№ 147
гр. София, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602496 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по жалба на частния тъжител Т. Д. П., с вх. № 21052715/12.10.2020 г.,
срещу разпореждане от 29.09.2020 г., постановено по НЧХД № 1378/2020 г. по описа на
СРС, Наказателно отделение, 116 състав, с което е прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т.
1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК, наказателното производство водено срещу
подсъдимата Т. Н. Т. за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 147,
ал. 1 НК.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на атакувания акт. Оспорва се
възприетият от първоинстанционния съд извод, че сочените в тъжбата действия на
подсъдимата са несъставомерни. Поддържа се становището, че разгласените от подсъдимата
по адрес на тъжителя обстоятелства са неистински и позорни за неговата личност. Прави се
искане разпореждането на първостепенния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за
разглеждане на спора по същество.
Препис от жалбата е изпратен и връчен на лицето, срещу което е подадена тъжбата -
Т. Н. Т.. Не е постъпил писмен отговор.
В закрито заседание на 19.07.2021 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е
1
преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред въззивния съд, частният тъжител Т. Д. П. поддържа
депозираната въззивна жалба, като излага съображения, че обвинението, възведено с
частната тъжба е сериозно и за жалбоподателя са настъпили вреди вследствие на
извършеното деяние.
В откритото съдебно заседание по решаване на делото, лицето, срещу което е
насочена тъжбата Т. Н. Т. редовно уведомена, не се явява пред въззивния съд. От същата,
чрез пълномощника й – адв. В.С., е постъпило възражение, в което се излагат доводи за
неоснователност на подадената срещу постановения първоинстанционен акт жалба.
Поддържа се, че правилно съдията-докладчик от първостепенния съд е приел, че описаното
в тъжбата и в допълнението към нея не съставлява престъпление. В тази връзка се твърди,
че сочените в частната тъжба изрази не могат да бъдат субсумирани под нито един състав на
престъпление по НК. Заявява се, че сочените от тъжителя като клеветнически изрази
съдържат информация досежно усилията, предприети от лицето, срещу което е подадена
тъжбата по отношение на жалбоподателя да получи допълнителна информация по сигнал,
подаден от него, и резултатът от тези усилия, като оценката, която тъжителят им е предал,
възприемайки ги като позорни за личността му, представлява негово собствено субективно
отношение и разбиране, което обективно не съществува. Твърди се още, че в конкретния
случай тъжителят сочи изрази, които засягат дейността на лицето, срещу което е насочена
тъжбата, в качеството й на служител на дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, по време
на разпит, по повод проверка на подаден сигнал от жалбоподателя срещу лицето, срещу
което е подадена тъжбата, в рамките на разследването по който, същата е дала обяснение за
своите действия. В тази насока се излага, че съдържанието и смисълът на инкриминираните
изрази са ясни и безпротиворечиви, а различното съдържание, което жалбоподателят им
придава пресъздава негов собствен субективен прочит на даденото от подсъдимата
обяснение. Релевират се и доводи, че формираният от СРС правен извод, че така подадената
тъжба не е годна да възбуди наказателно преследване, тъй като в нея не е описано
съставомерно деяние, е правилен. Според жалбоподателя атакуваното разпореждане е
постановено от съдията-докладчик след извършена проверка по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК,
естеството на която включва оценка на твърденията в тъжбата по същество. Предвид това и
доколкото съдът е овластен, в зависимост от резултатите от проверката на редовността на
тъжбата в частта относно данните на престъплението, да й даде ход или да прекрати
наказателното производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1
НПК, правилно първоинстанционният съд е стигнал до извод, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, тъй като в нея не се съдържат данни за наличие на
каквото и да е съставомерно деяние, и е прекратил наказателното производство. В
заключение се моли атакуваното разпореждане да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а жалбата оставена без уважение.
2
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 319, ал. 1 НПК петнадесетдневен срок, от
процесуално - легитимирана страна, с обоснован правен интерес, срещу съдебен акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на глава XXI от НПК. Предвид това, въззивният съд
намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на съда в тази
насока са следните:
Производството по НЧХД № 1378/2020 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, е
образувано по повод депозирана частна тъжба от Т. Д. П. срещу Т.Н. Т. – М. за осъществен
състав на престъпление от частен характер, а именно клевета по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4
вр. чл. 147, ал. 1 НК. С частната тъжба и допълнението към нея са наведени твърдения, че на
08.04.2019 г., в сградата на СДВР, по време на разпит по пр.пр. № 7234/2019 г., по описа на
СРП, пред полицейски инспектор – Р.Н. от СДВР, лицето, срещу което е насочена тъжбата
Т. е заявила по адрес на тъжителя следното: „Многократно съм го призовавала да се яви в
сградата на МВР за снемане на допълнителни сведения по пр.пр. 48216/2018 г., по описа на
СРП, но същият отказваше или прекратяваше разговора по телефона…Предвид
обстоятелството, че същият отказа да окаже съдействие в предоставяне на
допълнителна информация, уличаваща служителите на 08-мо в корупционна дейност, не
успя да се извърши всеобхватна проверка.“.
С разпореждане от 29.09.2020 г., постановено по НЧХД № 1378/2020 г. по описа на
СРС, НО, 116 състав, предмет на обжалване в настоящото производство, съдията -
докладчик е прекратил наказателното производство по делото, на основание чл. 250, ал. 1, т.
1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК.
За да постанови атакувания акт, първоинстанционният съд е приел, че тъжбата,
подадена от Т. Д. П. срещу Т. Н. Т. не отговаря на императивните изисквания на чл. 81, ал. 1
НПК, тъй като в нея липсват обстоятелства за престъплението. Посочил е, че в конкретния
случай изложените обстоятелства в частната тъжба не са позорни и недостойни от гледна
точка на общоприетите морални разбирания, като не могат да предизвикват тази
отрицателна оценка, както и да представляват приписване на престъпление. СРС е
мотивирал, че жалбоподателят е инкриминирал изрази, които не са нито клеветнически,
нито позорящи личността му, а изразяват лична оценка на действията и неговото поведение.
Съображенията на контролирания съд в тази насока са свързани с обстоятелството, че
субективното отношение на едно лице към дадени изрази не може да бъде годен предмет на
престъплението клевета, доколкото не могат да бъдат установени посредством способите за
3
събиране и оценка на доказателствата, чрез които се изследва и установява обективната
истина. Районният съд е счел, че контекстът на записаното в тъжбата и субективните
оценки, които тъжителят е направил на инкриминираните изрази, пресъздават неговия
собствен прочит, без реално те да са налице. Първоинстанционният съд е приел също така,
че от обстоятелствената част на частната тъжба се определя и формулира рамката на
частното обвинение, като в нея следва да бъдат изложени факти, а не предположения и
субективни оценки. Предвид това, районният съд е стигнал до извод, че дейността на
съдията-докладчик включва преценка дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се
субсумират под конкретен престъпен състав, като необходима предварителна оценка на
твърденията му, която гарантира, че в съдебното заседание ще се разгледат само такива
обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице
за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия, които подлежат на доказване.
В тази връзка в атакуваното разпореждане е застъпено становището, че в правомощията на
съдията-докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление,
преследвано по тъжба на пострадалия, и ако отговорът е отрицателен, тъй като в нея е
описано несъставомерно поведение - да прекрати наказателното производство, поради липса
на тъжба, съгласно разпоредбите на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. В
мотивната част на атакувания акт е посочено, че когато в тъжбата не е описано
съставомерно деяние, тя не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК и съдията-докладчикът
има правомощието да прекрати наказателното производство, на основание чл.247а, ал. 2, т. 2
вр. чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК, като според районния съд
отмяната на правомощието на съда по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, /ДВ бр.63 от 04.08.2017 г., в
сила от 05.11.2017г./, по съществото си не дерогира процесуалните правомощия на съдията-
докладчик да прекрати наказателното производство, доколкото това по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК включва и преценка дали описаното в тъжбата съставлява
престъпление. Според първостепенния съд нередовността на тъжбата, поради липса на
описано в нея престъпление от частен характер и каквото и да било друго престъпление,
обосновава прекратяването на наказателното производство. В обобщение СРС е изложил, че
доколкото тъжбата, подадена от Т.П., не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, тъй
като посочените в тъжбата факти не могат да бъдат субсумирани под хипотезата на който и
да било състав на престъпление, преследвано по частен или общ ред, и предвид това, че
липсват процесуални способи за преодоляване на недостатъците й, то са налице
предпоставките на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК за
прекратяване на висящото пред него наказателно производство.
Съобразявайки гореизложената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
не споделя формирания от първоинстанционния съд правен извод, че са налице
предпоставките за прекратяване на наказателното производство по см. на чл. 250, ал. 1, т. 1
вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК, тъй като описаните в тъжбата на частния тъжител
Т. Д. П. обстоятелства не могат да бъдат субсумирани под хипотезата на който и да било
състав на престъпление, преследвано по частен или общ ред. Съображенията за това са
4
следните:
В актуалната си редакция към настоящия момент, а и към датата на постановяване на
обжалвания съдебен акт, разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК предвижда, че съдът
прекратява наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и
10, а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия – и в случаите по чл. 24,
ал. 5. По силата на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК съдът прекратява наказателното производство и
когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, съставлява административно
нарушение.
В процесния случай, видно от мотивите, залегнали в атакуваното разпореждане,
наказателното производство по НЧХД № 1378/2020 г., по описа на CPC, НО, 116-ти състав,
е било прекратено от съдията-докладчик, на основание 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр.
чл. 81, ал. 1 НПК. Основното съображение на първоинстанционния съд, за да достигне до
извод за наличие на соченото прекратително основание е, че депозирана частна тъжба не
отговаря на императивните изисквания на чл. 81, ал. 1 НПК - в нея не е описано
съставомерно деяние. Въззивната съдебна инстанция намира за неправилен и
незаконосъобразен извода на СРС, че когато в тъжбата не е описано съставомерно деяние,
тя не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК и съдията-докладчик е овластен да прекрати
наказателното производство, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81,
ал. 1 НПК, независимо от отмяната на правомощието на съда по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, /ДВ
бр.63 от 04.08.2017 г., в сила от 05.11.2017г./, доколкото съществуващото такова по чл. 250,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК включвало и преценка дали описаното в тъжбата
съставлява престъпление.
С измененията на НПК със ЗИД НПК ( ДВ, бр. 63 от 04.08.2017 г., в сила от
05.11.2017 г.), беше отменена разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК относно
правомощието на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, когато
деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление. Според
действащата към настоящия момент правна уредба, която следва да се тълкува единствено
стеснително и без възможност за прилагане по аналогия, спорният момент по дела от частен
характер, а именно има ли извършено престъпление или не, може да се разреши само и
единствено с краен съдебен акт, но не и с разпореждане/определение, преди да е проведено
състезателно производство и да бъде извършен обективен и всестранен анализ на събраните
доказателства. В разрез с възприетото от първия съд, че нередовността на тъжбата, поради
липса на описано в нея престъпление от частен характер и каквото и да било друго
престъпление, обосновава прекратяването на наказателното производство, въззивният
съдебен състав счита, че позоваването на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК, с аргумент, че
описаното в подадената частна тъжба не съставлява престъпление, е опит за заобикаляне на
законовата разпоредба по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК.
Като е посочил в атакуваното разпореждане, че изложените обстоятелства в частната
5
тъжба не са позорни и недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания, не
могат да предизвикват отрицателна оценка, и да представляват приписване на престъпление,
както и че тъжителят е инкриминирал изрази, които не са нито клеветнически, нито
позорящи личността му, а изразяват лична оценка на действията и неговото поведение, и
контекстът на записаното в тъжбата и субективните оценки, които тъжителят е направил на
инкриминираните изрази, пресъздават неговия собствен прочит, без реално те да са налице,
СРС се е произнесъл по съществото на спора, без да е имал правомощие да стори това в този
етап от хода на образуваното пред него наказателно производство. Приемайки, че описаното
в тъжбата не съставлява престъпление, контролираният съд е заявил своето предварително
вътрешно убеждение за изхода на делото, без да изследва изложените в тъжбата факти и
обстоятелства, и без да ги провери в хода на едно надлежно проведено съдебно следствие.
По този начин първостепенният съд всъщност е мотивирал оправдаване на лицето, срещу
което е подадена тъжбата, поради несъставомерност на описаното в частната тъжба деяние
и невъзможността то да бъде субсумирано под обективните и субективните елементи на
твърдяното престъпление „клевета“, тъй като тъжителят е пресъздавал собствената си
субективна оценка за него, а и на което и да е друго престъпно посегателство преследвано
по частен или общ ред. До този извод обаче първоинстанционният съд би могъл да стигне
едва след проведено съдебно производство, но не е и на този предварителен стадий. Дали
сами по себе си инкриминираните с подадената частна тъжба изрази са с клеветнически
характер, би могло да се прецени, след като в пълнота бъде изяснена волята на тъжителя
чрез указания да допълни тъжбата си /както и е сторено в процесния случай, и тъжбата
отговаря на минимално изискуемото от закона съдържание от гл.т. на реквизитите й/ или
след проверка на всички релевантни обстоятелства. Въпросът за обективната
несъставомерност на престъплението е въпрос, който следва да бъде решен от съдебния
състав разглеждащ делото по същество след събиране и проверка на всички относими към
предмета на доказване по делото доказателства. На етапа, на който това е сторено от първия
съд, въпросът дали е обективно несъставомерно описаното в тъжбата поведение на лицето,
срещу което е насочена тя, няма как да бъде решен при спазване на принципа за
обективност, пълнота и всестранност. Описаните факти и обстоятелства подлежат на
проверка чрез способите и средствата предвидени по НПК и следва да бъдат доказани по
несъмнен и категоричен начин, а това може да се постигне единствено в хода на проведено
по същество съдебно състезателно производство. В случай, че след проведено такова се
установи несъставомерност на наведените факти под нормата на чл. 147 НК, съдът е длъжен
да постанови оправдателна присъда по см. на чл. 304 НПК. Когато обаче съдията-докладчик
се произнесе преждевременно, застъпвайки виждането, че деянието е изначално
несъставомерно, както тъкмо е сторил районният съд, би се стигнало до лишаване от
възможността на тъжителя, а и на подсъдимата, да получат адекватна защита на правата си в
едни висящ процес, който да завърши със стабилен краен акт – присъда.
С оглед на горното неправилно и незаконосъобразно първостепенният съд е приел, че
е налице основание за прекратяване на наказателното производство по см. на чл. 250, ал. 1,
6
т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че жалбата на частния
тъжител следва да бъде уважена, а обжалваното разпореждане отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за разглеждането му от друг съдебен състав, доколкото съдията-
докладчик постановил атакуваното разпореждане се е произнесъл и по въпроси включени в
обхвата на разпоредбата на чл. 102 НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 1 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 29.09.2020 г., постановено по НЧХД № 1378/2020 г. по
описа на СРС, Наказателно отделение, 116 състав, с което е прекратено, на основание чл.
250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК, наказателното производство водено
от Т. Д. П. срещу подсъдимата Т. Н. Т. за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 НК.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за разглеждането му от друг съдебен
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7