Определение по дело №370/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 129 от 31.01.2014 г., постановено по Г.д. № 1553/2013 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено, че „И. Р.” О. Г.К. дължи на „С.и права – М.” Г.С. сумата от 3 330 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за отстъпени авторски права за периода 01.04.2010 г. – 15.10.2011 г., дължимо по договор № 125 за излъчване по безжичен път, предаване по кабел и механично възпроизвеждане от 23.03.2009 г., и сумата от 2 256.65 лева, представляваща договорена неустойка върху сумата 3 330 лева, дължима за периода от 13.07.2010 г. до 29.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 330 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.07.2013 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 531 от 08.07.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.Г.д.№ 1146/2013 г. на Районен съд – К.. С решениет¯ съдът е осъдил „И. Р.” О. Г.К. да заплати на „С.и права – М.” Г.С. разноски по делото в размер на 659.31 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „И. Р.” О. Г.К., който чрез своя законен представител, го обжалва в срок като неправилно – необосновано, постановено в противоречие с материалните и процесуалните правила. В жалбата се излагат съображения, че съгласно чл.1, ал.3 на сключения между страните договор от 23.03.2009 г., въззиваемият – М., се е задължил при подписване на договора да предостави на „И. Р.” О. пълен списък на авторите, които са членове на сдружението, както и пълен и точен списък на чуждестранните авторски дружества, с които има действащи договори за взаимно представителство, които списъци трябвало да са актуални към датата на сключване на договора и да съдържат имената на авторите, наименованията на организациите, които М. представлява и за кои права се отнася представителството. В тази връзка се твърди, че М. не е предоставил нито един от тези списъци, с което не само не бил изпълнил поетото договорно задължение, но е направил невъзможно реализирането на предмета на договора, т.е. „И. Р.” О. да използва за нуждите на своята програма всички защитени произведения, принадлежащи към репертоара на организацията за колективно управление на права. Твърди се, че поради липса на индивидуализация на предмета на договора договореното право за ползва защитени произведения не е било предоставено по надлежния ред, а само уговорено. Твърди се, че по делото не са представени доказателства, които да доказват, че въпреки липсата на индивидуализация на предмета на договора, през процесния период „И. Р.” О. е използвало произведения от репертоара на М.. Неправилен бил също така изводът на съда, че процесния договор не обвързва следващото се възнаграждение по чл.7 с реалното ползване на произведения от репертоара на сдружението, а било цена за предоставените права на ползване като цяло. Този извод противоречал на чл.19 от ЗАПСП, съгласно който авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. Моли съда да отмени атакуваното решение на районния съд като неправилно.

В представен по делото в срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор, въззиваемият – С. „С.и права – М.” Г. С., чрез представител по пълномощие, излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържа изложените в отговора съображения.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването на решението. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното исково производство е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че „И. Р.” О. Г.К. дължи на „С.и права – М.” Г. С. сумата от 3 330 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за отстъпени авторски права за периода 01.04.2010 г. – 15.10.2011 г., дължимо по договор № 125 за излъчване по безжичен път, предаване по кабел и механично възпроизвеждане от 23.03.2009 г., и сумата от 2 256.65 лева, представляваща договорена неустойка върху сумата 3 330 лева, дължима за периода от 13.07.2010 г. до 29.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 330 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.07.2013 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 531 от 08.07.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.Г.д.№ 1146/2013 г. на Районен съд – К..

Искът е подаден в едномесечния преклузивен срок по чл. 415 ГПК след възражение от ответното дружество, в срока по чл. 414 ГПК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 531/08.07.2013 г. по ч.Г.д. № 1146/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, издадена за сумата, предмет на установяване.

Ответникът „И. Р.” О., в отговора си на основание чл.131 от ГПК, не оспорва, че на 23.03.2009 г. между страните е бил сключен договор № 125 за излъчване по безжичен път, предаване по кабел и механично възпроизвеждане, с който ищецът М., в качеството му на дружество за колективно управление на права по смисъла на чл.40 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), отстъпва на „И. Р.” О. неизключителното право да използва за нуждите на своята програма всички защитени произведения, принадлежащи към неговия репертоар, при условията, по начините и в границите, определени в договора. Съгласно чл.7 на цитирания договор, срещу предоставените с договора права „И. Р.” О. (ТЕЛЕВИЗИЯТА) се задължава да заплаща гарантиран месечен минимум в размер на 150 лева на месец, върху което възнаграждение се начислява ДДС. Съгласно чл.8, ал.1 от договора, гарантираният месечен минимум по чл.7 ще се изплаща на М. на тримесечни вноски в 10-дневен срок след изтичане на съответното календарно тримесечие.

Видно от чл.1, ал.1 от представения по делото и приет като доказателство договор № 125 от 23.03.2009 г. за излъчване по безжичен път, предаване по кабел и механично възпроизвеждане, сключен между страните, ищецът М., в качеството му на дружество за колективно управление на права по смисъла на чл.40 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), отстъпва на „И. Р.” О. неизключителното право да използва за нуждите на своята програма всички защитени произведения, принадлежащи към неговия репертоар, при условията, по начините и в границите, определени в договора. Алинея втора на договора пояснява, че репертоарът на М. обхваща музикалните произведения с текст или без текст, включително музика към филм или друго аудиовизуално произведение, както и литературните произведения, за които на М. е отстъпено с договор от неговите членове или от сродни чуждестранни авторски дружества, или ще му бъде отстъпено по време на действието на договора правото да договаря тяхното излъчване по безжичен път, предаване и механично възпроизвеждане, да събира и изплаща възнагражденията на тези членове и дружества. В алинея трета на същия член, страните изрично са договорили, че при подписването на договора М. ще представи пълен и точен списък на авторите, които са членове на сдружение М., както и пълен и точен списък на чуждестранните авторски дружества, с които има действащи договори за взаимно представителство. Посочено е какво трябва да съдържат списъците, както и че същите следва да са актуални към датата на сключване на договора. Съгласно чл.1, ал.4 от договора, списъците стават неразделна част от договора като Приложение № 1, като М. има задължението да уведомява телевизията за измененията и допълненията в списъците един път годишно.

Предвид горното, „И. Р.” О. (ответник по иска и въззивник пред тази инстанция) както в отговора си, така и в подадената въззивна жалба поддържа, че М. не е изпълнил задължението по чл.1, ал.3 от договора да представи пълен и точен списък на авторите, членове на сдружението, както и пълен и точен списък на чуждестранните авторски дружества, с които има действащи договори за взаимно представителство, което неизпълнение довело до невъзможност да използва за нуждите на своята програма всички защитени произведения, принадлежащи към репертоара на организацията за колективно управление на права. Твърди, че поради тази причина договореното право да ползва защитени произведения не е било предоставено по надлежния ред, а само уговорено, както и че не е ползвал такива произведения, поради което и не дължи заплащане на възнаграждение.

Във връзка със задължението за представяне на посочените по – горе списъци, по делото не са представени доказателства, установяващи, че такива са били представени от ищеца, като същият по същество не оспорва обстоятелството, че не е представил горните списъци. В тази връзка, и предвид направените от „И. Р.” О. доводи, спорно по делото е дали ищецът е предоставил на ответника правото да ползва защитени произведения и ползвал ли е ответникът такива произведения, респективно- дължи ли последния заплащане на претендираното възнаграждение.

Установено е по делото, че ищецът (въззиваем в тази инстанция) е издал на ответника (въззивник) 4 броя фактури на обща стойност 2 160 лева, както следва: 1.) фактура № * от 08.07.2010 г. на стойност 540 лева с ДДС – авторски възнаграждения за ІІ-ро тримесечие на 2010 г.; 2.) фактура № * от 05.01.2011 г. на стойност 540 лева с ДДС – авторски възнаграждения за ІІІ-то тримесечие на 2010 г.; 3.) фактура № * от 05.01.2011 г. на стойност 540 лева с ДДС – авторски възнаграждения за ІV-то тримесечие на 2010 г. и 4.) фактура № * от 14.04.2011 г. на стойност 540 лева с ДДС – авторски възнаграждения за І-во тримесечие на 2011 г. В тази връзка, от назначената пред първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза се установява, че тези четири броя фактури са били получени и осчетоводени в счетоводството на „И. Р.” О. като задължение на ответното дружество към ищеца в размер на 2 160 лева по договор № 125 от 23.03.2009 г. за излъчване по безжичен път, предаване по кабел и механично възпроизвеждане. Експертизата установява също така, че описаните по –горе 4 броя фактури са включени в дневника за покупки на дружеството за посочен данъчен период, същите са включени като разход в Годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и по същите ответникът „И. Р.” О. се е възползвал от правото си на данъчен кредит, съгласно Справка декларация за ДДС вх.№ */06.08.2010 г., Справка декларация за ДДС вх.№ *9/13.04.2011 г. и Справка декларация за ДДС.

При тази фактическа обстановка, съдът съобрази следното:

На първо място, настоящият състав намира, че обстоятелството дали въззивникът „И. Р.” О. реално е ползвал за нуждите на своята програма защитени произведения от репертоара на М., е ирелевантно само по себе си за дължимостта на договореното възнаграждение. Това е така, тъй като с цитирания по – горе договор е договорено възнаграждение за предоставянето на правото на ползване на защитени произведения, а не за реалното ползване на произведения от репертоара на сдружението. С други думи, договорът не обвързва договореното минимално възнаграждение по чл.7 с реалното ползване на произведения от репертоара на сдружението, а същото представлява цена за предоставените права на ползване като цяло, независимо дали телевизията ще излъчва защитени произведения или не и дали ще осъществява приходи от тях. Това се установява изрично от уговорения между страните гарантиран месечен минимум на дължимото възнаграждение, т.е. уговорено е дължимо възнаграждение, което е гарантирано – независимо от ползването или не от страна на телевизията на защитени произведения от репертоара на сдружението.

Във връзка с горното, от значение по делото е дали М. е предоставил на „И. Р.” О. правото да ползва защитени произведения от неговия репертоар. Настоящият състав намира, че доколкото към момента на сключване на договора М. е имало статута на организация за колективно управление на авторски права върху музикални произведения и е могло да осъществява дейност в тази насока (същото и към настоящия момент е регистрирано по реда на чл.40б, ал.1 от ЗАПСП в регистъра на Министерство на културата – видно от удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права № 62-00-0152/27.10.2011 г.), с подписване на процесния договор М. е отстъпил на „И. Р.” О. неизключителното право да ползва защитени произведения от неговия репертоар. Обстоятелството, че при подписване на договора, а и впоследствие, М. не е предоставил списъците на авторите, които са членове на сдружението и списъка на чуждестранните авторски дружества, с които има действащи договори за взаимно представителство, не опровергава факта на предоставяне правото на използване на защитени произведения от репертоара на М., респективно – не опровергава освобождаването от отговорност на ползвателя по отношение на същите.

Впрочем, обстоятелството, че за процесния период въззивникът е използвал произведения от репертоара на М., респективно – че не е била налице невъзможност за същия да използва тези произведения, се установява от факта, че повече от година след сключване на договора, ищецът е издал, а ответникът надлежно е осчетоводил като свое задължение 4 броя фактури на обща стойност 2 160 лева, представляващи авторско възнаграждение по процесния договор за ІІ-ро тримесечие на 2010 г., ІІІ-то тримесечие на 2010 г., ІV-то тримесечие на 2010 г. и І-во тримесечие на 2011 г. В тази насока е и представената по делото кореспонденция между страните, и в частност – писмо изх.№ 30/25.05.2010 г., с което, във връзка с издадена от М. фактура за годишно уравнение за дължимо възнаграждение по договора за 2009 г., „И. Р.” О. не оспорва по принцип дължимостта на възнаграждение по договора, а прави твърдения за грешка в представения от него отчет за приходи и разходи.

Предвид изложеното, съдът намира, че от доказателствата по делото се установява съществуване на претендираното вземане в размер на 3 330 лева, представляващо неизплатено възнаграждение за отстъпени авторски права за периода 01.04.2010 г. – 15.10.2011 г., дължимо по договор № 125 за излъчване по безжичен път, предаване по кабел и механично възпроизвеждане от 23.03.2009 г., за която сума е издадена заповед № 531 от 08.07.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.Г.д.№ 1146/2013 г. на Районен съд – К..

Предвид основателността на иска за авторско възнаграждение по процесния договор, основателен е и искът за съществуване на вземане в размер на 2 256.65 лева, представляващо договорена неустойка върху сумата 3 330 лева, дължима за периода от 13.07.2010 г. до 29.05.2013 г., за която сума е издадена заповед № 531 от 08.07.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.Г.д.№ 1146/2013 г. на Районен съд – К.. Впрочем, във въззивната жалба не се правят конкретни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт в частта, с която е уважен предявения иск за неустойка, с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД.

Ето защо, като е достигнал до същите фактически и правни изводи Кърджалийският районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК и чл.280, ал.2 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 129 от 31.01.2014 г., постановено по Г.д. № 1553/2013г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1.

2.