гр. Пловдив , 13.08.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми гр.с.в закрито заседание на 13.08.2020 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от съдията Ст.
Михова в.ч.гр.д № 1623 по описа за 2020 година,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Подадено е възражение от
П.А.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв.М.Д., против заповед
№7113 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,издадена на 25.07.2017г. по ч.гр.д.№ 11248 /2017г. по описа на РС-Пловдив,
в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********. Излагат се
оплаквания за ненадлежно връчване на заповедта
за изпълнение и се настоява от длъжника за приемане на възражението от въззивния съд.
Не е постъпил отговор по
така подаденото възражение от кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********.
Пловдивският окръжен съд след като взе предвид изложеното от
длъжника във възражението становище и
извърши служебна проверка, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 423 ГПК
дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането
по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК,
да подаде възражението си пред въззивния съд, в
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Молбата за приемане
на възражението следва да се основава на твърдения за наличие на
обстоятелствата по чл. 432, ал. 1, т.
1 - 4 от ГПК.
В случая, възражението се основава на твърдения за нередовност на връчването,
представляващо обстоятелство по смисъла на чл. 432, ал. 1, т.
1 от ГПК- ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.
В производството по ч.гр.д.№11248/2017г. на ПРС , е издадена на 25.07.2017г. заповед №7113 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК-запис
на заповед и изпълнителен лист в полза
на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, срещу
длъжника П.А.Д., ЕГН **********, с регистриран постоянен и настоящ адрес:***, съгласно изготвената от
съда служебна справка по реда на Наредба
№14/18.11.2009г. За принудително събиране на паричното задължение, от кредитора
е образувано изп.д.№647/2018г. по описа на ЧСИ П. И.,
като на 13.08.2018г. съдебният изпълнител е изпратил ПДИ до длъжника на адрес :***,
връчена на 12.09.2018г. на А. Д.,
посочен като баща на адресата.
При тези данни по
делото съдът приема, че е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, т.е.
че заповедта по чл.417 от ГПК не е надлежно връчена на длъжника, поради което
той е бил лишен от възможността да подаде възражение по чл. 414 ГПК, с което да
оспори вземането.
Съгласно
разпоредбата на чл. 38 ГПК връчването на съобщения на страните се извършва на
адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения
адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на
постоянния. Правилото за връчване на съобщенията лично на адресата е установено
в разпоредбата на чл. 45 ГПК, а разпоредбата на чл. 46 ГПК регламентира
възможността за връчване на съобщението и на друго лице, което е съгласно да го
приеме в случаите, когато личното връчване е невъзможно. Съгласно чл. 46, ал. 2 ГПК друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който
живее на адреса. Съобразно константната практика на ВКС обективирана
в определение № 96 от 24.01.2011 г. по ч. т. д. № 932/2010 г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 196
от 09.01.2020 г. по т. дело № 967 /
2019г. на ВКС, ТК, II т. о , определение
№ 645 от 28.11.2018г. по ч.т.д. № 1896/2018 г. , на ВКС, ТК, II т. о, „домашните“
и лицата, живеещи на адреса, се определят чрез връзката им с адреса на
получателя. На тях не може да се връчва на място, различно от адреса на
адресата. „Домашно“ е лицето, което живее с призования в едно домакинство, ако
живее другаде независимо от роднинската връзка, не е лице от домашните на
призования дори временно да пребивава на неговия адрес.
В
конкретния случай поканата за доброволно изпълнение с приложено към нея копие
от подлежащия на изпълнение акт е изпратена на адрес различен от регистрирания
постоянен и настоящ адрес на длъжника. Връчването на поканата за доброволно
изпълнение с приложено към нея копие от подлежащия на изпълнение акт на
бащата на длъжника на адрес, на който той не живее, не следва да се
приеме за редовно връчване и не удостоверява наличие на знание у него към
12.09.2018 г. за издадената заповед за изпълнение. По съображения за нередовно връчване
на заповедта за изпълнение , следва да
се приеме за доказано твърдението, че длъжникът е узнал едва на 10.03.2020 г.
за издадената заповед за изпълнение при справка на упълномощения от него адвокат
Р. П. в СИ служба – при ЧСИ П.
И..
Така
едномесечният срок за предявяване на възражението от длъжника на 22.05.2020г. е
спазен, като е започнал да тече с узнаването на заповедта на 10.03.2020г., спрян за периода на извънредното положение и
една седмица след него/чл.3 от ЗМДВИП/ , изтекъл на 18.06.2020г.
По изложените съображения въззивният съд
счете възражението, с което е сезиран и с което се упражнява извънинстанционен контрол върху акт в заповедното
производство, за основателно.
Доколкото процесната заповед за изпълнение е издадена на основание чл. 417, т.10 от ГПК (по запис на заповед), по арг.от чл. 420, ал.1 от ГПК, приемането на настоящото възражение спира, по силата на закона,
принудителното изпълнение по заповедта за изпълнение. Ето защо съдът намира, че
в случая следва само да констатира (за яснота) настъпилото спиране по силата на
закона на принудителното изпълнение.
Искането за присъждане на разноски по делото следва да се остави
без уважение, с оглед характера на настоящето производство, с което се упражнява извънинстанционен
контрол върху акт в заповедното производство и се възстановява неговата висящност. Длъжникът има право на разноските с оглед
крайния изход за установяване на дължимостта на вземането , които следва да му се присъдят с
крайния съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражение подадено от П.А.Д., ЕГН **********,***, против заповед
№7113 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена на 25.07.2017г. по ч.гр.д.№ 11248 /2017г. по описа на РС-Пловдив,
в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********.
КОНСТАТИРА, че ВЪЗРАЖЕНИЕТО СПИРА изпълнението, предприето
въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед №7113/25.07.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 11248 /2017г. по описа на РС-Пловдив.
ВРЪЩА делото на същия състав
на Пловдивски районен съд за даване на указания по чл. 415 ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искането
на П.А.Д., ЕГН ********** за присъждане на разноски по делото.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.