№ 650
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100507274 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.04.2022 г. по гр.д. № 28583/20г., СРС, II ГО, 69 с-в е
признал за установено по отношение на ответника В. Д. И., ЕГН
**********, че в полза на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК ******* съществува ЧАСТ от
вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 15.08.2018г., издадена по ч.гр.д. № 44768/2018г., съгласно
описа на СРС, 69 с-в, представляваща дължима главница в размер 145,59 лв.-
незаплатени далекосъобщителни услуги ползвани в периода от 18.02.2016г.
до 17.07.2016г. въз основа на Договор за предоставяне на далекосъобщителна
услуга от 05.11.2015г. с индивидуален клиентски номер на абоната №
*********, ведно със законната лихва за периода от 06.07.2018 г. до
изплащане на вземането. Осъдил е В. Д. И., ЕГН ********** да заплати на „Т.
Б.” ЕАД с ЕИК ******* на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД сума в размер на 121,44лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
05.11.15г. за мобилно устройство MICROSOFT Lumia 535Black, за периода м.
07.2016г.- м. 10.2017г., за абонатен № *********. Осъдил е на основание чл. 78,
ал.1 ГПК В. Д. И., ЕГН ********** да заплати на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК *******
1
разноски за настоящото производство в общ размер на 880 лева, както и
разноски за производството по ч.гр.д. № 44768/18г. по описа на СРС, 69 с-в, в
размер общо на 101,22лева. Обезсилил е на основание чл. 415, ал.5 ГПК
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
15.08.2018г., издадена по ч.гр.д. 44768/18г. по описа на СРС, 69 с-в в частта за
сумата от 121,44лева , дължима по договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга от 05.11.15г. за периода 18.02.16г.-17.07.16г. за кл.
№ *********, ведно със законна лихва върху тази сума от 06.07.18г., както и в
частта за мораторна лихва в размер на 27,79 лева за периода 03.08.16г.-
22.06.18г.
Решението в частта, в която установителните и осъдителните искове са
уважени, е обжалвано с въззивна жалба от ответника В. Д. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ул.“*******, чрез особения представител
адвокат Н. Г. от САК, със съдебен адрес : гр.София, ул.“*******, офис 202 с
мотиви, изложени в него. За установителните искове по реда на чл.422, ал.1
ГПК се твърди, че липсва пълен идентитет на вземанията в производството по
чл.422 ГПК и заповедното производство. Ищецът е заявил друго основание за
дължимост на процесните суми, различно от това, за което се е снабдил със
заповед за изпълнение и друг размер на претендираното вземане, което
обуславя недопустимост на установителния иск по чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 ГПК. Ето защо моли, постановеният акт в частта, в която е признато за
установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува част
от вземането, предмет на ЗИ по чл.410 ГПК от 15.08.2018 г., издадена по
ч.гр.д. 44768/2018 г. да се обезсили и производството по делото да бъде
прекратено. Ако съдът приеме атакуваният съдебен акт в тази част за
допустим, то се моли същият да бъде отменен като неправилен, постановен
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон. Твърди се, че по делото липсват
доказателства, че твърдените мобилни услуги са реално предоставени на
ответника и това не се установява от издадените от ищеца фактури. Тези
фактури са изключени от доказателствата по делото в о.с.з. на 25.01.2022 г. В
този смисъл не може да се възприеме и заключението на приетата по делото
ССЕ, тъй като тя е изготвена въз основа на фактурите, изключени от
доказателствата по делото.
2
Неправилен е и изводът на съда за основателност на осъдителния иск.
Ищецът твърди, че неизпълнението на абоната да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги по договорите за мобилни услуги е довело
до предсрочното им прекратяване по вина на ответника. Поради
прекратяване на договорите за мобилни услуги на основание т.12, ал.2 от ОУ
дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство са обявени за предсрочно изискуеми. Т.19 б и 19 в от ОУ
предвиждат множество хипотези, в т.ч. неизпълнение на задължението на
потребителя да заплаща в срок фактурираните задължения, при настъпването
на които операторът има право да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя. Съгласно чл.31 от ОУ, обаче, ищецът е длъжен да
информира абоната по подходящ начин, че има неплатено задължение едва
тогава да предприеме действия за прекратяване на договорите. По делото
липсват доказателства за отправено писмено предупреждение, поради което
не следва да се приеме, че е настъпило прекратяване на договорите за
мобилни услуги преди изтичане на предвидените в тях срокове, поради
поведение на потребителя, а и следователно, че за ответника е възникнало
задължение да плати на ищеца посочената в чл.11, ал.2 от договора за лизинг
неустойка в размер на оставащите неплатени месечни вноски. Счита за
неправилен доводът на съда, че към датата на приключване на устните
състезания вземанията за лизинговите вноски са изцяло падежирали. По
делото не е установено как е формиран размера на претендираните лизингови
вноски. Съдът е възприел заключението на вещото лице, но то е изготвено въз
основа на издадените от ищеца фактури, които са изключени от
доказателствата по делото.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да обезсили
постановеното решение в частта, в която е прието за установено по
отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува част от вземането,
предмет на ЗИ на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.08.2018 г.2,
издадена по ч.гр.д. № 44768/2018 г. от СРС, 69 състав, представляваща
дължима главница в размер на 145,59 лв.-незаплатени далекосъобщителни
услуги, ползвани в периода от 18.02.2016 г. до 17.07.2016 г. въз основа на
Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 05.11.2015 г., с
индивидуален клиентски номер на абоната №*********, ведно със законна
лихва за периода от 06.07.2018 г. до изплащане на вземането и да бъде
3
прекратено производството по делото в тази част. Ако съдът приеме искът за
допустим в тази част, моли решението да бъде отменено като неправилно.
Моли да бъде отменено като неправилно в частта в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сума в размер на
121,44 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 05.11.2015г., за мобилно устройство MICROSOFT модел Lumia
535 Black, за периода м.07.2016 г.-м. 10.2017г., за абонатен №*********,
както и ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за производството
в общ размер на 880 лв., както и разноски за производството по ч.гр.д.
№44768/2018 г., по описа на СРС-69 с-в, в размер на 101,22 лв.
Въззиваемото дружество „Й. Б.“ ЕАД, с предишно наименование „Т.
Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„*******“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адвокат В. Г. от
САК, със съдебен адрес: гр.София, бул. ******* оспорва въззивната жалба.
Претендира разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД от „Т. Б.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу В. Д. И., ЕГН
********** за признаване за установени на част от вземанията предмет на
4
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.08.2018г.,
издадена по ч.гр.д. №44768/2018г., по описа на СРС, представляващи
дължима главница в размер 145,59 лв., незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер № *********, ползвани в периода от 18.02.2016г.
до 17.07.2016г. въз основа на Договор за предоставяне на далекосъобщителна
услуга от 05.11.2015г., ведно със законната лихва за периода от 06.07.2018 г.
до изплащане на вземането, както и осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД за заплащане
на сума в размер на 121,44 лева, представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 05.11.2015г. за мобилно устройство
MICROSOFT модел Lumia 535 Black към мобилен номер 0894 489072 за
периода след м. 07.2016г. до м. 10.2017г., с аб. №*********.
Ищцовото дружество твърди, че между него и ответника е бил сключен
Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 05.11.2015г., въз
основата на който ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги за
клиентски № ********* и титуляр по предпочетен мобилен номер
0894/489072 с избрана абонаментна програма Резерв Стандарт 14,99лв. с
тарифиране на интервали 60 секунди с уговорен срок на действие 25 месеца
до 05.11.17г. Абонатът се е възползвал от преференциалните условия на
оператора, като е взел мобилно устройство MICROSOFT Lumia 535В1аск на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 7,59 лева
всяка, съгласно уговорен погасителен план по лизинговия договор.
Ответникът взел и втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер
0895/738495 по програма Интернет 6500 19,99лв. съгласно договор за
мобилни услуги от дата 29.02.16г. с уговорен срок на действие 24 месеца до
29.02.18г. Същият ползвал предоставените от ищеца мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентски № на абоната *********. За
потребените от абоната услуги в периода 18.02.16г.-17.07.16г., били издадени
фактури № **********/18.03.16г., **********/18.04.16г.,
**********/18.05.16г., **********/18.06.16г.,**********/18.07.16г., които
ответникът не заплатил и поради забавата на плащането им, договорът е бил
предсрочно прекратен. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от ОУ,
приложени към лизинговите договори, дължимите месечни вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство MICROSOFT Lumia
535Black, са обявени за предсрочно изискуеми след м. 07.16г. до м. 10 .2017г.
5
в размер на 121,44 лева.
Ответникът В. Д. И., ЕГН **********, чрез назначения му по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат Н. Г. от САК, е депозирал
писмен отговор, в който е оспорил исковете, като доводите са идентични с
тези във въззивната жалба.
Съдът констатира следното:
От приетите по делото писмени доказателства Договор за мобилни
услуги от 05.11.2015г., Договор за мобилни услуги от 29.02.2019г., Договор
за лизинг от 05.11.2015г., Общи условия на Т. Б. ЕАД за взаимоотношения с
потребители на мобилни телефонни услуги, описаните в исковата молба
фактури, се установява, че между страните по делото е бил сключен
процесният договор за мобилни услуги от 05.11.2015г. като въз основа на
него, ответникът е поел задължението да заплаща в срок след издаване на
съответната фактура за отчетен период стандартна месечна абонаментна такса
в размер на 14,99 лв. и цена на ползваните услуги. Срокът на договора е бил
от 05.11.2015г. до 05.11.2017г. За отчетния период от 18.02.2016г. до
17.07.2016г. ответникът е ползвал услуги на стойност от общо 145,59 лева,
съобразно заключението на вещото лице по назначената от съда ССЕ. От
представените от ищеца писмени доказателства и договори в оригинал се
установява, че между страните е подписан и договор за лизинг от 05.11.15г.
за ползване на устройство MICROSOFT Lumia 535Black, чрез изплащане на
общо 23 месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 7,59 лева с вкл.
ДДС. Установява се огще, че сумата на неизплатени лизингови вноски по
посочения договор и за посоченото устройство за периода 18.06.16г.-
17.07.16г. е в размер на 121,44 лева.
Съгласно чл. 2 от Общите условия, мобилни услуги, предоставяни от
оператора, се осигуряват въз основа на индивидуален договор, сключен в
писмена форма със съответния абонат като за неуредените в съответния
договор случаи се прилагат разпоредбите на ОУ, които са неразделна част от
него и имат задължителна сила. Съгласно чл. 4 от ОУ потребителят се счита
уведомен за ОУ от датата на публикуването им и се счита за обвързан с тях от
датата на подписване на индивидуален договор за ползване на услугите. В
т.19 б от Общите условия е посочено, че дружеството има правото да
прекрати едностранно индивидуален договор с потребител, в случай, че не е
заплатил дължими суми след изтичането на срока за плащане. В т.19 а е
посочено, че потребителят може да прекрати договора поради неизпълнение
от страна на оператора с едномесечно предизвестие, а в т.55 във вр. с 51 от
ОУ, че в други хипотези на прекратяването на договор от страна на
оператора, това става след уведомяване на потребителя.
От правна страна:
С оглед твърдяната липса на пълен идентитет на вземанията в
производството по чл.422 ГПК и заповедното производство, както и
6
обстоятелството, че ищецът е заявил друго основание за дължимост на
процесните суми, различно от това, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение и друг размер на претендираното вземане, следва да бъде
отбелязано, че районният съд е обезсилил на основание чл. 415, ал.5 ГПК
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
15.08.2018г., издадена по ч.гр.д. 44768/18г. по описа на СРС, 69 с-в в частта за
сумата от 121,44 лева, дължима по договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга от 05.11.15г. за периода 18.02.16г.-17.07.16г. за кл.
№ *********, ведно със законна лихва върху тази сума от 06.07.18г., както и в
частта за мораторна лихва в размер на 27,79 лева за периода 03.08.16г.-
22.06.18г. Действително, в подадената Заявление за издаване на ЗИ по чл.410
ГПК заявителят е твърдял, че тази сума е по договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга от 05.11.15г. за периода 18.02.16г.-17.07.16г. за кл.
№ *********, ведно със законна лихва върху тази сумата, но в исковата молба
се установява, че сумата от 121,44 лева представлява незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 05.11.2015г. за мобилно устройство
MICROSOFT модел Lumia 535 Black към мобилен номер 0894 489072 за
периода след м. 07.2016г. до м. 10.2017г., с аб. №*********, т.е. действително
основанието е различно, поради което Заповедта за изпълнение на парично
задължение е обезсилена в тази част.
Относно дължимата главница в размер на 145,59 лв.-незаплатени
далекосъобщителни услуги, ползвани в периода от 18.02.2016 г. до 17.07.2016
г. въз основа на Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от
05.11.2015 г., с индивидуален клиентски номер на абоната №*********, ведно
със законна лихва за периода от 06.07.2018 г., за която е издадена ЗИ по
чл.410 ГПК от 15.08.2018 г. и за която са предявени установителни искове по
реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, съдът намира, че
исковете се явяват основателни.
От представените по делото доказателства следва да се приеме, че
ответникът е бил валидно обвързан от договора за мобилни услуги и от
договора за лизинг и носи отговорност за неизпълнение на клаузите му. СГС
приема, че мобилният оператор е изпълнил поетите задължения да
предостави уговорените услуги, както и тяхната конкретна стойност за
процесните периоди. Това се установява и от заключението на приетата по
7
делото ССЕ, като вещото лице е изготвило своето заключение не само въз
основа на фактурите, които действително са изключени от доказателствения
материал, но и след обсъждане на всички депозирани по делото доказателства
и извършена проверка в счетоводството на ищеца, поради което ССЕ следва
да бъде кредитирана като компетентно и безпристрастно изготвена.
Съдът приема за допустим, а по същество основателен и предявения
осъдителен иск на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 121,44 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
05.11.15г. за мобилно устройство MICROSOFT Lumia 535Black, за периода м.
07.2016г.- м. 10.2017г., за абонатен № *********. Съгласно разясненията,
дадени с ТР 4/2013г. на ОСГТК /т.116/ в производството по иска, предявен по
реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се приемат за
съвместно разглеждане друг иск на ищеца-чл.210, ал.1 ГПК, насрещен иск-
чл.211 ГПК, инцидентен установителен иск - чл.212 ГПК, ако са налице
условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК. От представения договор за лизинг в оригинал се
установява, че ответникът е закупил на изплащане устройство MICROSOFT
Lumia 535Black, чрез изплащане на общо 23 месечни лизингови вноски, всяка
една в размер на 7,59 лева с вкл. ДДС, като за периода м. 07.2016г.- м.
10.2017г. дължимите и незаплатени вноски са в размер на 121,44 лева , според
заключението на приетата ССЕ, която въззивната инстанция също кредитира
предвид гореизложеното. Размерът им се установява и от погасителния план,
а и видно от писмените доказателства, вземанията по тях са изцяло
падежирали към датата на приключване на устните състезания, поради което
не следва да се търси уведомяване на ответника за предсрочна изискуемост.
По делото нито се твърди, нито се доказва заплащането им от ответника.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на въззиваемото дружекство направените по делото разноски в
общ размер от 330 лв., от които 180 лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв.
депозит за назначения на въззивника особен представител.
Водим от гореизложеното, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.01.2021 г. по гр.д. № 12822/20г. на
СРС, I ГО, 40 с-в.
ОСЪЖДА В. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“*******,
чрез особения представител адвокат Н. Г. от САК, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“*******, офис 202 да заплати на „Й. Б.“ ЕАД, с предишно
наименование „Т. Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „*******“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез
пълномощника адвокат В. Г. от САК, със съдебен адрес:гр.София, бул.
******* направените по делото разноски за въззивната инстанция в общ
размер от 330 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9