08.2014г.
и посредством договор за продажба на търговско предприятие по чл.15, ал.1 от ТЗД от
03.10.2016г. Видно от договора за продажба на наследствени права, предмет на същия
са наследствените права на ответниците Ч.Д. и Д.И., от наследодателя им С. Д. М., за
който се установи, че е техен баща.
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че по
силата на този договор праводателят на ищеца не е придобил собствеността нито
върху процесната нива от 9,498 дка в м.“Турек“, представляваща имот №122037 по
плана за земеразделяне на ***, нито върху идеални части от нея, като съображенията за
това са следните:
На първо място договора от 15.08.2014г. има за предмет продажба на
наследствените права на ответниците от С. Д. М., докато процесната нива е
съсобствена не между наследниците на посочения наследодател, а между наследниците
на Д. Н. М., по силата на конститутивното действие на представеното по делото
решение №8000 от 23.07.1999г. на ОСЗГ-Козлодуй. По тази причина по силата на
посочения договор ищецът не е придобил никакви права върху процесната нива,
съответно не е придобил собствеността върху идеалните части от нивата, с които
ответниците Ч.Д. и Д.И. разполагат от нея.
На второ място, при сключването на договора от 15.08.2014г. ответниците са
били представлявани от пълномощник, съгласно пълномощни №045/25.06.2014г. и
№046/25.06.2014г. на Кметство-с.Говежда и рег.№5303/26.06.2014г. и
5304/26.06.2014г. на нотариус В. М.. Тези пълномощни имат характер на изрични, като
в тях са посочени не само правните действия, които упълномощения има право да
извършва, но и конкретните имоти, с които има право да се разпорежда и то-останали в
наследство не от Д. Н. М., а от С. Д. М.. Сред тези имоти не е процесната нива от 9,498
дка в м.“Турек“, представляваща имот №122037. Ето защо, дори въпросната нива да бе
6
наследствена на ответниците от С. М., то по силата на договора от 15.08.2014г. ищецът
отново не би придобил собствеността върху нея, доколкото с оглед оспорването на
ответниците, договорът се явява нищожен, като сключен без представителна власт.
По така изложените съображения въззивният съд намира, че ищецът не е
собственик на нивата /вкл.идеални части от нея/, предмет на иска по чл.108 от ЗС, като
с оглед липсата на тази материалноправна предпоставка, ревандикационният иск се
явява неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от районния съд.
При тези съображения и като приема, че при постановяване на обжалваното
решение районният съд не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния
закон, въззивният съдебен състав намира, че то ще следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото в полза на въззиваемата страна „Серес“ЕАД ще
следва да бъдат присъдени деловодни разноски за адвокатска защита пред въззивната
инстанция, в размер на 800 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260061/11.11.2020г.на Районен съд-Козлодуй,
постановено по гр.дело №1212/2019г.
ОСЪЖДА „Юлстрейд“ООД, със седалище и адрес на управление гр.***, с ЕИК
*** да заплати на „Серес“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, с ЕИК ***,
сумата от 800 лв.деловодни разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7