ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 229
гр. Перник, 02.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20231700500098 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от ,,ЕОС МАТРИКС“ ЕООД против Определение №
4056 от 28.11.2022 г. по гр.д. № 03838/2022г. на PC Перник, с което е оставена без уважение
молба с вх. № 22299/07.11.2022 г. по чл. 248 ГПК от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД за
изменение на решение № 1038/14.10.2022 г. по гр.д. № 03838/2022 г. на ПРС в частта за
разноските, в която ,,ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца Ц. Н. К. сумата
от 1109 лв. разноски по делото.
В жалбата се иска отмяна на обжалваното определение и вместо него се постанови
друго, с което се уважи молбата на ответника за изменение на решението на РС - Перник в
частта за разноските и същите се възложат в тежест на ищеца на осн. чл.78, ал.2 от ГПК.
Доводите като цяло се свеждат до това, че разноските за първоинстанционното производство
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно -
ответникът е признал иска и не е дал повод за предявяване на иска.
Ответната по жалбата страна- Ц. Н. К. е подала писмен отговор, с който оспорва
частната жалба и моли оставянето й без уважение.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима. Разгледана
по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
Гр. д. № 03838/2022г. на ПРС е приключило с Решение №1038/14.10.2022 г., с което
по отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 439 ГПК от Ц. Н. К. срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД е признато за установено, че Ц. Н. К. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, поради
погасяване по давност сумата 6546,44 лева - посрочена главница по договор за банков
кредит от ***, сумата 1107,13 лева, представляваща просрочена редовна лихва за периода от
15.07.2011 г. до 24.10.2011 г., сумата 169,83 лева, представляваща просрочена наказателна
1
лихва за периода от 15.08.2011 г. до 09.11.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 6546,44 лева, считано от 10.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата 156,47 лева - държавна такса и 375 лева - юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 14.11.2011г. по ч. гр. д. № 4860/2011 г. на РС-
Велико Търново, въз основа на който е образувано изп. д. № 912/2011 г. по описа на ЧСИ
В.Г. с район на действие ОС-Велико Търново. Със същото решение ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски по делото в размер 1109 лв.
По повод молба от ответника по чл. 248 ГПК, с обжалваното определение РС е
отхвърлил искането му за изменение на решението в частта за разноските, като същите са
останали в тежест на ответника.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е
уважен, са кумулативно посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал
повод за предявяване на иска и да го е признал. Ответникът в отговора на исковата си молба
и от последващото му процесуално поведение следва да се приеме, че волята му е да признае
безусловно иска, поради което е налице една от кумулативните предпоставки за прилагане
на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да признае иска.
Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска, е налице задължителна практика на ВКС /определение № 66 от
12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на III ГО на ВКС, определение №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на IV ГО на ВКС, определение № 75/21.04.2017 г.
по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на I ГО на ВКС и Определение № 365 от 23.09.2022 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 3019/2022 г., III г. о., ГК/ и се отнася до случаите на предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК на длъжника, че не дължи вземането, заради което е
образувано изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната давност. Тогава
решението, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху
това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане
срещу длъжника, но задължителната сила на решението не рефлектира върху
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. При такова свое поведение - признание на иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, ответникът не дължи разноски, независимо от
обстоятелството, че ответникът разполага с изпълнителен лист за вземането (макар и
издаден преди погасяването му по давност), след като срещу длъжника не са предприемани
изпълнителни действия по висящо изпълнително дело след изтичане на давността, тъй като
е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Настоящият състав на ПОС, съобразявайки горепосочената съдебна практика и
преценявайки поведението на ответника в конкретния случай, намира за основателни
доводите на частния жалбоподател, че не е дал повод за предявяването на иска. С
образуваното срещу ищцата изпълнително производство при ЧСИ ищцата обосновава
правния си интерес от иска по чл. 439 от ГПК. Образуването на изпълнително дело срещу
ищцата не е противоправно поведение на ответника. Напротив, той има вземане срещу нея и
съвсем законосъобразно е да поиска принудителното му събиране при липсата на
доброволно изпълнение. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът не отрича материалната
легитимация на кредитора по вземането. След изтичане на погасителната давност вземането
продължава да съществува като естествено /не се ползва от държавната принуда/, и
доброволното изпълнение по него е дължимо /чл. 118 от ЗЗД/. Ответникът извънсъдебно не
може да признае валидно изтеклата давност, тъй като тя трябва да бъде съдебно установена.
Но той може чрез своето поведение да не предприема действия по принудително
изпълнение, като така признава последиците на изтеклата давност. В случая това е сторил
ответникът. В случая, изпълнителното дело срещу ищцата е било образувано на 22.11.2011
г., като след това срещу нея последното валидно същинско изпълнително действие е
налагане на запор върху банкови сметки в Банка ДСК на *** След тази дата, в продължение
2
на повече от 6г. ответникът не е предприел действия по принудително изпълнение срещу
ищцата, поради което следва, че той не е дал повод за завеждане на делото с подаване на
исковата молба на 30.06.2022г. Поради бездействието му, след изтичане на 2 г. от
извършването на последното валидно изпълнително действие, принудителното
производство се е прекратило по силата на закона на 12.11.2017 г. /последното валидно
същинско изпълнително действие на взискателя е било на 12.11.2015 г./, т. е. настъпила е
перемпция, въпреки че ЧСИ не е издал постановление по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
съответно и след изтичане на давността на 12.11.2020г. ответникът не е предприел никакви
действия по принудително изпълнение.
Независимо от бездействието на взискателя за период от повече от 6 г., ищцата,
длъжник по изпълнението, е решила да установи със сила на пресъдено нещо, че кредиторът
не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу нея. В този
случай разноските по съдебното производство следва да останат в нейна тежест, на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като взискателят с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото. Обстоятелството, че съдът е уважил предявения от ищцата иск не
рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Разноските следва да се поемат от
ищцата.
С оглед гореизложеното, налице са и двете кумулативни предпоставки по чл. 78, ал. 2
ГПК и ищецът няма право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което обжалваното
определение следва да се отмени, респ. - по този начин следва да се измени по реда на чл.
248 ГПК решението на РС – Перник - в частта му за разноските, като заплащането на същите
от ответника бъде отменено.
В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не
намира приложение, така че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 4056 от 28.11.2022 г. по гр.д. № 03838/2022г. по описа на
Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молба с вх. № 22299/07.11.2022 г. от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* по реда на чл. 248 ГПК за изменение на
постановеното по делото решение № 1038/14.10.2022 г. в частта за разноските, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ГПК решение № 1038/14.10.2022 г. по гр.д. № 03838/2022г.
по описа на Районен съд – Перник в частта за разноските, като отменя осъждането на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. “Рачо Петков Казанджията” № 4-6 да заплати на Ц. Н.
К., ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
в размер на 1109 лева, представляваща разноски в производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4