Р Е Ш
Е Н И Е
№ 935 25.06.2021 година град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар С. Х.,
прокурор Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД № 915 по описа за 2021 година
Производството по чл.63 ал.1
от ЗАНН и глава Дванадесета от АПК.
Образувано e по жалба от
процесуален представител на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас
против решение № 260032/26.02.2021 година по н.а.х.д. № 472/2020 година на
Районен съд – Царево (РС), с което е отменено наказателно постановление № 02-0003310/30.11.2020 година на директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – Бургас (НП).
С НП на „Арапя сън ризорт“ ЕАД
– София с ЕИК *********, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр.с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5 и чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена
санкция от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.
Касаторът счита, че решението
е необосновано и неправилно. Според него съдът не е съобразил, че наказващият
орган е изяснил в цялост действителната фактическа обстановка, като
неоснователно не е кредитирал показанията на свидетеля - актосъставител,
разпитан в хода на процеса. Твърди, че нарушение е извършено, а с тезата, че
работникът Т.С.(гражданин на Украйна) е била гост на сватба и гост на хотелския
комплекс, от дружеството се цели прикриване на предоставянето на работна сила
от страна на това лице, без да е сключил писмен трудов договор с чуждата
гражданка.
Иска отмяна на съдебното
решение и потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът пледира основателност
на касационната жалба, като предлага да бъде отменено решението на РС-Царево, а
НП- потвърдено.
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от надлежна
страна, имаща интерес от обжалването.
С НП дружеството е
санкционирано за това, че на 28.09.2020 година в 11:40 часа, при извършена
проверка на място – в ресторанта на хотел „Арапя сън ризорт“ в селищно
образувание „Арапя“, улица „5“, № 59, стопанисван от жалбоподателя, е
констатирано, че дружеството – като работодател не е уредил като трудово
правоотношение, отношението при предоставяне на работна сила, като не е сключил
трудов договор в писмена форма с лицето Т.П.С, родена на *** година, гражданин
на Украйна, да предоставя работна сила като „работник кухня“ (установена е да реже домати и краставици в
кухнята на ресторанта).
При постановяване решението
си, съдът е приел, че в производството по обжалване на НП не е доказано по
несъмнен начин извършването на нарушението, защото не са установени съществени
признаци на твърдяното трудово правоотношение между С. и търговското дружество
– продължително и многократно изпълнение на определена трудова дейност, трудова
дисциплина, йерархична зависимост, трудово възнаграждение. Съдът е кредитирал
писмени доказателства, че С. е била сред гостите на сватба, проведена в
ресторанта на 27.09.2020 година, а за престоя ѝ е било заплатено от
организаторите на сватбата. Кредитирал е и показанията на свидетелите С. и С. –
служители на дружеството, за сметка на показанията на свидетеля Д. – свидетел
по АУАН. Отделно съдът е изложил доводи, че наказващият орган е следвало да
използва правомощията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН – да извърши разследване на
обстоятелствата, твърдени от санкционираното дружество във възражението срещу
съставения АУАН, след което да налага съответната санкция.
По касационната жалба мнозинството
от настоящият съдебен състав приема следното:
На 28.09.2020 година в 11:40
часа украинската гражданка Т.С.е установена да реже домати и краставици – в
кухнята към ресторанта на хотела, стопанисван от търговеца. В попълнената от
нея справка по чл.402 от КТ не се съдържа достатъчно информация, от която – без
други доказателства - да се направи извод за полагане на труд по трудово
правоотношение. В справката не е посочено името на работодателя, а само
„комплекс Сън Резорт Арапя“, не е описана и конкретна трудова функция, а е
отразено „помагами в кухня за свадба“.
Посочено е работно време („с 10 до 12“) и начало на извършването на работата –
27.09.2020 година, недостатъчно според РС – само по тази информация - да бъдат
установени основните параметри на правната връзка на Т.С. и „Арапя сън ризорт“
ЕАД (лист 15 от н.а.х.д. № 472 от 2020 година).
Мнозинството на настоящият
състав, обаче, приема, че са налице достатъчно косвени доказателства, от които
може да бъде направен извод, че в момента на проверката между Т.С.и „Арапя сън
ризорт“ ЕАД е имало именно трудово правоотношение, а за предоставянето на
работна сила от страна на това лице не се и твърди наличието на сключен между
нея и дружеството писмен трудов договор, респективно липсват доказателства
такъв да е бил сключен, в съответствие с императивните норми на трудовото
законодателство.
В показанията на разпитания
свидетел Д. (служител на дирекция ИТ - Бургас) методично са описани
подробностите по извършването на проверката и поведението на ръководни
служители на търговското дружество, насочени към осуетяване на усилията на
инспекторите за установяване на фактите. В момента на проверката на 28.09.2020
година С. е установена не просто да бели гъби в кухнята, а е облечена със
съответно работно облекло („престилка“). С., която е бесарабска българка и
говори добре български, изрично е потвърдила, че работи в обекта, а попълването
на справката по КТ от нея е осуетено от действията на „салонния управител“,
изгонил С. и още една работничка от кухнята, като на С. не е дадена възможност
да попълни всички реквизити – в това число размер на трудовото възнаграждение и
полагащи се почивни дни, а единствено да подпише справката. В проведения
подробен разпит Д. изрично сочи, че при придвижването си през ресторанта - към
кухненското помещение, е забелязала две маси с клиенти, които са консумирали
храна, както и че в хотела е имало барман и сервитьорка, че не е имало каквото
и да е приготвяне и/или изнасяне на пакетирана храна от кухнята за гостите на
хотела. За данните посочени в справката от Т. С., свидетелят поддържа, че са
били попълнен под натиск на салонния управител – „през цялото време господина…се опитваше да попречи…под неговия натиск
те отказаха да подпишат заплащане, не написаха фирмата, защото нея знаят, не
написаха почивни дни и трудово възнаграждение…“ (лист 58 от делото, стр.3 от съдебния протокол
от открито заседание на 27.01.2021г. по н.а.х.д. № 472 от 2020 година).
Разпитани в хода на делото,
бившите служители на дружеството - „управител хранене“ С. и „комплексен
управител“ С. – отричат Т.С.да е предоставяла работна сила в момента на
проверката. Обяснението за присъствието ѝ в кухнята на 28.09.2020 година,
дадено от търговеца във възражение и чрез обясненията на С. и С., е, че лицето
е помагало за провеждането на сватба, състояла се на 27.09.2020 година, като е
била включена (като пренощувал гост) във фактурата, издадена на организаторите.
Какви доказателства подкрепят
тази позиция.
На първо място, това са
показанията на самите свидетели, посочени от санкционираното дружество.
С. поддържа, че в момента, в
който е влязъл в кухнята, уведомен, че се извършва проверка, е разпоредил на
работещите жени „да излязат, да си ходят
вече“, а след като е разбрал, че присъстващите инспектори имат намерение да
позвънят на тел. 112 за съдействие.
Свидетелят С. не е присъствала
в началото на проверката. Тя отрича Т.С.да е работник на дружеството, а твърди,
че същата е била „от сватбата“, проведена на 27.09.2020 година, като е помагала
да бъде разпределена храната, която се е изнасяла от сервитьорите на търговеца.
С. отрича на 28.09.2020 година да имало уговорен обяд за участниците в
сватбата, заявява, че в цената на нощувката е имало единствено пакетирана
закуска. Ресторанта реално не работил, тя не знаела присъствалите чужди
гражданки да режат зеленчуци. Твърди се, че двете заварени лица са изнасяли
тяхна лична храна.
Показанията на С. и С. са
допълнени от писмени доказателства, представени от името на санкционираното
дружество – извлечение от справка за заплатени курортни такси; извлечение от
справка за резервации за 26 – 30.09.2020 година; заповеди за прекратяване на
трудови договори на работници – на един „главен готвач“ и трима „работник,
кухня“ от 17.08.2020 година, 16.09.2020 година и 18.09.2020 година; извлечение
от регистър - адресни карти за чужденец и фактура № 3158/28.09.2020 година,
издадена от „Арапя сън ризорт“ АД на И.Х.Г.за нощувка на лица по повод сватбено
тържество на 27.09.2020 година.
Съпоставката на цитираните
доказателства не обосновава извод, че работникът Т. С., описана в АУАН и в НП, е идентична с някой от гостите на
сватбата, проведена на 27.09.2020 година, както се заявява от санкционираното
лице.
Извлечението от справка за
заплатени курортни такси, според което в периода 01.07.2020 – 25.01.2021 година
е била събрана курортна такса за двама гости с посочена националност „Украйна“
не доказва нищо повече от това, че такава такса е била събрана. Извлечението –
частен документ, не е подписано и не е ясно кое лице го е издало, за да бъде
проверена връзката му с дружеството.
Извлечението от справка за
резервации за 26 – 30.09.2020 година не съдържа данни за реалното настаняване
на Т.С.– гражданин на Украйна – в хотела, наред с останалите гости на сватбата.
В него се съдържат данни за направена резервация, т.е. за евентуално
настаняване на множество лица за нощувки на 26/27 септември и 27/28 септември,
едно от които е описано като Т. С.,
без да са посочени повече индивидуализиращи данни за нея. Подобно на
предходното извлечение, това извлечение не е подписано от което и да е лице, за
да бъде установено авторството.
Данни на регистрирането на Т. С.– гражданин на Украйна, в стая №
505 се съдържат в извлечение от регистър - адресни карти за чужденец с № 146678,
което също не е подписано.
От отбелязванията под линия,
на всяка една страница от цитираните неподписани извлечения – представени за
нуждите на обжалването, се установява, че те са създадени чрез хотелски софтуер
на 25.01.2021 година – след датата на съставяне на АУАН, след датата на
издаването на НП и след датата на депозиране на жалбата (10.12.2020 година)
срещу постановлението в РС, т.е. тяхното предназначение е да докажат
твърденията на жалбоподателя, че работникът, описан в НП, не е работник, а гост
на проведена сватба и че той не е предоставял работна сила в момента на
проверката. Тези неподписани (незавършени) частни свидетелстващи документи,
обаче, макар и създадени за нуждите на обжалването, нямат материална
доказателствена сила и не би следвало да обвързват със съдържанието си съда при
решаването на спора, а би следвало да бъдат преценявани с оглед всички останали
доказателства по делото. Това е така, защото частният свидетелстващ документ не
се ползва с доказателствена стойност, ако с него издателят му удостоверява
изгодни за себе си факти. Такъв документ представлява извънсъдебно писмено
твърдение на заинтересуваната страна (стр. 22 – 23 „Писмени доказателства и
свидетелски показания в гражданския процес“, П. В., „Сибѝ“, 1994 година,
и стр. 282 от „Българско гражданско процесуално право“, Ж. С. и др., девето
преработено и допълнено издание, 2012 година).
Данни за присъствието на Т.П.С
като гост и помагач на сватбата, проведена на 27.09.2020 година не се съдържат
и във фактура № 3158/28.09.2020 година. В нея сред лицата, нощували в хотела на
27/28 септември 2020 година, е отбелязана Т.
С..
Що се отнася до представените
заповеди за прекратяване на трудови договори на работници – на един „главен
готвач“ и трима „работник, кухня“ от 17.08.2020 година, 16.09.2020 година и
18.09.2020 година, те нямат връзка с конкретния спор и не установяват, нито пък
оборват, главния спорен факт в процеса – полагал ли е на 28.09.2020 година труд
(предоставял ли е работна сила) в кухнята на ресторанта на хотел „Арапя сън ризорт“
(собственост на жалбоподателя) посочения чужд гражданин, без да е сключен с нея
писмен трудов договор.
Така, при съпоставка на
показанията на разпитаните свидетели, мнозинството от настоящия съдебен състав
приема, че показанията на свидетеля Д. следва да бъдат кредитирани изцяло за
сметка на тази част от показанията свидетелите С. и С., в която се отрича
трудовоправната връзка между „Арапя сън ризорт“ ЕАД и Т.П.С, установена при
проверката на 28.09.2020 година.
Показанията на свидетеля Д. са
изключително подробни, както при изложението в началото на разпита, така и при
отговорите на допълнително поставените ѝ въпроси. Д. описва логически
свързано, ясно, конкретно и последователно всички релевантни факти,
констатирани от нея – работата на ресторанта на хотела в времето за обяд на
28.09.2020 година, предвид наблюдаваните в началото на проверката две маси (с
разположени прибори и посуда), заети с клиенти; присъствието на кухненски
работници (облечени с униформено облекло) в кухнята, заети с приготвянето на
храна; утвърдителните отговори на работниците (едно от които е Т. С.), че
полагат труд в хотела и начинът, по който е осъществена комуникацията с тях – с
изричното отбелязване, че са бесарабски българки и много добре разбират
български език, както и процеса на попълването на справките по чл.402 от КТ, и
опитите на С. да осуети този процес.
Донякъде парадоксално, част от
показанията на свидетеля С. допълват показанията на Д. и твърденията ѝ,
че работниците (в частност Т. С.) са в трудово правоотношение с „Арапя сън
ризорт“ ЕАД, т.е., че предоставят работна сила в кухнята на хотела. С. изрично
заявява, че когато е влязъл в кухнята, уведомен, че се извършва проверка, е
разпоредил на там работещите жени „да излязат, да си ходят вече“, след като е
разбрал, че присъстващите инспектори имат намерение да позвънят на тел. 112 за
съдействие. Няма никаква житейска логика за подобно отношение към „гости на
хотела“ (според тезата на жалбоподателя), но такова отношение е напълно
естествено, ако С. е притежавал ръководни или контролни функции спрямо
работниците, в това число и спрямо С.. Самите изрази, използвани от С. по време
на разпита пред РС, указват, че С. и другата кухненска работничка не са сред
лицата, гостуващи в хотела за сватбата. На тях им е било „разпоредено“ „да излязат,
да си ходят“, а не са били помолени да напуснат, напр., нито са били поканени
да се легитимират с документи пред инспекторите - за установяване на качеството
им на клиенти, каквито биха били най – естествените действия на салонен управител
при общуване с лица спрямо, които няма никаква дисциплинарна власт. Нещо
повече, след като С. е „разпоредил“ на работниците „да излязат“, с което е
издал разпореждане, на което работещите в кухнята жени са се подчинили – нещо,
което би било немислимо за гости на хотела при предходно демонстрираното
отношение на С. към тях, но напълно обяснимо, ако Т.С.и другата работничка са
предоставяли труд за „Арапя сън ризорт“ ЕАД.
Обсъдените факти водят до
извода, че двете лица-чужди граждани в кухнята на ресторанта не са част от
гостувалите клиенти на хотела, а са именно работници на търговското дружество и
участници в разправията, възникнала между него и инспекторите във връзка с
попълването на справките по чл. 402 от КТ. Затова напълно достоверно звучат
показанията на свидетеля Д., че свидетелят С. е въздействал на работниците (в
това число и С.) при попълването на справките, като е възпрепятствал
отразяването в тях на съществени реквизити от трудовите им правоотношения с
дружеството.
Тезата на дружеството, че
заварените в кухнята лица са прибирали храна, останала от сватбата,
предназначена за събиране от гостите е неубедителна. В началото на проверката
инспекторите са установили, че в кухнята на ресторанта две жени работят като
едната „бели гъби“ (А.Г.), а другата реже „домати и краставици“- Т. С.. Няма никаква
логика „остатъкът“ от продуктите, използвани при сватбата в нощта на 27/28.09.2020
година, да бъде обработван по подобен начин – чрез „белене“ и „рязане“, за да
бъде последващо изнесен от кухнята на хотела и то при условие, че свидетелят Д.
изрично отрича да е наблюдавала каквото и да е пакетиране на храна в кухнята.
Напълно логично, обаче, такава обработка се налага при изготвяне на салата или
предястия за гостите по масите на работещия ресторант на хотела и това – от
лица с униформено облекло (престилки), предоставящи работна сила за собственика
„Арапя сън ризорт“ ЕАД.
В показанията си свидетелят С.
отрича С. да е работник на дружеството, а твърди, че същата е била „от
сватбата“. Според С., Т.С.е помагала да бъде „разпределена храната“, която се е
изнасяла от сервитьорите на търговеца, но това твърдение по никакъв начин не
съответства на действията на облечената с униформено облекло чужда гражданка в
кухнята, които са наблюдавани от инспекторите от ИТ – Бургас на 28.09.2020
година. Показанията на С. са фрагментарни и логически разпокъсани, като
основният акцент в тях е отричането на трудовоправна връзка между търговеца и
работника Т.С.към 28.09.2020 година, без да е дадено разумно звучащо обяснение
какво именно е правела Т.С.в кухнята на ресторанта. По изложените съображения,
мнозинството от касационния състав приема, че показанията на свидетеля С. не
следва да се кредитират.
Съдържанието на справката по
чл.402 от КТ, дори във вида, в който е попълнена от С., косвено подкрепя показанията
на инспектор Д., че е наблюдавала предоставяне на работна сила от страна на С.,
както и извода на мнозинството от настоящия състав (от показанията на
управителя С.), че това лице не е била гост на хотела, а работник в кухнята,
който се е съобразявал безпрекословно с разпорежданията на С.. В справката не е
посочено името на работодателя на Т. С., но е посочено мястото ѝ на
работа - „комплекс Сън Резорт Арапя“, за който между страните по делото няма
спор, че е идентичен с хотел „Арапя сън ризорт“, собственост на „Арапя сън
ризорт“ ЕАД. Посочен е началният момент на полагане на труд – 27.09.2020
година. посочено е работно време – от 10:00 часа до 12:00 часа, като именно в
този интервал (11:40 часа на 28.09.2020 година) това лице е установено да реже
краставици и домати в кухнята на ресторанта. В справката, като изпълнявана
трудова функция, е посочено „помагами в кухня за свадба“. Това отразяване не
изключва по никакъв начин изпълнението на трудова функция от Т.С.именно като
„кухненски работник“ в процеса на подготовката и приготвянето на ястията, поднесени
на гостите на сватбата, състояла се на 27.09.2020 година. С оглед конфликтната
ситуация, възникнала на 28.09.2020 година между проверяващите и управителя С.,
от една страна и действията му спрямо С. и другата работничка (разпореждания да
излязат, да си тръгват), от друга, е напълно обяснимо отразяването от С. на
посочените начален момент на работа и осъществявани функции, без посочване на
останалите елементи на трудовото правоотношение, което е констатирано.
Мнозинството на настоящия
съдебен състав не споделя тезата на РС, че продължителността на
правоотношението (продължителното и трайно предоставяне на работна сила) е
същностен елемент на трудовото правоотношение, защото срокът на полагането на
труд няма връзка с естеството на правоотношението, по аргумент от чл.67 – 68 от КТ. Цитираните текстове не предпоставят изтичането на някакъв минимален срок от
началото на изпълнението на работата, за да се приеме, че между страните е
възникнало трудово правоотношение.
В обобщение, мнозинството на
касационния състав приема, че в производството пред РС са налице множество
косвени доказателства за полагане на труд от С. по трудово правоотношение,
както и за направен опит за прикриване на това правоотношение от служители на
работодателя и от самия работник (от последния – под външен натиск). Косвените
доказателства са в непрекъсната причинно – следствена връзка и от тях може да
бъде направен единствено възможния извод – че чужд гражданин е бил нает от
търговското дружество да предоставя работна сила, без надлежно разрешение или
регистрация в АЗ и без сключване на писмен трудов договор, т.е. макар и с
множество косвени доказателства наказващият орган е доказал извършването на
нарушението.
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ,
на работодател, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 от КТ /по отношение на
юридическо лице/, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000
лева. Императивната норма на чл.62, ал.1 от КТ указва, че трудовият договор се
сключва в писмена форма, а в случаят такъв не
е налице.
АУАН и НП са съставени от
компетентните органи, съдържат всички изискуеми реквизити и са предявени по
съответния ред. В хода на АНП не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са основание за отмяна на НП. Размерът на санкцията е
определен в размер на 2500 лева, но не са посочени отегчаващи обстоятелства,
обосноваващи този размер, поради което така наложената по размер санкция не
съответства на тежестта на нарушението. Съдът следи за приложението на материалния
закон служебно, поради което при така направените констатации на неправилно
индивидуализиран размер на санкцията, следва същата да бъде намалена до 1500
лева.
Обобщено, решението на
РС-Царево, с което НП е отменено неправилно и са присъдени разноски в полза на
дружеството следва да се отмени изцяло и вместо него се постанови друго, с
което да се измени НП, в контекста на гореизложеното относно индивидуализацията
на санкцията.
Съобразно изхода от спора и
своевременно направеното искане от пълномощниците на двете страни за присъждане
на разноски, следва разноските да бъдат присъдени съразмерно, с оглед
потвърдената част на НП и частично отменената санкция за разликата от 2500 до
1500 лева. В този смисъл, за в полза на дружеството следва да бъде присъдено
съразмерно платеното адвокатско възнаграждение общо 240 лева /по 120 лева за
всяка от двете инстанции/, а в полза на ИА „ГИТ“, следва да се присъдят
съразмерно разноски /юрисконсултско възнаграждение/ общо в размер на 96 лева
/по 48 лева за всяка от двете инстанции/.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260032
от 26.02.2021 година по н.а.х.д. № 472 от 2020 година на Районен съд – Царево,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 02-0003310 от 30.11.2020 година на Директора на дирекция
„Инспекция по труда“–Бургас, като НАМАЛЯВА наложената на „Арапя Сън Ризорт“ЕАД
имуществена санкция от 2500 на 1500 лева.
ОСЪЖДА
„Арапя сън ризорт“ ЕАД – София, с ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 96 (деветдесет и шест) лева,
разноски за двете инстанции, по съразмерност.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Арапя сън
ризорт“ ЕАД – София, с ЕИК *********, сумата от 240 (двеста и четиридесет)
лева, разноски за двете инстанции, по съразмерност.
Решението е окончателно.
Председател: /О.М./ Членове:
1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
По к.а.х.д.№ 915/2021г. по
описа на Административен съд Бургас
Считам, че
решение № 260032/26.02.2021г. постановено по н.а.х.д.№ 472/2020г. по описа на
Районен съд Царево, с което е отменено наказателно постановление №
02-0003310/30.11.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас е
правилно и следваше да бъде оставено в сила.
В тежест на административнонаказващият орган е
да установи безспорно съществуването на посочените фактически основания,
послужили за издаването на наказателното постановление.
От събраните в хода на производството доказателства не се
установява, че лицето Т.П.С гражданка на Република Украйна е предоставяла
работна сила в полза на „Арапя Сън Ризорт“ ЕАД, като изводите на наказващият
орган почиват на предположения.
Действително, както счита и мнозинството от настоящия съдебен
състав, няма пречка чрез косвени доказателства да се установи, наличието на
трудово правоотношение, но стига тези доказателства да водят единствено до този
извод, каквато хипотеза не е налице в случая.
Наличието на трудово правоотношение не се установява от
представената справка по чл.402 от КТ, доколкото в нея Т. С. сочи, че се намира
в комплекс Сън резорт Арапя, от 27.09.2020г., помага в кухнята за сватба, от
10,00 до 12,00ч. От тази справка не се установява лицето да е предоставяло труд
в полза на дружеството, съответно да се е намирало в трудово правоотношение с
него, тъй като не са посочени и не се установяват съществени елементи на всяко
едно трудово правоотношение, а именно – работно време, трудово възнаграждение,
почивни дни и почивка.
В справката лицето не е посочило и че работи в
санкционираното дружество, като недопустимо изводи в тази насока се извеждат по
тълкувателен път. В нея е посочен само комплекса, но от това не следва, че
работодател е дружеството, тъй като и самата сватба се е провела в този
комплекс, на което обстоятелство може да се дължи неговото посочване.
Наличието на работно облекло също не води до еднозначния
извод, за наличието на трудово правоотношение, тъй като само по себе си
носенето на работно облекло в една кухня има за цел както да се спазват
хигиенните изисквания в нея, така и да се запази ежедневното облекло. В този
смисъл, от показанията на актосъставителя Д., дадени пред първата инстанция, се
сочи че едното лице е било с бяла престилка, а другото с червена, без обаче да
е установено, дали тези престилки са били обичайното работно облекло на служителите
на ресторанта или са лични на лицата, още повече, че тези облекла са с различни
цветове.
От Д. също се сочи, че проверката е била осуетена от „един
господин“, представил се като салонен управител, който не е дал възможност на
лицата да попълнят всички реквизити на справката, а С. лично е потвърдила в
разговор, че работи в обекта. Това са твърдения на актосъставителя, в подкрепа
на които не са ангажирани доказателства. В този смисъл, в съставения протокол
за извършване на проверката не са описани действия на управителя на дружеството
или на други лица, които да са осуетили или попречили на проверката, по един
или друг начин, като такива не са отразени и в съставения АУАН и издаденото
наказателно постановление. Същевременно самата справка по чл.402 макар и
попълнена частично е подписана от лицето, като причините да не са попълнени
данни за работодател, почивни дни и трудово възнаграждение може да се дължи и
на липсата на такива.
Актосъставителя Д. сочи и че на влизане в кухнята е видяла две
маси с клиенти, които са консумирали храна, но не е установено дали това са
били гости на сватбата или други туристи. Ако тези клиенти са били други
туристи, то това би опровергало твърденията на управителя на дружеството, че
лицата в кухнята са готвели само за сватбата. В този смисъл, доколкото сватбата
е била вечерта преди проверката, няма пречка, да се предоставя храна на гостите
и на следващия ден и тези клиенти да са били част от гостите.
В случая, считам, че не би могло да се приеме и че са били
налице ръководни и контролни функции на С., спрямо лицата в кухнята, тъй като
им е било разпоредено да се махнат. Конкретно използваните думи и фрази, сами
по себе си не обосновават такива функции, тъй като биха могли да се дължат на
личността на лицето, тоест те да са обичайни за него, без значение дали
конкретни лица са му подчинени или не. В този смисъл и „подчинението“ на лицата
намиращи се в кухнята, да напуснат, да се върнат и т.н., също би могло да се
дължи на техни личностни особености, още повече, ако на тях, като гости им е
било разрешено да готвят в кухнята на комплекса, безспорно е следвало да се
съобразят с правилата въведени от управителя.
В тежест на административнонаказващия орган е да изследва и установи по безспорен начин
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на нарушението.
Съответно в хода на съдебното обжалване той следва да извърши пълно и
категорично доказване, с всички допустими
доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено от дружеството, посочено като нарушител, което в
случая не е сторено. В случая, не е изследвано дали действително лицето е
работило от м.08.2020г. в кухнята на комплекса, но е било записвано като гост,
какъвто сигнал е бил подаден по думите на актосъставителя. Не е установено дали
е имало и други гости на хотела, освен гостите за сватбата. Не е установено
дали клиентите в ресторанта са били част от гостите на сватбата или не, дори не
е установено от кога лицето Т. С. пребивава в
страната и др. Също така, по делото не се установява действителното име на
лицето за което се твърди, че е работило в кухнята, тъй като в попълнената
лично справка по чл.402 е записано „Т.“, а в АУАН и НП е посочено „Т.“, а в
представената адресна карта на чужденец е посочено „Т.“. Ето защо, следва да се
приеме, че са налице единствено твърдения за наличието на трудово
правоотношение между г-жа С. и санкционираното дружество, които не са
подкрепени с писмени и гласни доказателства, освен от свидетелските показания
на актосъставителя, които обаче са в
противоречие както със събраните писмени доказателства, така и с другите
свидетелски показания.
С оглед на изложеното считам, че обжалваното решение на Районен съд
Царево, следваше да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
СЪДИЯ: